Р Е Ш Е Н И Е № 3
Гр. Сливен, 10.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Христо
Куков
и при секретаря Ваня Костова, като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАД № 335 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение № 144/08.05.2019 г. по гр.д. № 1650
по описа на Районен съд гр. Нова Загора за 2018 година и се движи по реда на § 19 от ЗИДАПК /обн. ДВ,
бр. 39/20.05.2011 г./, респ. глава дванадесета от АПК.
С Решение № 144/08.05.2019
г. по гр.д. № 1650/2018 г. на Районен съд Нова Загора е оставена без уважение
жалбата на Р.В.Й. и К.В.К. за прогласяване нищожността на Решение №
72/21.09.2018 г. на ОбС „Земеделие“ – Нова Загора и
същото е отменено като незаконосъобразно.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател Е.М.М., която го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на същото, поради невярност на изложените в
съдебния акт фактически и правни изводи. Твърди се, че е подала заявление до
ОСЗ Нова Загора за изпълнение на съдебно решение № 392/09.07.1996 г. по гр.д. №
1609/1993 г. по описа на Новозагорски районен съд, Решение № 399/17.03.1997 г.
по гр.д. № 1035/1996 г. по описа на СлОС и Решение №
961/11.11.1998 г. на ВКС, с които е възстановено
право на с.върху земеделски земи на К.В.К., които са били неправилно
възстановени на с.му В.К.В.. С Решение № 72/21.09.2018 г. ОСЗ Нова Загора изпълнило
цитираните съдебни решения. С това решение неправилно възстановените на В.К.В.
с Решение № 72/14.11.2000 г. по преписка 10186 се възстановява и на н.на К.В.К.,
който е общ наследодател на Е.М.М. и В.К.В..
Неправилен бил изводът на Районния съд, че липсва идентитет
между посочените в съдебните решения и процесните
земеделски земи. В решенията липсвали конкретни граници, тъй като съдебните
актове били постановени срещу решение на тогавашната Поземлена комисия,
признаващо правото на възстановяване на В.К.В.. Това решение било последвано от
решение, с което вече се възстановява правото на собственост, в което се
идентифицират имотите като номера и граници с план за земеразделяне (Решение №
72/14.11.2000 г. по преписка 10186). Изложеното в атакувания съдебен акт, че
решението на съда, на което се позовавала ОСЗ не може да произведе никакви
правни последици и не е основание за изменение на първоначалното решение,
постановено през 2000 г. противоречало на чл. 297 от ГПК. Моли съда за отмяна
на обжалвания съдебен акт на Районен съд нова Загора.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призована, се явява лично и с адв. Ю. Я. от АК – Сливен, който поддържа жалбата и моли
съда да я уважи. Заявява, че обжалваното решение подлежи на отмяна, тъй като не
е съобразено с решение на ВКС, което има задължителна сила за всички съдилища.
Правилно било да се възстанови на б., а В.К. като н.щял да получи своята н. част
заедно с останалите н. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В с.з. ответниците по касационната жалба Р.Й. и К.К., редовно и своевременно призовани, не се явяват.
Представляват се от надлежно упълномощен адв. С. Т. ***,
който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Позовава се на гр.д. №
1761/2017 г., от което ставало ясно, че между същите страни и по същия спор
преди постановяване на процесното решение на ОСЗ има
вече постановено решение, с което спорът е решен по същество, а именно: че не
са налице основанията по чл. 14 ал. 7 от ЗСПЗЗ. Това решение било влязло в
законна сила, но не било зачетено от административния орган с постановяване на
новия акт. Последният, освен незаконосъобразен, бил и недопустим, като
пререшаващ въпрос, разрешен със силата на пресъдено
нещо. Моли съда да остави в сила обжалваното решение на Районен съд Нова
Загора.
В с.з.
заинтересованата страна Общинска служба по земеделие Нова Загора, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е неоснователна,
а изводите на Районния съд са подкрепени от събраните по делото доказателства и
са налице условия решението да бъде оставено в сила като законосъобразно и
правилно.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите на касационния жалбоподател и становището
на Окръжна прокуратура и анализира събраните по делото доказателства, намери
касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
Предвид събраните
пред първата и настоящата съдебни инстанции писмени доказателства, настоящият
състав прие за безспорно установена и доказана следната фактическа обстановка:
С Решение №
392/09.07.1996 г. на Районен съд Нова Загора, постановено по гр.д. № 1609/1993
г. било признато за установено, че Д. М. К., Р. М. С., Д. И. С., Е. И. Д., В. Ж.
Т., Р.Т. Д., В.К.В., Н. Т. У., К.Т. У., С. Г. Д., Д.
Г. Д., Р.Т. Х., С. О. У., М. Д. Г., И.Д. У., И. Т. У., И. М. И. и Е.М.М., като н.на К.В.К. имат право да им бъде възстановена
собствеността върху следните земи в землището на с. Р., които към момента на
внасянето им в ТКЗС са били с. на н.: нива от 8 дка в м. БАХЛАРЯ, нива от 15
дка в м. ВАСИЛЕВ КЛАДЕНЕЦ, нива от 8 дка в м. ГИНДОВ ГЕРЕН, нива от 4 дка в м.
ХАДЖИЕВА ЧЕШМА, нива от 5 дка в м. АЛАДЖОВАТА, нива от 7 дка в м. ДЯДОВСКИ ПЪТ,
нива от 6 дка в м. БАКАЛОВ ГЬОЛ, нива от 6 дка в м. ДОНЕВСКИ БРЕСТ, нива от 6
дка в м. ГЛУШИНИТЕ, нива от 6 дка в м. ДОЛ СЕЛО, лозе от 2 дка в м. ЗАД
СВИРЖАТА и ливада от 1 дка в м. КАРАДЖА. Това решение било оставено в сила с
Решение № 399/17.03.1997 г. по гр.д. № 1035/1996 г. по описа на Окръжен съд
Сливен.
С Решение №
1/05.06.2017 г. на ОСЗ Нова Загора било възстановено правото на с. на В.К. В. и
К. В. К. върху земеделски земи, както следва: Лозе от 10.888 дка, имот № 018022
в м. СУЛТАНСКА РЕКА; Нива от 11.114 дка, ИМОТ № 020010 в м. ДЪЛГО ГЕРЕНЧЕ;
,Ливада от 3.524 дка – имот № 026036 в м. КАРАДЖА; Нива от 45.003 дка, имот №
027061 в м. ЧИФЛ. ГЕРЕНЧЕТА и Нива от 19.999 дка, имот № 030035, в м.
ГЛУШИНИТЕ.
По жалба на Р.В.Й.
и К.В.К. срещу горното решение било образувано гр.д. № 1761/2017 г. по описа на
Районен съд Нова Загора. Съобразно жалбата, молителите са единствени н. на В.К.
В., като с предходно Решение № 72/14.11.2000 г. в негова полза било
възстановено правото на с.върху горепосочените земеделски земи. В обжалваното
решение обаче било включено още едно лице – К. В. К.. С Протокол № 1/05.06.2017
г. ОСЗ (с позоваване на цитираните по – горе съдебни решения) приела решение да
измени и допълни свое решение № 72/14.11.2000 г. за възстановяване право на с.върху
земеделски земи, като добавила като с. и н. на К.В.К..
С Решение №
72/07.12.2017 г. на ОСЗ Нова Загора било възстановено правото на с. на К. В. К.
и В.К. В. върху следните земеделски земи: Лозе от 10.888 дка, имот № 018022 в
м. СУЛТАНСКА РЕКА; Нива от 11.114 дка, ИМОТ № 020010 в м. ДЪЛГО ГЕРЕНЧЕ;
,Ливада от 3.524 дка – имот № 026036 в м. КАРАДЖА; Нива от 45.003 дка, имот №
027061 в м. ЧИФЛ. ГЕРЕНЧЕТА и Нива от 19.999 дка, имот № 030035, в м.
ГЛУШИНИТЕ.
С Решение №
74/08.05.2018 г. по гр.д. № 1761/2017 г. по описа на Районен съд нова Загора
било отменено като незаконосъобразно Решение № 72/07.12.2017 г. на ОСЗ Нова
Загора.
По постъпила на
19.06.2018 г. молба от Е.М.М. (н. на К. В. К.),
разгледана от комисия, приела решение по Протокол № 1/21.09.2018 г., съгласно
което изменя и допълва свое предходно решение № 72/14.11.2000 г. по чл. 27 от ППЗСПЗЗ,
като с. добавя и н. на К.В.К., с позоваване на горецитираните
три съдебни решения. Постановено било Решение № 72/21.09.2018 г. на ОСЗ Нова
Загора, с което се възстановява правото на с. на К. В. К. и В.К. В. върху
следните земеделски земи: Лозе от 10.888 дка, имот № 018022 в м. СУЛТАНСКА
РЕКА; Нива от 11.114 дка, ИМОТ № 020010 в м. ДЪЛГО ГЕРЕНЧЕ; ,Ливада от 3.524
дка – имот № 026036 в м. КАРАДЖА; Нива от 45.003 дка, имот № 027061 в м. ЧИФЛ.
ГЕРЕНЧЕТА и Нива от 19.999 дка, имот № 030035, в м. ГЛУШИНИТЕ. Законосъобразността на същото е предмет на
оспорване в гр.д. № 1650/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, чийто
окончателен съдебен акт се обжалва в настоящото съдебно производство.
От доказателствата,
събрани пред първата съдебна инстанция се установява, че В.К.В. е н.(с.) на К.В.К..
За да отмени Решение
№ 72/21.09.2018 г. на ОСЗ Нова Загора, Районен съд Нова Загора е приел, между процесните земи и посочените в съдебното решение липсва
идентичност както по местности, така и по размери, а граници изобщо не са
посочени в съдебното решение. Не ставало ясно как ОСЗ е стигнала до извода, че
земите от съдебното решение представляват част от земите, предмет на делото.
Приел е още, че с обжалваното решение ОСЗ не изпълнява решението на съда, а
само механично добавя името на общия н. Със съдебното решение съдът признавал
за установено, че правото на с. върху процесните земи
принадлежи на К.В.К., а не на неговия с. В.К.В. и ако ответната служба е била
сигурна, че е налице идентичност между земите, то тя би следвало да изключи В.В. и да възстанови правото на с. върху земите само в полза
на К. В. К., респ. на неговите н..
Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя изводите на Районния съд, при следните съображения:
Предмет на правния
спор пред Районен съд Нова Загора е законосъобразността на Решение №
72/21.09.2018 г. на ОС „Земеделие“ – Нова Загора, с което е постановено
възстановяване правото на с. върху конкретно посочени земеделски земи на К. В. К.
и В.К. В.. От доказателствата се установява, че решението е постановено в
изпълнение на влязло в законна сила съдебно решение – Решение № 392/09.07.1996
г. по гр.д. № 1609/1993 г. по описа на Новозагорски районен съд. Видно от диспозитива на същото,
признато е за установено, че Д. М. К., Р. М. С., Д. И. С., Е. И. Д., В.
Ж. Т., Р. Т. Д., В.К.В., Н. Т. У., К.Т. У., С. Г. Д., Д.
Г. Д., Р.Т. Х., С. О. У., М. Д. Г., И. Д. У., И. Т. У., И. М. И. и Е.М.М., като н.на К.В.К. имат право да им бъде възстановена
собствеността върху следните земи в землището на с. Р., които към момента на
внасянето им в ТКЗС са били с.на н.: нива от 8 дка в м. БАХЛАРЯ, нива от 15 дка
в м. ВАСИЛЕВ КЛАДЕНЕЦ, нива от 8 дка в м. ГИНДОВ ГЕРЕН, нива от 4 дка в м.
ХАДЖИЕВА ЧЕШМА, нива от 5 дка в м. АЛАДЖОВАТА, нива от 7 дка в м. ДЯДОВСКИ ПЪТ,
нива от 6 дка в м. БАКАЛОВ ГЬОЛ, нива от 6 дка в м. ДОНЕВСКИ БРЕСТ, нива от 6
дка в м. ГЛУШИНИТЕ, нива от 6 дка в м. ДОЛ СЕЛО, лозе от 2 дка в м. ЗАД
СВИРЖАТА и ливада от 1 дка в м. КАРАДЖА. Това решение било оставено в сила с
Решение № 399/17.03.1997 г. по гр.д. № 1035/1996 г. по описа на Окръжен съд
Сливен. Атакуваният пред първата съдебна инстанция акт е постановен с оглед нормата
на чл. 297 от ГПК, указваща задължителност на влязлото в сила решение за съда,
който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения
и общини в Република България. В случая това решение е цитираното по – горе,
постановено на основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, съгласно която разпоредба, при
спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по
съдебен ред. С процесния акт на ОСЗ обаче, както
правилно е приел и първоинстанционният съд, очевидно
това съдебно решение не е изпълнено, доколкото признава право на възстановяване
собствеността върху 12 бр. посочени като площ и местоположение земеделски имоти
в общ обем от 74 дка на н. на К.В.К.. Видно от процесното
решение на ОСЗ, името на К.В.К. е добавено към името на един от неговите н.- В.К.В.,
като по отношение на двамата е постановено възстановяване право на с. върху
конкретно посочени 5 бр. имоти, индивидуализирани като площ (90,528 дка),
местоположение и граници. Правилно при тези данни Районният съд е приел, че не
се установява идентичност между посочените в Решение № 392/09.07.1996 г. по
гр.д. № 1609/1993 г. по описа на Новозагорски районен съд имоти и тези,
визирани в атакувания административен акт. Дори да се приеме, че
възстановяването на правото на с. е администрирано с процесното
решение по реда на чл. 17 и съобразно плана за земеразделяне, което обуславя
различието в местностите, то липсва каквато и да било обосновка досежно различието в площите на имотите. Съгласно съдебното
решение от
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че фактическите и правни изводи
на Районния съд са обосновани и съответни на събраните доказателства, като
съдът не е допуснал нарушение при тяхното формиране, в който смисъл неговият
съдебен акт съответства на действителното правно положение и относимите материалноправни норми. При постановяване на решението си
първоинстанционният съд не е допуснал и нарушения на съдопроизводствените
правила.
С оглед изложеното,
направените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен
състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства може да се направи обоснован извод за незаконосъобразност на
Решение 72/21.09.2018 г. на ОСЗ Нова Загора, с което се възстановява правото на
с. на К. В. К. и В.К. В. върху следните земеделски земи: Лозе от 10.888 дка,
имот № 018022 в м. СУЛТАНСКА РЕКА; Нива от 11.114 дка, ИМОТ № 020010 в м. ДЪЛГО
ГЕРЕНЧЕ; ,Ливада от 3.524 дка – имот № 026036 в м. КАРАДЖА; Нива от 45.003 дка,
имот № 027061 в м. ЧИФЛ. ГЕРЕНЧЕТА и Нива от 19.999 дка, имот № 030035, в м.
ГЛУШИНИТЕ, поради което и постановеното
от Районния съд решение в този смисъл е обосновано и правилно. Районният съд не
е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на
доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от
доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи,
води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в
рамките на приетите за установени от предходната и настоящата съдебни инстанции
факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в
касационната жалба са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице.
При тези доводи,
касационният състав преценява, че обжалваното съдебно решение като
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на
делото, неоснователна се явява претенцията на касационния жалбоподател за
присъждане на направени по делото разноски.
Водим от горното и
на основание 221 ал. 2, предл. първо от АПК, във вр.
с § 19 от ЗИДАПК /обн. ДВ, бр. 39/2011 г./ Административен
съд Сливен
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 144/08.05.2019 г. на Районен съд Нова Загора, постановено по гр.д. № 1650/2018
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.