Р Е Ш Е Н И Е
№ 158/10.07.2020 г., гр. ****
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на единадесети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 869/2019 г.
по описа на РС - ****, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от П.И.П., ЕГН **********, против „ДЗИ
– Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
вр. чл. 257 от КЗ /отм./, във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба, уточнена с молби
вх. № 3961/08.07.2019 г. и вх. № 6032/16.10.2019 г. ищецът твърди, че
ответникът е сключил на 07.05.2015 г. задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите по полица № BG/06/115001256015, валидна от 09.05.2015 г. до
09.05.2016 г., за следния лек автомобил: марка „Сеат", модел „Толедо"
с ДК № ****.
Излага, че при ПТП на 05.06.2015 г.,
около 14,00 часа, на път ІІІ - 208 при 4 км., между с. **** и гр. ****, А. М.А.,
управлявайки горното МПС загубила управление над автомобила, той напуснал пътното
платно и самокатастрофирал, като се ударил в крайпътно дърво. Твърди, че бил пътник в
автомобила и при така описаното ПТП получил следните телесни увреждания:
съчетана травма - глава, таз, крайници - мозъчно сътресение, счупване на първа
дланна кост на дясна длан, счупване на дясната лакътна кост, счупване на лявата
бедрена кост с голяма дислокация, многофрагментно счупване на таза вдясно -
дясна хълбочна и срамни кости, дясна тазобедрена ямка, охлузвания в областта на
гръдния кош и долните крайници, плеврален излив вдясно. Твърди също, че тези травми
причинили принудително болнично лечение от 05.06.2015 г. до 21.07.2015 г. в
МБАЛ „Света Анна - ****” АД и продължително възстановяване в домашни условия,
което не е завършило и досега. Изпитвал силни болки по цялото тяло, не можел да се движи. На 10.06.2015 г.
била извършена операция на таза с поставяне на вътрешна фиксация. Постъпил за
втори път за лечение в болница в гр. София, където претърпял втора операция,
при която поставеният метал бил отстранен, бил отстранен и част от хрущяла на
ставата. След изписването от
болницата ищецът продължил да се лекува вкъщи без да може да става.
В
резултат на причинените му травми от описаното ПТП претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение и медицински консумативи, като за периода от 24.06.2015 г. до
11.07.2016 г. е извършил във връзка с лечението си разходи в общ размер на
11 581.92 лева. Предявил претенция пред ответното застрахователно
дружество за доброволно плащане на обезщетение за причинените му имуществени
вреди. При определяне на обезщетението ответникът приел претенцията за частично
основателна, като не одобрил част от нея /табл. 2 от исковата молба/, а по
отношение на останалите разходи за лечение приел, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца и намалил с 50% размера на обезщетението. В
резултат на това от общо претендираната за доброволно плащане сума в размер на
11 581.92лева ответникът изплатил на ищеца сума в общ размер на
5 608.60лева, представляваща обезщетение на причинените му вследствие на
процесното ПТП имуществени вреди.
Посочва, че подал искова молба пред Софийски
градски съд, въз основа на която било образувано г. д. № 7075/2017 г., по което
е постановено решение № 11/03.01.2019 г.и което към настоящия момент не е
влязло в сила. Съдът приел, че приносът на ищеца за настъпване на
произшествието е в размер на 5%, тъй като същият
е допринесъл с поведението си за настъпване на контузията, охлузванията и
раната на главата и счупването на дясната лакътна кост. Разходите, които
претендира ищецът, са били необходими за лечението на останалите тежки
травматични увреждания, за настъпването на които същият няма принос.
Уточнява, че посоченото в отговора на
ответника и молба вх. № 5256/12.09.2019 г. от същия, доброволно плащане на
претендирани от ищеца разходи за лечение в размер на 4515.00лева касае периода
23.08.2016 г. – 16.01.2017 г., който не съвпада с исковия период, поради което
счита, че визираното плащане от ответника не погасява и не се отнася до
претендираните с настоящата искова молба суми.
Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5973,32 лева,
представляващи разликата между общия размер на извършените от ищеца разходи за
лечение, медицицински услуги, консумативи и лекарства, в периода от 24.06.2015 г.
до 11.07.2016 г. в размер на 11581,92 лева и заплатеното от застрахователя
обезщетение за имуществени вреди в размер на 5608,60 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира
разноски. Представя списък на разноските, фактура, удостоверение за регистрация
по ЗДДС и фактура – фискален бон от 24.02.2020 г. Прави възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК в случай че възнаграждението на адвоката на ответното дружество
надвишава минимално установения размер. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното
дружество, чрез своя процесуален представител, е подал писмен отговор, с който оспорва
предявената претенция изцяло, както по основание, така и по размер. Не оспорва наличието на застрахователна полица № BG/06/115001256015
г. „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна за периода от
09.05.2015 г. до на 09.05.2016 г., сключена за лек автомобил „Сеат Толедо”, per. № ****, собственост на М.А.М.. Не оспорва обстоятелството, че
на 05.06.2015 г., около 14:00 ч., на път III- 208 при 4 км., между с. **** и
гр. ****, водачът А. М.А. загубила управление над лек автомобил „Сеат Толедо”, per. № ****, вследствие на което е напуснала пътното платно и
се е ударила в крайпътно дърво, както и че ищецът, като пътник, е пострадал и е
получил следните телесни увреждания: съчетана травма глава, таз,
крайници-мозъчно сътресение, счупване на първа дланна кост на дясна длан,
счупване на дясната лакътна кост, счупване на лявата бедрена кост с голяма дислокация,
многофрагментно счупване на таза в дясно-дясна хълбочна и срамни кости, дясна
тазобедрена ямка, охлузвания в областта на гръдния кош и долните крайници,
плеврален излив в дясно. Не отрича, че от адвокат И.Й.,
като пълномощник на П.И.П., е депозирана претенция, по реда на чл. 380, ал. 1
от КЗ, по повод която е била образувана преписка, заведена под №
43072951700125. Представените от ищеца медицински документи са били разгледани
от експертна комисия при застрахователя, като при определяне на обезщетението
са отчетени всички обстоятелства, относно механизма на пътния инцидент,
механизма на настъпване на уврежданията, съобразена е установената съдебна
практика по аналогични случаи, като комисията е определила на пострадалото лице
обезщетение за причинените му имуществени вреди, в размер на 11217,19 лв.,
която сума е била намалена с 1/2,
с оглед отчетено съпричиняване от страна на ищеца. Получената при намаляването сума
в размер на 5608,60 лв. е била изплатена по посочената банкова сметка ***. Противно
на изложените в исковата молба доводи, ответникът твърди, че с така изплатеното обезщетение, в полза на ищеца са репарирани имуществените
вреди, причинени му вследствие на настъпилото застрахователното събитие от
05.06.2015 г. Твърди също, че с поведението си, към момента на настъпилото
на 05.06.2015 г. ПТП, ищецът съществено е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Относно така направеното възражение се позовава на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като твърди, че П.П. е пътувал в
увреждащия лек автомобил на задната седалка, без поставен обезопасителен колан,
в нарушение на разпоредбата на чл.
137а, an.
1 от Закона за движение по
пътищата. Твърди,
че е налице и допълнително обстоятелство в подкрепа на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, а именно това, че
поведението на ищеца е било рисково, с оглед факта, че същият е пътувал в
автомобил, управляван от неговата майка след употреба на алкохол. Установеното количество на алкохол в кръвта на А. М.А. от
2,5 промила и 3,1 промила в урината се намира в границите на тежка степен на алкохолно опиване, при
която мозъчната дейност е силно потисната, тежко са нарушени ориентацията,
движенията, съобразителността и вниманието, което счита, че е било напълно
разпознаваемо от стана на ищеца при полагане на нормално проявена дължима
грижа. Твърди още, че част от претендираните разходи са необосновани и
че липсва безспорно установена причинна обусловеност между тях и травматичните
увреди, ненасени на П.И.П. при събитието от 05.06.2015 г. Претендира разноски.
Представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на
05.06.2015 г. е настъпило ПТП на описаното в исковата молба местоположение на път ІІІ - 208 при 4 км., между с. **** и гр. ****, с участници - ищецът,
като пътник в лек автомобил марка „Сеат", модел „Толедо" с ДК № ****,
управляван от А. М.А.;
че към 05.06.2015 г., гражданската отговорност на водача на посочения лек
автомобил, с ДК № ****, е била застрахована при ответника,
съгласно действаща, валидна и покриваща съответния риск ЗП № BG/06/115001256015
г. от
09.05.2015 г., със срок на покритие 09.05.2015 г. – 09.05.2016 г.; че
застрахователят е уведомен за настъпилото събитие; че по предявената от ищеца претенция, по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ
застрахователното дружество е определило на пострадалото лице обезщетение за
причинените му имуществени вреди, в размер на 11217,19 лв., която сума е била
намалена с 1/2, с оглед отчетено
съпричиняване от страна на ищеца и получената при намаляването сума в размер на
5608,60 лв. е била изплатена по посочена банкова сметка ***.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги
съпостави с приетите писмени доказателства.
По делото са приети: писмо от Гаранционен фонд с изх. № 24-01-773/27.11.2015 г.; констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
1641 от 05.06.2015 г.; протокол за оглед на местопроизшествие от 05.06.2015г. с
продължение и препис от същия – 11 листа; албум на ПТП от 04.08.2015г.;
протокол за оглед на местопроизшествие от 25.06.2015г. и препис от същия – 7
листа; албум за извършен допълнителен оглед на л.а. „Сеат Толедо" с рег.№
В4992РВ по ДП-202/2015г., съдебномедицинска
експертиза № 419-2015; епикриза ИЗ № 9534/2015 от 21.07.2015г.; епикриза ИЗ №
4066 от 12.10.2015г.; Експертно решение № 3740/174/16.12.2015г.; решение №
11/03.01.2019 г. по гр.д. № 7075/2017г. по описа на СГС; извлечение от банкова
сметка *** П.П.; молба до „ДЗИ - Общо застраховане” АД; Известие за доставяне №
ИД PS 1000 03R2IP L; писмо с изх. № 0-97-5891/23.04.2019 г.; фактура №
**********/24.6.2015.; 2 бр. платежни нареждания; 115 бр. фактури за периода от
10.07.2015 г. до 11.07.2016 г., талон за медицинско изделие ИЗ 9534 – 2 бр.;
Фактура № **********/30.6.2015г.; преводно нареждане от 29.06.2015 г.;
Операционна бележка от 29.06.2015 г.; медицинско направление от 25.06.2015 г.; платежно
нареждане от 11.07.2019 г.; писмо изх. № О-92-10131/12.07.2019 г.; платежно
нареждане от 19.04.2019 г.; молба от адв. Й., пълномощник на П.П. до „ДЗИ-общо застраховане“
АД; обратна разписка от 17.06.2019 г., писмо изх. № О-92-5891/23.04.2019 г. от
„ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, решение № 2509/15.11.2019 г. по гр.д. №
1499/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, както и преписка по ДП № 202/2015 г.
по описа на РУ – ****, от които се установява, че на
05.06.2015 г. около 14:00 часа, на път ІІІ - 208 при 4 км., между с. **** и гр. ****, А. М.А.,
управлявайки горното МПС, собственост на М.А.М., загубила управление над
автомобила, той напуснал пътното платно и самокатастрофирал, като се ударил в
крайпътно дърво, при което настъпва ПТП със загинали –
А. М.А., И.П.И., а П.И.П. е с фрактура на двата крайника и със съмнение за
фрактура на таза. Материалните щети са: силно деформирана предна част на
автомобила. Отразена е схема на ПТП и разположение на автомобила. Изготвени са
албуми за оглед и допълнителен оглед, съдебно – медицинска експертиза с описание
на травматичните увреждания на П.П., епикризи и експертно решение на ТЕЛК
относно състоянието на пострадалия.
Установява се, че с
решение № 11/03.01.2019 г., постановено по г. д. № 7075/2017 г. на Софийски
градски съд е осъдено „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД да заплати на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр.
с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на П.И.П. сумата от 76 000 лева застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от претърпените
травматични увреждания и сумата от 200 000 лева – болки и страдания от
смъртта на баща му И.П.И., настъпили в пряка причинно – следствена връзка от
ПТП на 05.06.2015 г. път ІІІ - 208 при 4
км., между с. **** и гр. ****, виновно причинено от водача на лек автомобил:
марка „Сеат", модел „Толедо” с ДК № ****, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника
с полица № BG/06/115001256015,
валидна от 09.05.2015
г. до 09.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането – 05.06.2015 г. до окончателното изплащане. Със същото
решение е отхвърлена претенцията за заплащане на неимуществени вреди за телесни
увреди за разликата над сумата от 80 000 лева до пълния претендиран размер
от 150 000 лева, както и претенцията за неимуществени вреди от смъртта на
бащата на ищеца за разликата над сумата от 200 000 лева до пълния претендиран
размер от 250 000 лева и е отхвърлен на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
поради приет принос в размер на 5% претенцията за заплащане на неимуществени
вреди за телесни увреди за разликата над сумата от 76 000 лева до сумата
от 80 000 лева. С влязло в сила решение № 2509/15.11.2019 г. по в.г.д. №
1499/2019 г. на Софийски апелативен съд е отменено решение № 11/03.01.2019 г.,
постановено по г. д. № 7075/2017 г. на Софийски градски съд, в частта, с която
искът на П.И.П. против „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД за заплащане на
застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от претърпените
травматични увреждания е отхвърлен за разликата от 76 000 лева до
114 000 лева, ведно със законната лихва , считано от датата на деликта до
окончателното плащане, като вместо него е постановено друго, с което на
основание чл. 226 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД „ДЗИ
– общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на П.И.П. още 38 000 лева, като
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, причинени от ПТП на 05.06.2015 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 05.06.2015 г. до
окончателното плащане, като в останалата обжалвана част решението на СГС е
потвърдено.
По делото е прието
заключение на съдебно - автотехническа експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно изготвено, а и неоспорено от страните. Въз основа на всички
изследвани материали във връзка с процесния инцидент, вещото лице сочи следния
механизъм на ПТП и техническа причина за ПТП: управляваният от водача А. М.А.
л.а.м. марка „Сеат", модел
„Толедо" с ДК № ****
се е движел с 90 км/ч в дясна пътна лента при две срещуположни пътни ленти в
ширина на пътното платно в посока гр. ****, напуска лентата си за движение,
насочва се в ляво, пресича насрещната пътна лента и навлиза в ляво от пътното
платно в затревения и залесен с ниска и висока растителност банкет. При
движението си спрямо пътния банкет автомобилът се удря последователно в две
крайпътни дървета, като поваля първото и се установява при второто в неподвижно
състояние. Автомобилът е установен с тежка деформация на купето по дължина и в
предна дясна част с преместване от пред назад на роговата и облицовъчна
конструкция на купето, преместване на предна дясна колонка. Седалките и
арматурното табло с намиращ се в лявата му част волан, били установени с
конкретна силна деформация и преместване от пред назад. При установената и
позволена скорост на движение на автомобила, водачът А. е нямала техническа
възможност да предотврати ПТП посредством аварийно спиране или маневра, при
техническо време на настъпилата ситуация на изменение на траекторията на
движение на автомобила и навлизане в тревната площ от около 1 секунда.
В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че по делото няма данни автомобилът да е имал техническа
неизправност, която да е довела до рязко отклонение на автомобила вляво, т. е.
единствено волевото движение на водача говорят за насочване на автомобила
вляво, съобразно наличната по делото документация.
По делото е прието заключение на съдебно -
медицинска експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвено, а и неоспорено от страните. Въз основа на всички изследвани
материали, вещото лице дава заключение, че описаните в тях травматични
увреждания са идентични с описаните в исковата молба и са в пряка причинно –
следствена връзка с ПТП. Вещото лице посочва, че от списъка на медикаменти и
консумативи, използвани за провеждане на лечението на ищеца за исковия период,
обективиран в заключението, тези от № 1 до № 30 са във връзка с първата
операция, а тези от № 31 са във връзка с втората операция. Описаните в
таблицата към исковата молба лекарствени средства и медицински консумативи са
за лечение на травматичните увреждания и съпътстващите усложнения и състояния
вследствие на обездвижването, с изключение на: № 5 Тирозал таб., който се
изписва за лечение на свръхпроизводство на щитовидната жлеза при Базедова
болест, № 27 Простамол уно – лекарство при простатна хипертрофия, № 28 Аванис
/авамис/ - спрей и фортекал за лечение на алергичен ринит, № 32 лекарствени
средства, № 43 Калгел – обезболяващо при никнене на зъби, № 71 Os diabetics
– апарат за измерване на кръвна захар, № 73 Фортекал , Акне аут, Биотрейд, № 75
алергени за лечение, № 101 отпускане на мед. по рецепта.
В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че посочените в заключението медикаменти и консумативи от
№ 31 са във връзка с операцията от 28.06.2015 г., наложила се поради
констатирана асептична некроза /разрушаване на главата/, която е самата травма.
Операцията е направена на тазобедрената става, като разходите са извършени във
връзка с тези травми и на получената първоначална травма. Посочва, че между тях
има и общоукрепващи, с които се лекува целият организъм. Относно миграцията на
двата болта изяснява, че това се случва често в областта на тазобедрената
става, тъй като понякога травмата нарушава храненето на костта, поради
особеностите на кръвоснабдяването. Намалява се плътността на костта в тази
част, което е довело до тази миграция.
По делото е прието
заключение на комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза. Същото
не е оспорено от страните. Въз основа на всички изследвани материали, вещите
лица дават заключение, че леки автомобили марка
„Сеат", модел „Толедо" фабрично са окомплектовани с пет броя
обезопасителни колани, четири от които са триточкови, а коланът за пътника в
средата на задната седалка е двуточков. Обезопасителни колани за пътниците на
задната седалка са три броя. От представената по делото медицинска документация
експертът - медик е установил, че ищецът е получил мозъчно сътресение, счупване
на първа дланна кост на дясната длан, счупване на дясната лакътна кост, лява
бедрена кост, десните хълбочна и срамни кости, дясната тазобедрена ямка,
ожулвания в областта на гръдния кош и долните крайници. Траекторията на
движение на тялото на пътник в купето на лек автомобил в общи линии е подчинено
на действието на физични закони. При вариант на движение на автомобила и
поставен обезопасителен колан движението на тялото съвпада с движението на
купето на автомобила след настъпване на произшествие. При настъпване на
произшествие при вариант без поставен обезопасителен колан, тялото на пътниците
запазва състоянието си до момента на настъпване на произшествието. Движението
на тялото в салона на автомобила е хаотично, като често се наблюдава и
напускане на тялото на пределите на купето и при отворена врата или счупено
стъкло, тялото може да излети извън пределите на купето. Експертите считат, че
към момента на ПТП и получаването на травматичните увреждания П. е бил без поставен
обезопасителен колан. При правилно поставен обезопасителен колан, в зависимост
от местоположението на пострадалия, биха се реализирали типични увреждания по
гръдния кош под формата на ивицести кръвонасядания, ако същият е седял в ляво
или в дясно, и хоризонтално разположено ивицесто кръвонасядане, ако същият е
бил разположен в средата на задната седалка.
В съдебно заседание
вещото лице д-р Д. пояснява, че ако лицето е било с поставен предпазен колан,
биха се ограничили травмите в областта на главата, каквато ищецът е имал –
мозъчно сътресение, както и счупванията в областта на таза. Според вещото лице
от травматичните увреждания по данните от медицинската документация по делото
травмите в областта на левия горен крайник реално могат да се получат, но дали
и каква ще бъде степента е много трудно да се определи с голяма точност.
Уврежданията в областта на хълбочните кости е по – малко вероятно да се
получат, ако е поставен предпазен колан, макар че досежно травмата в областта
на тазобедрената ямка, при удар реализиран в областта на долния крайник, това
увреждане дори и при поставен предпазен колан може да се реализира. Механизмът
на получаване на това увреждане на тазобедрената ямка е директен удар на
тазовата половина в твърд тъп предмет или индиректно по оста на крайника в
посока от долу нагоре за крайника. Реално в областта на гръдния кош може да се получи
травма, включително и с поставен предпазен колан. Уточнява, че ако ищецът е
седял в ляво или в дясно на задната седалка на автомобила и е бил с предпазен
колан, механизмът на действие е да си удари главата в ляво или в дясно, ако
седи с поставен двуточков колан, главата му ще се удари в предните седалки и
пак ще се реализира удар.
По приетото по делото
и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно – медицинска
експертиза по писмени данни, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвено, вещото лице дава заключение, че при аутопсията на А. М.А. проби кръв
и урина е установено наличие на летливи вещества, в т. ч. етилов алкохол в
концентрация: в кръвта – 2,5% и в урината – 3,1%. Посочените концентрации съответстват
на тежка степен алкохолно опиване, която клинично се маркира със стойности от
2,5% до 3%. Установената от експерта по – висока концентрация на алкохола в
кръвта показва стадий на елиминация /излъчване/. Като стойност, излъчващото се
от организма количество алкохол, се приема средно за 0,15% за час. От данните
на досъдебното производство и аутопсията вещото лице прави извод, че смъртта на
А. е настъпила на местопроизшествието и се дължи на несъвместимите с живота
травматични увреждания в резултат на катастрофата. При посочените травми при
нея не би могло да се приеме период на преживяване по – голям от няколко
минути. След спиране на жизнените процеси, се прекратява и разграждането и
елиминацията на алкохола от организма. По тази причина концентрацията на
летливите вещества във взетите проби от кръв и урина по време на аутопсията
следва да се счита равна на тази, която е била към времето на произшествието.
За да определи количеството приет алкохол при дадена концентрация в кръвта е
използвало формула, като е взело за стойности за теглото на пострадалата - 60
кг, а за алкохола – 40 градуса. Резултатът от изчисленията е показал, че
максималната концентрация от 2,5% се достига при прием на 84 g
– 96 градусов спирт, или количеството приет концентрат следва да е не по –
малко от 250 милилитра, а при концентрация 3,1% се получава количество 104 g
– 96 градусов спирт на 300 милилитра, а при алкохолни напитки с по – ниско
алкохолно съдържание /вино, бира/ горните концентрации се достигат с прием на
значително по – голямо количество питие: близо 900 милилитра – 11 градусово
вино и към 2000 милилитра – 4 градусова бира. Като показател за степента на
алкохолно опиване към времето на инцидента следва да се приеме концентрацията
на алкохола в циркулиращата кръв, тъй като тя оказва пряко въздействие. В
случая същата се равнява на 2,5% или гранична стойност между средна и тежка
степен на алкохолно опиване. Според заключението алкохолното опиване има
изключително изразени индивидуални особености при всеки човек, които при по –
ниски концентрации на алкохол в кръвта могат да не бъдат явно проявени и да
останат незабелязани от околните. При стойности, отнасящи се за тези при средна
към тежка степен на алкохолно опиване, признаците са лесно различими в поведението
на повлияния, като би могла да се долови и миризма на алкохол около него.
Предвид влиянието на алкохола върху мозъчната дейност се счита, че при
концентрации над 1,5 – 1,7% човек е сигурно повлиян. Обичайно това се изразява
в нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието,
ориентировката, координацията на движенията, силно забавени реакции. Посочените
нарушения лесно могат да се проявят в процеса на шофиране, предвид завишените
изисквания към вниманието, съобразителността и реакциите при упражняване на
тази дейност. Възможните функционални разстройства на дишането и сърдечната
дейност, както и неврогенната симптоматика, са налични и се проявяват в
различна степен вече към тежката степен на опиването.
По делото са
приобщени гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля М.А.М.,
дядо на ищеца по майчина линия, който посочва, че дъщеря му А. живеела при него
и споделяли едно домакинство. На 05.06.2015 г. той бил със жена си на ливадата.
Към обяд дъщеря му взела колата от гаража. Твърди, че когато се върнали с жена
му от ливадата, А. не била вкъщи. След връщането от ливадата, той се нахранил и
легнал да почива, когато му се обадили, че е станала катастрофа. Заявява, че до
обяд не си е бил вкъщи и не знае дали А. е употребила алкохол. Сочи, че тя и
друг път и вземала колата, но пред него не се е случвало тя да е употребила
алкохол и да се качва в колата.
Съдът, при така установената фактическа обстановка, намира от
правна страна следното:
По иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 257 КЗ /отм./, във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във вр. с чл. 45 от ЗЗД:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние
на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при
ответника, е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
лечение, медицински услуги, консумативи и лекарства в посочените размери.
В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора
– вкл. за съпричиняване на резултата и това, че ищецът е пътувал в
увреждащия лек автомобил на задната седалка, без поставен обезопасителен колан, както и че същият е
пътувал в автомобила, управляван от неговата майка А. М.А. след употреба на
алкохол, с установеното количество на алкохол в
кръвта от 2,5 промила и 3,1 промила в урината, че това количество се намира в
границите на тежка степен на алкохолно
опиване и че последното е било разпознаваемо от страна на ищеца при
полагане на нормално проявена дължима грижа, а при установяване на горните елементи
от фактическия състав на вземането на ищеца – да докаже, че е погасил претендираното
обезщетение.
Съгласно разпоредбата на
чл. 257, ал. 1 от КЗ /отм./ обект на застраховане по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./, доколкото същата е в обема на тази на деликвента и има
вторичен характер, трябва да е налице валиден застрахователен договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, както и предпоставките на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите, спрямо
увредения -авторство; противоправност; вина; причинна връзка между вредите и
поведението на водача на МПС. Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента.
В настоящия случай между страните по делото не е налице
спор както относно факта на настъпилия деликт, така и че към датата
на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховката “Гражданска отговорност” между ответното застрахователно
дружество и собственика на автомобила. С оглед на това, съдът намира,
че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на
застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди от
деликта.
С оглед възраженията на ответника спорни по делото са следните
обстоятелства: налице ли е причинна обусловеност между претендираните от ищеца
разходи и травматичните увреди, нанесени на същия при процесното ПТП, както и
по въпросите налице ли е съпричиняване на резултата предвид това, че ищецът е
пътувал в лекия автомобил на задната седалка без поставен
обезопасителен колан и
че същият е пътувал в автомобила, управляван от неговата
майка А. М.А. след употреба на алкохол, дали последното е било разпознаваемо от
страна на ищеца при полагане на нормално проявена дължима грижа.
От
приетото по делото заключение на съдебно - автотехническата експертиза, се
установява механизмът на настъпване на ПТП, като вещото лице изрично посочва,
че от материалите по делото няма данни за конкретна техническа причина, довела
до насочване на автомобила остро наляво, а в съдебно заседание пояснява, че
причина за настъпване на произшествието са волевите действия на водача А..
При
тези данни, съдът намира за доказано, че инцидентът е
настъпил именно по посочения от ищеца механизъм, отразен и в протокола за ПТП. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Не се установява това
правило да е спазено от водача. Отделно, съгласно чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди. В случая, това правило несъмнено е било нарушено от водача на МПС.
Поради изложеното, съдът приема, че инцидентът е настъпил именно в причинна връзка с поведението на водача на лекия автомобил, който не е съобразил поведението си с посочената разпоредба на ЗДвП, което от своя страна води до несъмнен извод за наличие на един от елементите от фактическия състав на претенцията – наличие на противоправно поведение. Вината при извършване на това поведение се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като по този въпрос по делото не се спори.
За установяване на твърдените
от ищеца увреждания, причинната връзка между тях и процесното ПТП, кои от
получените от ищеца травми са наложили посочените в исковата молба разходи през
процесния период и за наличието на връзка между представените фактури и
посочените в исковата молба разходи за процесния период, по делото е допусната
и изслушана съдебно – медицинска експертиза. Според заключението описаните в
изследваните от вещото лице материали по делото травматични увреждания са
идентични с тези, посочени в исковата молба и са в пряка причинно – следствена
връзка с процесното ПТП. Вещото лице посочва, че от списъка на медикаменти и
консумативи, използвани за провеждане на лечението на ищеца за исковия период,
обективиран в заключението, тези от № 1 до № 30 са във връзка с първата
операция, а тези от № 31 са във връзка с втората операция и провеждане на
рехабилитация, с изключение на: № 5 Тирозал таб., който се изписва за лечение
на свръхпроизводство на щитовидната жлеза при Базедова болест, № 27 Простамол
уно – лекарство при простатна хипертрофия, № 28 Аванис /авамис/ - спрей и
фортекал за лечение на алергичен ринит, № 32 лекарствени средства, № 43 Калгел
– обезболяващо при никнене на зъби, № 71 Os diabetics
– апарат за измерване на кръвна захар, № 73 Фортекал , Акне аут, Биотрейд, № 75
алергени за лечение, № 101 отпускане на мед. по рецепта.
Горното
дава основание на съда да приеме, че предявеният иск в частта, с която се
претендират разходи, направени за
лечение, медицицински услуги, консумативи и лекарства, в периода от 24.06.2015 г.
до 11.07.2016 г., както следва: за Тирозал таб. - 8.59 лева с ДДС по
фактура № 1890003914810.07.2015
г.; Простамол уно – 21.24 лева с ДДС по фактура № **********/30.07.2015 г.; Аванис
/авамис/ - спрей и фортекал за лечение на алергичен ринит - 19.25 лева с ДДС и
15 лева с ДДС – общо 34.25 лева с ДДС по фактура № **********/30.07.2015
г.; лекарствени средства – 13.95 лева с ДДС по фактура № **********/18.08.2015
г.; Калгел – 6.54 лева с ДДС по фактура
№ **********/10.09.2015 г.; Os diabetics – апарат за измерване на кръвна захар – 44 лева с
ДДС по фактура № **********/30.10.2015
г.; Фортекал, Акне аут, Биотрейд – 19.49 лева с ДДС по фактура № **********/06.11.2015 г.; алергени
за лечение – 16 лева с ДДС по фактура № 00000120778/12.11.2015
г.; отпускане на мед. по рецепта – 23.90 лева с ДДС по фактура № **********/30.03.2016 г. или в общ
размер на 187.96 лева е неоснователен и недоказан.
По
възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат поради това, че ищецът е пътувал в
увреждащия лек автомобил на задната седалка, без поставен обезопасителен колан:
По делото не се спори, че ищецът е пътувал на
задната седалка на лекия автомобил без поставен обезопасителен колан, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП и по този начин е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Съдът
намира, че относно това възражение е налице влязло в сила съдебно решение – по г.д.
№ 7075/ 2017 г. по описа на Софийски градски съд. С решение № 2509/ 15.11.2019
г., постановено по в.гр.д. № 1499/2019 г. по описа на САС е прието, че
възражението за съпричиняване е доказано от страна на същия ответник и че
приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат е в размер на
5%. Следователно, в настоящото производство съдът не може да изследва соченото
възражение, тъй като относно същото е налице произнасяне на съд, разглеждащ
последиците на процесното ПТП относно причинените на ищеца неимуществени вреди.
При повторно разглеждане на това възражение би могло да се стигне до противоречиво
решаване на същия въпрос, което е недопустимо. Соченият факт се ползва със сила
на пресъдено нещо и обвързва настоящия съдебен състав.
Съгласно трайната
съдебна практика – в частност решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д.
№ 35/09 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. № 596/12 г.
на ВКС, ТК, II т.о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т.д. № 1858/2013 г. на
ВКС, ТК, I т.о., решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК,
II т.о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК, II
т.о., решение № 33 от 04.04.2012 г. по т.д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о. и
др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, за да бъде намалено на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да
бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Относно това възражение вече е налице влязло в сила съдебно
решение и въпросът не може да бъде пререшаван. В този смисъл е и представеното
от ищеца решение № 307/01.08.2014 г. по г.д. № 773/2012 г. на ВКС, IV
г.о., според което вече установеното с влязло в сила решение за извършването на
деликта, за съпричиняване на вредите от пострадалия и за неговото дялово
/процентно/ участие в уврежданията, се ползва със сила на присъдено нещо и не е
предмет на установяване по новото дело.
По възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат поради това, че поведението на
ищеца е било рисково, с оглед факта, че същият е пътувал в автомобил,
управляван от неговата майка след употреба на алкохол:
Твърди се, че установеното
количество на алкохол в кръвта на А. М.А. от 2,5 промила и 3,1 промила в
урината се намира в границите на тежка
степен на алкохолно опиване, при която мозъчната дейност е силно
потисната, тежко са нарушени ориентацията, движенията, съобразителността и
вниманието, което се счита, че е било напълно разпознаваемо от стана на ищеца
при полагане на нормално проявена дължима грижа.
Това възражение е въведено за първи път в
настоящото производство. Същото не е било предмет на разглеждане по вече
приключилото производство за обезщетение на претърпените неимуществени вреди от
същото ПТП между същите страни, поради което не е обхваното от силата на
пресъдено нещо на постановения съдебен акт. Ето защо възражението подлежи на
разглеждане, същото е заявено своевременно и съдът дължи произнасяне по него.
Разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД визира случаите, когато вредоносният резултат е в
причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи отговорен за
причинените вреди, така и с действията на самия увреден. Пострадалият
съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпването
на вредата или е превърнал създадената от деликвента реална опастност в
действителност. Съпричиняването е налице, когато пострадалият е създал
определен риск и този риск се е реализирал посредством извършения от друго лице
деликт.
С
т. 7 на ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието, че пътуването в моторно
превозно средство с водач, употребил алкохол, съставлява рисково поведение,
когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, за
когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при
проявена нормална дължима грижа. Касае се за поемането на предвидим и реално
очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране. Това поведение съставлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП. С оглед на това,
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е допустимо в тази хипотеза, като степента
на съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай.
Правновалидното
/изключая малолетните, запретените и пр./ знание на пострадалия за употребата
на алкохол от водача подлежи на установяване в съдебното производство с всички
допустими доказателствени средства, като е достатъчно доказване на
знание у пострадалия за употреба на алкохол от водача, без да е необходимо
доказване на вида и количеството алкохол, прието от него. В настоящия случай по делото не е спорно, че водачът на лекия
автомобил е употребил алкохол, установена е и концентрацията на алкохол в
кръвта, но не се установи ищецът да е знаел, че майка му - водач на процесния
автомобил е употребила алкохол преди процесното ПТП. За установяване на
обстоятелството, че на ищеца е било известно обстоятелството, че за времето
преди пътния инцидент родителите му са употребили алкохол, разпитаният по
делото свидетел М.М., баща на А. и дядо на ищеца, заяви, че на 05.06.2015 г.
до обяд не си е бил вкъщи и не знае дали А. е употребила алкохол. Заключението на назначена по делото съдебно -
медицинска експертиза по писмени данни само по себе си не е релевантно за
доказване на знанието на пострадалия че водачът на увреждащото МПС е употребил
алкохол над допустимите 0.5 промила.
Що се
отнася до възражението на ответника за наличие на възможност у пострадалия за
узнаването на този факт при проявена нормална дължима грижа, следва да се
посочи, че към датата на ПТП същият е бил непълнолетен /16 годишен/, като по
делото няма данни за психическата и емоционална зрялост на пострадалия. Дори да
се приеме, че същият е бил психически и емоционално зрял в степен типичната за възрастта
на която е бил,
евентуалното доказване на възможността за
узнаване от увредения при проявена от него дължима грижа, че водачът на МПС, в
което е пътувал, е употребил алкохол, не е достатъчно, за да се приложи
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Това е така, доколкото в конкретния случай
по делото има данни, че момчето е живеело с баща си в населено място, различно
от местоживеенето на майката и че последната е отишла да ги вземе с колата, за
да пътуват до гр. ****. При тези обстоятелства, дори да се приеме за доказана
възможността за узнаване от увредения, че водачът на МПС е употребил алкохол,
от събраните по делото доказателства не се установява в кой момент е възникнала
тази възможност за пострадалия – преди или след качването в автомобила и ако е
след потеглянето на автомобила, дали тази възможност се е осъществила
непосредствено след качването или в по – късен момент, когато действията на
водача са я създали и когато вече е било безвъзвратно късно. Ето защо съдът приема, че наведеното
възражение за съпричиняване не беше установено от страната, която носеше
доказателствената тежест за това.
С оглед
изложените съображения съдът приема иска за
присъждане на обезщетение на ищеца за претърпени имуществени вреди в размер на 5973,32 лева, представляващи разликата между
общия размер на извършените от ищеца разходи за лечение, медицицински услуги,
консумативи и лекарства, в периода от 24.06.2015 г. до 11.07.2016 г. в размер
на 11581,92 лева и заплатеното от застрахователя обезщетение за имуществени
вреди в размер на 5608,60 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното плащане за
доказан до размера от 5 785.36 лева, като за разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 5 973.32 лева ще следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Така уважената претенция от 5 785.36 лева, на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ще следва да бъде намалена със сумата от 289.27
лева, съобразно приетия размер на приноса на пострадалия, т. е. искът за
имуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 5 496.09 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.06.2019 г. до окончателното изплащане.
По отговорността за
разноски:
При този изход на спора, разноски се дължат в
полза и на двете страни по делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът
е направила съответно искане, представила е списък по чл. 80 ГПК /л.136/ и
доказателства за сторени такива в размер на 239 лева – ДТ, 600 лева – депозит
за допуснатите експертизи, 720 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
Претенцията
относно присъждане на направените от ищеца пътни разходи за явяване на адвокат Б.
в открито съдебно заседание пред Районен съд – **** в размер на 93.31 лева е
неоснователна. Тълкувайки понятието „разноски” съобразно
правната уредба съдържаща се в чл. 78 и сл. от ГПК, се налага извод, че под „разноски”
в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от
страната във връзка с извършването на определени процесуални действия - депозит
за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване
на оглед и други подобни. Тоест разноските следва да се разбират като суми,
които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в
процеса, докато разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните
процесуални представители по събиране на доказателствата - изготвяне на копия
от документи, банкови такси, телефонни разговори, транспорт, разходи по повод
пътуване до седалището на компетентния съд и др. подобни не представляват
разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, подлежащи на присъждане и стоят извън
обхвата на отговорността за разноски. Ето защо съразмерно на уважената част от
иска, от разноските от общо 1559 лева, на ищеца се дължат 1434.45 лева.
Ответното
дружество също претендира разноски, както следва: 630 лева за адвокатско възнаграждение,
1000 лева - депозити за експертизи и 25 лева депозит за разпит на свидетел. Ищецът
е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Видно от договора за правна
защита и съдействие, представен с молба вх. № 2504/08.06.2020 г., същият е
сключен на 29.07.2019 г., поради което минималният размер на адвокатското
възнаграждение следва да бъде определен в размера преди решение №
5419 от 08.05.2020 на
ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г. Съобразно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ, адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
от 628.67 лева, поради което претендираното адвокатско възнаграждение в размер
на 630 лева е почти равен на минималния. При разноски от общо 1655 лева, на
ответника съразмерно на отхвърлената част от иска, се дължи сумата от 132,22
лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ –
Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********
да заплати на П.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер от 5 496.09
лева /пет хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и девет стотинки/,
представляваща разликата между изплатеното обезщетение от ответното застрахователно
дружество в размер на в размер на 5608,60 лева и действително
претърпените имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на път ІІІ - 208 при 4 км., между с. **** и гр. ****, на 05.06.2015 г., извършено по вина на А. М.А.
при управлението на МПС - лек автомобил марка
„Сеат", модел „Толедо" с ДК № ****, за което МПС към 05.06.2015 г. е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, изразяващи се в направени от ищеца разходи за лечение, медицицински услуги, консумативи и
лекарства, в периода от 24.06.2015 г. до 11.07.2016 г. в размер на 11581.92
лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.06.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 5 785.36 лева до пълния претендиран размер от 5
973.32, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради приет принос в размер на 5% претенцията за
заплащане на имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разходи за лечение, медицицински услуги, консумативи и
лекарства, в периода от 24.06.2015 г. до 11.07.2016 г. за разликата над сумата
от 5 496.09
лева до сумата от 5 785.36 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ********, да заплати на П.И.П., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 1434.45 лева /хиляда четиристотин тридесет и четири лева
и четиридесет и пет стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.И.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ******** сумата от 132.22 лева /сто
тридесет и два лева и двадесет и две стотинки/ - разноски по съразмерност за
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред ОС – ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: