Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 11.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на единадесети октомври през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 15390 по
описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 353447 от 06.03.2018 г.,
постановено по гр.д. № 49525/2016 г. на СРС, 119 състав, е осъдено „З.д.Е."
АД да плати на "Д.з." АД сумата от 14 456,00 лева, ведно с обезщетение
за забава за времето от 17. I. 2016 година
до 30.VIII. 2016 година включително в размер на 880.00 лева и законната лихва
от датата напредявяването на иска на 31. VIII. 2016 година до окончателното
изплащане на сумата, както и 1 277,64 лева разноски по водене на делото.
Първоинстанционното решение е
обжалвано в срок от ответника „З.д.Е." АД чрез пълномощник адв.М.Й., като
неправилно. Оплакванията по въззивната жалба са за нарушение
на материалния закон, и необоснованост поради неправилно интерпретиране на
някой доказателства и необсъждане изобщо на други. Конктретно оспорва да е доказано
сключване на валиден договор за застраховка „Бизнес Каско”, доколкото
представеният такъв е бил оспорен от ответника да е сключван между страните по
полицата, което обстоелство не било обсъдено от първоинстанционния съд, а и самият
водач на товарния автомобил е посочил в уведомлението си до „Д.з.“ АД, че има
сключен застрахователен договор, който обаче не съвпадал с представения по
делото. Възразява и че ищецът не бил доказал,
че застрахованото лице е изпълнило изискванията на договор „Бизнес Каско”,
както и на общите условия на застрахователя, като нямало доказателства автомобилът
е минал оглед и заснемане, да е имал монтирана алармена система или
имобилайзер, или да е бил пасивно маркиран, т.е не било доказано и че представеният
по делото договор за застраховка „Бизнес Каско”, обективиран в полица №
121413012998/09.12.2013 г. е влязъл в сила, което възражение на ответника също
не било обсъдено от СРС. На второ място намира, че по делото не е установена нито
причинно-следствената връзка между ПТП и увреждането на автомобила, нито
размера на вредите. Сочи, че според автотехническата
експертиза /АТЕ / обезщетението
се разминавало с действително платеното на сервиза, отремонтирал товарния автомобил - ищецът е
заплатил за ремонта на товарния автомобил обезщетение от 23 120,20 лева, колкото платило и
лицето, ремонтирало автомобила, съдът приел, че се дължи сумата общо 29 266,89
лева. Възразява и да е имало основание да се обезщетяват части от увреденото
МПС, които не са били налице при извършване на огледите, и да се подменят и да
се заплащат от ищеца на увреденото лице. Оспорва и по делото да е доказано по
безспорен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП, както и
изключителната вина на делинквента К.М.А.. Моли решението да
бъде отменено, и исковете отхвърлени, като претендира и разноски по делото.
Въззиваемата страна - ищец "Д.з."
АД, чрез пълномощник юрк.К.Р.,
оспорва жалбата с писмен отговор с доводите, че решението не страда от сочения
в жалбата пороци, тъй като първоинстанционният съд правилно е събразил средните
пазарни цени по приетата АТЕ, също и направеното от ищеца плащане на застрахователно
обезщетение в размер на 29266.89 лв. по две
представени по делото фактури, а не само на 23120,20лв. по едната
фактура, което е и установено с приетата ССчЕ, че е налице валидно сключен
договор за имуществена застраховка с полица 121413012998/09.12.2013 г., между ,Д.З.”
АД и „Р.Л.Б.” ООД - клон Враца, че е ирелевантно относно валидността на
застрахователния договор дали при уведомлението за настъпилото застрахователно
събитие от представителя на застрахованото лице /водача на процесното МПС при
реализиране на ПТП/, който не се намирал в държане на застрахователния договор,
е допуснал или не техническа грешка при изписване на номера и/или датата на
сключване на полицата, че ответното дружество нямало правен интерес да твърди неавтентичност на застрахователния
договор като трето лице, че процесното МПС е било „ново” по смисъла на т. 6,14
от ОУ и е било изрично договорено между страните в част „В” на полицата застраховка
да влезе в сила без оглед, а оплакваниуята за неспазени други изисквания на
застрахователя при сключване на застраховката, намира за неоснователни и
ирелевантни, като сочи пасивното маркиране и да противоречи на чл. 186а от КЗ
/отм./-забраняващ поставянето на знаци, белези или други индикации върху или на
видимо място в моторното превозно средство, които пряко или косвено указват
наличието на сключен застрахователен договор във връзка с това МПС. Намира, че
всички събрани в хода на първоинстанционното производство доказателства сочели
на извод, че единствена причина за настъпване на процесното ПТП и на
обезщетените от дружеството ни вреди по застрахованото в ,Д.З.” АД МПС, е
противоправното поведение на застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите в ЗД „Е.” АД водач. Моли решението
да се потвърди, претендира разноски за въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при обсъждане доводите на страните и
събраните доказателства, водещи до необоснованост, и нарушение на материалния
закон, и свързаните с това оплаквания за неправилно установени правно значими
факти по спора.
При извършената
проверка служебна за правилност въззивният съд не констатира нарушение на императивни
правни норми, приложими в случая. При проверката според оплакванията с
въззивната жалба, които очертават въззивната проверка за правилност съгласно
чл.269, изр.второ от ГПК, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на преценка на
събраните по делото доказателства- писмени, ескпертизи, свидетелски показания, относно
наличието на основанията за възникване правото на вземане на ищеца като
застраховател по имуществена застраховка на собственика на увреденото
имущество, спрямо ответника като застраховател по „гражданска отговорност“ на
деликвента, и относно размера на подлежащите на обезщетяване вреди, наличието
на причинна връзка между деликта и вредите, и размера на вредите, които
констатации и правни изводи въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционното решение, без да е нужно да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Съобразно оплракванията по въззивната жалба,
спорни пред въззивния съд са фактите относно сключването на застрахователния
договор, изпълнение на ОУ по същия в частите, посочени в жалбата, и обуславящи влизането
в сила на договора за имуществена застраховка, причинно-следствената връзка на
вредите с ПТП, размера на вредите.
Фактите, включени в състав на регресното вземане на ищеца, се установяват от съвкупната преценка
на събраните по
делото писмени и гласни доказателства
и приетите
начална и повторна автотехнически ескпертизи и счетоводна експертиза, като заключенията на вещите лица въззивният съд намира за компетентно и добросъвестно изготвено, и заслужаващо кредитиране от съда при преценката им по
чл.202 от ГПК.
Представената от ищеца застрахователна полица 121413012998/09.12.2013
г., между ,Д.З.” АД и „Р.Л.Б.” ООД - клон Враца, удостоверява валидно сключен
договор за имуществена застраховка. По делото са събрани писмени
доказателства-талон за регистрация на МПС-част ІІ, и две писма от „Райфайзен застрахователен
брокер“ до другжеството-застраховател, от които се установява, че „К.“ ООД е
лизингополучател на застраховатото МПС по горепосочената полица, същото това
дружество е вписано и в талона за регистрация на МПСв т.С 3. - като лице, имащо
право да ползва собственото на „Р.Л.Б.” ООД - клон Враца, застраховано процесно
МПС. А и ответникът по делото като трето
лице за застрахователния договор, не може да се позовава на
недействителност на същия като сключен от лице без преддставителна власт спрямо
собственика, каквито възражения има с отговора на исковата молба, съгласно
решението по т.3 от ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС.
След като по делото е установено, че „К.“ ООД има качеството лизингополучател,
то ищцовото дружество правилно е изпълнило надлежно задължението си-съгласно
чл.75 от ЗЗД, да плати обезщетението на „К.“ ООД на базата на писмата от „Райфайзен
застрахователен брокер“ до него, които, макари частни свидетелстващи
документи, не са оспорени в процеса и
служат като доказателство относно удостоверените с тях факти.
Другите оплаквания по въззивната жалба за наличие на
пречка застрахователният договор да влезе в сила, въззивнитясъд намира също за
неоснователни. В застрахователната полица изрично е уговорено в част В - В1, че
на застрахованото процесно МПС няма да се извършва оглед, тъй като същото е
ново, което се установява и от талона за регистрация на МПС-част ІІ, представен
в доказателствено копие по делото. Пасивното маркирате на застрахованото
имущество е запранено от приложимата към датата на сключването на
застрахователния договор норма на чл. 186а от КЗ /отм./ , а наличието на аларма
и/или имобилайзер нямат отношение към процесния застрахователен риск- ТПТ, а
биха имали отношение към друг риск-
кражба. Ето защо процесният застграхователен договор между ищеца и собственика
на застраховано МПС, е влязъл в сила.
Размерът на отговорността за непозволено увреждане на делинквента,
респ. на неговия застраховател по задържителната застраховка „гражданска
отговорност“, се определя в зависимост от действително претърпените вреди.Съгласно
разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) застрахователното обезщетение трябва
да бъде равно на размера на вредите към деня на настъпване на застрахователното
събитие, като то не може да надхвърля застрахователната сума по договора /чл.
267, ал. 3 КЗ(отм.)/. По аргумент от чл. 203, ал. 2 от КЗ (отм.) обезщетението
не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 203, ал. 3 от КЗ (отм.). В
този смисъл и практиката, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т.д. №
652/2009 г., на ВКС, І т.о, решение № 109/14.11.2011 г. по т.д. № 870/2010 г.,
на ВКС, І т.о, решение № 153/22.12.2011 г. по т.д. № 896/2010 г. на ВКС, І т.о.
Съгласно КЗ, както отменения, така и действащия, обезщетението трябва да бъде
равно на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че действителните вреди в
случая възлизат на 35060,51 лв. /или 29217,09лв. без ДДС/. за труд и материали и с още 15 лв. за обичайни ликвидационни разходи в полза на ищеца,
или 35075,51 лева. Изчислената именно по средни пазарни цени
по АТЕ сума 35060,51 лв. въззивният съд преценява
като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е
определена и при съобразяване на необходимостта от подмяна на
усуканата рама на влекача. Ищецът е определил според ликвидационните актове по
щетата, и е заплатил сума в по-малък размер от соченото от АТЕ, на правоимащото
лице „К.“ ООД обезщетение- общо 29 266,89 лв. с включени 15 лв. ликвидационни
разходи, платена на два пъти / 10 000 лв. и 19 266,89 лв./,
установено с писмени доказателства и ССчЕ. Няма основание за изключване на
позиции 52 и 53, тъй като ремонт на корпус на дясно огледало е включено в
опис-заключение за вреди от 22.05.2014 г. на ищеца- по т.2, и има основание да
се приеме, че обхваща т.нар. кора на дясно огледало, за ремонт, също и ремонта
по ел. инсталацията на предната броня, заедно с горния ремонт, попадат в раздел
труд/сервиз, и материали, доколкото по тях не е предвидено заменяне с нови
части според и калкулацията към фактурата на сервиза.А и ремонта на
ел.инсталацията на предната броня не може да се счита за излишен, предвид
установеното по делото, че се ремонтира предната броня и се подменят и мигачи в
бронята.
Съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства сочи и на установенапричинна връзка между
поведението на водача на застрахованото при ответника по задълж.застраховка
„гражданска отговорност“ МПС- водача К. А., спрямо който е и наложена мярка по
ЗАНН с влязло в сила НП от 13.06.2014 г.
на МВР, видно от което този водач е нарушил правилата за движение по
пътищата като е отнел предимството и не е пропуснал попътно движещия се с него
друго МПС-процесното влекач с ремарке, застраховани при ищеца по имуществена
застраховка. Не се доказа наличие на съпричиняване от страна на водача на
влекача, и няма основание обезщетението да се намали. Показанията на виновния
за ПТП-то водач К. А. не доказват съпричиняване от страна на другиа водач - Н.Н.,
като негодни да опровергаят официалния документ- наказателното постановление.
Ето защо след като е
доказано, че ищецът е заплатил на увреденото лице по-малко от установеното по
средни пазарни цени за обезщетение, или само 29 266,89 лв., то претендираната
с иска разлика над извършеното от ответното дружество погасяване чрез
прихващане/ с 14840,77лв.8 за сумата 14441,12 лв. / с вкл.15 лв. ликвид.разходи,
остава дължима от ответника по задължението му по предявената от ищеца срещу
него регресна претенция, предпоставките за която се установиха по делото. Искът
за главницата е основателен, също и обусловеният от него иск за лихви за
забава, по отношение навтория иск няма оплаквания с жалбата, които да
задължават въззивния съд да приеме нещо различно относно фактите, какот са
установени с първоинстанциноното решение, при което и акцесорният иск е
основателен.
Ето защо обжалваното
решение следва да се потвърди като правилно.
По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.3
от ГПК и изхода на спора, претендираните от въззивника-ответник разноски за въззивната
инстанция остават за негова сметка. Въззиваемата страна-ищец има право на
разноски по чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, съобразно и направеното искане, за
въззивната инстанция. Възнаграждението за защита от юрисконсулт въззивният съд
определя на 100 лв. по чл.78, ал.8, вр. НПП поради липсата на фактическа и
правна сложност на спора пред въззивната инстанция.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 353447 от 06.03.2018 г., постановено
по гр.д. № 49525/2016 г. на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА „З.д.Е." АД с ЕИК ********, седалище и адрес на
управление ***, да плати на "Д.з." АД с ЕИК ********, седалище и адрес
на управление ***, сумата 100 лв. разноски за въззивната инстанция на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.