Разпореждане по дело №110/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 379 и сл. ГПК.

Предявени за разглеждане са кумулативно съединени колективни искове от К. за З. на п. – С. срещу „В и К” О., Г. К., ЕИК, както следва: 1. установителен иск за факти по чл. 379, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 148, т.4 ЗЗП - за установяване, че текстът в чл. 32, ал.2 от действащите Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К Оператор „В и К” О., Г. К. /съответно чл. 34, ал.1 и ал.2 от представения проект на Общите условия/ е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 18 от Закона за З. на потребителите и за прогласяването й за нищожна; и иск за З. на колективен интерес по чл. 379, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 186, т.3 ЗЗП- за осъждане на ответника „В и К” О., Г. К., ЕИК да отстрани неравноправната клауза от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К Оператор „В и К” О., Г. К.; за постановяване забрана, касаеща бъдещото ползване на неравноправната клауза и искане за задължаване на ответника õа огласи по подходящ начин за своя сметка съдебното решение или част от него.

Кърджалийският окръжен съд, за да са произнесе, взе предвид:

С определение № 752/18.08.2014г., постановено по реда на чл. 381, ал.1 и чл. 382 ГПК, съдът е допуснал разглеждането на предявените от К. за З. на потребителите – София срещу „В и К” О., Г. К., бул. „.”, ЕИК кумулативно съединени искове така, както са описани по-горе; постановил е препис от исковата молба заедно с приложенията да се връчи на ответното дружество, като му е указал в едномесечен срок да подаде писмен отговор, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това съгласно 131 ГПК. Насрочил е провеждането на съдебно заседание по реда на чл. 382 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, от ответника „В и К” О., Г. К., ЕИК, чрез представител по пълномощие е постъпил отговор на исковата молба, в който се сочи, че с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, са одобрени Общи условия за предоставяне на В. услуги на потребителите на „В и К” Оператор – „В.” О. – К., публикувани на 21.08.2014 г. във в. „Новинар” и на 05.09.2014 г. във в. „Арда Нюз”. Твърди се, че с така одобрените и публично оповестени Общи условия, е отстранена неравноправната клауза, съдържаща се в чл. 32, ал. 2 от действащите до този момент Общи условия, съответно в чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от проекта на Общи условия. По изложените съображения ответникът счита, че тъй като с одобряване на посочените Общи условия, изготвени въз основа на единни Общи условия на договорите за предоставяне на В. услуги на потребителите за всички В. – оператори на територията на страната, са отстранени нарушенията на колективния интерес, за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящия иск, поради което моли производството по делото да се прекрати. Към отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства в подкрепа на изложените обстоятелства, а именно: заверено копие от решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, копие от Общи условия за предоставяне на В. услуги на потребителите на „В и К” Оператор – „В.” О. – К., в. „Арда Нюз”, бр. 122/5.09.2014 г. и копие от в. „Новинар” от 21.08.2014 г.

В съдебното заседание, проведено 17.09.2014 година за произнасяне по въпросите по чл. 382, ал.2 ГПК, съдът е приел, че с отговора на исковата молба се сочат и прилагат доказателства за нови факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за делото, а именно – одобряване с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР на нови Общи условия, по отношение на които се твърди, че е отстранена и не съдържа атакуваната с колективните искове неравноправна клауза. При това положение, на основание чл. 235, ал. 1 ГПК и с оглед становището на ищеца, съдържащо се в молба вх. № 2980/17.09.2014 г., че към момента КЗП има правен интерес от водене на делото, съдът е приел, че следва да остави исковата молба без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от връчване на протоколното определение да обоснове правния интерес от водене на колективния иск, представляващ процесуална предпоставка от категорията на абсолютните по допустимостта на иска, за наличието на която съдът следи служебно. Предвид установената нередовност на исковата молба с оглед необходимостта от обосноваване на правния интерес от водене на съединените колективни искове, на насроченото съдебно заседание за произнасяне по въпросите по чл. 382 ГПК, не е даден ход на делото, исковата молба е оставена без движение с указания в посочения по-горе смисъл.

В изпълнение указанията, дадени от съда с посоченото протоколно определение, от ищеца е подадена молба вх. № 3451/28.10.2014г., с която е изразено становище, че независимо от представеното от ответника Решение № ОУ-09/11.08.2014 година на ДКЕВР, за ищеца е налице правен интерес от водене на колективния иск. В тази връзка се твърди, че представените нови Общи условия имат действие занапред и не са приложими към случаите до приемане на посоченото решение, като комисията не е придала изрично обратно действие на тези нови Общи условия, поради което следвало да се прогласи нищожността на процесната неравноправна клауза. Ответникът също така не бил предоставил доказателства дали решението е влязло в сила, като обжалваемо. Ищецът изразява принципно съгласие за ±ключване на извънсъдебно споразумение с ответника, при условие, че в текста на споразумението се съдържа петитума на ИМ и съдебните разходи, направени до момента от ищеца, се поемат от ответника.

При тези данни по делото, съдът приема следното: твърди се от ищеца К. за З. на потребителите, Г. С. че клаузата, залегнала в Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К Оператор „В и К" О. - Г. К. и представляваща разпоредбата на чл. 23, ал. 5 със следното съдържание: „При липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя както следва: 1. по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; 2.по 0,15 куб.м. на 1 кв.м. обработваема площ; 3. по 0,1 куб.м. за всеки куб.м. застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател; 4.по 0,5 куб.м. за всеки куб.м. застроен обем на сграда - за сгради в строеж”, била неравноправна по смисъла на чл. 143, т.18 ЗЗП в частта й, в която било записано, „или неизправни такива", като противоречаща на на чл. 39, ал. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи на МРРБ и представлявала уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, ограничаваща правата на потребителя по посочената Наредба. На следващо място: в чл. 32, ал. 2 от Общите условия било предвидено, че „Подаването на възражение не освобождава потребителя от задължението му да заплати сумата по платежния документ в установения срок", която също се квалифицира като неравноправна, тъй като задължавала потребителя да заплати фактурираната сума, въпреки че било възможно тази сума да не е реално дължима и да липсва правно основание за нейното начисление. Ето защо било необходимо да бъде дадена възможност на потребителя, в случай, че не е съгласен с начислените суми, да оспори същите и едва след като бъдат извършени съответните проверки от дружеството, да бъде задължаван да заплаща вече окончателно определената сума. Клаузата била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 18 от ЗЗП, тъй като представлявала уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължавала потребителя да заплаща суми, които може реално да не са дължими. С писмо с изх. № Ц-03-7472/24.09.2013 г. КЗП, на основание чл. 148, т. 1 от ЗЗП, препоръчала на „В и К" О. - Г. К. да отстрани посочените по-горе неравноправни клаузи. С писмо с вх. № Ц-03-7472/24.10.2013 г. дружеството представило в КЗП становище по посоченото по-горе писмо. Становището било разгледано на заседание на Комисията и било взето решение, документирано в Протокол № 51 от 12.12.2013 г., че с така представените предложения за промени на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К Оператор „В и К" О. - Г. К., в същите не се съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, предвид което, Комисията определила в срок от 14 дни от получаване на писмото, дружеството да предостави доказателства, че проектът на изменение и допълнение на Общите условия е внесен за одобрение в Държавната К. за енергийно и водно регулиране. С писмо вх. № Ц-03-7472/03.02.2014 г.В. операторът информирал, че с писмо вх. № В-17-38-3/29.01.2014 г. в ДКЕВР е депозирал проекта на горепосочените Общи условия за одобрение от регулатора. При извършен преглед на внесения в ДКЕВР проект на Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К Оператор „В и К" О. -Г. К. се установило, че посочените изменения и допълнения на Общите условия с писмо вх. №Ц-03-7472/24.10.2013 г. до КЗП, не били отразени надлежно в депозирания в ДКЕВР проект. На заседание на Комисията било взето решение, документирано в Протокол № 8 от 06.03.2014 г., че към настоящия момент текстът на чл. 32, ал. 2 от действащите Общите условия /съответно чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от представения проект на Общите условия/ продължава да представлява неравноправна клауза, поради което за неспазване на направената препоръка по т. 2 от писмо изх. № Ц-03-7472/24.09.2013 г. да бъде заведен колективен иск по смисъла на чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 1 и чл. 148, т .4 от ЗЗП срещу „В и К" О. - Г. К.. С писмо изх. № Ц-03-7472/21.03.2014 г. дружеството било уведомено за взетото от комисията решение. Писмото било получено на 24.03.2014 г., видно от обратната разписка. До момента на започване на настоящото производство, констатираните неравноправни клаузи продължавали да фигурират в общите условия на дружеството, нови общи условия не били приети, което ощетявало колективния интерес на потребителите и обосновавали необходимостта от завеждане на настоящия колективен иск. С петитума на исковата молба предявените колективни искове се поддържа по отношение разпоредбата на чл. 32, ал.2 от Общите условия /съответно чл. 34, ал.1 и ал.2 от проект на Общи условия/.

Установява се по делото, че с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. за одобряване на Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К операторите, Държавна К. за енергийно и водно регулиране е одобрила Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К операторите, с отразени в съдържанието им всички приети предложения за изменения и допълнения, направени по време на общественото обсъждане на 17.07.2014 г. и получени в 14-дневния срок след тази дата, по отношение на 51 В и К оператори, в т.ч. – по т.21 – Общи условия на ответното дружество.

Така одобрените Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор В и К – О., К. са публикувани съгласно разпоредбата на чл. 71, ал.1 от същите във в. „Новинар”, бр. 14 от 21.08.2014 година и в местен ежедневник – в. „Арда Нюз” от 05.09.2014 година. Съгласно посочената разпоредба, същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Видно от съдържанието на действащите понастоящем Общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 година/, разпоредбата на чл. 32, ал.2 от Общи условия от 2006 година /съответно чл. 34, ал.1 и ал.2 от проект на Общи условия/, квалифицирана като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП със съдържание: „Подаването на възражение не освобождава потребителя от задължението му да заплати сумата по платежния документ в установения срок", не се съдържа в същите. Правото на потребителя да подава възражения срещу определената дължима сума за използвани В и К услуги е уредено с разпоредбата на чл. 34 от Общите условия, като в ал.2 е предвиден 30-дневен срок за подаване на възражение; срок от 10 работни дни за произнасяне от страна на В. оператора; като дължимата сума се заплаща след извършване на проверката от В. оператора, а не предварително.

Предвид така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема следното: целта на колективните искове е да се даде З. на група лица, които са увредени от допуснато /от орган, организация, лице/ нарушение. Предпоставките за уважаване на иск по чл. 379 и сл. от ГПК са: група от лица, колективен интерес, нарушител, увреждащо действие или бездействие /нарушение/, връзка между това нарушение и групата лица, които не са поименно индивидуално определени, но са определяеми по определени в закона признаци, противоправност на конкретното увреждащо действие или бездействие и вина на нарушителя. В настоящия случай липсват две от предпоставките, посочени по –горе, а именно увреждащо действие или бездействие /нарушение/ и колективен интерес. Това е така, тъй като безспорно е установено по делото, че квалифицирания като неравноправна клауза текст, съдържащ се в разпоредбата на чл. 32, ал.2 от Общите условия от 2006 година е отпаднал и не фигурира като такъв в актуалните действащи Общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-99 от 11.08.2014 година/, като единни по отношение на 51 В и К оператори, в т.ч. и на дружеството-ответник. Безпредметно е признаване на една клауза за неравноправна и обявяването й за нищожна, при условие, че същата с приемане на новите Общи условие е отпаднала. С още по-голямо основание това се отнася до искането да бъде осъдено ответното дружество да я отстрани от общите условия и да постанови забрана, касаеща бъдещото й ползване, тъй като тази цел вече е постигната. Следва да се посочи, че първоначално съдът е приел наличието на колективен интерес от обявяването на чл.32, ал.2 за неравноправна от Общите условия от 2006 г. , действали до одобрението на новите такива, но счита, че с изключването на клаузата в действащите Общи условия, колективният интерес е отпаднал. Обявяване на клауза за неравноправна от Общи условия, преустановили действието си, не обосновава наличието на колективен интерес, а индивидуален такъв – на евентуално отделни засегнати потребители.

По изложените съображения, настоящият състав счита, че за ищеца липсва правен интерес от водене на съединените колективни искове по чл. 379, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 148, т.4 ЗЗП и по чл. 379, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 186, т.3 ЗЗП, поради което същите са недопустими и производството по делото следва да се прекрати.

При този изход на делото, тъй като съдът не е определил първоначална държавна такса за водене на делото, следва да осъди ищеца КЗП-София да заплати д.т. по чл. 4 т.2 във вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на Кърджалийския окръжен съд в размер на 100 лв. /по 50 лв. за всеки от исковете/. От ответника не се претендират разноски, поради което такива не му се следват.

Мотивиран от горното, Кърджалийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по Г.д. № 35/2014 година по описа на ОС-К. по предявените от К. за З. на потребителите, Г. С. пл. „С.” № , ЕИК срещу В и К О., Г. К., бул. „Б.” №, ЕИК кумулативно съединени колективни искове, както следва: 1. установителен иск за факти по чл. 379, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 148, т.4 ЗЗП - за установяване, че текстът в чл. 32, ал.2 от действащите Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К Оператор „В и К” О., Г. К. /съответно чл. 34, ал.1 и ал.2 от представения проект на Общите условия/ е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 18 от Закона за З. на потребителите и за прогласяването й за нищожна; и иск за З. на колективен интерес по чл. 379, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 186, т.3 ЗЗП- за осъждане на ответника „В и К” О., Г. К., ЕИК да отстрани неравноправната клауза от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К Оператор „В и К” О., Г. К.; за постановяване забрана, касаеща бъдещото ползване на неравноправната клауза и искане за задължаване на ответника да огласи по подходящ начин за своя сметка съдебното решение или част от него, поради недопустимост на исковете.

ОСЪЖДА К. за З. на потребителите, Г. С. пл. „С.” №, ЕИК да заплати по сметка на ОС-К. държавна такса в размер на 100 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС-Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: