РЕШЕНИЕ
№ 669
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330203588 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4579201, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на И.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ......, е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение
на чл. 21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят Г., чрез процесуалния си представител адв. Р.Г., моли съда да
отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозираното до съда становище, чрез ст. юрисконсулт
Г.Б., моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ като правилен и
законосъобразен и претендира присъждане на разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата,
прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висши адвокатски
съвет. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ е издаден за нарушение, извършено на 07.03.2021г. в
20:13ч. на Републикански път II-64, км.50+500, посока с. Труд, установено и
заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1
№ 11743са, като при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен
знак В26, при управление на л. а „Ситроен Ц 4 Пикасо 2.0 И“ с рег. № ***,
жалбоподателят Г. превишил допустимата скорост с 23 км/ч. За установена и
наказуема скорост била приета скоростта от 83 км/ч, след като преди това бил
отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача от измерената от
автоматизираното техническо средство скорост.
Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на
жалбоподателя И.С.Г., ЕГН **********.
За така установеното нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП
жалбоподателят Г. бил санкциониран с налагане на адиминистративно
наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2
т.3 от ЗДП.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства - 1 бр.
снимково изображение на заснетото нарушение с АТСС, Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. с приложение
към него, справка за регистрация и собственици на превозно средство л. а.
„Ситроен Ц 4 Пикасо 2.0 И“ с рег. № ***, Протокол от проверка № 65-С-
ИСИС/28.09.2020г. на БИМ, Протокол за използване на АТСС от дата
07.03.2021г., снимка на разположението на уреда, снимка на разположението
на пътния знак, писмо изх. № 11-00-1002/26.11.2021г. на Директора на ОПУ –
Пловдив при Агенция „Пътна инфраструктура“ с приложени към него
извадка от ГИС, снимков материал, Констативен протокол от 05.04.2021г. за
поставяне на допълнителна табела Т2 /1000/ към пътен знак В26 /60/.
В настоящото производство съдът следва да провери законността на
обжалвания ЕФ, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че
ЕФ съдържа всички изискуеми, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДП реквизити -
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
2
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението /превишение на разрешената скорост/, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
По преписката е приложен снимков материал на заснетото в нарушение
МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на
автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението,
измерената скорост на нарушителя.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARH
CAM S1 № 11743са, за което е ноторно и служебно известно на съда, че
представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния
орган на пътното платно върху т. нар. „триножник” - преносима поставка с
три крака, което е видно и от приложения по делото снимков материал на
разположението на автоматизираното техническо средство. Посоченото
изключва същото да е „трайно прикрепено“ към земята, а следва да се приеме,
че има характер на временно разположено на участък от пътя, т. е. явява се
„мобилно“ по своя характер. Техническото средство е от одобрен тип за
измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126/07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г. По делото е
приложен и Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на БИМ за
извършена проверка на техническото средство.
Предвид вида на АТСС са спазени и изискванията на чл.10 ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като надлежно е попълнен протокол за
използване на АТСС.
Въпреки гореизложеното на базата на всички събрани по делото
писмени доказателства, съдът формира извод, че не се установява и доказва
извършено от страна на жалбоподателя нарушение по чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДП.
Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава определени стойности на
скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се
предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира
с пътен знак.
Безспорни са обстоятелствата, че управляваният от жалбоподателя Г. л.
а. „Ситроен Ц 4 Пикасо 2.0 И“ с рег. № *** се е движил по Републикански път
II-64, км.50+500, посока с. Труд, със скорост от 83 км/ч, след като преди това
бил отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача от измерената от
автоматизираното техническо средство скорост.
Видно обаче от приложеното по делото писмо изх. № 11-00-
1002/26.11.2021г. на Директора на ОПУ – Пловдив при Агенция „Пътна
3
инфраструктура“ и от приложените към него извадка от ГИС и снимков
материал, за посоката Пловдив – Труд е наличен пътен знак В26 /60 км/ч/
приблизително при км.50+650. Действието на знака е в посока с. Труд и
съгласно разпоредбите на Наредба № 18 за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, зоната на действие на забранителния знак В26 е била в сила до
следващото кръстовище, в случая до кръстовището с напречния път към
фирма „Осрам“ на км.50+590. Зоната на ограничение е била променена с
добавянето на табела Т2 /1000/ към 09.04.2021г. От тази информация
настоящият съдебен състав достига до извод, че към процесната дата на
мястото, на което е била установена скоростта и е бил заснет автомобилът на
жалбоподателя - на пътен участък Републикански път II-64, км.50+500,
посока с. Труд, не е действал пътен знак В26 с ограничение на скоростта от 60
км/ч. Следователно от обективна страна водачите на ППС на този участък
нямат нормативно установено задължение да намаляват скоростта на 60 км/ч,
а следва да се съобразяват с общото правило да се движат с 90 км/ч. Предвид
горното следва да се приеме, че не се установява жалбоподателят Г. да е
извършил нарушението, във връзка с което е издаден обжалваният ЕФ,
доколкото се установява неспазване на правилата за използване на АТСС, тъй
като последното е използвано на пътен участък, който не е бил контролиран с
ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Поради всичко изложено, съдът счита, че неоснователно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя Г., което води и до отмяната на атакувания
ЕФ като незаконосъобразен и неправилен.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на разноски по реда на АПК. Такава претенция е своевременно
направена от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски в размер на 360 лв. с начислен ДДС, представляващи
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата. В случая възнаграждението следва да бъде определено на
основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като върху него се начисли ДДС, което да
се включи в размера на дължимия хонорар, съгласно §2а от ДР на наредбата,
тъй като Адвокатско дружество „К.Д. и п.“ е регистрирано по ЗДДС, като
общият размер следва да бъде именно претендираният от 360 лв.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4579201, издаден от ОДМВР
Пловдив, с който на И.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ......, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21
ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.189
ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДП.
4
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество
„К.Д. и п.“, със седалище и адрес на управление: *** БУЛСТАТ *** сумата от
360 лв. с начислен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5