РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
Членове:Миглена Р. Маркова
Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Христина В. Христова
като разгледа докладваното от Розалия Кр. Шейтанова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300602129 по описа за 2022 година
Производство по реда на глава ХХІ от НПК
С Присъда № 189 от 12.10.2022 г. постановена по НЧХД № 6543/2021 г.,
Районен съд Пловдив, XXV н.с., е признал подсъдимия Т. В. Т. за виновен, в
това, че на 19.09.2021 г., в град Пловдив е причинил на И. Д. Л. лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128
и чл.129 НК, а именно по чл.130 НК, като го е блъснал с тялото и ударил с
глава в областта на лицето и по този начин му е причинил фрактура на
носните кости, изпълнени с кръвни коаголуми носни входове и девиация на
носната преграда с конвекситет на дясно, причиняваща деформация на
външен нос, кръвонасядане на двата клепача на ляво и дясно око с оток на
цялата видима повърхност на носа и кръвонасядане в бледо синкав цвят –
престъпление по чл.130, ал.1 НК, като на основание чл.301, ал.1, т.4 НПК вр.
чл.78а, ал.1 НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание Глоба в размер на 1000 лева. С присъдата, съдът
осъдил подсъдимия да заплати на тъжителя И. Д. Л., сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от деянието неимуществени
1
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане до
окончателното му изплащане. Има произнасяне по направените по делото
разноски.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Т.,
подадена чрез защитника му адв.К. Е., в която се твърди, че тя е неправилна и
постановена в нарушение на закона, както и при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, предвид което се иска отмяната й,
последвана от връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция.
В допълнение към въззивната жалба се излагат доводи за наличие на
предубеденост на съдията-докладчик по делото с оглед процедирането по
въпросите за изготвяне и приемане на СМЕ по делото.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание, както от защитника, така и
лично от подс.Т..
Тъжителят И. Л. и повереникът му адв.Т. А. настояват за оставяне без
уважение на въззивната жалба, поддържат направените от тях възражения в
отговора към въззивната жалба.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция,
правилността на постановената присъда, във връзка с направените
оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от
НПК, констатира, че в хода на първоинстанционното производство е било
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
засягане правата на страните в процеса, което не може да бъде отстранено във
въззивното производство, поради което и с оглед разпоредбата на чл.334, т.1
вр. чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК, постановената присъда следва да
бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
същия съд, без да се налага обсъждане на фактите по делото и
съставомерността на извършеното.
Съображенията на въззивния съд за това, са следните:
С частната тъжба, довела до образуване на НЧХД № 6543/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, частният тъжител е формулирал обвинение
против подсъдимия в нанасяне на лека телесна повреда, като сред
доказателствените искания е и такова за допускане на СМЕ, която да се
изготви от специалист УНГ относно характера на причинените му телесни
2
увреждания.
В съдебно заседание, проведено на 16.06.2022 г. съдът е допуснал
изготвяне на такава СМЕ, като е указал на тъжителя да внесе депозит в
размер на 300 лева, който е внесен и експертизата е изготвена от вещо лице
А.Т.-Ш., специалист УНГ. В съдебно заседание на 15.09.2022 г. вещото лице е
изслушано, изготвеното заключение е прието от съда, като е изплатено и
възнаграждение в размер на 300 лева от внесения депозит. В същото
заседание, е направено искане от защитата за назначаване на СМЕ, която да
се изготви от съдебен лекар и да отговори на въпрос - за възможния
механизъм на причиняване на увреждането на тъжителя, съобразно събраните
в съдебното производство данни. Съдът уважил това искане, но преценил, че
в новата експертиза, освен съдебен лекар, следва да се включи и специалист в
областта на оториноларингологията, като допуснал изготвяне на комплексна
експертиза и определил депозит за двете вещи лица в размер на 400 лева
общо, които подсъдимият внесъл своевременно. За вещи лица по допуснатата
експертиза са посочени А.Т.-Б. и П.Т.. В последствие вещото лице П.Т. е
заявил невъзможност да участва в експертизата и е заменен с вещо лице М.Б..
След проучване на делото и започване на работа по възложената задача,
вещото лице Б. – съдебен лекар, е информирал съда, че второто вещо лице –
Т.-Б. – специалист оториноларинголог, отказва да участва в експертизата,
поради което д-р Б. предлага да се определи друго вещо лице или да се
възложи изготвяне на заключението само от него. На 04.10.2022 г. по делото е
постъпило заключение по поставената от съда задача, изготвено единствено
от вещото лице М.Б., който е депозирал и молба за завишаване на
определения депозит за работа на едно вещо лице от 200 на 400 лева по тази
експертиза, представил и декларация за разходи. В проведеното на 12.10.2022
г. съдебно заседание, вещото лице Б. се явява лично, като след даване ход на
делото, съдът уведомил страните, че с разпореждане от закрито заседание, е
променил състава на експертизата, поради невъзможността на единия от
специалистите да участва в нея, указвайки допуснатата СМЕ да е еднолична и
да се извърши от съдебен лекар - М.Б.. Следва изслушване на изготвеното от
вещото лице М.Б. заключение, като възнаграждението, което му е заплатено е
в размер на първоначално определения депозит за две вещи лица, а именно
400 лева. Защитата е възразила против подхода на съда по редуциране състава
на експертизата и изплащането на целия депозит на едно вещо лице, като
3
възраженията са оставени без уважение и така експертното заключение,
изготвено само от вещо лице М.Б. е прието. В същото съдебно заседание е
направено искане от защитата за допускане на повторна СМЕ, поради заявени
съмнения относно реда за определяне на състава на експертизата по приетото
заключение, станало без участие на страните, и начина на изготвяне на
приетата експертиза, което е отхвърлено. Делото е решено по същество на
база включително и заключението по коментираната експертиза.
С въззивната жалба и допълнението към нея се релевират доводи,
свързани основно с редуцирането на състава на допуснатата по инициатива на
защитата СМЕ, станало в закрито заседание и без убедителни аргументи
относно заявената невъзможност на едно от първоначално определените две
вещи лица, да участва в изготвяне на заключението. Според защитата,
действията на съда сочат на предубеденост по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК,
поради което се настоява за отмяна на присъдата и връщане за ново
разглеждане на делото от непредубеден съдебен състав.
Въззвният състав на съда, намира, че в случая не се касае за незаконен
състав, а е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което е
довело до ограничаване процесуалните права на страните, не е отстранено от
първата инстанция и не може да се отстрани от въззивната, тъй като спорната
експертиза е послужила като база за произнасянето по същество, но е
отстранимо при ново разглеждане на делото. За да се приеме за предубеден
даден съдебен състав, той следва да е взел предварително отношение по
въпросите по съществото на делото, а в случая съдията-докладчик, в който и
да било момент от започване разглеждането на делото до неговото
приключване, не е изразил позиция, която да го определя като предубеден от
изхода на делото. Предвид това, първостепенният съд не може да бъде
упрекнат, че е бил предубеден от изхода на делото, което е решил, като в този
смисъл не е налице нарушение, свързано с незаконен състав. Липсата на
безпристрастност е обоснована от защитата с процесуалната дейност на съда
по събиране и допускане на доказателствата, касателно втората СМЕ, което е
самостоятелно процесуално нарушение, като в случая е допуснато именно
такова, което е съществено, тъй като е рефлектирало върху
законосъобразното попълване на доказателствената съвкупност, а от там -
върху възможността на самия съд да изгради решаващите си изводи
4
убедително и въз основа на събрани в условията на състезателност
доказателства. Първоинстанционният съд сам е взел решение да разшири
състава на поисканата от защитата СМЕ, изследваща възможния механизъм
за причиняване на процесното увреждане, като към поисканото вещо лице
съдебен лекар от защитата е включил и специалист в областта на
причиненото увреждане. Впоследствие, е редуцирал състава на експертизата
само до едно вещо лице - съдебен лекар, без да вземе отношение защо отпада
съзряната именно от него необходимост от участие и на специалист в
посочената област, и най-вече без да вземе становището на страните в
процеса по този въпрос. Тази редукция е осъществена „на тъмно“ – в закрито
заседание и без съобщаване до страните, с което е засегнат принципа на
публичност при разглеждане на наказателните дела, тъй като в случая се
касае до процес по допускане и събиране на доказателства, а не до чисто
процедурен въпрос по администриране на постъпили по делото книжа.
Въпросът със състава на експертизата е следвало да бъде решен в открито
съдебно заседание и след изслушване становищата на страните.
Първоинстанционният съд е имал възможност да поправи този пропуск, тъй
като е бил сезиран от защитата с искане за мотивиране на решението за
съкращаване състава на допуснатата СМЕ, но не го е направил, като така се е
стигнало до приемане и ползване при предприетото осъждане на подсъдимия
на заключение, по отношение на което няма произнасяне, мотивиращо, че е
достатъчно участието в него само на съдебен лекар.
С това, правата на всички страни в процеса се явяват засегнати, тъй
като на практика, е нарушен основен принцип при разглеждането на
наказателните дела.
С оглед изложеното, Пловдивският окръжен съд намери, че атакуваната
присъда следва да бъде отменена, и делото да се върне за ново разглеждане
от друг състав на същия съд, тъй като в хода на първоинстанционното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване процесуалните права на всички страни в процеса,
което не може да бъде отстранено от въззивния съд, но е отстранимо при ново
разглеждане на делото от първата инстанция, поради което и на основание
чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК,
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Присъда № 189 от 12.10.2022 г. постановена по НЧХД №
6543/2021 г., по описа на Районен съд - Пловдив, ХХV н.с. и ВРЪЩА
ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6