№ 660
гр. Варна, 05.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на пети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20223100900172 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С искова молба вх. №6642/18.03.2022г. по описа на ВОС от ищеца
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, седалище град София, срещу ответника ХР. М. Б. ,
ЕГН ****, с адрес село Добрина, община Провадия, област Варна, е предявен
иск за заплащане на сумата 52 921,27 лева, представляваща общия размер на
изплатените на увреденото лице М.В.Т., ЕГН **********, обезщетения за
причинени му вреди, част от които платени доброволно, а друга част -
присъдени с влязло в сила решение №1795/13.03.2019г. по гр.д.
№10858/2017г. на Софийски градски съд, г.о., както и присъдените лихви за
забава и разноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба (18.03.2022г.) до окончателното й
плащане.
Ищецът претендира и осъждане на ответника да му заплати направените
разноски за производството.
С разпореждане №1471/21.03.2022г. съдът е приел, че исковата молба
отговаря на изискванията за редовност и е разпоредил препис от нея, ведно с
приложените доказателства, да се връчат на ответника.
Съобщението е връчено редовно в хипотезата на чл.45 от ГПК на
25.03.2022г. лично на адресата. В указания му едномесечен срок по чл.131,
ал.1 ГПК, изтекъл на 26.04.2022г. (чл.60, ал.6, във вр. с ал.3 ГПК) ответникът
не е подал писмен отговор на исковата молба.
1
Предявените от ищеца искове са допустими.
Същите намират своето правно основание в чл.288, ал.12, във вр. с ал.1,
т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховането (отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в
сила от 01.01.2016г.), съответно в чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
С оглед цената на иска, определена по реда на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и
предвид разпоредбите на чл.71, ал.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.),
дължимата за производството по делото държавна такса е в размер на 2
116,85 лева. Ищецът е представил доказателство за предварителното й
внасяне (чл.73, ал.3 от ГПК).
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните. Приложими към производството са
общите правила, установени в глава 13 „Основно производство”, чл.124 и сл.
от ГПК
Представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства съдът
намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване
спор между страните. Същите следва да бъдат допуснати, като събирането им
ще се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл.375, ал.1
ГПК.
На настоящия етап на процеса други доказателствени искания не са
направени.
Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за
посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след
първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като именно
в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават
релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя
тежестта за тяхното доказване.
Във връзка с евентуални претенции по чл.78 от ГПК за присъждане на
разноските, сторени за производството, съдът намира за уместно да
предупреди страните, че следва да се представи списък на разноските най-
късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с
2
изготвения от съда проект за доклад по делото, като им се укаже, че в
съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по
делото. Страните могат да изложат становища по настоящото определение
във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както
и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни
искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание
с писмена молба с препис за насрещната страна.
На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно
възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на
спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде
върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими искове на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, седалище и адрес на управление град София, ул.
„Граф Игнатиев” №2, ет.4, представлявано от изпълнителните директори
Борислав Михайлов и Стефан Стоилков, срещу ХР. М. Б. , ЕГН ****, с адрес
село Добрина, община Провадия, област Варна, за заплащане на сумата
52 921,27 лева, представляваща общия размер на изплатените на увреденото
лице М.В.Т., ЕГН **********, обезщетения за причинени му вреди, част от
които платени доброволно, а друга част - присъдени с влязло в сила решение
№1795/13.03.2019г. по гр.д. №10858/2017г. на Софийски градски съд, г.о.,
както и присъдените лихви за забава и разноски, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба
(18.03.2022г.) до окончателното й плащане.
Така предявените искове се квалифицират правно по чл.288, ал.12, във
вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховането (отм. ДВ, бр. 102 от
29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.), съответно чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите.
Ищецът претендира и осъждане на ответника да му заплати направените
разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
Дължимата за исковото производството държавна такса в размер на 2
3
116,85 лева е внесена предварително от ищеца.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІ ГПК „Общ
исков процес”.
ДОПУСКА като писмени доказателства писмените документи,
представени от ищеца с исковата молба.
УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на
допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито
съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на
настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становища по настоящото
определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени
указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и
съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно
заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на
последното заседание по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските
(чл.80 ГПК).
УКАЗВА на страните възможността да уредят доброволно заявения за
съдебно разрешаване спор помежду си чрез медиация или спогодба, в който
случай половината от внесените държавни такси ще бъдат върнати на
страните (чл.78, ал.9 ГПК).
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по настоящото търговско дело
№172 по описа за 2022г. за 30.06.2022г. от 09,30 часа , за която дата да се
призоват страните.
Ведно с призовките ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от настоящото
определение и изготвения проект за доклад по делото, като се укаже на
страните възможността в съдебното заседание да изложат становища във
връзка с него.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неявяването им в първото
заседание, без да са направили искане за разглеждане на делото в тяхно
отсъствие, и при наличие на останалите предпоставки по чл.238 от ГПК може
да бъде постановено неприсъствено решение или производството да бъде
прекратено.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
по търговско дело №172/2022г. по описа
Варненски окръжен съд, т.о.
1. Предмет на иска е правото на ищеца ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,
седалище град София като трето лице, изпълнило задължението на ответника
ХР. М. Б., ЕГН ****, с адрес село Добрина, община Провадия, област Варна,
да обезвреди вредите, причинени от него на пострадалата М.В.Т., ЕГН
**********, като е имал задължение и правен интерес да стори това.
2. Предявена е претенция за сумата 52 921,27 лева, представляваща
общия размер на изплатените на увреденото лице суми за обезщетения за
причинени му вреди (в размери съответно 10 741,05 лв. – за причинените
неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди, определени и
изплатени доброволно от ГФ; 26 630 лв. – за причинените неимуществени и
свързаните с тях имуществени вреди), лихви за забава (в общ размер на
9 735,10 лв.), разноски по воденото исково производство (в размер на 1076,62
лв. – държавна такса; 1138,15 лв. – адвокатско възнаграждение), такси и
разноски по изпълнителни дела.
3. Сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда (18.03.2022г.) до окончателното й
плащане.
4. Правно основание на претенциите – чл.288, ал.12, във вр. с ал.1, т.2,
б.“а“ от Кодекса за застраховането (отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от
01.01.2016г.), съответно в чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
5. Твърди се от ищеца, че воденото срещу причинителя на вредите лице
- ответника ХР. М. Б. наказателно производство е приключило с одобрено от
съда споразумение по НОХД №465/2016г. по описа на Районен съд -
Провадия, НО, с което същият се признава за виновен за извършено
престъпление по чл. 343, ал.3, предл.1-во, 4-то и 5-то, б. „а”, предл. 2, във вр.
с ал.1, и чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 30.10.2015г. в град чл. 343, ал. 3,
предл. последно, б. „а”, предл. 2, във вр. с ал. 1, б. „б”, предл. 2 и чл. 342, ал. 1
от НК, при управление на лек автомобил „Ситроен Ц5” ДК № *****, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, в
5
резултат на което по непредпазливост причинил средни телесни повреди на
М.В.Т. и Емил Иванов Костадинов, като деянието е извършено в пияно
състояние.
6. В нарушение на чл.260 от КЗ (отм.), към момента на ПТП за водача
на лек автомобил „Ситроен Ц5” ДК № ***** не е била сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност”.
7. Пострадалата М.В.Т. предявила пред Гаранционен фонд претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени и свързаните с тях имуществени
вреди на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховането (отм.),
по която първоначално бил постановен отказ за плащане поради
непредставяне на доказателства и документи, удостоверяващи основанието и
размера на обезщетението (по образуваната щета №210371/09.12.2015г.).
8. Впоследствие било отправено ново искане, като по образуваната
щета №210053/06.02.2017г. й било определено обезщетение в общ размер на
10 741,05 лева, изплатено с платежно нареждане от 24.03.2017 година.
9. Поради несъгласие с този размер на определените й и изплатени
доброволно обезщетения за понесените вреди (неимуществени и
имуществени) пострадалата Т. предявила искова претенция пред съд.
10. С решение №1795/13.03.2019г. по гр.д. №10858/2017г. на Софийски
градски съд, г.о., 4 с-в, изменено в частта му за разноските с определение на
Софийски апелативен съд по ч.гр.д. №3769/2019г., ищецът Гаранционен фонд
бил осъден да заплати на пос пострадалата М.В.Т. сума в размер 26 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 10.03.2016г. до
окончателното й плащане; сума в общ размер от 630 лева, представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 10.03.2016г. до окончателното й плащане; сума в общ
размер от 74,49 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 700.00
лв. - обезщетение за имуществени вреди заплатено по доброволен път на
29.03.2017г. от страна на ГФ, за периода от 10.03.2016г. до 27.03.2017г.; сума
в общ размер от 1 064,20 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата
от 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди заплатено от ГФ по
доброволен път на 29.03.2017г., за периода от 10.03.2016г. до 27.03.2017г.;
сума в общ размер от 1 138,15 лева – дължимо при условията на чл.38, ал.1,
т.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение на адвоката на пострадалата ищца, както
и разноски по делото в общ размер 1 076,62 лева.
11. Решението било постановено при участието в процеса на ХР. М. Б.
като трето лице - помагач на страната на ответника Гаранционен фонд.
12. След постановяване на съдебното решение, въз основа на издадения
му изпълнителен лист от 25.04.2019г. взискателят 25.04.2019 образувал
изпълнително дело №246/2019г. по описа на ЧСИ рег. №786, в хода на което
след получената покана за доброволно изпълнение и наложен запор на
банковите сметки на Фонда била изплатена сума в общ размер на 40 190,18
6
лева, включваща присъдените обезщетения за причинените имуществени и
неимуществени вреди в общ размер на 26 630 лв., мораторната лихва
(обезщетение за забава) в общ размер на 9 735,10 лв., разноски и такти по
изпълнението в общ размер на 3 825,08 лв. (от която впоследствие му била
възстановена сумата 667,19 лв.).
13. По влязлото в сила решение по гр.д. №10858/2017, СГС, 4 с-в бил
издаден и изпълнителен лист от 27.09.2019г., въз основа на който било
образувано и изп. дело №470/2019г. по описа на ЧСИ рег. №786 за събиране
на присъденото на адвокат К. П. адвокатско възнаграждение. След получената
покана за доброволно изпълнение и наложен запор на банковите сметки на
Фонда била изплатена сума в общ размер на 1 580,61 лева.
14. С платежно нареждане от 15.05.2019г. ГФ заплатил по сметка на
СГС и сумата от 1 076,62 лева, представляваща дължимите държавни такси.
15. Като твърди, че водачът на л.а. „Ситроен Ц5” ДК № *****,
причинил вредите е бил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и позовавайки се на
разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), ищецът твърди, че ответникът е
задължен да му репарира изплатените на увреденото лице суми за
обезщетения за причинените му вреди, лихви за забава и разноски по чл.288,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ (отм.).
16. Предвид липсата на надлежно подаден по реда и в срока на чл.131
ГПК отговор на исковата молба съдът приема, че от ответника не са
противопоставени възражения по предявените искове.
17. Независимо, че твърдените от ищеца релевантни за спора факти и
обстоятелства не са оспорени от ответника, съобразно и правилата,
установени в чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на всяка от страните в процеса е да
установи фактите, които твърди и от които извлича изгодни за себе си правни
последици.
18. В тази връзка и като има предвид разпоредбите на чл.297 и чл.300 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл.413, ал.2 и ал.3 от НПК,
съдът указва, че е в доказателствена тежест на ищеца ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД да установи, че е платил претендираните с иска суми.
19. За доказване на твърденията и възраженията си ищецът е представил
писмени доказателства, по допустимостта на които и тяхната относимост към
предмета на доказване съдът се е произнесъл с определението си по чл.140 от
ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7