№ 877
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети август през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110206680 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0000974 от 06.04.2021г.,
издадено от Ч. К. – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр.
София (РД „АА” - гр. София), с което на „Т. Ц. Е.” ЕООД на основание чл.104, ал.3 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ за нарушение на чл.32, §1, изр.1, предл.1, вр.
чл.33, §3, изр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. му е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Жалбоподателят „Т. Ц. Е.” ЕООД обжалва Наказателното постановление като
твърди, че то е неоснователно, неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя при
издаване на Наказателното постановление били допуснати нарушения на процесуалните
норми. В жалбата пише, че Констативният протокол от 23.03.2021г. не е предоставян на
Дружеството за запознаване. Твърди се, че при извършване на проверката длъжностното
лице не е изследвало в цялост действителната фактическа обстановка. На следващо место в
жалбата се посочва, че от текста на Наказателното постановление не ставало ясно в какво
точно се състои нарушението и кой го е извършил – дали водачът на превозното средство
или превозвачът. Констатациите на наказващия орган били противоречиви и непълни. Не
ставало ясно в какво се изразява действието, респ. бездействието, което обхваща състава на
процесното нарушение, тъй като едновременно се твърди, че превозвачът не е осигурил
правилно използване на тахографа от водача и че водачът не е въвел ръчно данните в
тахографа, като бил извън превозното средство. Освен това не били посочени данни за
1
превозното средство /вид, марка, модел, регистрационен номер/, за вида на тахографа
/дигитален или аналогов/, за направлението, в което се е движил, за регистрационния номер
на картата на водача. Липсвало и описание на пътните листи, разпечатка от данните на
тахографа за проверявания период. За да се приложи чл.104, ал.3 от ЗАвПр е трябвало да се
посочат конкретни факти, обективиращи допуснато от страна на превозвача неизпълнение
на задължението му за осигуряване правилното функциониране на дигиталния тахограф.
Според жалбоподателя има разлика между осигуряване на правилно използване на
тахографа от водача и осигуряване на правилно функциониране на тахографа, тъй като
последното се отнасяло до чисто техническите характеристики и качества на устройството и
неговата работа. Поради това се претендира за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН, респ. за ограничена възможност за упражняване на правато на защита на
наказаното лице. Според жалбоподателя той е наказан за нарушение, което не е извършил в
качеството си на превозвач. На следващо место в жалбата се сочи, че деянието следвало да
бъде квалифицирано като маловажен случай – с оглед на това, че нарушението е първо за
Дружеството и няма отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради това се иска от СРС
да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление и да се присъдят направените от
жалбоподателя разноски по делото, включително и за адвокатско възнаграждение.
В производството пред СРС – 10 състав жалбоподателят „Т. Ц. Е.” ЕООД не изпраща
представител и не взема становище по време на съдебните прения.
Въззиваемата страна Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, редовно
призована, също не изпраща представител и не взема становище по спора.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, аргументите от жалбата и
след цялостна преценка на законосъобразното и правилно развитие на административно-
наказателното производство, прие за установено следното от фактическа страна :
В РД „АА” – гр. София била извършена тематична порверка на превозвача „Т. Ц. Е.”
ЕООД от свидетелите Ц. и М.. По време на проверката било констатирано, че превозвачът е
допуснал да не се осигури правилното използване на тахографа от водача Р. Р. Р. за периода
от 18:33 ч. на 10.08.2020г. до 05:11 ч. на 12.08.2020г., който не въвел ръчно данните в
тахографа, когато водачът е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да
използва тафографа. Тези констатации били отбелязани в Констативен протокол за
извършена проверка/тематична проверка. Освен това свидетелят Л. М., в присъствието на
свидетеля Д.Ц., съставил на „Т. Ц. Е.” ЕООД Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бланков № 288475 от 23.03.2021г. - за нарушение на чл.32, §1, изр.1,
предл.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г., фактически изразяващо се в това, че превозвачът не
е осигурил правилно използване на тахографа от водача Р. Р. Р., който не е въвел ръчно
данните в тахографа, когато водачът е бил извън превозното средство и не е бил в състояние
да използва тафографа за периода от 18:33 ч. на 10.08.2020г. до 05:11 ч. на 12.08.2020г.
Управителят на „Т. Ц. Е.” ЕООД получил препис от този Акт срещу подпис на дата
23.03.2021г.
2
Въз основа на АУАН с бланков № 288475/23.03.2021г. и при същите фактически
положения като посочените в него на 06.04.2021г. Директорът на РД „АА” – гр. София
издал срещу „Т. Ц. Е.” ЕООД Наказателно постановление № 42-0000974, с което на
основание чл.104, ал.3 от ЗАвПр за нарушение на чл.32, §1, изр.1, предл.1, вр. чл.33, §3,
изр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. на „Т. Ц. Е.” ЕООД е наложена „имуществена
санкция” в размер на 1000 лева.
Наказателното постановление е връчено на управителя на „Т. Ц. Е.” ЕООД срещу
подпис на 15.04.2021г. и е обжалвано от него с жалба, изпратена по пощата на 21.04.2021г. и
приета в деловодството на РД „АА” – гр. София на 22.04.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
доказателствата и доказателствените средства за тяхното установяване - показанията на
свидетелите Л. М. и Д.Ц., както и писмените доказателства по делото, приети на основание
чл.283 от НПК - АУАН с бланков № 288475 от 23.03.2021г.; Констативен протокол за
извършена проверка/тематична проверка; писмо с рег. № 52-00-56-3171 от 07.04.2021г.; плик
от жалба; длъжностна характеристика на Л. М.; Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед № 589 от
31.01.2020г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”.
Показанията на свидетелите М. и Ц. са информативни, взаимно допълващи се,
обективни и непредубедени. Поради това и доколкото намират опора в АУАН с бланков №
288475 от 23.03.2021г. и Констативен протокол за извършена проверка/тематична проверка,
съдът ги кредитира изцяло.
Приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства /цитирани по-горе/ са
обективни, достоверни и непредубедени. Поради това съдът им се доверява.
Констатациите в Акта и в Констативен протокол за извършена проверка/тематична
проверка са еднопосочни и намират опора освен помежду си, и в показанията на
свидетелите М. и Ц.. Поради това СРС ги кредитира.
Писмото с рег. № 52-00-56-3171 от 07.04.2021г. и пликът от жалбата срещу
процесното НП разполагат с достоверна дата. Поради това съдът кредитира и тях.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да се довери и на приложените по делото
длъжностна характеристика на Л. М., Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед № 589 от 31.01.2020г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, тъй
като това са официални документи, разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. От длъжностната характеристика на Л. М. се установява, че той е инспектор
в РД „АА” – гр. София и има право да съставя Актове за установяване на административни
нарушения. От Заповед № 589/31.01.2020г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” се установява, че Ч. К. е Директор на РД „АА” –
гр.София и по силата на точка 6 от Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020г. на Министъра на
3
транспорта, информационните технологии и съобщенията е оправомощен да издава
Наказателни постановления, включително и процесното НП.
На лист 7-12 от делото има приложени документи, за които няма представен превод
от страната, която ги е депозирала по делото. Поради това те следва да останат извън
доказателствената маса и да не бъдат подлагани на анализ, тъй като не са на официалния
език в Р. България, а освен това касаят дати 24-27 юли 2020г., което ги прави неотносими
към конкретния казус, който се отнася за периода 10-12 август 2020г.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен
анализ, СРС достигна до следните правни изводи :
Наказателното постановление е връчено на управителя на „Т. Ц. Е.” ЕООД на
15.04.2021г. Видно от лист 20 от делото жалбата е подадена по пощата /чрез СПИДИ/ на
21.04.2021г., т.е. в законоустановения 7-дневен срок. Жалбата изхожда от лице, имащо
правен интерес да обжалва въпросното Наказателно постановление и е насочена срещу
административен акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред пред СРС. Поради това
жалбата на „Т. Ц. Е.” ЕООД се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
От свидетелските показания става ясно, че нарушението и нарушителят са
установени на 23.03.2021г. Нарушението датира от периода 10.08.2020г. – 12.08.2020г.
Поради това СРС приема, че съставеният на 23.03.2021г. АУАН и издаденото на
06.04.2021г. Наказателно постановление са изготвени при спазване на сроковете по чл.34 и
чл.52 от ЗАНН.
Актът и НП изхождат от оправомощени за това лица – съгласно посочените по-горе
мотиви за компетентността на актосъставителя и на Директора на РД „АА“ – гр. София.
В хода на извършената от съда служебна проверка се констатира, че нито в Акта,
нито в Наказателното постановление не е посочено мястото на извършване на процесното
нарушение. Естеството на нарушението е такова, че моментът и мястото на неговото
извършване не съвпада с мястото и времето на установяването му. От цялостния текст на
АУАН и НП не може да се разбере къде е реализирано процесното нарушение. Поради това
съдът счита, че е допуснато нарушение на чл.42, т.3 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН.
Освен това този съдебен състав счита, че има несъответствие между цифровото
описание на нарушението в Акта и в НП. В Акта нарушението е квалифицирано по чл.32,
§1, изр.1, предл.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и едва за първи път в Наказателното
постановление е посочена привръзката с чл.33, §3, изр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г.,
която е от значение, за да се разбере защо се ангажира административната отговорност на
транспортното предприятие, а не на водача. Доколкото в АУАН не фигурира чл.33, §3, изр.1
от Регламент (ЕС) № 165/2014г. при правната квалификация на деянието, следва да се
приеме, че е нарушен чл.42, т.5 от ЗАНН.
В Наказателното постановление е записано, че е нарушен чл.32, §1, изр.1, предл.1, вр.
чл.33, §3, изр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г., но словесно не е посочено водачът Росен
Русев дали е на трудов договор към „Т. Ц. Е.” ЕООД (т.е. е водач на транспортното
4
предприятие) или е водач, намиращ се на разположение на транспортната фирма, а това е
част от фактическия състав на вмененото на Дружеството – жалбоподател нарушение.
Поради това следва, че в НП не са посочени всички обстоятелства, при които е извършено
нарушението и самото то не е в достатъчна степен описано ясно и разбираемо. Заради това
съдът приема, че е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Не на последно место е важно да се отбележи и това, че с думи е ангажирана
административната отговорност на „Т. Ц. Е.” ЕООД за това, че не е осигурил „правилното
използване на тахографа”, а същевременно е наказан на основание чл.104, ал.3 от ЗАвПр за
неосигуряване на „правилното функциониране на тахографа”. Правилно в жалбата се
посочва, че функционирането на тахографа касае чисто техническите характеристики и
качества на устройството и неговата работа, т.е. това е дейност, различна от използването
/боравенето/ с тахографа. Така се е стигнало до несъответствие между словесното и
цифровото описание на нарушението /от една страна/ и приложената санкционна норма,
респ. определеното наказание /от друга страна/, т.е. до нарушение на чл.57, ал.1, т.5, т.6 и т.7
от ЗАНН.
Правилно жалбоподателят възразява, че от Акта и Наказателното постановление не
става ясно в какво конкретно се изразява действието, респ. бездействието на „Т. Ц. Е.”
ЕООД, което се включва в състава на процесното нарушение, тъй като едновременно се
твърди, че превозвачът не е осигурил правилно използване на тахографа от водача и че
водачът не е въвел ръчно данните в тахографа, когато е бил извън превозното средство. На
превозвача е вменено като изпълнително деяние това, че не е осигурил правилно използване
на тахографа, но извън преписването на терминологията от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
нито в АУАН, нито в Наказателното постановление не е посочено какво е направил или не е
сторил превозвачът, за да се случи посоченото поведение на водача. Така е била допусната
неяснота при формулиране на конкретното административно обвинение.
Посочените по-горе неясноти и разногласия в тезата на административно –
наказващия орган неминуемо водят и до ограничаване на правото на защита на наказаното
лице, тъй като го лишават от възможността да разбере за какво точно нарушение е
санкциониран. Доколкото при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, СРС приема, че
са налице формални предпоставки за отмяна на Наказателното постановление, тъй като при
реализирането на административно-наказателната отговорност на „Т. Ц. Е.” ЕООД са
допуснати процесуални нарушения, които водят до опорочаване на производството.
Нарушаването на правото на защита на жалбоподателя във всички случаи води до порочност
на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение, което винаги
съставлява формална предпоставка за отмяна на атакуваното Наказателно постановление.
Въпреки, че отмяната на НП на формално основание не изисква обсъждането на
спора по същество, за пълнота следва да се посочи, че доколкото въззиваемата страна не е
ангажирала доказателства относно тахографа на Росен Русев за периода от 18:33 часа на
10.08.2020г. до 05:11 часа на 12.08.2020г. и относно връзката на този водач с конкретното
транспортно предприятие, дори и да се разгледа по същество, пак би се стигнало до отмяна
на Наказателното постановление поради липса на доказателства, доказващи верността на
твърденията на наказващия орган, отразени в Констативния протокол, АУАН и НП.
Въпреки изхода на делото и желанието на жалбоподателя да му бъдат присъдени
разноски /заявено в жалбата/, доколкото няма доказателства да са били реално сторени
такива, не следва да се уважава искането на „Т. Ц. Е.” ЕООД за присъждане на разноски, тъй
като жалбоподателят не е бил представляван от адвокат пред СРС, нито има приложено по
делото пълномощно или договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0000974 от 06.04.2021г., издадено от Ч.
К. – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. София, с което
на основание чл.104, ал.3 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл.32, §1,
изр.1, предл.1, вр. чл.33, §3, изр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. на „Т. Ц. Е.” ЕООД е
наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т. Ц. Е.” ЕООД за присъждане на
разноски.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6