№ 20290
гр. София, 12.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110136259 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 118 ГПК.
Образувано е по искова молба от ИВ. КР. ИВ. против „ЕМ“ ЕООД с искане сключено
между страните Споразумение за разсрочване на парично задължение от 17.03.2022 г. да
бъде унищожено като сключено при крайна нужда.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца в полза на „Б ДСК“ ЕАД е
издаден изпълнителен лист от 28.04.2015 г., за принудително събиране на вземанията по
който е образувано изп. дело № 638/2015 г. по описа на ЧСИ ДД, с район на действие ОС –
Р. ИВ. КР. ИВ. поддържа, че при посещение в клон на „Б ДСК“ ЕАД и „УБ“ АД случайно
установила, че банковите й сметки са запорирани. Ищцата излага твърдения, че при
разговор с нейната майка разбрала, че е търсена многократно от представител на „ЕМ“
ЕООД, като от дружеството поддържали, че търсеното лице има непогасени парични
задължения. В исковата молба са изложени твърдения, че майката на ищцата страда от
биполярно психично разстройство, което се влошило вследствие на тревогата причинена от
служителите на ответника. Ищцата поддържа, че се свързала с представител на ответното
дружество, тъй като се притеснявала за крехкото психично здраве на майка си, която се
налагало да се грижи за невръстното дете на ИВ. КР. ИВ., на която се налагало да работи по
цял ден, тъй като била единственият източник на средства за семейството. В исковата молба
са изложени твърдения, че представител на ответното дружество гарантирал, че при
сключване на споразумение за разсрочено плащане на парично задължение запорът върху
банковите сметки на ищеца ще бъде вдигнат. Ищцата поддържа, че била принудена да
сключи процесното съглашение от тежката социално-икономическа ситуация, в която се
намирала заедно с болната си майка и дете. ИВ. КР. ИВ. излага твърдения, че при сключване
на споразумението за разсрочване на парично задължение не е могла да разбере неговото
съдържание и правни последици. Предвид изложеното страната прави искане процесното
съглашение да бъде унищожено като сключено при крайна нужда.
Видно от служебно изискана от съда справка от НБДН ищецът е с регистриран
постоянен и настоящ адрес в гр. Р.
1
Съгласно чл.113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния, като според чл.119, ал.3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно.
Съдът намира, че ищецът притежава качеството „потребител“ по смисъла на §13, т.1
ЗЗП. Вземанията, чието изпълнение е разсрочено с процесното споразумение произтичат от
Договор за кредит от 26.03.2014 г. сключен между ищеца и „Б ДСК“ ЕАД, поради което
страната има качеството на потребител на финансова услуга съгласно Определение № 552
от 12.08.2014 г., по ч. т. д. № 4109/2013 г. на ВКС, II ТО. Потребителят не губи това си
качество когато отрича качеството си на страната, обвързана от такъв договор нито в
хипотеза на предявен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, който е форма на
защита на потребителя срещу неоснователно провеждано принудително изпълнение за
отричано от него задължение, нито когато иска облигационната връзка да бъде унищожена
на някое от основанията предвидени в ЗЗД. В подкрепа на изложеното е и Определение №
574/13.11.2012 г. по ч. гр. д. № 427/2012 г. на ВКС, І ГО. Потребителят не губи това
качество и когато вземане по потребителски договор бъде прехвърлено на трето лице
независимо от това дали претендира права срещу цедента (доставчик на стока или услуга),
или срещу цесионера (колекторска фирма), в който смисъл са и разясненията дадени с
Определение № 160 от 30.03.2017 г. по ч. гр. д. № 1101/2017 г. на ВКС, IV ГО.
След изменението на чл.113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/2018 г., в сила от
07.08.2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена
(включително и по аргумент на чл.119, ал.3 ГПК), поради което нито ищецът, нито
ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд по тези дела. За тази
подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото заседание по делото съгласно
чл.119, ал.3 ГПК. Специалните правила за местната подсъдност на чл.113 ГПК изключват
общото правило на чл. 105 ГПК, поради което постоянният адрес или седалището на
ответната страна са без значение за местната подсъдност на настоящото дело.
Предвид изложеното делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на
районния съд по настоящия адрес на ищцовата страна, а именно Районен съд – гр. Р.
По изложените мотиви и на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 36259/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 127 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Р.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3