Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 08.02.2024 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет
и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като
разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 148/2023 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 188 от 02.10.2023 г., постановено по а.н.д.№ 626/2023 г. по описа на Ловешки районен
съд, осми състав е потвърдил като законосъобразен електронен фиш серия К № 6400175
на ОД на МВР Ловеч, с който на М.М.К. ***, ЕГН : **********, е наложено на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.2 от ЗДвП
административно наказание – глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.2,
във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно
легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 626/2023 г. по описа на РС Ловеч –
М.М.К. ***.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради
нарушение на закона, постановено при нарушения на процесуалните правила и при
наложено явно несправедливо наказание. Навежда възражение за липсата на
квалифициращия признак за повторност, като изтъква, че в оспорения фиш не е
посочено кога е влязъл в сила предходния ЕФ, нито пък за какви нарушения е бил
издаден. Твърди, че липсва описани на основни обстоятелства, въз основа на
които нарушението е квалифицирано като повторно, както и доказателства, които
потвърждават този признак. Сочи също така, че в обжалвания фиш не е отразен
предишния, този под № 4388545. Изтъква, че фишът под този номер е бил обжалван
и образувано НАХД № 937/2021 г. девет месеца, след като е влязъл в сила и вече
е било образувано изпълнително производство по него в НАП. Оттук навежда извод,
че решението на районния съд, с което е бил потвърден този фиш е
незаконосъобразно.
По-нататък
в жалбата са развити подробни съображения за това, че липсват данни да е било
обозначено мястото на извършване на нарушението, като изтъква, че въобще не е
ясно дали нарушението е извършено в населено място или извън него. Счита, че
районният съд не е съобразил разпоредбата на чл.133, ал.3 и ал.4 от Наредба №
18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и от доказателствата
по делото не е станало ясно дали пътния участък е бил обозначен, че се контролира
с видеонаблюдение. Твърди, че пред районния съд не са били представени
доказателства за компетентността на полицейския служител, който е обработил
фиша, а също и не става ясно кой е издателят му. Сочи, че са налице и основания
за отмяна на първоинстанционното решение по чл.348, ал.1, т.2, и ал.3, т.1 от НПК, тъй като в жалбата и в представените писмени бележки са били наведени
доказателствени искания, които РС не е обсъдил. Твърди, че в мотивите на
решението на районния съд липсват мотиви защо не са събрани исканите
доказателства, а именно : обратната разписка за връчването на ЕФ № 4388545
(послужил за квалификацията „повторност“) и справка за наличните пътни знаци в
участъка, където е било заснето нарушението, предмет на настоящето
производство. В жалбата са наведени и доводи за наличието на основание за
отмяна по чл.348, ал.1, т.3, във връзка с ал.5, т.1 от НПК – явна
несправедливост на наказанието, тъй като превишението на разрешената скорост е
било само с 13 км/час.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представил е писмено
становище, в което пледира за отмяна на решението на районния съд, като
неправилно и незаконосъобразно по съображенията изложени в жалбата. В
допълнение изтъква подробни доводи относно квалификацията на деянието като
„повторно“. Развива тезата, че решенията на РС и АС, с които е бил потвърден
ел.фищ № 4388545 са неотносими към настоящия спор по обжалване на ЕФ № 6400175.
Счита, че след като районния съд е приел, че липсват доказателства кога е бил връчен
послужилия за квалификацията „повторност“ ЕФ № 4388545, то тогава той е влязъл
в сила 14 дни след отразената във фиша дата на извършване на нарушението.
Позовава се и на факта, че въпросния фиш е бил изпратен на НАП за събиране на
глобата и след като административния орган е приел, че е годно изпълнително
основание, то той е бил влязъл в сила. Сочи, че при това положение, от момента
на образуване на изпълнителното производство фишът е влязъл в сила и дори е бил
заплатен на 18.08.2022 година. Изтъква, че всички тези обстоятелства не са били
взети предвид от РС Ловеч при постановяване на обжалваното решение, поради
което съдът е потвърдил процесния фиш в нарушение на чл.182, ал.4 от ЗДвП и в
нарушение поради неприлагане на чл.220 и сл. от ДОПК, което е основание за
отмяна по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В становището се сочи и че не е установено
дали техническото устройство има капацитет да установява, дали нарушението е
извършено при условията на повторност или не. Счита и че размера на наложената
санкция е необосновано завишен.
Ответната
страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира да не бъде уважавана касационната жалба
и се потвърди решението на РС Ловеч, като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав при Административен съд гр.Ловеч, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие
за установено следното :
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата
на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната
инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон.
Въз
основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства,
първоинстанционният съд е приел за установено, че на 14.09.2022 г., в 14:20 часа, в област Ловеч, на ПП І-4, при км.23+383, в землището на с.Сопот, при максимално разрешена от 60 км/ч, въведена с ПЗ В-26, с лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № ********било извършено нарушение за скорост – управление със 73 км/ч, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство (АТС) „ARH CAM S1“
с № 11743с0. За така установеното нарушение, на 30.09.2022 г. бил съставен електронен фиш серия К № 6400175 срещу М.М.К., в качеството
й на собственик на автомобила. В ЕФ е посочено, че при ограничение на разрешена скорост от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26 е
била измерена скорост от 73
км/ч, при отчетен толеранс (допустима техническа грешка при
измерването) от минус 3% в полза на нарушителя, като по този начин е налице превишаване на разрешената скорост
с 13 км/час. Посочено е също така, че нарушението е било извършено
при условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия
К № 4388545.
При така установеното от фактическа страна,
съставът при районния съд приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на процесния електронен фиш и че същия притежава изискуемите по закон реквизити, като е бил съставен при пълно
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. При обсъждане на
събраните писмени и
веществени доказателства
районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е
техническа проверка, а по същество стигнал до извода, че нарушението е
безспорно доказано от събраните доказателства и правилно К., в качеството й собственик
на автомобила е била санкционирана, след като не е посочила
с декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП друго
лице, което да го е управлявало на процесната дата. Подробно първоинстанционният съд
е изложил аргументи относно процедурата по установяване на нарушението с АТСС и
издаването на електронния фиш, като е развил съображения в цялостния ѝ
аспект, дори и без да са наведени съответните възражения, с оглед дължимия
цялостен контрол за законосъобразност на оспорения акт. Подробно е дал отговор
и на наведените с жалбата възражения, като се обосновал защо е приел дадената
правна квалификация на нарушението за достатъчно ясна и правилна и че правото
на защита на жалбоподателката К. не е било нарушено. Изложени са аргументи и
относно квалифициращия призна „повторност“ на вмененото на М.К. нарушение.
Оспореното решение е постановено в
съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от
същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая
то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от
състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират
нарушението от обективна и субективна страна. Процесният електронен фиш съдържа
всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на
нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то
е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната
квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административното нарушение. От АНО са представени
безспорни доказателства към преписката, които обосноват констатациите в
обжалвания ЕФ и оттам доказват вмененото на касатора
нарушение. По делото е установено, че скоростта е измерена с автоматизирано
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението,
разпечатан снимков материал, който е приложен по делото. Представени са и
доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на
скоростта, включително и че същото е от одобрен тип и че е минало последваща
техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и
непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ. Във фиша се съдържа ясно и безпротиворечиво описание на
извършеното нарушение – управление на МПС със скорост над ограничението въведено с пътен
знак В26.
Районният съд е потвърдил ЕФ, като е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, видно от които системата за
видеоконтрол на скоростния режим е заснела точно автомобила, собственост на
касатора К., ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, както и фиксираната скорост на същия
автомобил – 73 км/ч, като е бил отчетен толеранса (допустимата техническа грешка
при измерването) от 3% в полза на нарушителя.
Няма спор, а и видно от административната
преписка, че на снимката, направена по време на самото измерване на скоростта, на л.19 от делото на РС, има
данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може
да бъде използвана за еднозначно определяне на скоростта на нарушителя, при положение, че в кадъра са заснети повече от едно МПС, какъвто е обсъждания казус. Видно от приложеното Ръководство на потребителя /л.26-29 от делото на РС/,
системата за измерване на
скоростта с техническо средство„ARH CAM S1” работи с лазерен лъч, поради което маркерите фиксират само автомобила от колоната, който се движи с превишена за съответния
пътен участък скорост, т.е. изключена е възможността скоростта да е от друг
автомобил.
Видно от протокола–приложение към чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532/27.05.2015 г. на МВР /на л.21 от делото на РС/, за деня на процесното
административно нарушение - 14.09.2022 г., пътният участък, на
който е била измерена и скоростта на процесния автомобила на жалбоподателя /сега касатор/,
е бил контролиран за времето от 13:50 до 14:50 часа, като установените от системата нарушения на
скоростния режим за целия период са били общо 23
броя.
Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на касатора М.К., тъй като в качеството ѝ на собственик на автомобила, в
срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявила в декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила към
момента на извършване на нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик
на автомобила ѝ се налага наказанието, предвидено за
извършеното нарушение.
Наложеното на жалбоподателката К. наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2,
т.2 от ЗДвП. Според
последната, когато превишението на разрешената
скорост в извън населено място е от 11 km/h до 20 km/h, наказанието е глоба в
размер на 50 лева, а двойният ѝ размер,
предвид квалифициращия елемент „повторност“, съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП
възлиза на 100 лева.
Във връзка с горното, настоящият състав намира посочените
касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението –
предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил
ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. По същество основните оплаквания в
касационната жалба повтарят тези, релевирани и пред
РС Ловеч относно
разпоредбата на чл.133, ал.3 и ал.4 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци и за компетентността на полицейският
служител, обработил фиша, по
които оплаквания решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят
и от настоящата инстанция, поради което и не е необходимо да бъдат повтаряни –
чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК. Районният съд законосъобразно и с оглед събраните доказателства
е приел, че в обжалвания електронен фиш точно
е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно : извън населено
място, поради което и е приложена съответната санкционна норма – чл.182, ал.2
от ЗДвП, визираща различни хипотези, предвид стойността на установеното
превишение на скоростта. В този смисъл, в обжалвания ЕФ ясно е посочено, че
скоростта в контролирания от техническото средство пътен участък е била
ограничена с пътен знак В-26 на 60 км/ч, както и е отразено точното място,
където автомобилът на касатора е бил заснет - ПП І-4, при км.23+383, в землището на с.Сопот. Тези обстоятелства категорично се потвърждават от
схемата на републикански път І-4 „Коритна – о.п.Севлиево“ от
км.23+000 до км 23+600 /л.23 от делото на РС/, а в представеното веществено
доказателство – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0269496 /л.19 от делото на
РС/ са посочени GPS координатите на мястото. Така
анализираните доказателства кореспондират и с мястото отразено в протокола–приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/27.05.2015 г. на МВР /на л.21
от делото на РС/.
Пак във връзка с възражението относно мястото на извършване на нарушението,
настоящият съдебен състав не споделя доводите на касатора относно понятията
„землище“, „населено място“ и „извън населено място“. За целите на ЗДвП, в
разпоредбата на § 6, т.49 от ДР на ЗДвП е дадена дефиниция на „населено място“,
а именно : застроена със сгради територия, при която началото и краят са
обозначени със съответни пътни знаци. Такива знаци са указателните табели Д11 и
Д12, обозначаващи съответно „Начало на населено място и селищно образувание“ и
„Край на населеното място“. В настоящият случай, видно от схемата на
републикански път І-4 „Коритна – о.п.Севлиево“ от
км.23+000 до км 23+600 /л.23 от делото на РС/, в контролирания пътен участък такива
знаци не е имало поставени. В обжалвания ЕФ никъде не е посочено, че
нарушението е установено в населено място, а е отразено „…землището на
с.Сопот,…“. В разпоредбата на § 1, т.8 от ДР на Закона за
административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) се
съдържа дефиниция за понятието „землище“, а именно : съвкупността от поземлени
имоти, принадлежащи към дадено населено място. В този смисъл следва да се има
предвид и нормата на § 5, т.6 от ДР на ЗУТ, която дефинира понятието „територия
на населеното място”, а именно : селищна територия обхваната от границите му
(строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва
землището. Землището на дадено населено място винаги е обособена територия от
земната повърхност, която е извън обхвата (строителните граници) на конкретното
населено място т.е. то е извън населеното място. В контекста на обсъждания
случай, тези нормативно установени положения имат значение освен за правилната
квалификация на установеното нарушение, то и за правилното приложение на
съответната санкционна норма, тъй като нарушенията на скоростния режим
извършени в извън населено място се санкционират по реда на чл.182, ал.2 от ЗДвП, а тези в населено по реда на чл.182, ал.1 от ЗДвП. В случая, както се
посочи и по-горе в изложението, наказващият орган правилно е санкционирал
нарушението по реда на чл.182, ал.2 от ЗДвП, а като е използвал израза
„…землището на с.Сопот,…“ ясно е обозначил, че се касае за участък от пътя
извън населено място.
Освен това, в обжалваният ЕФ
изрично е посочено, че нарушението е извършено при условията на повторност,
като е посочен видът и номера на акта, въз основа на който наказващият орган е
приел наличието от обективна страна на този съставомерен признак. Поради това и
твърдението в касационната жалба, че в процесния фиш не е отразен предишния,
т.е. този който квалифицира деянието като повторно, не е вярно. Същият ясно и
недвусмислено е посочен със серията и номера си. Наведеното в касационната
жалба възражение, че не е посочено кога този ЕФ е влязъл в сила и за какво
нарушение е бил издаден също не може да бъде кредитирано. Достатъчно е що се
отнася до словесното изписване на квалификацията на нарушението, в частност на
този квалифициращ признак, е да бъде посочен вида и номера на акта, с който е
наложено наказание за същото по вид нарушение. Обстоятелството влязъл ли е в
сила, кога и за какво нарушение е въпрос на доказване, тежестта за което лежи
върху наказващия орган. В тази връзка, по първоинстанционното дело е представено
заверено копие от ЕФ серия К № 4388545 /л.36 от делото на РС/, както и справка относно
същия /л.18 от делото на РС/, от които става ясно, че този фиш е бил издаден на
21.01.2021 г. срещу М.К., за нарушение на скоростния режим, извършено на 21.12.2020
г. на ПП I-4, при км.60+900. Същият е бил
обжалван пред РС Ловеч, който се е произнесъл с Решение № 73 от 26.04.2022 г.
по НАХД № 937/2021 г. по описа на съда /л.38-46 от делото на РС/, като в
мотивите на решението, относно въпроса за допустимостта на жалбата, е посочено,
че липсват доказателства за лично връчване на ЕФ на М.К., поради което е приел,
че срока за обжалване следва се тълкува в полза на жалбоподателя (каквато е и
масовата и непротиворечива съдебна практика в този смисъл) и е допуснал жалбата
за разглеждане. С цитираното решение на РС електронен фиш № 4388545 е бил
потвърден, а в последствие решението на районния съд е било оставено в сила и с
Решение № 91 от 05.08.2022 г. по к.а.н.д.№ 84/2022 г. по описа на
Административен съд гр.Ловеч /л.47-50 от делото на РС/. При това положение,
правилно както наказващият орган, така и въззивният съд са приели, че ЕФ серия
К № 4388545 е влязъл в сила на 05.08.2022 година. Нарушението – предмет на
разглеждане в настоящето производство е било извършено на 14.09.2022 г., т.е. в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ № 4388545. Както и районният съд е
отбелязал, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборват тези
на наказващия орган и да установяват, че този ЕФ не е бил влязъл в сила, когато
е извършено настоящето нарушение и в този смисъл настоящият състав изцяло
споделя изложените в решението мотиви.
Във връзка с тези съображения,
категорично не могат да бъдат подкрепени доводите и възраженията на касатора
относно обстоятелството кога определящия признака „повторност“ ЕФ № 4388545 е
влязъл в сила. Разпоредбата на чл.64 от ЗАНН е категорична, че това са ЕФ,
които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани в законния срок и които са
били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Именно, при
условията на тази последна хипотеза ЕФ № 4388545 е влязъл в сила на 05.08.2022
година. Обстоятелствата, че въз основа на фиша е било образувано изпълнително
производство пред органите на НАП, както и че настоящето нарушение е било
извършено година и девет месеца след констатиране на предходното (санкционирано
с ЕФ № 4388545), в какъвто смисъл са наведените в касационната жалба твърдения,
са ирелевантни относно признака „повторност“. От значение е единствено кога
актовете, с които са санкционирани са влезли в сила.
От касационната инстанция не бяха
констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да са допуснати
от въззивния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по делото. В този смисъл категорично не може
да бъде споделено възражението на касатора, че наведени с жалбата и писмените
бележки доказателствени искания не са били събрани, нито пък въззивният съд ги
е обсъдил. С протоколно определение от проведеното на 19.09.2023 г. съдебно
заседание съставът при РС Ловеч мотивирано е оставил без уважение искането да
бъде представена справка от Община Ловеч относно наличието на видовете пътни
знаци и точното им местоположение на пътния участък от ПП 1-4, км.23+383, тъй
като такава справка е била представена по делото с административнонаказателната
преписка. Относно искането да бъде представена обратната разписка за връчването
на ЕФ № 4388545 (послужил като основание настоящето нарушение да бъде
квалифицирано като повторно), то това искане е било безпредметно, тъй като по
делото са представени и приети като доказателства цитираните по-горе решения на
РС Ловеч и АдмС Ловеч по повод обжалването на въпросния фиш и които
удостоверяват момента на влизането му в сила, а именно : датата на
постановяване решението на АдмС Ловеч.
В оспореното решение на РС Ловеч са
обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел
за неоснователни. Подробно, с оглед цялостния контрол за законосъобразност са
обсъдени и въпросите касаещи процедурата за санкциониране на нарушители с ЕФ,
както и задължителните реквизити, които той следва да съдържа. Събраните
доказателства са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата фактическа
обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. В
решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за
законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Не може да се обсъжда
въпросът за явна несправедливост на наложеното наказание глоба, тъй като
размерът ѝ е точно определен в закона, съобразно границите на установеното
превишение на скоростния режим и при безспорната му установеност от обективна
страна, за наказващият орган няма възможност за преценка какъв би бил
справедливия ѝ размер, а е длъжен да я наложи в размера определен от
закона.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна, а решението постановено от състав на Районен съд гр.Ловеч за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Разноски не са претендирани от
страните, поради което този въпрос не следва да бъде обсъждан.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1-во от
АПК, Ловешки административен съд, втори касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 188 от
02.10.2023 г., постановено по а.н.д.№ 626/2023 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.