МОТИВИ ПО НОХД № 5927/2011
г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
Производството
е по реда на чл.378 от НПК.
С внесен в съда обвинителен акт Районна прокуратура Пловдив е
повдигнала обвинение против Д.В.К. за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК за това, че на 10.06.2011 г. в гр. Пловдив,
без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество марихуана
с нето тегло 0,688 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
0,7 тегловни процента, на стойност 4,13 лв., съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г.
Производството по
делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК.
В рамките на наказателното
производство не е бил предявяван граждански иск.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото
срещу подсъдимия обвинение, като моли при съобразяване на законовото задължение
на съда за приложение на чл.58а от НК, на същия да се определи и наложи
наказание лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета. Прави се
искане подсъдимият да бъде осъден да понесе разноските по делото, а
веществените доказателства да се унищожат.
Защитникът на подсъдимия К. адв. К.К. моли при постановяване на присъдата
съдът да вземе предвид, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК и
подсъдимият да бъде оправдан на това основание.
Подсъдимият К. се признава за
виновен по фактите изложени в обвинителния акт, сочи, че поддържа заявеното от
защитника му, като моли, ако бъде признат за виновен, съдът да му наложи
наказание глоба.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият Д.В.К. е роден на *** ***, живущ ***. Той е българин, български
гражданин, неженен, със средно образование,
неосъждан, работещ, с ЕГН **********.
На
10.06.2011 г. двама полицейски служители от V РУП Пловдив, един от които
свидетелят Д., извършвали обход около 19,50 часа в ж.к.”Т.” в гр. Пловдив.
Докато се движили в Търговски комплекс “Ф.” през една от витрините служителите
на полицията забелязали група младежи на паркинга зад комплекса, които им се
видели съмнителни. Затова се насочили към тях, легитимирали се и установили, че
това са свидетелите Б., А., Ал К. и подсъдимия Д.К.. За подсъдимия К. възникнали съмнения, че държи
наркотични вещества и затова на същия бил извършен обиск, като от задния ляв
джоб на панталона му бил иззет полиетиленов плик с приблизителни размери 4х4 см,
съдържащ зеленикаво - кафява тревиста маса. При извършената експертна справка
станало ясно, че съдържанието на плика е марихуана.
Така описаната фактическа обстановка по осъществяване на
престъпно деяние съдът намира за безспорно и категорично установена от
събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно
разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът
приема за напълно установени изложените в обвинителния акт фактически
обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите Д.,
Ал К., Б., А., които имат пряко отношение към конкретния случай. Тези гласни
доказателства съдебният състав преценя като логични, последователни и в
съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства.
Направеното от подсъдимия в съдебно заседание признание на вината, е напълно
съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на
досъдебната фаза на процеса. Относно установените данни за личността на
подсъдимия съдът стъпва върху приетите по делото писмени доказателства - справка
за съдимост и характеристична справка, както и справка за лице, установени
извършител на престъпление. При постановяване на присъдата си съдът взема
предвид и останалите писмени доказателства и доказателствени средства –
протокол за обиск и изземване, ведно с фотоалбум, експертни справки, а така
също и събраните до делото веществени доказателства.
От
съществено значение за изясняване на делото бе изготвената на досъдебното производство
химическа експертиза. Съгласно нейните изводи, иззетото при обиска вещество от
подсъдимия представлява марихуана с общо нето тегло от 0,688 гр. и съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол 0,7 тегловни процента. Съдът възприе
това заключение като изготвено с необходимите професионални знания и опит.
В рамките на събрания доказателствен материал не се установиха
такива противоречия или непълноти, които да водят до извод различен от този, който
е приет с внесения в съда обвинителен акт. Ето защо и съдебният състав напълно
прие фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни.
При
тези доказателства по делото съдът прие, че с деятелността си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състав на вмененото му престъпление.
Налице са безспорни доказателства относно всички белези на престъплението. Така
подсъдимият е осъществил една от двете форми на изпълнителното деяние, като е
държал в себе си наркотично вещество. Съгласно трайната практика на ВКС,
държането следва да се разглежда като вещноправна категория и в този смисъл
същото означава установяване на фактическа власт върху предмета на престъпление
от дееца посредством действия, които обективират принадлежността на вещта / в
този смисъл е реш. № 325/05 г. на ВКС по н.д. №873/2000 г. на ІІІ н.о. и реш.№
371/12.09.05г. на ВКС по н.д. № 783/2004г. също на ІІІ н.о./ . В конкретния
случай, от доказателствата по делото, преди всичко от показанията на свидетелите
- очевидци А., Б. и Ал К., съпоставени с тези и на Д., се установява
категорично, че обвиняемият е носел в себе си – в дрехите си, пакетчето с
марихуана. Свидетелите са възприели, че е извадил от марихуаната и е предлагал на част от тях да я употребят като
я пушат. Налице са безспорни доказателства относно вида на съдържащото се в
иззетото пакетче вещество, като съгласно Закона за контрола върху наркотичните
вещества и прекурсорите тетрахидроканабинолът, съдържащ се в марихуаната,
съставлява вещество, с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с него и е забранен за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина. Ето защо и не съществува разрешителен режим за неговото
държане и употреба и следователно подсъдимият не е могъл да има надлежно
разрешение за държането на това именно вещество, а и видно от направените от
него обяснения в протокола за обиск и изземване, същият е заявил, че го е
придобил по нерегламентиран начин, като го е закупил от друго физическо лице. Затова
е налице и осъществяване белезите на посочената правна квалификация на деянието
по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, предвид установеното държане на високорисково
наркотично вещество. Правилно е определена стойността на иззетото количество на
базата на специалните разпоредби на Постановление № 23 на МС от 1998 г. за
определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Отделно от това обаче, съда счете, че в случая деянието осъществява и
допълнителният признак по ал.5 на чл.354а от НК, а именно извършеното
съставлява маловажен случай. Касае се до наркотично вещество в количество под
един грам, на ниска стойност. Освен това, при тази преценка е съобразена и личността
на дееца, а именно става дума за млад човек, без данни за предходни осъждания,
трудово ангажиран, с добросъвестно процесуално поведение, явно изразено
съжаление за извършеното и стремеж към избягване на бъдещи противоправни
прояви. Затова и според съдебния състав деянието
следва да се прецени като такова с по-ниска обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Ето защо и съдебният
състав счете, че следва да признае за виновен подсъдимия именно в извършване на
престъпление по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1 от НК.
Що
се касае до искането за приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, а
именно да се приеме, че макар деянието формално да осъществява признаците на
престъпление от съответния вид, то същото поради своята малозначителност не е
общественоопасно, или неговата обществена опасност е явно незначителна, съдът
намира това искане за неоснователно. На първо място, според настоящия състав,
не би могла да се изключи изобщо обществената опасност на това деяние и това
произтича от самия му характер. Касае се до деяние, което засяга изключително
важни обществени отношения, свързани с охраняване на общественото здраве. В
тази насока, следва да се има предвид, че конкретната проява е свързана с данни
относно предлагане употребата на наркотичното вещество на други лица, при това
непълнолетни, каквито са били свидетелите Ал К. и А.. Дори и държаното вещество
да е било за лична употреба на подсъдимия К., в каквато насока няма категорични
доказателства, то с това си деяние, макар да засяга принципно собственото си
здраве, съдът счита, че като член на обществото, на практика с действията си,
които осъществяват състав на такова престъпление, подсъдимият засяга съществено
особените обществени отношения, които са обект на този тип престъпления. Като
се има предвид, че обществената опасност на едно престъпление се преценя не
като нещо неизменно, а е обществено- исторически обусловена, както е имал
възможност да посочи и ВКС в множество от решенията си по приложението на чл.9,
ал.2 от НК, съдът намира, че такова по вид престъпление не може да се определи
като обществено неопасно, защото разпространението му е твърде широко и
значителна част от обществото е засегната пряко или косвено от неговите
неблагоприятни последици, включително и тези, които не съставляват преки
такива, съставляващи част от състава на престъплението, но са неизменно
свързани с него. Касае се до вид престъпления, спрямо които настроенията в
обществото са изострени и обществената търпимост е силно снижена.
На
второ място, според съда, в конкретния случай не би могло да се приеме, че
макар да е общественоопасно, то обществената опасност на конкретното деяние е
явно незначителна. За този си извод съдът взема предвид отново характера на
самото престъпление, а именно, касае се до осъществен състав на престъпление,
при което, с оглед заключението на химическата експертиза, става въпрос за
наркотично вещество, със съдържание на активно вещество в него значително над
0,2 тегловни процента, съобразно с предвидените забрани в ЗКНВП. Самото
поведение на подсъдимия по време на извършване на деянието, а и преди това,
свързано със закупуване на наркотичното вещество от друго лице, за което се
съди и от показанията на свидетеля Б., както и извършеното предлагане на други
видимо непълнолетни лица и то срещу заплащане на наркотичното вещество, дават
извод за един установен към инкриминираната дата характерен маниер на поведение
от подсъдимия. Младата възраст на подсъдимия, трудовата му ангажираност и изразеното
желание да води един съобразен със закона начин на живот, са все обстоятелства,
които са налични, но са преценени веднъж при определянето на престъплението
като маловажен случай по смисъла на ал.5 на чл.354а от НК, като тяхното
значение не е толкова решаващо, че да даде повод и тук, при преценка наличието
на основанията по чл.9, ал.2 от НК, отново да бъдат обсъждани. В крайна сметка,
на базата на всички доказателства по делото, съдът намери, че така извършеното
от страна на подсъдимия престъпление е с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с други престъпления от същия вид, което се каза и по-горе, но в
никакъв случай обществената му опасност не е явно незначителна, което да доведе
до отпадане на престъпния характер на деянието. Затова и съдът отказа
приложението на чл.9, ал.2 от НК, както се предложи от защитата.
Що
се касае до субективната страна на престъплението, то е осъществено от подсъдимия
умишлено, като същият е съзнавал общественоопасния му характер, разбирал е и е
целял настъпването на общественоопасните му последици. За горното се съди от
самото поведение на подсъдимия.
Предвид
характера на проведената процедура по съкратено съдебно следствие, съдът
принципно е обвързан при определяне на наказанието с приложението на разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, но същата е относима единствено за случаите, в които
предвиденото за престъплението наказание е лишаване от свобода. За така
извършеното деяние по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1 от НК законът обаче
предвижда наказание глоба до 1000 лева. Подсъдимият К. е пълнолетен, не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ,
раздел ІV от НК, а имуществени щети от деянието не са настъпили и са
несъставомерни, поради което и в случая са налице предпоставките за
приложението на императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК. Ето защо и
съдът счете, че следва да освободи подсъдимия К. от наказателна отговорност с
налагане на предвиденото административно наказание глоба. Съобразно с
изискванията на чл.78а, ал.5, вр. с ал.1 от НК, съдебният състав намери, че
размера на административното наказание глоба следва да бъде 1000 лева. Това
наказание според съда ще постигне визираните в закона цели на наказанието и
по-специално ще се въздейства възпиращо спрямо подсъдимия към извършване на
подобни престъпления в бъдеще.
Що се касае до веществените доказателства по
делото, а именно опаковките от вещественото доказателство – наркотично
вещество, което е изразходвано изцяло при експертното му изследване, то същите
следва да се унищожат като вещи без стойност след влизане на решението в
законна сила.
По
делото са направени разноски за експертиза, поради което и с оглед признаването
на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление, същият бе осъден да заплати
сумата от 40 лева по сметка на ОД на МВР Пловдив /за БНТЛ/, където е направена
експертизата.
Като
причина за извършване на престъплението съдът определя незачитането на
установените законови забрани.
По
изложените мотиви съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П.К.