РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. В., 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:Г. П. Й.
В. Р. Г.
при участието на секретаря И. С. К.
като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно гражданско дело №
20231300500368 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба на Д. Ц. К. с ЕГН: ********** и
В. Д. П. с ЕГН:**********, чрез адв. Л. М. от ВАК против Решение № 604 от
23.08.2023 г. по гр.д. № 1512/2023 г. на РС-В., с което изцяло е уважена
подадената от М. И. П. с ЕГН:**********, молба за защита и направените в
нея искания по Закона за защита на домашно насилие.
Молят да се отмени обжалваното решение изцяло, като
незаконосъобразно, неправилно, необосновано. Считат, че изводите на съда
са неправилни, като същите не кореспондират с фактическата обстановка и
със събраните по делото доказателства. Правят анализ на събраните
доказателствата в производството и посочват своя интерпретация на същите.
Искат от съда отмяна на решението, както и наложените мерки за
защита. Не представят доказателства и не правят доказателствени искания.
В законния тридневен срок по чл.17,ал.4 от ЗЗДН не е постъпило
възражение.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по
съществото на правния спор в рамките на въведените с въззивната жалба
доводи.
От данните по делото във връзка с направените оплаквания,съдът
1
приема за установено следното:
Районен съд- В. е сезиран с молба на 31.07.2023 г., подадена от М. И. П.
с ЕГН:**********, с искане да се издаде заповед за съдебна защита от
домашно насилие срещу Д. Ц. К. с ЕГН: ********** и В. Д. П. с
ЕГН:**********.
Въведени са обстоятелства за упражнено от В. П. и К. спрямо М. П.
психическо и емоционално насилие започнало след като било постановено
Решение по гр. 149/2023 на Районен съд – В., с което искът на В. П. и К. бил
отхвърлен. Посочва се, че насилието се изразява в отправени заплахи на
работното място на М. П. – офис на банка „ДСК“, за заливане с киселина и
разгласяне на обстоятелства, че е крадла. Имало е също така и заплахи, чрез
провеждането на телефонни разговори с майката на М. П. с разгласяване на
обстоятелства, че е крадла.
Съдът е издал Заповед за незабавна защита на 31.07.2023 г. по делото в
полза на молителката, с която на ответниците са наложени предвидените
мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
Ответниците в първоинстанционното производство, чрез процесуалния
си представител представят писмени доказателства, не възразяват за
приемането на полицейската преписка, както и да се разпитат свидетелите
посочени от М. П..
По делото са приети писмени доказателства: копие от полицейска
преписка на РУ-В. с вх. № 8466/12.09.2022 г, експертно Решение на ТЕЛК,
трудов договор, длъжностна характеристика, нотариален акт и извлечение по
сметка.
Между страните не е спорно, че са в роднинска връзка по сватовство.
Не е спорно също, че В. Д. П. обитава жилище, находящо се в гр. В. –
собственост на молителката М. И. П..
По делото са събрани гласни доказателства, като са разпитани двама
свидетели, посочени от молителя – М. П..
Пред втората инстанция от страните не са представени нови
доказателства и не са правени доказателствени искания.
При тези данни съдът достигна до следните изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна
квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията
на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
2
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна
съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд,
постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д.
212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г.
о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо - постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Във въззивната жалба, като основание за обжалване на решението на РС-
В. е посочено, че съдът не е анализирал и съобразил представените
доказателства, като вследствие на това е формирал неправилен извод.
При така направените констатации и изложеното по-горе относно
правомощията на въззивната инстанция, настоящият състав намира, че е
ограничен от исканията и възраженията на страните, и че съобразно принципа
на диспозитивното начало, предметът на делото и дължимото от съда
произнасяне се определя от тях. Настоящата инстанция е обвързана от
обективните и субективните предели на въззивната жалба и от изложените в
нея конкретни оплаквания, не може да ги подменя, а е длъжна да основе
решението си при съобразяване с посочените.
ВОС намира, че първоинстанционния съд правилно е преценил събрания
доказателствен материал и е направил правилни и законосъобразни изводи.
Безспорно се установи по делото, че страните са в роднинска връзка по
сватовство. Не е спорно също, че В. Д. П. обитава жилище, находящо се в гр.
В. – собственост на молителката М. И. П..
Спорно по делото е обстоятелството извършен ли е акт на домашно
3
насилие на 05.07.2023 г., изразяващо се в обиди и заплахи отправени чрез
телефонен разговор, към майката на М. П. и посещение на работно място на
М. П., от страна на Д. К..
Спорно по делото е обстоятелството, че на 25.07.2023 г. е извършено
домашно насилие от В. Д. П. на М. И. П., чрез посещение на работното място
и отправяне на заплахи за заливане със киселина по лицето по телефона,
имало ли е също така заплахи за уволнение на М. П..
Настоящата инстанция намира, че от събраните пред
първоинстанционния съд доказателства се изясняват обстоятелствата
твърдени с молбата на молителя М. И. П.. Въззиваемата М. П. е установила
при условията на пълно и главно доказване, че са извършени от въззивниците
спрямо нея акт на домашно насилие.
Въззивният съд споделя установената фактическа обстановка от
първоинстанционния съд и направените въз основа на нея обосновани изводи,
като не намира основания за изграждане на различни изводи въз основа на
така приетата доказателствена съвкупност. Освен това, първоинстанционният
съд е събрал всички поискани от страните, относими и допустими
доказателства, и е изяснил изцяло делото от фактическа страна. Въззивният
съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК,
като предвид изложените с въззивната жалба оплаквания и на основание чл.
235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, излага и свои мотиви.
Следва да се отбележи, че предмет на разглеждане в настоящото
производство не са междуличностните отношения между страните в тяхната
цялост, а само конкретно действие или действия съставляващи акт на
домашно насилие, извършени в предвидения в чл.10,ал.1 ЗЗДН срок, който е
преклузивен (така Решение № 1001 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 962/2008 г.,
IIIг. о. на ВКС).
От легалната дефиниция, дадена в чл. 2, а и от разпоредбата на в
чл.10,ал.1 ЗЗДН срок, следва, че идеята на закона е да се изследва
поведението на страните не абстрактно и изобщо, а конкретния акт на
домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма.
Настоящата инстанция кредитира и представената по делото декларация.
Действително, в производствата по ЗЗДН законодателят е създал
изключителното улеснение на лицата, които твърдят да са пострадали от
домашно насилие, като съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други
доказателства по делото, основание за издаване на заповед за защита би могла
да бъде и единствено приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Когато обаче, освен декларацията по делото, са налице и други
доказателства, последните могат само да кореспондират изцяло с
представената декларация, да я допълват и от тях да се установяват факти и
обстоятелства последващи или предхождащи извършените от ответника
актове на домашно насилие. В процесния случай от събраната
4
доказателствена съвкупност се установи по еднопосочен и категоричен начин,
че на процесните дати са извършени от въззивниците действия, съставляващи
домашно насилие спрямо въззиваемата страна.
На второ място следва да се отбележи, че в показанията, дадените пред
РС-Видин, от свидетеля Б. И., която е майка на пострадалата, кореспондират
и с показанията на другия разпитан свидетел, както и с приложената по
делото полицейска преписка на РУ-В..
Окръжен съд- .В., счита че показанията на свидетелите следва да се
приемат като обективни, относими и непротиворечиви. Неоснователно е
твърдението на въззивниците, че дадените сведения пред съда не трябва да се
кредитират, тъй като единия свидетел е майка на молителката, а другият се
намира в йерархическа подчиненост с нея.
Съгласно ГПК, свидетелите са задължени да кажат истината, под
угрозата за понасяне на наказателна отговорност при лъжесвидетелстване.
Районен съд – В. правилно им е дал вяра, тъй като същите кореспондират и с
другите приложени по делото доказателства.
На трето място в депозираната молба за защита има твърдения, които се
подкрепят с доказателства по делото,че поведението на въззивниците се
създава непосредствана заплаха и опасност за живота и здравето на молителя
и последният изпитва страх.
Доказателственият материал по делото кореспондира с представената
декларация и при наличие на свидетелски показания и писмени
доказателства, затвърждават цялостната преценка на съда за постановяване на
своето решение.
По отношение на възражението за липсата на доказателства за
провеждането на телефонни разговори, съдът намира същото за неотносимо.
При провеждане на производството за домашно насилие, законодателят е
създал ред, улесняващ лицата да потърсят защита. Същата може да се получи
и въз основа на декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В конкретния случай, даже може да се приеме дори и обратното, че при
липсата на заплахи, именно въззивниците в настоящото производство е
следвало да поискат твърдяната разпечатка, с оглед защитата на техните
права. В настоящия случай те не са били задължени да го направят и
обстоятелството, че не са го направили не влияе на цялостната преценка на
настоящия състав на съда.
По отношение на възражението, че извършеното не съставлява
домашно насилие, а престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, съдът
счита същото за неоснователно.
Правилно Районен съд – В. правилно е очертал разликата между
психическото и емоционалното насилие. Съставът на клеветата е свързан с
разгласяване на конкретни обстоятелства, определени факти (явления от
миналото и настоящето), които са неистински (неверни, не съществуват в
обективната действителност) и са позорни (недостойни от гледище на
5
общоприетите морални разбирания и предизвикват еднозначната негативна
оценка на обществото). В конкретния случай, посещението на работното и
място и разгласяване на каквото и да е обстоятелство в отрицателна посока,
представлява намеса в личната свобода и права на пострадалия и
осъществяване на психическо насилие спрямо същия.
По отношение на възражението за забрана на посещението на
работното място и евентуалните изпитани затруднения от страна на Д. К. в
работата й- служител във финансова институция, Окръжен съд – В. счита
същото за неоснователно. Пред районния съд са събрани достатъчно
доказателства за формирането на правилен извод за извършен акт на
домашно насилие от страна на К., като на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на районния съд. По отношение на наложената
забрана, в трудовата характеристика на г-жа К. няма упоменаване за
извършване на процесуално предствителство пред банките и финансови
институции. Следва да се подчертае, че Съдът е запознат с работата на
финансовите институции и знае, че в почти всички случаи се използва
мобилно банкиране, а не посещение на клон на банка.
По отношение на възражението за жилището, Окръжен съд – В. намира,
че с постановеното си решение Районен съд – В. се е стремил да ограничи
максимално всички възможни допирни точки между молителката и
ответниците. По делото е безспорно, че собственик на апартамента находящ
се в гр. В. в само и единствено М. П..
Действително в ЗЗДН посочената мярка за защита има срок, но този
срок се отнася до съвместно обитаваното жилище. Съдът е приложил
исканата мярка за защита от М. П., като в случая съдът няма правно
основание да определи срок, в който собственикът на жилище да използва
правото си на собственост в пълен обем. С цел ограничаването на всички
възможни допирни точки на страните, настоящия състав счита, че Районен
съд – В. правилно е приложил мярката за жилището и по отношение и на
двамата въззивници.
По изложените съображения Окръжният съд намира въззивната
жалбата за неоснователна и следва да потвърди решението на РС- В..
Несъгласието на въззивника с изводите на първоинстанционния съд не се
отразява върху правилността на решението. Решението на РС-В. е
постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора
доказателства и при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни разпоредби. Настоящият съдебен състав
споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решението следва да се потвърди.
На основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН въззивникът дължи държавна такса
за въззивното производство.
При този изход на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК право
на разноски за производството пред настоящата инстанция има въззиваемата
6
страна, като е представен договор за правна защита и съдействие, според
който М. П. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 17, ал. 5
от ЗЗДН, Окръжен съд – В.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 604 от 23.08.2023 г. по гр.д. № 1512/2023 г. на
РС-В., с което изцяло е уважена подадената от М. И. П. с ЕГН:**********,
молба за защита и направените в нея искания по Закона за защита на домашно
насилие.
ОСЪЖДА на основание Д. Ц. К. с ЕГН: ********** и В. Д. П. с
ЕГН:**********, да заплатят солидарно по сметка на Окръжен съд - В.
сумата от 25.00/двадесет и пет / лева, представляваща държавна такса за
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. Ц. К. с ЕГН: **********
и В. Д. П. с ЕГН:**********, да заплатят солидарно на М. И. П. с
ЕГН:********** , сумата от 100.00/сто/ лева, представляваща направени от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението, на основание чл.17, ал.6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7