Р Е Ш Е Н И Е
№
1286
гр.П.,
16.11.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при секретаря Наташа Динева, разгледа гражданско дело №
4503 по
описа за 2018 г. и взе предвид следното:
Предмет
на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Топлофикация П.” АД
обективно съединени искове за установяване, че К.Б.П. дължи на ищеца от сумата 377,09 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2013г. до 28.02.2013г. г. за имот находящ се в гр.П., ул. „***,
сумата от 193,39 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 07.03.2013г. до
20.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 377,09 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 03.05.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по гр.д. №***. на РС-П..
Ответникът,
чрез процесуален представител, в срока по чл.131 ГПК оспорва ищцовите претенции
по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между
страните, доколкото твърди, че не е собственик или ползвател на процесния имот.
Допълнително, при условието на евентуалност, е направено възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането.
В съдебно
заседание ищецът се представлява от юрисконсулт, който поддържа предявения иск, но предвид направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност, заявява, че няма да сочи и
събира доказателства.
Ответницата
се представлява от процесуален представител, който поддържа депозирания отговор.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Искът е
неоснователен по следните съображения. Задълженията за плащане на цената на
доставяната топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката
тригодишна погасителна давност. Изводът следва от еднородния и периодичен
характер на задълженията, които независимо че имат в основанието си доставка на
топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в
случаите, при които окончателният общ размер на задължението се определя в края
на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ. Изводът следва и
от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното дружество –
задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен
брой единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено
плащане на месечни падежи.
Според
общите условия на ищцовото дружество, които съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ са част
от съдържанието на облигационните отношения между страните с предмет доставяне
на топлинна енергия за битови нужди, плащането на цената на доставяната
топлинна енергия е дължимо в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнася.
Изложеното
предпоставя, че всички вземания на ищеца за цената на доставена в периода от 01.01.2013г. до 28.02.2013г. топлинна
енергия до имота на ответника са били изискуеми към дати, от които са изтекли
повече от три години преди 03.05.2018г. – датата, на която е подадено
заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е
прекъсната давността по отношение на тези вземания. С оглед възражението на
ответника и прилагане на последиците на изтеклата давност по чл. 111, ал. 1,
б.”в”, пр. 3 от ЗЗД съдът приема, че тези вземания за погасени изцяло. С
погасяването на главните вземания за цена на доставена топлинна енергия се
погасяват и лихвите за забава, дължими по отношение на тези вземания,
включително за периодите, по отношение на които тригодишната давност не е
изтекла – чл. 119 от ЗЗД.
По
изложените съображения предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК
установителни искове следва да бъдат отхвърлени.
По
разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство, съобразно
изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
При този изход на спора на ищеца не
следва да бъдат присъждани разноски за производството.
Ответнцата К.П. се представлява в
исковото производство от адвокат, осъществяващ безплатна правна помощ на основание чл.38 ЗА, поради което на
последния следва да бъде заплатена от
ищцовата страна сумата от 300 лв.
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство.
На ответницата не следва да бъдат
присъждани разноски за заповедното производство, доколкото такива не са
направени.
При тези мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация
– П.” АД гр. П., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ искове за признаване за установено по реда на чл.415,
ал.1 ГПК, че К.Б.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца сумата сумата 377,09
лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2013г. до 28.02.2013г. г. за
имот находящ се в гр.П., ул. „***, сумата от 193,39 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 07.03.2013г. до 20.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 377,09 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 03.05.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по гр.д. №***. на РС-П., като погасени по давност.
ОСЪДЖА „Топлофикация
– П.” АД гр. П., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление да заплати на адвокат М.М.Х., с адрес:у*** сумата от 300 лв. – адвокатски
хонорар за осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата.
След влизане на решението в сила,
ч.гр.д № ***.
по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен
препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ