Мотиви към Решение № 1554, постановено
на 06.08.2019 г. по н.а.х.д. № 3365 по описа на Районен съд – Варна, пети
наказателен състав за 2019г.:
Варненска районна прокуратура е внесла предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на В.Л.Н. за това, че през периода
20.02.2013 г. - 10.06.2013 г. в гр.Варна, при условията на продължавано
престъпление, потвърдил неистина - че представляваното от него дружество „В и В
Строй"ООД няма непогасени , подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, в три броя
частни документи - писмени декларации , в които по изрична разпоредба на закон
- чл.264 ал.1 от ДОПК е специално задължен да удостовери истината и ги
употребил както следва:на 20.02.2013 г. пред нотариус В.Д., с район на действие
PC-Варна по д.№19/20.02.2013 г., на 17.04.2013 г. пред нотариус В.Д. с район на
действие PC-Варна по дело №65/13.04.2013 г. и на 10.06.2013 г. пред нотариус П.М.с
район на действие PC-Варна по дело№ 137/2013 г., като доказателство за невярно
удостоверените обстоятелства - престъпление, квалифицирано по чл. 313, ал.3, вр. чл. 26, ал.1 от НК, за което в конкретния случай са налице основанията за
освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а НК.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за откритото
съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по същество.
Защитникът на обв. Н. адв. Г. от своя страна в подробна пледоария изразява
становище за недоказаност на повдигнатото обвинение, тъй като по делото не били
налице доказателства за изискуемостта на публичните задължения. Тяхната
вероятна изискуемост правела деянието несъставомерно
от субективна страна. Счита, че по делото е установено безспорно, че при
започване на строителството Н. бил сключил договор с клиентите, че ще придобият
собствеността и върху идеалните части от недвижимия имот, за което те заплащат
съответните суми. В случая ако Н. е отказал да изповяда сделките би ощетил
интересите на клиентите на дружеството, а с това и в частност на дружеството.
Освен това причината за материалните затруднения на дружеството се основавали
на некоректността на негов партньор, а именно „Плевен инженеринг“ АД, от който
трябвало да се вземат 270 000 лева по задължение, което е останало непогасено.
По изложените съображения пледира за оправдателна присъда, в условията на
евентуалност за налагане на административна санкция в минимален размер.
Обвиняемият В.Л.Н., редовно призован, се явява пред съда лично и
посочва, че няма какво да добави към казаното от защитника си.
В последната си дума посочва, че не се чувства виновен не счита,
че следва да бъде наказван.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият В.Л.Н., с ЕГН: **********, българин, български
гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работи в „Еми
Електрик“ като „технически сътрудник“.
Обвиняемият В.Н. бил съдружник и управляващ „В и В Строй“ ООД със
седалище и адрес на управление в гр.Варна ул. „Т.Пенев“ №11 офис №1, вписано в
Търговския регистър, с ЕИК: *********.
Дружеството притежавало недвижими имоти на територията на
гр.Варна.
В качеството си на управляващ „В и В строй“ ООД през 2013 г.
обвиняемият Н. извършил разпоредителни сделки с недвижими имоти, собственост на
дружеството, находящи се в гр.Варна, район „Младост“.
На 20.02.2013 г. обвиняемият продал на свидетелката Н.Д.идеални
части от поземлен имот с идентификатор 10135.3513.202 по кадастрална карта на гр.Варна.
Сделката била изповядана в кантората на нотариус В.Д. с район на
действие-ВРС, №115 в регистъра на Нотариалната камара.
Пред нея обвиняемият представил и подписал декларация по чл.264
ал.1 от ДОПК, в която отразил, че представляваното от него дружество няма
непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски.
На 17.04.2013 г. обвиняемият продал на св.Илиян Симеонов идеални
части от поземлен имот с идентификатор 10135.3513.200 по кадастрална карта на
гр.Варна.
Сделката била изповядана в кантората на нотариус В.Д. с район на
действие-ВРС, №115 в регистъра на Нотариалната камара.
Пред нея обвиняемият представил и подписал декларация по чл.264
ал.1 от ДОПК, в която отразил, че представляваното от него дружество няма
непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски.
На 10.06.2013 г. обвиняемият Н. продал на св.Росен Николов идеални
части от поземлен имот с идентификатор 10135.3513.202 по кадастрална карта на
гр.Варна.
Сделката била изповядана в кантората на нотариус П.М.с район на
действие-ВРС, peг.№ 478 в регистъра на Нотариалната
камара. Пред нея обвиняемият представил и подписал декларация по чл.264, ал.1
от ДОПК , в която отново отразил, че представляваното от него дружество няма
непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски.
Видно от приложените по делото документи от НАП-Варна е, че към
момента на сключване на сделките и подписването на посочените по-горе
декларации по чл.264 от ДОПК представляваното от обвиняемия В.Н. дружество „В и
В строй“ е имало непогасени задължения.
Задълженията към 2013 г. на фирмата са били в размер на 313 946,30
лева.
Срещу фирмата е било образувано изпълнително дело №613/24.03.2010
г., съобщението за което е било връчено на представляващите дружеството. Било е
издадено и наказателно постановление№16027-0026473/03.09.2012 г.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова
експертиза подписът в графа „подпис, печат на декларатора“ в оригинал на
Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК от 20.02.2013 г. от името на В.Л.Н. е
положен от В.Л.Н..
Ръкописният текст също е изпълнен от В.Л.Н..
Подписът в графа „подпис, печат на декларатора“ в оригинал на Декларация
по чл.264 ал.1 от ДОПК от 17.04.2013 г. от името на В.Л.Н. е положен от В.Л.Н..
Ръкописният текст също е изпълнен от В.Л.Н..
Подписът в графа „подпис, печат на декларатора“ в оригинал на Декларация
по чл.264 ал.1 от ДОПК от 10.06.2013 г. от името на В.Л.Н. е положен от В.Л.Н..
Видно от приложената по делото справка за съдимост е, че обв. В.Л.Н. е неосъждан.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите В.И.Д., И.А.М.,
В.С.Б., Р.П.Н., И.Й.С., А.Ю.Д., както и от всички налични по делото писмени
доказателства в това число нотариални актове, справки за съществуващи
задължения, ревизионни доклади, фактури и др. и експертни заключения – съдебно-почеркова експертиза.
Съдът кредитира
всички изброени доказателства, като непротиворечиви, последователни и
достоверни и изгради убежденията си въз основа
на тях по
реда на чл.378 ал.2 НПК, тъй като същите са изготвени съобразно изискванията на НПК и са годни
доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че обвиняемият Н. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 313, ал.3, вр. чл. 26,
ал.1 НК, тъй като през периода 20.02.2013 г. - 10.06.2013 г. в гр.Варна, при
условията на продължавано престъпление, потвърдил неистина - че
представляваното от него дружество „В и В Строй“ ООД няма непогасени, подлежащи
на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски, в три броя частни документи - писмени декларации, в които
по изрична разпоредба на закон - чл.264 ал.1 от ДОПК е специално задължен да
удостовери истината и ги употребил на 20.02.2013 г. пред нотариус В.Д., на
17.04.2013 г. пред нотариус В.Д. и на 10.06.2013 г. пред нотариус Полина
Миткова, като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства.
За съставомерността на деянието по
чл. 313, ал. 3 НК от обективна страна е необходимо деецът да е потвърдил
неистина в частен документ – в случая писмена декларация, в която по силата на
закон е специално задължен да удостовери истината и впоследствие е употребил
този документ като доказателства за отразените в него обстоятелства, както е в
конкретния случай. Такова изискване законодателят е предвидил в чл. 264, ал.1 ДОПК.
Посочените декларации са нарочно предвидени от законодателя именно
за доказване на обстоятелства, които трудно биха могли да бъдат установени без
представителя на съответното ЮЛ, на когото са известни всички обстоятелства,
свързани с дейността на дружеството.
Поради това и е регламентирано установяването на същите чрез
попълване на декларация от същите, пряко свързана с последващото
разпоредително действие, извършено с имущество на ЮЛ.
Тези декларации са дадени пред надлежен орган на власт – нотариус и
удостоверяват по съществото си неистински обстоятелства, което обосновава
съставомерността на деянието от обективна страна.
От субективна страна съдът прие, че обв.
Н. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл, установяващ се по
категоричен начин от естеството на неговите действия – знаел е, че по закон има
задължение да попълни в нарочните декларации обстоятелства, съответстващи на
действителните обстоятелства, но избрал целенасочено да не стори това.
Причините за това съдът намира за ирелевантни.
Що се отнася до
обстоятелството дали той е бил наясно с конкретния размер на съществуващите
задължения или само е предполагал, че такива съществуват, съдът намира, че
фактът на субективното му съзнание, че такива изобщо съществуват (установяващ
се от приложената по делото кореспонденция с НАП – Варна л. 64 ДП, л.75 ДП) е
достатъчен за да бъде формиран извод за съзнателност у него при декларирането
на по същество неотговарящи на обективната действителност обстоятелства.
Наред с това при анализа на свидетелските показания, съдът не
остана с убеждение, че обвиняемият е имал стриктно задължение да прехвърли
земята на съответните клиенти, които разпитани като свидетели сами не твърдят
за наличието на подобни предварителни уговорки, а посочват, че н. им е
предложил това почти спонтанно известно време след изграждане на обектите,
поради практически затруднения с паркирането.
Относно приложението на разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК, съдът
намира, че в случая не би могъл да я приложи, поради обстоятелството, че
най-малкото се касае за продължавана деятелност, което изключва в определена
степен инцидентния характер на дейността предвид недоказаността на твърденията,
че декларациите са били съставени в изпълнение на поето отдавна задължение за
прехвърляне на идеални части от земята.
Съдът намира, че правилно в случая ВРП е преценила, че са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия Н. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – за престъпление по чл. 313,
ал.3 НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста
лева, престъплението е на просто
извършване и не визира настъпването на съставомерен резултат, т.е. от деянието не са
настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Обвиняемият не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV, глава осма от НК.
При определяне на конкретното административно наказание, което следва да се наложи на обв. Н., съдът отчете
като смекчаващи отговорността му обстоятелства
добрите характеристични данни, както и обстоятелствата, че от извършените
разпоредителни сделки не е последвала реална вреда за имуществената сфера на
представляваното от него дружество.
Поради изложените обстоятелства, съдът прецени, че в конкретния
случай следва да наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лева, а именно минималния предвиден такъв с оглед необходимостта от реализиране
на целите на индивидуалната превенция.
По отношение на сторените по делото разноски, на основание чл.
189, ал.3 НПК същите следва да бъдат възложени в тежест на обвиняемия. За
пълнота съдът следва да посочи, че същите са в общ размер на 125,02 лева,
дължими по сметка на ОД на МВР.
Воден от изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: