Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Русе, 08.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на 10-ти
октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя
Георгиева,
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1588 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
Ищцата Й.М.Д. *** твърди, че на 28.05.2007г., РРС издал изп. лист срещу
нея по ч.гр.д. № 3004/2007г. в полза на ответника „Водоснабдяване и
канализация” ООД- гр.Русе за събиране на сумите предмет на настоящата искова
претенция. Въз основа на изп. лист,
ответникът подал молба и било образувано изп. дело № 985/2007г. по описа
на ЧСИ с рег. № 832 и район на
действие-РОС. Твърди, че по така образуваното изп. дело не са били извършвани
никакви изпълнителни действия. Счита, че са изминали повече от тринадесет години,
поради което и на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, изп. производство следва
да се счита за прекратено по право. Твърди, че в тази хипотеза и предвид
липсата на изпълнителни действия прекъсващи давностния срок, то същият е
изтекъл. Твърди, че не дължи процесните суми, доколкото вземанията на ответника
предмет на образуваното изп.дело са погасени по давност. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите от 124,87 лв.- главница
за периода 15.12.2005г.- 14.02.2007г., 6,62 лв.- лихва за забава и законната
лихва върху главницата, считано от 21.05.2007г. до окончателното плащане
по изп. дело № 985/2007г. по описа на
ЧСИ с рег. № 832 и район на
действие-РОС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3004/2007г.
по описа на РРС.Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не представя такъв. В
с.з. юр.Донева моли искът да се отхвърли като неоснователен, т.к. изп.д. било
прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК и ищеца няма правен интерес.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, който може да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Така очертаният
фактически състав на правото възлага в доказателствена тежест на ищеца,
провеждане на пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание и в частност наличието на предпоставките за
прилагане на института на погасителната давност- датата на настъпване на
изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. В
случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи собствените
си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на твърдяните
юридически факти- признание на дълга, извършвано плащане на дълга по изп.дело,
водещи до спиране и прекъсване на давността.
Между страните са обявени са безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните факти и обстоятелства: 1. че по силата на изп. лист
издаден по ч.гр.д. № 3004/2007г. по описа на РРС ищцата е осъдена да заплати на
ответника сумите от от 124,87 лв.- главница за периода 15.12.2005г.-
14.02.2007г., 6,62 лв.- лихва за забава и законната лихва върху главницата,
считано от 21.05.2007г. до окончателното плащане, за събиране на която е било образувано
изп. дело № 985/2007г. по молба на кредитора от 27.06.2007г.
От ангажираните
по делото писмени доказателства- материалите по цялото изп. д. № 4339/2011г.се
установява, че единствените действия по посоченото изп.д. са извършване на
справки относно имущественото състояние на ищцата.
Предявеният
иск би бил недопустим, само ако изпълнителния процес е приключил поради
събиране на дълга и плащане на взискателя, защото тогава ще е налице интерес от
иск по чл. 55 ЗЗД, а защитата която длъжника се стреми да получи не би могла да
се осъществи с иск по чл. 439 ГПК, доколкото дори да се уважи такъв иск
събраните и платени на взискателя суми не биха могли да се съберат обратно от
него поради липсата на изпълнителна сила на решението по чл. 439 ГПК. Настоящата
хипотеза не е такава, защото няма данни сумите по изпълнителното дело да са
били събрани и платени на взискателя. Изпълнителният лист продължава да е годен
изпълнителен титул.. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои
имуществени или неимуществени права. Дори такива права да не са заявени, както
е в настоящия случай, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство/ в т.см. Определение
№ 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о./ . При
така установената хронология на фактите по делото, основният спорен между
страните по делото въпрос касае протичането на давностния срок в рамките на
изпълнителното производство обуславящ погасяване правото на взискателя да иска
принудително събиране на вземането, респ. настъпвали ли са факти обуславящи
неговото спиране или прекъсване, както и кой от давностен срок намира
приложение- три или петгодишния, доколкото вземането е установено с влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
този смисъл съдът е обвързан от задължителното тълкуване дадено в т.10 и
т.14 на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, касаещо приложението на института
на давността в изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва
с образуването на изп.дело на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД и многократно с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ, независимо дали
изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по
инициатива на съдебния изпълнител. Следователно, давността се прекъсва не с
факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното производство, а с
извършените по него принудителни действия. Като действия по изпълнението водещи
и до прекъсване на давността са изброени неизчерпателно- запор, възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан, като нямат характер на такива- образуване на изп. дело,
изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на
справки, набавяне с документи, извършване на разпределение, назначаване на
експертизи и др. Наред с това, в рамките на изпълнителното производство
давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа
или не. Поради тази причина и в случай на негово бездействие, което състояние е
продължило повече от две години изпълнителното производство следва да се счита
прекратено по право, без да има правно значение обстоятелството дали съдебният
изпълнител ще се произнесе с нарочно постановление за това или не. Приема се,
че актът му има само констативно, но не и правопораждащо действие. В казуса се
установи, че изп. производство е образувано по молба на кредитора от 27.06.2007г.
В рамките на изп.дело очевидно е, че същински действия по изпълнението не са
били предприемани с изключение на изискваните справки за установяване имущество
на длъжника, които както се посочи не водят по прекъсване на давността. При
това положение следва, че към дата 27.06.2009г. изпълнителното производство е
било прекратено по право на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, тъй като
взискателят не е поискал извършване на изпълнително действия в продължение на
две години.
Съобразно
чл. 111, б. „в” ЗЗД, вземанията за периодични плащания, каквото е настоящото се
погасяват с кратката три годишна погасителна давност, а съобразно чл.117 ал.2 ЗЗД от прекъсването на давността, срокът на новата давност е пет години, ако
вземането е установено със съдебно решение. В случая обаче вземането не е установено
със съдебно решение, т.е със сила на пресъдено нещо, а със заповед по чл. 410 ГПК, поради което и нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е неприложима. За разлика от
съдебното решение, заповедта по чл. 410 ГПК в хипотезата на чл. 416 ГПК се
стабилизира и ползва единствено с изпълнителната сила, въпреки че оспорването
на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането се преклудират, вкл. и възраженията срещу основателността на
претенцията, като отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното
производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта е
недопустим /Определение № 480 по ч.гр.д.№ 221/10г. на ВКС, ІV г.о./, което е
важимо за силата на пресъдено нещо. Стабилизиране изпълнителната сила на заповедта
за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане означава, че то
не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е
могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила, тъй като тези факти са
обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна
проверка. Съобразно разрешението дадено с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, вземането на ВиК оператора представлява
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, поради което и същото се
погасяване с изтичане на три годишна давност. Т.е характерът на вземането
материализирано в заповедта по чл. 410 ГПК обуславя извод, че то попада в
изключенията на чл. 111 ЗЗД. Посочи се, че изп. дело е било образувано по молба
на взискателя от 27.06.2007г., а изп.лист е от дата 28.05.2007г. Следователно
от този момент е започнал да тече три годишният давностен срок за
материализираното в заповедта вземане. Посочи се, че давността не се прекъсва с
образуване на изпълнителното дело. Установи се, че в рамките на така
образуваното изп.д. не са били предприемани никакви действия от взискателя
обуславящи прекъсване на давностния срок. Затова, следва да се приеме, че
давността за принудително събиране на вземане е изтекла на 28.05.2009г.
Исковата молба е депозирана на 20.03.2019г., към който момент очевидно
давностният срок е бил изтекъл.
Предвид
изложеното предявеният от ищцата отрицателен установителен иск, който се
основава на твърдение за погасяване на вземането на взискателя, поради изтичане
на погасителната давност се явява основателен и следва да бъде уважен.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен
е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са в общ размер на 900,00 лв.- заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. Безспорно това възнаграждение е прекомерно, но ответното
дружество не е упражнило в срок правото си на възражение по чл.78 ал.5 ГПК.
Съдебната доктрина и практика са обединени
около становището, че крайния срок, до който може да бъде упражнено
възражението за това право, е до приключване на последното заседание пред
съответната съдебна инстанция, след което тази процесуална възможност е
преклудирана. Основанието за това становище е правния извод, че разпоредбата
на чл. 78, ал.5 ГПК /която визира възражението за прекомерност/, се
намира в логическа връзка с тази на чл. 80 ГПК, според която списъка на
разноските следва да бъде представен от страната, най-късно в последното по
делото открито съдебно заседание, като при този пропуск страната не само
загубва възможността да иска изменение на решението, в частта му за разноските,
но същата не би могла да направи и възражение за прекомерност по реда
на чл. 78, ал.5 ГПК. /В този смисъл е Определение № 362 от 22.10.2012 г.
по гр.д. № 149/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС/. Ответното дружество дължи и д.т. по
с/ка на РРС в размер на 50,00 лв. на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Й.М.Д.,
ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация”
ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, ЕИК
*********, представлявано от управителя С. И. С. сумите от 124,87 лв.- главница
за периода 15.12.2005г.- 14.02.2007г., 6,62 лв.- лихва за забава и законната
лихва върху главницата, считано от 21.05.2007г. до окончателното плащане
по изп. дело № 985/2007г. по описа на
ЧСИ с рег. № 832 и район на действие- РОС,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3004/2007г. по
описа на РРС, поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”
ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, ЕИК
*********, представлявано от управителя Сава Иванов Савов да заплати на Й.М.Д.,
ЕГН ********** *** сумата от 900,00 лв.
– направени по делото разноски.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”
ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, ЕИК
*********, представлявано от управителя Сава Иванов Савов да заплати по сметка
на Русенски районен съд държавна такса в размер на 50,00 лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: