Р Е Ш Е Н И Е № 37
Гр. Кула 17.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Кула, втори състав, в
открито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Дияна Дамянова – Цанкова
с
участието на секретаря Лозана Петкова като разгледа докладваното от съдия Дияна
Дамянова - Цанкова НАХД № 74 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от „ Водоснабдяване и канализация - Видин”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „
Широка” № 18, представлявано от Георги Владимиров Владов против Наказателно постановление №ОЗ №
16/18.07.2019г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция гр.
Видин, с което на основание чл. 210, ал.3 от Закона за
здравето е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
1000 лв. за извършено нарушение на чл.5, ал.1, във вр. с чл.3, ал.1 и ал.2, т.1
и 2 от Наредба № 9 от 16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за
питейно – битови цели.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното
наказателно постановление като се твърди, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като АУАН не е съставен в присъствието и не е предявен на
управителя на дружеството, нито на упълномощено от него лице, както и че
неправилно и неясно е посочил и приложил санкционната норма.
В
съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.
Павел Петков – АК - Видин. Поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното
наказателно постановление на посочените в жалбата основания. Въззиваемата страна– директорът
на Регионална здравна инспекция/РЗИ/ гр. Видин се представлява от юрисконсулт В.К.Николова,
която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като посочва, че
размерът на наложеното наказание е фиксиран в Наредбата.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от
обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което намира следното:
От фактическа страна се установи следното: На 20.05.2019г.
свидетелката И.Н. – инспектор в дирекция ” Обществено здраве” в РЗИ гр. Видин е
взела проба от питейна вода, от централен водоизточник в с. Срацимир, общ.
Грамада, обл. Видин, от частен дом, която е изпратена за лабораторен анализ в
РЗИ гр. Монтана, при който анализ, за който е съставен Протокол за изпитване №
392-П/22.05.2019г. на лабораторията за изпитване при РЗИ гр. Монтана, е
установено отклонение в допустимите стойности на колиформи в пробата, а именно
56+/-6/100 при допустима стойност 0/100 съгласно Наредба № 9/16.03.2001г. на
МЗ, изм. и доп. ДВбр.6 от 16.01.2018г., за което е издадено Предписание изх. №
ЗП-00-14/05.06.2019г. от РЗИ Видин на жалбоподателя „ ВиК” Видин, с което го
уведомяват за констатираните отклонения и му предписват ежедневно да се
извършва хлориране на водатата и да се води дневник за остатъчния хлор със срок
12.06.2019г., което предписание е връчено на управителя на дружеството –
жалбоподател. На 18.06.2019г. свидетелката И.Н. е взела нова проба от питейна
вода, от централен водоизточник в с. Срацимир, общ. Грамада, обл. Видин, от
кметството, която отново е изпратена за лабораторен анализ в РЗИ гр. Монтана,
при който анализ, за който е съставен Протокол за изпитване №
547-П/20.06.2019г. на лабораторията за изпитване при РЗИ гр. Монтана е
установено отклонение в допустимите стойности на колиформи в пробата, а именно
74+/-7/100 при посочените допустими стойности от 0/100. Между РЗИ гр. Видин и
дружеството – жалбоподател има утвърдена програма за мониторинг на качеството
на питейната вода, подавана от „ ВиК” гр. Видин, за задоволяване на питейно –
битовите нужди на населението на област Видин за 2019г., в Приложение IV, на който план е утвърден списък на пунктовете за
пробонабиране, като под позиция 213 и 214 в списъка, за с. Срацимир, общ.
Грамада, обл. Видин са посочени кметство и частен дом.
С
оглед извършените констатации, свидетелката И.Н. съставила срещу дружеството –
жалбоподател АУАН № 000020/04.07.2019г. за това, че на 18.06.2019г., след
повторно взета проба вода, предназначена за питейно – битови цели от централен
водоизточник – кметство с. Срацимир, общ. Грамада и след извършен лабораторен микробиологичен
анализ на взетата проба в РЗИ гр. Монтана, са установени отклонения в
изискванията за качеството на водата по следния показател: колиформи
74+/-7/100мл., с което е прието, че е нарушен чл. 5, ал.1, във вр. с чл.3, ал.1
и ал.2 от Наредба № 9 от 16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за
питейно-битови цели. АУАН е съставен в присъствието на свидетеля Е.Д.А. *** и
на 10.07.2019г. актът е връчен на лицето Стоян Велков Стоянов – главен инженер
в дружеството – жалбоподател. При връчването на акта не е направено възражение.
В законоустановения тридневен срок не е постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН. Въз основа на така съставения АУАН, административнонаказващият
орган е издал атакуваното наказателно постановление срещу дружеството -
жалбоподател, като възприел изцяло фактическата обстановка, посочена в АУАН,
квалифицирал нарушението като такова по 5, ал.1, във вр. с чл.3, ал.1 и ал.2 от
Наредба № 9 от 16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за
питейно-битови цели и наложил на жалбоподателя, на основание чл. 210, ал.3 от
Закона за здравето, имуществена санкция в размер на 1000 лв. Посоченото
наказателно постановление е връчено на управителя на дружеството на
26.07.2019г.
Посочената фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни
доказателства, а именно: свидетелските показания на разпитаните от съда
свидетели И.Н.Н. и Е.Д.А. ***/04.07.2019г., Протокол за изпитване №
392-П/22.05.2019г. и Протокол за изпитване № 547-П/20.06.2019г.на лабораторията
за изпитване при РЗИ гр. Монтана, Предписание изх. № ЗП-00-14/05.06.2019г. от
РЗИ Видин, програма за мониторинг на
качеството на питейната вода, подавана от „ ВиК” гр. Видин, за задоволяване на
питейно – битовите нужди на населението на област Видин за 2019г. От
свидетелските показания на свидетелката Н., както и от Протокол за изпитване №
392-П/22.05.2019г. на лабораторията за изпитване при РЗИ гр. Монтана и
Предписание изх. № ЗП-00-14/05.06.2019г. от РЗИ Видин се установява, че на
20.05.2019г. е взета проба от питейна вода, от централен водоизточник в с.
Срацимир, общ. Грамада, обл. Видин, от частен дом, в която е установено
отклонение от допустимите стойности на колиформи в пробата, посочени по – горе,
за което е издадено предписание на дружеството – жалбоподател, а от
свидетелските показания на посочената свидетелка и от Протокол за изпитване №
547-П/20.06.2019г. на лабораторията за изпитване при РЗИ гр. Монтана се
установява, че на 18.06.2019г. е взета нова проба от питейна вода, от централен
водоизточник в с. Срацимир, общ. Грамада, обл. Видин, този път от кметствто в
селото, отново е установено отклонение от допустимите стойности на колиформи в
пробата, посочени по – горе. От приетата и посочена от съда програма за
мониторинг на качеството на питейната вода се установява, че местата, от които
са взети двете проби – частен дом и кметството на с. Срацимир са включени в
списъка към програмата и са утвърдени като пунктовете за пробонабиране. От
свидетелските показания на разпитаните свидетели се установява, че посоченият
АУАН не е съставен в присъствието на представител на дружеството –
жалбоподател, а същият е връчен на служител в дружеството – главен инженер С. С.. Съдебният
състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели, които са непротиворечиви, конкретни и логични,
които пресъздават възприятията си за случая с необходимата конкретика, още
повече, че по делото не са установени обстоятелства, от които да следва, че
свидетелите са заинтересовани от изхода на административното производство,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Същите
потвърждават изложеното в акта. Тези изявления представляват годни доказателства,
относно релевантните за делото обстоятелства.
Съдът
намира от правна страна следното:
При
разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество- чл. 63, ал. 1
от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие
(право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и НП са
издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им. В проведеното срещу дружеството - жалбоподател административнонаказателно
производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Административно наказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок. Налице е редовна процедура по връчването на наказателното
постановление на жалбоподателя, като същото е връчено на управителя на дружеството
- жалбоподател.
Настоящият съдебен състав намира обаче,
че в хода на производството по реализиране на отговорността на дружетвото -
жалбоподател са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да
бъдат санирани едва във въззивното производство и съставляват основание за
отмяна на обжалваното НП. На първо място, от свидетелските показания на
разпитаните свидетели Н. – актосъставител и А. се установява, че АУАН не е
съставен в присъствието на оправомощен представител на дружеството -
жалбоподател. Разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, регламентира, че „когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. По делото не бяха
ангажирани каквито и да било доказателства управителят на дружеството или
друго, упълномощено да представлява дружеството лице да са канени за
съставянета на акта или да са търсени и да не са били намерени в тази връзка.
На следващо място, съставеният АУАН не е връчен на законния представител на
дружеството или друго упълномощено да представлява дружеството лице. От
свидетелските показания на посочените свидетели, както и от разписката за
връчване на акта се установява, че същият е връчен на лицето Стоятн Велков
Стоянов – служител в дружеството, но по делото не са ангажирани каквито и да
било доказателства посоченото лице към дата 10.07.2019г., когато му е връчен
АУАН да е разполагал с представителна власт да представлява дружеството –
жалбоподател пред РЗИ - Видин. От своя страна чл. 52, ал.2 от ЗАНН
регламентира, че „ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя,
наказващият орган го връща веднага на актосъставителя.“, което не е сторено от
административнонаказващият орган, а същият в нарешуние на посочената разпоредба
е издал атакуваното наказателно постановление. Процесуалните
правила по съставяне на АУАН са формални, като тяхното стриктно спазване се
явява условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно
постановление. Сред тези правила попада и посочените от съда като
нарушени чл.40, ал.1 и ал.2 и чл. 43, ал.1 от ЗАНН. Нормите имат императивен
характер и задължават органите на изпълнителната власт, оправомощени с
осъществяване на контролни функции по реда на ЗАНН да
предприемат необходимите действия при съставянето, предявяването и връчването
на съставения акт. Тези процесуални действия имат самостоятелно и
основополагащо значение за законосъобразността на административнонаказателното
производство и неизпълнението им опорочава изначално санкционната процедура,
предопределяйки незаконосъобразността на издаденото НП, тъй като несъмнено
възпрепятства лицето да разбере какво нарушение му се вменява, съответно да
упражни правото си на защита съобразно приписаното му с АУАН обвинение за извършване
на конкретно административно правонарушение. В
обобщение на изложеното, съдът намира, че несъставянето на АУАН в присъствието
на оправомощен представител на санкционираното дружество и липсата на
последващи действия по предявяването и връчването му на оправомощен
представител на дружеството, безспорно ограничават правото на защита на санкционираното
лице, доколкото същото е лишено от възможността да отрази възражения при
съставянето му, както и да изложи писмени такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На
следващо място, съдът следва да посочи, че е налице още едно съществено
нарушение на процесуалните правила при издаването на атакуваното наказателно
постановление, в който смисъл е и едно от възраженията на дружеството –
жалбоподател, което се явява основателно. Отговорността на дружеството –
жалбоподател е ангажирана на основание чл. 210, ал.3 от Закона за здравето за
извършено нарушение по чл. по 5, ал.1, във вр. с чл.3, ал.1 и ал.2 от Наредба
№ 9 от 16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови
цели. Съгласно посочената разпоредба от Закона
за здравето, ” Който
извършва дейност в нарушение на здравните изисквания по този закон и
нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 100 до 1500 лв., а
при повторно нарушение - от 500 до 5000 лв.”. С случая
административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е
ангажирана за извършено нарушение на посочената наредба, която е издадена от министъра на здравеопазването, министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите на
основание чл. 135, ал.1, т.3 от Закона за водите, според която разпоредба „министърът на
околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на
регионалното развитие и благоустройството издават наредба за качеството на
водата, предназначена за питейно-битови цели” и
съответно в посочения Закон за водите са приети норми, уреждащи ангажирането на
административнонаказателна отговорност в случай на допуснати нарушения на
посочената наредба, но в случая отговорността на дружеството жалбоподател не е
ангажирана по реда на Закона за водите.
За пълнота,
съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя възражението на дружеството
– жалбоподотел направено от процесуалния му представител в хода по същество, че
при взимането на повторната проба е допуснато нарушение, тъй като същата не е
взета от мястото – частен дом в с. Срацимир, откъдето е взета първата проба, а
от друго място – кметството в с. Срацимир, поради което не може да се приеме,
че е направена годна проверка, която да установи дали е спазено предписанието,
дадено от РЗИ Видин след първата проверка. Както вече съдът посочи и двете
места са включени в списъка на пунктовете за пробонабиране към посочената
програма за мониторинг на питейната вода, утвърдена от РЗИ гр. Видин и „ ВиК”
Видин, поради което е без значение от кое от двете места е взета проба от
централен водоизточник. Нещо повече посоченото възражение е несъотносимо, тъй
като отговорността на дружеството- жалбоподател не е ангажирана за неизпълнение
на предписание на РЗИ Видин, а за това, че водата, която се доставя от
дружеството не отговаря на законоустановените в Наредба № 9 от 16.03.2001г. за
качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, показатели за колиформи.
С
оглед посочените от съда съображения, наказателното постановление, следва да
бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №ОЗ №
16/18.07.2019г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция гр.
Видин, с което на „ Водоснабдяване и канализация -
Видин” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул.
„ Широка” № 18, представлявано от Георги Владимиров Владов на основание чл.
210, ал.3 от Закона за здравето е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 1000 лв. за извършено нарушение на чл.5, ал.1, във вр. с
чл.3, ал.1 и ал.2, т.1 и 2 от Наредба № 9 от 16.03.2001г. за качеството на
водата, предназначена за питейно – битови цели.
Административен
съд - гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Районен
съдия: