№ 407
гр. Сливен, 21.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600506 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.341 ал.2 във връзка с глава
Двадесет и първа от НПК т.е. за проверка на определение по чл.306 ал.1 т.4 от
НПК за присъждане на направени разноски в наказателното производство.
Образувано е по жалба от адв. С. К. от АК – Ямбол, в качеството му на
повереник на Т. В. В. – частен тъжител по нчхд № 1578/2020г. по описа на
Районен съд – Сливен, срещу определение от 09.05.2022г. постановено по
посоченото дело.
С атакуваното определение Т. В. В. е осъдена да заплати на Б. П. В.
сумата от 800 лв., представляваща направените от последната в хода на
производството по нчхд № 285/19г. на Районен съд - Ямбол разноски –
платено адвокатско възнаграждение.
В жалбата, депозирана от пълномощника на частния тъжител Т. В. В. в
установения от закона и указан от съда срок за обжалване, се изразява
несъгласие с атакуваното определение като се твърди, че същото е
неправилно и незаконосъобразно. Във връзка с това оплакване се сочи, че
искането за присъждане на разноски /определено като искане за допълване/,
което районният съд е уважил, е било неоснователно, тъй като същото е било
направено много след датата на влизане в сила на определението за
прекратяване на наказателното производство т.е. след изтичане на всички
предвидени в НПК срокове и е в противоречие с основен принцип на правото
1
за стабилитет на влезлите в сила съдебни актове. Обосновава се тезата, че
доколкото произнасянето по разноските е част от съдебните актове, в случая
са приложими сроковете, в които същите могат да бъдат изменяни по реда на
обжалването и/или възобновяването им и тъй като тези срокове вече са
изтекли /вкл. за възобновяването им/, незаконосъобразно се явява
допълването на същите чрез присъждането на нови разноски. Макар в
жалбата да се признава, че в НПК действително няма срок за допълване на
съдебното решение относно разноските, настоява се, че това не може да бъде
осъществявано неопределено във времето, тъй като противното би
противоречало на всички правила, норми, догми и принципи на правото. В
този смисъл като възможност се коментира и хипотезата уредена в чл.248 от
ГПК относно допълването на съдебното решение в частта относно разноските
в гражданското производство и се обсъжда приложимостта й и в
наказателното производство. От въззивната инстанция се иска отмяна на
атакуваното определение. В жалбата се съдържа и оплакване, че в така
развилото се производство не им била предоставена възможност да оспорят
размера на адвокатските възнаграждения, които били доста над минималния
размер и прекомерни за свършената работа. Претендира се и присъждане на
направените разноски във връзка с обжалването на акта на
първоинстанционния съд.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното в писмената жалба, като взе предвид
изложените в нея доводи и аргументи, като прецени наличния по делото
доказателствен материал и като извърши проверка на атакувания съдебен акт
по повод на направените оплаквания, намери, че жалбата е неоснователна.
По делото е установено следното:
По частна тъжба, депозирана от Т. В. В. срещу Б. П. В. за престъпление
по чл.147 от НК било образувано нчхд № 285/2019г. по описа на Районен съд
- Ямбол. Производството по делото приключило с присъда № 35/09.03.2020г.,
с която подсъдимата Б. П. В. била призната за невиновна и оправдана по
повдигнатото с частната тъжба обвинение, били отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените от Т. В. В. против Б. П. В.
граждански искове за причинени имуществени и неимуществени вреди, а
частната тъжителка Т. В. била осъдена да заплати на подсъдимата Б. В.
2
направените от последната по делото разноски в размер на 800 лв., които
изрично са били претендирани видно от пледоарията на защитника адв. М. М.
от АК – Ямбол.
С решение № 76/22.07.2020г. постановено по внчхд № 164/2020г. по
описа на Окръжен съд – Ямбол присъдата на Районен съд – Ямбол е била
отменена и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
След връщането на делото в Районен съд – Ямбол било образувано
нчхд № 769/2020г. със същия предмет – тъжбата на Т. В. В. срещу Б. П. В..
Поради отвод на всички съдии от Районен съд – Ямбол, с определение №
260223/02.11.2020г. производството било прекратено и делото било
изпратено на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл.43 т.3
от НПК.
С определение № 115/25.11.2020г. постановено по чнд № 902/2020г. по
описа на ВКС,1-во н.о., прекратеното нчхд № 769/2020г. по описа на Районен
съд – Ямбол е изпратено за разглеждане на Районен съд – Сливен.
В Районен съд – Сливен било образувано нчхд № 1578/2020г. със
същия предмет - тъжбата на Т. В. В. срещу Б. П. В.. С определение от
30.12.2020г. производството по делото е било прекратено на основание чл.289
ал.1 вр.чл.24 ал.5 т.2 вр.чл.81 ал.3 от НПК. Това определение е било
потвърдено с определение № 17/19.04.2021г. постановено по вчнд №
63/2021г. по описа на Окръжен съд – Сливен и съответно е влязло в сила.
С атакуваното в това производство и представляващо предмет на
настоящата инстанционна проверка определение от 09.05.2022г. постановено
по нчхд № 1578/2020г. на Районен съд – Сливен, Т. В. В. е осъдена да заплати
на Б. П. В. сумата от 800 лв., представляваща направените от последната в
хода на производството по нчхд № 285/19г. на Районен съд - Ямбол разноски
– платено адвокатско възнаграждение.
Определението на СлРС е правилно и законосъобразно и не страда от
твърдяните в жалбата пороци.
В него с основание първоинстанционният съд е констатирал, че по
нчхд № 285/2019г. по описа на Районен съд – Ямбол /имащо същия предмет
като нчхд № 1578/2021г. на Районен съд – Сливен - тъжбата на Т. В. В. срещу
3
Б. П. В./, Б. В. е направила разноски общо в размер на 800 лв. за платени
адвокатски възнаграждения, за което по делото са налице съответните
доказателства и с оглед изхода от производството /прекратяването му/ и в
съответствие с разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК законосъобразно е
присъдил тези разноски в тежест на тъжителката Т. В..
Различни състави на Сливенският окръжен съд неколкократно са се
произнасяли по жалби на повереника на тъжителката Т. В. /а и по жалби на
защитника на подсъдимата Б. В./ по повод присъдени от първоинстанционния
съд разноски в хода на цялото наказателно производство, образувано по
тъжбата на Т. В. В. срещу Б. П. В. и протекло първоначално пред Районен съд
– Ямбол, а впоследствие приключило пред Районен съд – Сливен, с
произнасяния и на Окръжен съд – Ямбол и Окръжен съд – Сливен.
Действително според разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК, когато
подсъдимият е признат за невинен или наказателното производство бъде
прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на
държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда,
се възлагат на частния тъжител.
В настоящия случай наказателното производство образувано по частна
тъжба на Т. В. срещу Б. В. е прекратено с определение от 30.12.2020г. по нчхд
№1578/2020г. по описа на Районен съд – Сливен, влязло в сила на
19.04.2021г., след потвърждаването му с определение № 17/19.04.2021г.
постановено по вчнд № 63/2021г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
Безспорно е, че по нчхд № 285/2019г. по описа на Районен съд – Ямбол
подсъдимата Б. В. е направила разноски общо в размер на 800 лв. за платени
адвокатски възнаграждения, за което по делото са налице доказателства.
С атакуваното определение Районен съд - Сливен се е произнесъл в
допълнително производство по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК като е уважил
направеното от защитника на подсъдимата искане за присъждане на
разноските, направени до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
наказателното производство.
Процесуалният закон изрично предвижда възможност съдът да се
произнесе и с определение по някои въпроси, които са изчерпателно изброени
в чл.306 ал.1 от НПК, ако е пропуснал да стори това с крайния си съдебен акт,
но само ако този пропуск не е въпрос по съществото на делото. Разноските
4
попадат в обхвата на цитираната законова разпоредба и съобразно трайната
съдебна практика, дори когато с присъдата си съдът се е произнесъл по
разноските, в тази част актът му не се ползва със сила ни присъдено нещо и
няма пречка той да бъде пререшен по реда на чл.306 ал.1 от НПК в закрито
заседание.
В този смисъл доводите в жалбата за накърняване на стабилитета на
същинския съдебен акт не се споделят от и от настоящия състав на окръжния
съд. Във връзка с възражението относно периода от време, в който се дължи
произнасяне за разноските, въззивната инстанция съобрази обстоятелството,
че въпросните разноски не само са били претендирани в производството по
нчхд № 285/2019г. по описа на Районен съд – Ямбол, но с отменената
впоследствие присъда № 35/09.03.2020г. частната тъжителка Т. В. била
осъдена да заплати на подсъдимата Б. В. тези разноски.
Не е възможно прилагането по аналогия на разпоредби от ГПК в
наказателното производство за допълване на съдебен акт, доколкото в НПК
препращане към разпоредбите на гражданския процесуален закон има само по
отношение на предявения в наказателното производство граждански иск.
Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на защитника на подсъдимата и за липсата на предоставена
възможност да се оспори размера му, същото се явява неоснователно, тъй
като за разлика от ГПК, в НПК не е предвидена възможност съдът да
редуцира размера на адвокатското възнаграждение.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира
атакуваното определение, с която Т. В. е осъдена да заплати на Б. В. сумата от
800 лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение по нчхд №
285/2019г. по описа на Районен съд - Ямбол за законосъобразно и обосновано,
а а депозираната против него жалба – за неоснователна.
С оглед на това определението на СлРС от 09.05.2022г. постановено по
нчхд № 1578/2020г. следва да бъде потвърдено.
Ръководен от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.05.2022г. постановено по нчхд
5
№ 1578/2020г. по описа на Районен съд - Сливен.
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6