Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,31.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХI-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и
четвърти август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова като разгледа
докладваното от съдията Ширкова гр.дело № 2193 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.266, ал.1,
вр. чл.258 ЗЗД с цена на иска 150,00 лв.
Насрещен иск с павно основание чл.55 ЗЗД с цена на иска 150 лв.
Делото
е образувано по искова молба на „***, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от ***против „***, със седалище и адрес на управление *** ***ет.3
ап.3, представлявано от ******, в която твърди, че депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 150 лева,
представляваща задължение по фактура от 31.12.2019г. издадена към ответника за
извършена счетоводна услуга – съставяне на ГФО. Твърди, че по образуваното
ч.гр.дело била издадена заповед за изпълнение, срещу която постъпило възражение
за длъжника. В указания едномесечен срок предявява настоящия установителен иск
да бъде признато за установено, че ответното дружество му дължи сумата от 150
лева. Ищецът твърди, че извършил счетоводна услуга на дружеството ответник –
съставяне на ГФО за 2019г., предаден на представител на ответното дружество,
като извършената услуга била приета от ответника без забележки с
приемо-предавателен протокол. Твърди, че за извършената услуга била издадена и
данъчна фактура, изпратена на ответника на електронна поща. Твърди, че както до
момента на издаване на заповедта за изпълнение, така и към настоящия момент,
сумата не е заплатена. В заключение моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответното дружество му дължи сумата от 150 лева
дължима за извършената счетоводна услуга – изготвяне на ГФО за 2019г.
В
едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът оспорва
предявения иск. Навежда доводи, че с ответното дружество били в договорни
отношения по силата на сключен договор за счетоводно-консултантско обслужване,
по силата на който било уговорено месечно възнаграждение за извършваната услуга
в размер на 150 лева, платими по банков път срещу издадената от изпълнителя
фактура. Твърди, че съгласно чл.6 т.7 от Договора, изпълнителят се задължил да
извършва годишните приключвания на дружеството в съответствие с изискванията на
ЗСч. Без да изисква допълнително възнаграждение. Приема, че поради това
ответното дружество е следвало да извършва годишните приключвания като за услугата получава само договореното
месечно възнаграждение в размер на 150 лева. Твърди, че за месец декември
2020г. била издадена фактура 171/27.12.2019 за дължимото месечно възнаграждение съгласно сключения между страните договор за счетоводно
обслужване месец декември 2019г. като след издаването и, същата е заплатена.
Твърди, че поради това ищецът няма право на друго възнаграждение. Твърди, че
към исковата молба е представена фактура № 175/31.12.2019г. с основание
съставяне на годишен финансов отчет за 2019г. Твърди, че годишният финансов
отчет е последната фаза, включена в процеса по годишно счетоводно приключване,
поради което издаването на тази фактура и плащането по нея е в разрез с
договора за счетоводно-консултантско обслужване. Твърди, че претенцията по тази
фактура е в разрез с чл.6 т.7 от Договоря, поради което ***на ответното
дружество се е противопоставило на плащане по същата.
В
съдебно заседание двете дружества се представляват от процесуалните си
представител и поддържат становищата си.
По допустимостта на иска:
Ищецът е подал заявление, по което е образувано ч.гр.дело №920/2020г. по
описа на РС Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение срещу ответника №
528/19.02.2019г., с която му е разпоредено да заплати на заявителя главница в
размер на 150 лева за извършена услуга – изготвен годишен финансов отчет за
2019г., предаден на възложителя на 23.01.2020г. След връчване на заповедта,
длъжникът е подал възражение, а съдът е издал разпореждане, с което указал на
заявителя, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск.
Разпореждането е получено на 07.05.2020г. и искът по настоящето дело е заведен в едномесечния
срок, което го прави допустим.
Съгласно чл.258 ЗЗД, с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Съгласно чл.266 ЗЗД,
поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. Задължение на
поръчващия е да приеме извършената работа. За целта същият е снабден с
възможността да я прегледа и да направи възражения за неправилно изпълнение,
ако има такива. За явните недостатъци той трябва да уведоми изпълнителя при
предаване на работата, а за скрити недостатъци - тези, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно - веднага след
откриването им. В чл.264 ал.3 ЗЗД е предвидено, ако поръчващият не направи
такива възражения, работата се счита приета и се дължи възнаграждението по
чл.266 ал.1 ЗЗД. В практиката си ВКС приема, че договорът за консултантски
услуги представлява вид договор за изработка /чл.258 и сл. ЗЗД/, който има за
предмет престиране на резултат и от умствен труд. В този смисъл са Решение по
т.д. №239/2012г. на ВКС, І т.о., Решение № 71/03.06.2009г. по т.д. № 767/2008г.
на ВКС, ІІ т.о., Решение № 5/15.03.2010г. по т.д. № 390/2009г. на ВКС, І т.о./.
Договорът за консултантски услуги няма изрична нормативна уредба и законово
изискване за писмена форма като условие за действителност на сделката. В
случая, обаче, договорът е сключен писмено. По силата на договора, ответното дружество е възложило на ищцовото извършването на писмени и
устни счетоводно-консултаннтски услуги, обезпечаващи функционирането на
дружеството в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство.
В договора страните са уговорили своите права и задължения. Съгласно чл.6 ал.7
от договора, ищецът се е задължил да извършва годишните приключвания на
дружеството в съответствие с изискванията на Закон за счетоводството,
националните, респ.международните стандарти и при спазване разпоредбите на
приложимото данъчно законодателство, без да изисква допълнително
възнаграждение. Отделно от това, в чл.7 ал.3 от договора, страните са уговорили,
че договорената като възнаграждение сума по договора може да бъде променяна по
взаимно писмено споразумение на двете страни по договора, при значителна
промяна на извършвания обем работа от изпълнителя. В случая ответникът е приел изготвения годишен
финансов отчет без забележки. Но за тази дейност, възложителят не му дължи
допълнително заплащане. Съдът приема, че изготвянето на годишния финансов отчет
при приключване на годината е част от задължението на изпълнителя да извърши
годишните приключвания на дружеството в съответствие с изискванията на Закон за
счетоводството, националните респ. международните счетоводни стандарти. Това
задължение изпълнителят трябва да извърши без да му се дължи допълнително
заплащане. По делото ищецът не е представил доказателства за писмено
споразумение на страните за промяна на договорената като възнаграждение сума поради
значителна промяна на извършвания обем работа от изпълнителя. Обстоятелството,
че е издадена фактура за задължението не води до извод за основателност на
претенцията. В процесната фактура №175/31.12.2019г. е отразено основание
„съставяне на ГФО“, която дейност е част от поетите с договора задължения за
извършване на годишните приключвания. Поради това и съдът счита, че предявеният
установитилен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявеният насрещен иск за връщане на дадено без
основание, съдът счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен. По
отношение на тази претенция, съдът приема, че се касае за задължение, което
произтича от същия договор, а именно заплащане на изработено – изготвяне на
годишен финансов отчет за 2018г. И за този период са били в сила задълженията
на ищеца съгласно уговореното в чл.6 ал.7 съгласно която разпоредба, ищецът е
следвало да извърши годишното приключване за 2018г., което включва и
изготвянето на ГФО за 2018г. Осчетоводяването на фактура №104/08.03.2019г.
съдът счита, че не поражда задължение за плащане, тъй като ищецът по насрещния
иск не е имал задължение за плащането и. По отношение на твърденията на изпълнителя,
че е уведомил възложителя за издаването на фактурата на електронна поща, съдът
приема, че това обстоятелство не е безспорно доказано. Ответникът по насрещния
иск представи писмо от електронна поща до „С.С.Д.Т.С.“ ЕООД, че на 03.01.2019г.
го е уведомил, че при съставянето на ГФО и ГДД ще има фактура за един месечен
абонамент. Няма данни това писмо да е пристигнало до адресата. Същото се отнася
и до следващо писмо на електронна поща, с което е отбелязано изпращане на
фактура 104 като прикачен файл.
По фактурата е отразено плащане с преводно нареждане от 02.04.2019г. В хода
на делото „М.А.К.“ ***не представи доказателства за правно основание за
платената сума от 150 лева. Съдът приема, че след като не се дължи плащане за
изготвяне на ГФО, тъй като не е представено писмено споразумение по реда на
чл.7 ал.3 от Договора, то тази сума е недължимо платена и следва да бъде
варната. Това прави и основателен предявеният иск по чл.55 предл.1 ЗЗД и „М.А.К.“
***следва да бъде осъден да заплати на „С.С.Д.Т.С.“
***сумата от 150 лева, платена без правно основание.
С оглед изхода на делото, „М.А.К.“ ***следва да бъде осъден да заплати
на „С.С.Д.Т.С.“ ***направените по делото
разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение и 50 лева за
държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „***, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от ***против „***, със седалище и адрес на управление *** ***ет.3
ап.3, представлявано от ****** иск с
правно основание чл.79 вр. чл.265 ЗЗД, предявен по реда на чл.422 ГПК да бъде признато
за установено, че „С.С.Д.Т.С.“
***дължи на „М.А.К.“ ***сумата от 150 лева за изпълнение на възложена работа по
Договор за счетоводно-консултанско обслужване за изготвяне на ГФО за 2019г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение №528/19.02.2020 по ч.гр.дело 920 /
2020г. по описа РС Плевен.
ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на
управление *** представлявано от ***да заплати на „***, със седалище и адрес на
управление *** ***ет.3 ап.3, представлявано от ****** сумата от 150 лева на
основание чл.55 предл.1 ЗЗД недължимо платена сума за изготвяне на ГФО за
2018г. ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск до
окончателното изплащане, за която сума е издадена фактура №104/08.03.2019г.,
платена с преводно нареждане от 02.04.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „***, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от ***да заплати на „***, със седалище и адрес на управление ***
***ет.3 ап.3, представлявано от ****** сумата
от 350 лв. направени по делото разноски за държавна такса, и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: