Р Е Ш Е Н И Е
№
23.05.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№1743/2019г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството
е по реда на .чл.28, вр.чл.27, ал.1, вр.чл.25, ал.1, т.4, вр.чл.4,
ал.1, т.5 и т.10 от Закона за закрила на
детето и чл.33 от ППЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана молба от Дирекция “Социално подпомагане”,
гр. Плевен, в която се твърди, че е постъпил устен сигнал, относно децата С.П.М.
И Е.П.М., за упражнено от страна на баща им П.А. М. физическо и психическо насилие, е
извършено спешно социално проучване. Посочено
е че родители на децата са: майка И.К.К. ЕГН
********** и баща П.А.М. ЕГН **********. Посочва се, че през м.юни. 2016г.,
майката се обръща за помощ и защита към Сдружение “Център отворена врата“, към
Кризисен център - гр.Плевен, поради редовно физическо и психическо насилие над
нея, което е осъществявано в присъствието на двете деца, в резултат на което,
майката И., заедно с децата Е. и С. ***, са настанени в Кризисен център
гр.Силистра. Инициирано е и е проведено съдебно производство по гр.д. №
4208/2016г. на РС Плевен, за предоставяне на незабавна защита по реда на ЗЗДН.
С решение №1053/07.07.2016г по посоченото по-горе гражданско дело РС Плевен е
постановил мерки за защита от домашно насилие, спрямо бащата П.А.М., за срок от
18 месеца, считано от 07.07.2016г. През
месец септември 2017г., майката И.К. ***, без да уведоми за това децата си и е
в неизвестност. По данни, събрани от социалното проучване, през това време
бащата П. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора в гр. Плевен,
поради което и предвид отказа на бабата по майчина линия да се грижи за
внучките си С. и Е., грижите за тях се поемат от роднините им по бащина линия.
От началото на декември месец 2017г., след като е изтърпял наложеното му
наказание, бащата П.А.М. поема грижите за двете си дъщери С. и Е.. С решение №1537/15.10.2018г.
по гр.д.№2879/2018г. на РС Плевен, упражняването на родителски права спрямо
двете момичета, е предоставена на бащата, а майката е осъдена да заплаща месечна
издръжка. По информация от подрастващите деца, същите не са виждали майка си от
септември 2017г. Към момента на проучването бащата е създал нова връзка с друга
партньорка, с която съжителства, и според информация предоставена от детето Е.М.,
също е обект на насилие от страна на бащата. Посочва се, че детето Е.М. е
ученичка в осми клас в СУ „***“ гр.Долна Митрополия, с класен ръководител Ц.М.,
с редовна посещаемост и успех от първия срок от 5,25,
без регистрирани неправомерни прояви, без СОП, с мотивация за обучение и
повишаване на успеха си. Посочва се, че детето С.М. е ученичка в пети клас в
същото училище в гр.Долна Митрополия, с класен ръководител Т.Х., без
регистрирани прояви, с успех от 4, 25, без висок потенциал за образователно
развитие, без СОП. По изрично желание на С., периодично провежда консултации с
психолога на учебното заведение А. Р., относно снижаване на нивото и на
тревожност и конфликтно отношение с връстниците й, но
по искане на бащата, работата е прекратена. По повод на постъпилия в ОЗД Долна
Митрополия сигнал от класните ръководители на двете сестри за упражнен тормоз
от бащата е извършена проверка. Посочва се, че екип на ОЗД осъществил контакт с
малолетната С., която е споделила, че от един месец тя и сестра й Е. са
подложени на постоянен тормоз от бащата П.М., изразяващ се в отправяне на
обидни думи "курви, боклуци", побой с шамари по лицето и удари с
дървени дръжки и налични битови предмети, отнемане на лични телефони, заплахи
към нея, че ще и подстриже късо косата. Установено е , че детето С.М. е силно
тревожна, в състояние на силен афект напуска стаята и се връща, емоционално
нестабилна/плаче, говори с висок тон, показа следи от нанесен удар по дясната
ръка и съобщава, че има такива белези и по краката и по гърба проведен разговор
и с другата сестра Е.. От осъществения контакт с детето, служителите на ОЗД
Долна Митрополия са констатирали, че тя е с нисък емоционален тонус, потисната
подкрепя и допълва сестра си ***в оплакванията за упражнен тормоз над тях от
страна на баща им. Във връзка с това на 21.02.2019г. в сградата на ДСП-Долна
Митрополия бащата П.М. е бил запознат с постъпилото оплакване от децата за
упражнявано насилие от негова страна, за което той не е отрекъл като обяснил,
че се държи строго с дъщерите. Бащата П.М. счита за правилно понякога да
използва методи на насилие във възпитанието на децата си, тъй като по този
начин счита, че те щели осъзнаят грешките си. Освен физическото насилие, бащата
сочи, че прилагал и други санкции върху двете сестри като: отнемане на личния
телефон за неопределено време, намаляване размера на джобните средства и
ограничаване на свободата им на придвижване. В миналото за неправилно поведение
на детето бащата е наказвал дъщеря си Е. с късо подстригване на косата.
Социалните работници в ОЗД Долна Митрополия в резултат на работата си с бащата,
са формирали извода, че той не е в състояние да осигури на дъщерите си сигурна,
стабилна и подкрепяща семейна среда за децата си, а чрез методите си на
възпитание той ги дистанцира. В приложения социален доклад за предприемане на
мярка за закрила, спрямо двете подрастващи момчета е посочена също, че са събрани
данни за агресивно поведение на бащата при участието му в родителски срещи на
децата. Извън семейството той демонстрира социално желателно поведение. При
работата с бащата служителите на ОЗД Долна Митрополия са констатирали, че
отношението му към майката на момичета е негативно и че всички пропуски в
тяхното възпитание се прехвърлят във вина на майката. От гореизложеното е
видно, че бащата П.М. използва неприемливи и неподходящи методи на възпитание
свързани с физическо и психическо насилие над децата си, унижава достойнството
им и се отразява неблагоприятно върху тяхното психическо, нравствено, емоционално
и социално развитие. Твърди се, че децата Е. и С. ***, са „деца в риск“ и
жертви на насилие по смисъла на § 1 т.11 б.“ Б“ и б.“В” от ДР на ЗЗДет., което предпоставя и
предоставянето им на публична закрила от неблагоприятната семейна среда.
Посочва се, че са издадени заповеди с № ЗД/Д-ЕН-ДМ- 012/21.02.2019г и с №
ЗД/Д-ЕН-ДМ-013/21.02.2019г. на директора на ДСП Долна Митрополия, въз основа на
които двете деца са настанени по спешност в социалната услуга резидентен тип „Кризисен център за жени и деца, пострадали
от насилие“ гр.Плевен, с цел възстановяване на психо-
емоционалното им състояние. Твърди се,
че в Кризисния център на децата Е. и С.
е предоставена сигурна, спокойна и безопасна среда за живеене, осигуряват се техните
ежедневни потребности като и се предоставя психо-социална
подкрепа. Твърди се, че след предприемане на мерките за закрила спрямо децата Е.
и С. ***, първата коренно промяна своето желание и нагласа и изразява желание
да живее при баща си, но поради чувството и на привързаност и отговорност към
сестра и С. е приела престоя си в резултата на преживяното. Твърди се, че в КЦ
са констатирали неадекватно поведение на С., проява на агресия към сестра си,
използване на обидни думи, самонараняване. Посочва се, че е проведена
консултация с психиатър д-р ***, която е поставила диагноза „хебефренна шизофрения” и е предписала медикаментозно
лечение.
В заключение моли
съдът да постанови решение, с което да настани децата С.П.М. и Е.П.М., в
социална услуга резидентен тип- Кризисен център за
жени и деца, преживели насилие, Община Плевен, за срок от три месеца или до промяна
в обстоятелствата, свързани с децата, ако са в техен интерес, считано от датата на настаняването им по адм. ред -21.02.2019г. Представят се писмени доказателства.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
становищата на страните, намира за
установено следното:
По делото
се установява, съобразно представените препис- извлечения от актове за раждане,
че родители на децата Е., род. 24.06.204г. и С., род. ***г. са И.К.К. и П.А.М..
По делото се установява, че в влязло в сила решение по гр.д.№2879/2018г. на ПлРС, упражняването на родителските права над децата, е
предоставено на бащата П.М..
По делото се установява също факта на подаване
на устен сигнал, приет с нарочен формуляр, от страна на Ц.М.- класен
ръководител на детето Е., за направено от страна на детето оплакване за
упражнен от бащата тормоз, от
20.02.2019г., както и сигнал от страна на Т.Х.- класен ръководител на детето С.,
за направено от страна на детето оплакване за упражнен от бащата тормоз, от 20.02.2019г.; сигналите са
приети и оформени от служител в ДСП- Д.
Митрополия.
По
делото се установява също, че въз основа на заповед № ЗД/Д-ЕН-ДМ-
012/21.02.2019г., детето С.М. е настанена спешно в КЦЖДПН, гр. Плевен, ул. Н. ***, за срок от
три месеца. Установява се също, че въз основа на заповед № ЗД/Д-ЕН-ДМ-
013/21.02.2019г., детето Е.М. е настанена спешно в КЦЖДПН, гр. Плевен, ул. Н. ***,
за срок от три месеца.
По делото, с ИМ е представен социален
доклад за детето Е., в който се посочва,
че от края на 2017г., грижи за детето полага бащата, след като майката напуска
дома и е с неизвестен адрес. Бащата П. М. живее в собствено жилище, в с. ***,
по негови данни е материално обезпечен и осигурява добър стандарт за живот на
децата. В доклада е посочено, че на база констатирани при проучването факти, се
прави извод, че детето Е., е поставена в сериозна рискова ситуация, тъй като се
оплаква от упражнен физически и психически тормоз от страна на бащата, в
резултат на което е емоционално
нестабилна, била е в миналото обект на закрила по ЗЗДН; липсва сигурна и
защитена среда за детето. Посочено е че детето Е. е обект на психическо,
физическо и емоционално насилие по смисъла на ЗЗДет.
От приложеният към ИМ социален доклад за
детето С., също се посочва, че тя е обект на психическо, физическо и
емоционално насилие, както и че са констатирани следи от побой на дясната ръка.
По
делото от страна на молителя е представен актуален социален доклад, в който е
посочено, че бащата е отказал да сътрудничи на ДСП-Д. Митрополия, като е
отказал да подпише договор за ползване на социална услуга. Посочено е също,
че след предприемането на мярката за
закрила, са провеждани няколко срещи между децата С. и Е. и бащата П.М., на територията на ЦСРИЖДП, като е
посочено също, че проведените срещи се отразяват изключително добре на емоционалното
състояние на Е. и С. *** и е препоръчително същите да продължат. Посочва се
също, че детето С. е насочена и е пребивавала в
УМБАЛ „***, за периода от 25.03.2019г. до 01.04.2019г. Посочва се, че е
издадена епикриза, е поставена диагноза:
„Разстройства в адаптацията". Изписана и е терапия с Хлорпротиксен
тб15мг. ЗХ1тб/дн., която да се прилага при нужда. Посочва се, че през м. април.2019г., са
проведени индивидуални срещи
с Е.М., С.М. и водещ случая
на децата в ОЗД - Плевен - гл. социален
работник ***. От получената
информация от Е.М. стана ясно, че
не желае да се удължава пребиваването й в социалната услуга, да бъде
премествана в друга такава или да бъде настанявана в професионално приемно
семейство, а да се върне в бащиният си дом. От предоставените
данни от С.М. стана ясно, че
не желае да се връща при баща си и не желае да се среща с него, тъй като е
получила информация от майка си, че той е причината за раздялата на родителите
й. по делото е представена издадената епикриза на детето С. от УМБАЛ
„***.
По делото, в с.з., е изслушан бащата
П. М., който заявява, че желае и че може да се
грижи за децата.
По делото е
служебно изискано и прието свидетелство за съдимост на бащата П. М., от което
се установява, че е многократно осъждан, вкл.и на наказания „лишаване от
свобода”.
По делото се
установява също, че с решение по гр.д.№ 4208/2016г на ПлРС,
влязло в сила на 15.07.2016г., са
постановени мерки за закрила по реда на ЗЗДН, спрямо майката И.К.-пострадала
и децата Е. и С. ***, като са наложени мерки по чл. 5, ал., т.1 от ЗЗДН- която е безсрочна- задължаване на
извършителя П.А.М., да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо майката И.К. и децата Е. и С. *** и забрана на съшия до се доближава до
майката И.К. ***, както и училището на
децата за срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване на решението-
07.07.2016г.
По делото като свидетели са разпитани
лицата Т.Х., Ц. Илиева, А.Р., Е. ***, Б.Х., от показанията на които се
установява следното:
Св. Т. Х.- класен ръководител на
детето С. посочва, че лично на нея детето се е оплакало, че е удряна вкъщи и
затова се е обърнала към ОДЗ, но това е било еднократен случай. Посочва, че
детето е имало видими следи от побой по ръката и е споделило, че и друг път е
удряна от баща си. Св. Х. определя С. като много емоционално дете, без да има
фрапиращи случки в класа. Посочва, че познава бащата, същият идва на родителски
срещи и се интересува от детето. Посочва също, че не е имало ситуации, при
които да се установила, че С. лъже, както и не би я определила като
манипулативна. Посочва също, че не знае дали С. посещава училищния психолог.
Св. ***- класен
ръководител на детето Е., посочва, че детето е спокойно, внимателно и отговорно;
не изпада в конфликти. Посочва, че
детето само я е потърсило за помощ и й е споделило, че със сестра си са
били бити от бащата, както и че това се е случвало и друг път. Посочва че не е
виждала следи от побой върху Е.. Посочва, че тогава Е. е била тъжна и мълчалива
и това я е притеснило. Посочва също, че познава бащата, същият е активен и се
интересува от детето. Посочва също, че Е. й е споделила, че когато майката си е
тръгвала, я е помолила да се грижи за С. и това,, според нея, детето го е
приело за отговорност. Св. ***посочва също, че Е. се е оплакала, че баща й я е
нарекъл „курва”, както и че се страхува от баща си. Посочва също, че според нея
детето Е. не е склонна да лъже и да манипулира. Свидетелката посочва също, че Е.
е много привързана към сестра си. Свидетелката посочва също, че Е. й е поделила
планове за бягство от дома, но тя я е
спряла.
Св. А. Р.-
училищен психолог посочва, че Е. е идвала при него за кратко, преди да я
изведат от ОДЗ, и е била много
афектирана, но не са провели разговор. Описва Е. като спокойна, без проблем с
комуникацията, но не може категорично да я определи като доверчива или
податлива на манипулация. Св. Р. посочва, че е дошла при него разплакана и е
споделила, че е бита от баща си, но не е разбрал точно за какво, тъй като
детето е било много разстроено и той е отложил разговора за по- късно. Свидетелят
посочва, че е имал повече срещи със С., която според него често сменя
настроенията си, а когато нещо не се случи според очакванията й, проявява
агресия; описва я като склонна към лъжи. Посочва, че детето е имало тежък
период, когато майката е напуснала дома. Св. Р. посочва, че при работата си със
С., тя не е споделяла за тормоз от страна на бащата. Свидетелят посочва също,
че според него С. по- трудно се адаптира в ситуациите и би могла да бъде манипулирана, но също и че се
опитва да налага мнението си.
Св.
Е. ***- баба по бащина линия на децата, посочва, че е придружила детето С. в
болницата в гр. ***и посочва, че по време на престоя детето е плакало за майка си, като тогава е разговаряла по
телефона с майка си. Посочва, че по време на престоя в болницата, детето е
проявявало агресия към околните и към нея. Св. *** посочва, че е ходила в КЦ да
види децата и те много са се радвали да я видят и са й споделили, че искат да
се върнат у дома си. Посочва също, че детето С. си мисли, че майка му ще дойде да я вземе. Посочва също,
че за конкретния случай, знае от сина си
/П.М./, че е бил купил нови дрехи на С., а тя се е изцапала и той я е плеснал
за това. Посочва също, че детето в болницата й е казало, че баща й я е плеснал
леко, а тя се е ударила нарочно сама след това. свидетелката посочва също, че
според нея С. е податлива на внушение, а Е.- не.
Св. Б. Х. ***
посочва, че работи в двете деца от настаняването им през м. 02.219г, като
тогава С. е била в превъзбудено състояние, а Е.-
затворена и не е желаела да говори с
нея. Посочва, че при проведен разговор по- късно, детето С. й е
споделила, би ударена от баща си с пръчка, по ръката и по гърба, заради едни изцапани дънки. Посочва, че първоначално С. не е искала да се връща
при баща си и иска да остане в Центъра,
а след това, след проведени срещи с бащата е поискала да се върне. Посочва, че
в началото на м. април., С. отново е заявила, че не иска да се върне при баща
си, като причина за това е проведен разговор с майката по телефона. За детето Е.
посочва, че то е споделило, че е в КЦ,
заради сестра си и иска да се вижда с баща си. Посочва също, че настроението и
поведението на С. е променливо- превъзбудена или
плаче; няколкократно е заявявала, че иска да убие някого или да се самоубие.
Посочва също, че според нея Е. и С. влизат в конфликти, тъй като Е. се държи майчински с нея, а С. не иска това. заявява
също, че С. многократно е заявявала, че иска да убие сестра си. Посочва също,
че по време на работата си с Е. е установила, че преди детето е било удряно от баща си, след
като е разбрал че пуши, и я е обиждал, като я е наричал „курва” и „боклук”, а
също и сестра й. Посочва също, че според нея С. се нуждае от специален подход и внимание.
По делото, в
присъствието на психолог са изслушани
децата Е. и С., които споделят следното: детето Е. споделя, че са отишли двете
със С. да играят, като С. се и изцапала дънките, които са били нови, заради което баща им се е
скарал и е ударил С.. Посочва, че като се са прибрали у дома, баща им е
започнал да се кара на сестра й, а тя
също е започнала да му крещи и да го бута, при което той я е ударил с пръчка по
дупето, а тя си е сложила ръцете там и той я е ударил и през ръката. Посочва, че
на другия ден са казали на класните си ръководители, които са подали сигнал.
Детето споделя, че иска да се прибере у дома си и според нея не е имало причина
да ги заведат в КЦ. Детето споделя също, че баща им ги бие, но не без причина,
и не ги бие жестоко. Посочва също, че
баща й я е бил един път, когато е разбрал, че
пуши, като й е ударил шамар.
Споделя също, че баща й я обижда. Заявява също, че споделя на баща си и той й
помага. Споделя също, че баща й й липсва, както и
че иска да се върне в старото си училище.
Детето заявява също, че сестра й С. не е иска да се върне при баща си, след
проведен разговор по телефона с майката. Детето С. споделя, че е изцапала
панталона си, и като се прибрала вкъщи, баща й я е бил с пръчка, като я е
ударил по дупето, по краката и по ръката- около 4-5 пъти и след това по врата.
Споделя, че и друг път се е случвало да я бие, когато прави бели и псува.
Заявява също, че не иска да бъде в
Центъра, но не иска и при баща си, а
може в приемно семейство. Посочва, че поведението на баща й, зависи от
настроението му, а също и че ги обижда със сестра й, като ги нарича „боклуци и мърши” и „да го
духат”. След изслушване на двете деца, психологът Л. Вендова
посочва, че според нея, върху детето Е. няма упражнен натиск, , отговорите,
които дава са били коректни. За С. посочва, че е констатирала рязка смяна на
настроенията, но не може да установи дали е упражнено влияние върху нея.
По делото са
изслушани и приети заключения по
комплексни съдебно психолого- психиатрични
експертизи на двете деца, от заключенията по
които се установяват следните констатации: детето Е. не проявява
симптоми на психично разстройство, но изпитва безпокойства, които с последица
от продължителен тормоз в семейството, в което е отгледана. Налице е
неавтономност на мисленето и заедно с високото ниво на тревожност, са индикатор
за преживяното психическо насилие. Посочено е, че бащата упражнява родителската
си власт без да се съобразява с потребностите и желанията на детето, при
незачитане на мнението й. посочва се, че при всички случаи на емоционално
насилие, вкл. и настоящия, се поддържа тревожност, губи се чувството за
самооценка и за автономност, чувство за неувереност и в присъствието и в
отсъствието на насилника. Посочено е като заключение, че не е налице повишена
склонност към манипулативност от страна на Е.,
преиначаване и фантазиране, а е по- вероятна обратната тенденция. Посочено е
също, че детето се нуждае от психологично консултиране и работа, за да
преодолее последиците от емоционалното насилие и да върне самочувствието си. За детето С. е
налице диагноза „разстройство в адаптацията”, като драматичното й поведение, с изблици
на насилие спрямо сестра й връстница, са
типични за това. ВЛ са констатирали, че при С. е налице чувство за невъзможност за справяне със
ситуацията на семейни конфликти, в които е въвлечена, самовнушения, че майката
ги е изоставила без причина, безпокойство, че могат да я разделят със сестра й.
посочено е, че детето е възприемала като тормоз обидите на бащата, както и
физическото наказания и погрешният възпитателен подход на бащата е повлиял
негативно в самооценката на детето. ВЛ са констатирали, че е налице формиран абнормен характер у С. и невъзможност да поддържа здравословни
отношения с околните. Присъщо й е усилено фантазиране, с оглед бягство от
действителността. ВЛ са посочили също, че социалната услуга Кризисен център не
е водела до възвръщане спокойствието у С., която се нуждае от сигурна семейна среда и продължителна работа
с психолози. В о.с.з., при изслушване на ВЛ, за детето С. се посочва, че
установените безпокойства и страхове, конфликтната ситуация, в която е
въвлечена на разделяне на семейството, съчетано с непостоянството на бащата в
отношението си към децата, е довело до посоченото в заключението разстройство в
адаптацията, към променената семейна среда, което от своя страна води до
поведенчески проблеми и емоционална нестабилност. Според ВЛ д-р Л.,
ограниченията на бащата са довели до гневните реакции и конфликтите с околните,
и най- вече настъпване и на психиатрични проблеми, чрез оформяне на абнормална личностова структура.
ВЛ посочват също, че от установеното при освидетелстването на детето,
социалната услуга Кризисен център, не е довела до положителна промяна в
емоционалните и поведенчески проблеми на
С.. Посочва също, че е необходима
усилена психологична работа с детето, както и медикаментозно лечение. ВЛ
посочва, че при абнормалната личност, е налице
патология, при която е налице различен начин на мислене и отношение към себе си
и към дадена ситуация, и поддържа психически стрес, който допълнително влошава
социалното функциониране, като в конкретния случай тази абнормалност
се отличава с трайна емоционална нестабилност. ВЛ посочват, че израз на същата
са резките промени в настроението, самонараняванията,
като последните са в причинна връзка с негативните въздействия в семейството и
натрупаната в нея враждебност. Посочва се също, че единствено бащата би могъл
да окаже подкрепа и адекватно отношение, с допълнението, че не са наясно какви
са неговите нагласи. ВЛ посочват също, че в престоя в КЦ, С. е натрупана
допълнително негативни емоции, свързани с неяснота за бъдещето и в каква среда
ще бъде отглеждана, включването й в учебен процес, където от самото начало е
била изолирана, и наличието на вина, че майката ги е изоставила, поради конфликти с бащата, води до натрупване на
нерешени проблеми, които още повече засилват нервното й напрежение. Посочват също, че контактите на децата с
бащата в КЦ, според тях, им се отразяват негативно, като заедно с това се
допълва, че реакцията на по- голямата сестра е източник на психичен стрес за С.,
тъй като за себе си тя осъзнава, че не иска да се върне при баща си, а от друга страна осъзнава, че по
този начин е загубила подкрепата на Е., която иска да се върне и да живее с
баща си. Допълнително ВЛ посочват също, че С. реагира с раздразнение на непостоянното
родителско отношение на бащата. По отношение на детето Е., се посочва, че тя е
поела отговорността на майка за С., приема като провал липсата на положителен
резултат за сестра й, което води до стрес и тревожност, съчетана с неяснота за
бъдещето.
При така
установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Към датата на
постановяване на настоящия съдебен акт, е налице изтичане на мярката за
закрила- настаняване в социална услуга резидентен тип
Кризисен център- Плевен, взета на основание посочените по-горе административни
заповеди, считано от 21.02.2019г., за срок от три месеца, което е самостоятелно
основание за оставяне на молбата на ДСП-
Плевен без уважение. Доколкото обаче съдът е сезиран с искане да настани децата
Е. и С. ***, в КЦ за срок от три месеца, считано от датата на настаняването им
по административен ред, или до промяна на обстоятелствата, съдът намира, че
следва да изложи допълните мотиви.
Съобразно нормата на чл. 25,
ал.1, т.4 от ЗЗДет, посочена като основание за
издаване на заповедите за настаняване на децата в КЦ- Плевен, може да бъде
настанено извън семейството дете, което е жертва на насилие в семейството и
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие, като е прието, че децата Е. и С. са деца в риск, по смисъла на
§1, т.11, б. б. и б.в от ДР на ЗЗДет, а именно: б.б.-
което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго
нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му и
б. в. - за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Съобразно чл. 25, ал.2 от ЗЗДет,
настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила, след
изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите,
когато се налага спешното му извеждане. От събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, съдът намира, че към датата на издаване на процесните административни заповеди- 21.02.2019г, не са
налице цитираните в тях основание за настаняване на децата извън семейството,
както и спешната нужда от това. Съдът намира, също, че вземането на тази крайна
мярка- спешно настаняване на двете деца в Кризисен център, не е в техен
интерес, а въз основа на заключенията по комплексните съдебно психолого- психиатрични експертизи- мярката не е довела до
благоприятни резултати за психическото и емоционалното състояние на децата,
като дори е задълбочила проблемите им, свързани с несигурност на бъдещата им
среда за отглеждане и отношенията между двете деца. Съобразно §1, т.5 от ДР на ЗЗДет, “най- добър интерес на детето”, е преценка на
неговите желания и чувства, физически, психически и емоционална потребности,
неговата възраст, пол, минало, опасността и вредата, която е причинена на
детето или която има вероятност за му бъде причинена, способността на
родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата, и др.- обстоятелства, имащи отношение към детето. Действително, по делото се
установи, че детето С. е била бита от своя баща, като наказание по незначителен
повод, за което и двете деца са
споделили на своите класни ръководители. В тази връзка св. Т. Х.-
класния ръководител на С. посочва, че е
установила видими следи по ръката на детето, за което е подаден сигнал до ОЗД-
ДСП- Д. Митрополия. Този факт на упражнено
физическо насилие, съдът приема за установен, но счита също, че сам по
себе си, не обосновава постановяването на спешни мерки за закрила, чрез настаняване
в Кризисен център. Предлаганата услуга в КЦ, е краткосрочна, “затворен тип”, и съдът счита, че
същата е неподходяща за двете деца, с оглед потребностите им, най- вече от
семейна среда, съобразно заключенията на ВЛ по СПЕ. Съобразно даденото в §1,
ал.1 т.25 от ППЗСП, “Кризисен център”, е комплекс от социални услуги за лица,
пострадали от насилие, трафик или друга форма на експлоатация, които се предоставят
за срок до 6 месеца и са насочени към указване на индивидуална подкрепа,
задоволяване на ежедневните потребности и правно консултиране на потребителите,
или социално- психологическа помощ, когато се налага незабавна намеса. Съобразно
отразеното в процесните заповеди, тази крайна мярка е
взета на база проведен разговор с двете деца и на депозираният от класните
ръководители сигнал. Съдът намира, че с
оглед на гореизложеното, предприетата мярка не е довела до търсения резултат- посочен
в молбата на ДСП- Плевен- възстановяване на психо-
емоционалното състояние на Е. и на С., а е довело до задълбочаване на
съществуващи проблеми, които са свързани най- вече с разпада на семейството,
чувството на вина за това у децата, невъзможността на С. да приеме и да се
адаптира към променената семейна среда и от друга поведението на бащата, който
очевидно има нужда от помощ и подкрепа при отглеждането и възпитанието на
децата. ВЛ изразиха своето становище, че социалната услуга, в която са
настанени децата, не е довела до възстановяване спокойствието у децата, а у С.
е довела до натрупване на нерешени проблеми и засилване на нервното й
напрежение. Както бе посочено по- горе и двете деца се нуждаят от сигурна и
спокойна семейна среда, усилена психологическа работа, а С.- и от
медикаментозно лечение. Поради това, при преценка на индивидуалните потребности
на двете деца, съдът приема, че предприетата мярка не е подходяща за тях. Дори
и да се приеме, че върху двете деца е
упражнено емоционално насилие, от страна на и двамата родители, взетата мярка
за закрила също се явява неподходяща и неефективна. Съдът намира, че в случая
най – подходящи са предприемане на мерки за закрила в семейството по реда на
чл. 23, ал.1, т.1 от ЗЗДет.-за осигуряване на педагогическа,
психологическа и правна помощ на родителя- бащата П.М., по проблеми, свързани
с отглеждането, възпитанието
и обучението на децата Е. и С..
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че посочената от ДСП- Плевен, мярка за закрила-
настаняване в социална услуга резидентен тип-
Кризисен център за жени и деца, претърпели насилие, гр. Плевен, за срок от три
месеца или до промяна в обстоятелствата, ако са в интерес на децата, е неподходяща, предвид интереса на
децата и следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното, съдът ;
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ, молбата на ДСП- Плевен, за взимане на мярка за
закрила, по реда на чл.28, вр.чл.27, ал.1,
вр.чл.25, ал.1, т.4, вр.чл.4, ал.1, т.5 и т.10 от Закона за закрила
на детето и чл.33 от ППЗЗД, по отношение на детето
С.П.М., ЕГН ********** и на детето Е.П.М., ЕГН **********- настаняване в социална услуга резидентен тип- Кризисен център за
жени и деца, претърпели насилие, гр. Плевен, за срок от три месеца, считано от датата
на настаняването им по административен ред- 21.02.2019г., или
до промяна на обстоятелствата, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: