МОТИВИ:
Съдебното
производство е образувано по обвинителния акт на Окръжна прокуратура гр.Бургас
срещу подсъдимия В.И.К. ЕГН ********** с обвинение за извършено престъпление по
чл.343а, ал.1, б.“б“ вр. чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, предл.трето от НК вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
По искане на
защитника и на подсъдимия съдът проведе съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.2 ИПК.
Прокурорът
поддържа обвинението, повдигнато на подсъдимия К. с обвинителния акт. Пледира
за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, което да бъде намалено с една трета, съгласно чл.58а, ал.1 НК, и
изпълнението му да бъде отложено на основание чл.66 НК за срок от три години.
Предлага подсъдимият да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от две
години.
Защитникът
моли съда да определи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,
чието изпълнение отложи по реда на чл.66 НК за срок от три години, и да
постанови подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за минимален
срок.
Подсъдимият К.
моли съда да не постановява ефективна присъда.
С оглед
проведеното съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 НПК, съдът
прие за установени фактическите положения, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият В.К.
придобил правоспособност за управление на моторни превозни средства, категория
„В“ от 5.08.2013 г. Същият не е наказван по административен ред за нарушения на
ЗДвП.
На 1.03.2014
г.*** подсъдимият К., свидетелите Г.С. и Х.Х. и пострадалият Г. Т. В. (роден на
*** г.) решили да се разходят из града с лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ***. Подсъдимият управлявал автомобила, свидетелят Х. бил
на предната дясна седалка, а другите двама пътували на задната седалка -
пострадалият бил зад свидетеля Х., а свидетелят С. бил зад водача.
Около 01:20
часа на 1.03.2014 г. лекият автомобил, управляван от подсъдимия, се движел по
бул.“Т. А.“ в посока от ж.к.“М. р.“ към кръстовището с ул.“С.“. В тази си част
бул.“Т. А.“ се състои от две платна за движение, по едно за всяка посока.
Платното за движение от ж.к.“М. р.“ към центъра на града включва три ленти за
движение, като средната и лявата лента са маркирани за движение направо, а
дясната лента - за движение надясно към ул.“С.“. Кръстовището на бул.“Т. А.“ и
ул.“С.“ е регулирано с пътни знаци, пътна маркировка и светофарна уредба, която
била изключена. Асфалтовата настилка била в добро
състояние - без неравности и деформации, с добре очертана надлъжна маркировка,
но била мокра, тъй като валял силен дъжд. Пътният участък бил прав и равен, а
по това време на денонощието нямало никакво движение. Видимостта била
ограничена - през тъмната част на денонощието и при лоши метеорологични
условия.
Подсъдимият К.
управлявал лекия автомобил със скорост 107 км/ч, с опасна зона за спиране 130
метра, която се изминавала за 4,2 секунди. Непосредствено преди кръстовището с
ул.“С.“, подсъдимият се преустроил в дясната лента, за да завие надясно.
Лентата към ул.“С.“ е с широчина 5,20 метра и в кръстовището е отделена с
триъгълен тротоарен остров. Вдясно от лентата за завиване към ул.“С. е поставен
пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Ул.“С.“ е
двупосочна, с по две ленти за всяка посока, разделени с единична непрекъсната
осова линия. Двойните ленти за движение в една посока са разделени помежду си с
единична прекъсната осова линия. Цялото платно е с широчина 14,90 метра. На
един метър от края на дясната лента за движение, в посока към кръстовището с
бул.“Т. А.“, напречно, е разположена указателна табела Ж2 с надпис „ж.к.М.,
Средец, Созопол, М.Търново, Варна, София“, а преди указателната табела е
разположен метален стълб от тролейбусната мрежа.
Когато лекият
автомобил навлязъл в десния завой, подсъдимият К. усетил поднасяне на
автомобила и загубил контрол. В този момент скоростта на автомобила била около
107 км/ч и превишавала критичната скорост на завоя (около 60,5 км/ч) и
критичната скорост за възникване на аквапланинг (97 км/ч). В случая
центробежната сила превишила силата на сцепление на гумите с пътя и автомобилът
станал неуправляем от кормилната уредба. Лекият автомобил тръгнал наляво,
въпреки че подсъдимият завъртял волана надясно, и след като преминал през
четирите ленти на ул.“С.“, напуснал пътното платно и се ударил с предната си
дясна част в металния стълб на тролейбусната мрежа. От силния челен
ексцентричен удар автомобилът се завъртял рязко около стълба в посока обратна
на часовниковата стрелка на около 40 градуса и останал забит в стълба. От
силния удар и въртенето на автомобила пострадалият Г. В. ударил главата си в
задната колонка.
След удара
подсъдимият и свидетелите Х. и С. излезли от автомобила. Подсъдимият позвънил
на телефон 112 и след като отворил задната дясна врата, видял, че пострадалият
седи на седалката. Веднага след това подсъдимият извадил аварийния светлоотразителен
триъгълник и тръгнал да го поставя пред автомобила си.
По същото
време свидетелят Ж.Ж. управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А 4“ по
ул.“С.“ в посока към кръстовището с бул.“Т. А.“. Когато забелязал носения от
подсъдимия светлоотразителен
триъгълник и видял забитата в стълба кола, свидетелят спрял и излязъл от
автомобила си. В този момент подсъдимият поставил аварийният триъгълник пред
лекия автомобил „БМВ“ и тръгнал да се връща при пострадалия Г. В..
Междувременно обяснил на свидетеля Ж. какво се било случило. Свидетелят се
приближил до катастрофиралия автомобил, отворил задната дясна врата и видял, че
пострадалият се намира на задната дясна седалка, облегнат назад, а главата му
била отпусната напред. Свидетелят Ж. проверил пулса на китките му и установил,
че такъв липсва.
Подсъдимият
свалил връхната си дреха и я поставил на главата на пострадалия, опитвайки се
да спре кръвотечението. С дрехата си той поддържал главата на пострадалия и
покривал раната, като в същото време му казвал окуражителни думи.
След няколко
минути пристигнал екип на Спешна помощ, който констатирал смъртта на
пострадалия Г. В..
Така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от самопризнанията на подсъдимия, които се потвърждават от събраните на
досъдебното производство доказателства - данните, съдържащи се в показанията на
свидетелите Ж.Ж., Х.Х. и Г.С., в протоколите за оглед на местопроизшествие и
оглед на веществени доказателства, заключенията на извършените
съдебномедицинска, автотехническа и химическа експертизи, справка за нарушител.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза на труп № 59/2014 г. се
установява, че пострадалият Г. В. получил тежка черепно-мозъчна травма с
многофрагментно счупване на черепа и черепната основа, оток с контузия на белия
дроб, остър кръвен застой във вътрешните органи. Като непосредствена причина за
смъртта на Г. В. вещото експертът сочи тежката черепно-мозъчна травма,
несъвместима с живота. Според експерта уврежданията са в резултат от
съприкосновението с предмети вътре в автомобила при ПТП и са в пряка причинна
връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие (л.25-27 от ДП).
Вина за пътнотранспортното
произшествие има водачът на л.а.“БМВ“ - подсъдимият В.К.. Според заключението
на автотехни- ческата експертиза от навлизането в завоя (когато автомобилът
поднесъл) до мястото на удара превозното средство изминало около 89 метра. Ако
лекият автомобил се е движил с разрешената скорост за населено място (50 км/ч),
то опасната му зона за спиране е щяла да бъде около 39 метра и тогава
подсъдимият е можел да спре преди мястото на удара. В конкретния случай обаче
при скорост 107 км/ч, опасната зона за спиране на автомобила е била около 130
метра. Движейки се с такава висока скорост,
з
подсъдимият сам се е поставил в
невъзможност да предотврати произшествието.
Настоящият
състав на съда намира, че деянието на подсъдимия К. е съставомерно по чл.343,
ал.1, б.“в“ НК. На 1.03.2014 г.*** той управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ****
със скорост 107 км/ч, значително надвишаваща разрешената скорост за движение в
населено място - 50 км/ч. По този начин подсъдимият нарушил правилото за
движение, посочено в чл.21, ал.1 ЗДвП, което довело до настъпване на
пътнотранспортно произшествие. Така деецът причинил смъртта на Г. Т. В. с ЕГН **********
от гр.Бургас.
От субективна
страна престъплението е осъществено при форма на вина непредпазливост във вид
на небрежност. Подсъдимият не е имал представи относно възможния престъпен
резултат, но предвид конкретната пътна обстановка и движението си с превишена
скорост, той е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици и
да ги предотврати.
Според
настоящия съдебен състав изводът на прокурора за приложение на привилегирования
състав на чл.343а, ал.1, б.“б“ НК е неправилен. За намалената отговорност по
посочения текст от НК е необходимо извършените от дееца действия субективно и
обективно да са насочени към спасяване на живота на пострадалия. А това ще бъде
налице, когато по времето на оказване на помощ пострадалото лице е било живо. В
този смисъл са задължителните указания, дадени с ППВС № 1/1983 г., т.5, б.“б“.
В конкретния случай обаче помощта не е била необходима, защото пострадалият е
починал непосредствено след произшествието и не се е нуждаел от оказване на
помощ. В рамките на признатите от подсъдимия и приети за установени факти е
посочено, че подсъдимият К. се е обадил на телефон 112, преди да му е било
известно в какво състояние е бил Г. В.. По-важното е, че към този момент
пострадалият вече е бил мъртъв, което е установил свидетелят Ж. още преди
идването на автомобила на Спешна помощ. Последващите действия на подсъдимия
несъмнено илюстрират желанието му да направи всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия. Тези действия обаче не са имали никакво значение, тъй
като по делото е безспорно установено, че предвид характера на получените
наранявания, смъртта на пострадалия е била много бърза и неизбежна. Посоченото
обстоятелство сочи на липса на основание за прилагане на намалената отговорност
по чл.343 а НК.
С оглед на
изложените съображения, съдът намира, че на подсъдимия К. неправилно е било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343а НК. Допуснато е
нарушение на материалния закон, което не може да бъде отстранено, тъй като
съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора само когато
на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение,
ограничило правата на участници в процеса. Наред с това, съдът не може да дава
указания на прокурора за правната квалификация, по която следва едно лице да
бъде привлечено като обвиняем. Ето защо е присъдата съдът призна подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343а, ал.1, б.“б“ вр.чл.343, ал.1,
б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК.
При
индивидуализацията на наказанието съдът съобрази, от една страна,
необремененото съдебно минало на подсъдимия и изразеното от него в съдебното
производство съжаление за извършеното. Същевременно, съдът отчете обстоятелството,
че транспортното произшествие е настъпило в резултат на допуснато изключително
грубо нарушение на правилата за движение по пътищата - движение с превишена
скорост, надвишаваща повече от два пъти разрешената скорост за населено място.
Съдът не
отчете като смекчаващо соченото от защитника обстоятелство, че в хода на
досъдебното производство подсъдимият не оспорил нито едно процесуално действие.
В тази насока следва да бъде отбелязано, че всички действия по разследването са
били извършени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, а това дали
подсъдимият се е възползвал или не от правото си да прави искания, бележки и
възражения, не може да бъде ценено при определяне на наказанието.
Според
защитника смекчаващо отговорността обстоятелство е и младата възраст на
подсъдимия, за когото “животът тепърва предстои“. Подобно твърдение звучи
цинично, като се има предвид, че самият подсъдим е прекършил живота на също
толкова млад човек.
Преценявайки
всички посочени по-горе обстоятелства, съдът прие, че справедливо и съответно
на извършеното престъпление и на дееца се явява наказание лишаване от свобода
за срок от две години. С оглед реда на проведеното съдебно следствие и
разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, съдът на основание чл.58а, ал.1 НК намали определеното
наказание с една трета, а именно от две години на една година и четири месеца
лишаване от свобода. Предвид наличието на всички предпоставки за приложението
на института на условното осъждане, съдът отложи изпълнението на това наказание
за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В
случая предупредителният ефект от наказанието ще окаже въздействие върху
личността на подсъдимия и без изолирането му от обществото.
Съдът наложи
на подсъдимия и кумулативно предвидената в чл.343г НК санкция - лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство, като определи срокът й да бъде
три години, считано от влизане на присъдата в сила. Вярно е, че на подсъдимия
не са били налагани наказания за нарушения по ЗДвП, но не може да бъде
игнорирано обстоятелството, че той е придобил правоспособност да управлява МПС
само шест месеца преди настъпване на произшествието. Управлявайки автомобила в
населено място със скорост 107 км/ч, при много лоши метеорологични условия,
подсъдимият е проявил изключителна безотговорност, отнела живота на
осемнадесетгодишно момче. Безотговорното му поведение на пътя налага лишаването
му от правоуправление за по-дълъг срок.
Накрая, на
основание чл.189, ал.З НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД МВР - Бургас направените по делото разноски в размер
на 279,40 лева.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
Съдия: