Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 143 Година
29.01.2020 Град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесети
ноември Година 2019
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3180 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с §22 ПЗР на КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата П.Й.Б.
твърди
в исковата си молба, че ответникът
бил сключил на 10.04.2014 г. задължителна застраховка „гражданска
отговорност" на автомобилистите по полица № 02114001077571, която била валидна
от 10.04.2014 г. до 10.04.2015 г., за л.а. „- -", с ДК № -. При ПТП на
25.06.2014 г., около 08.30 ч. в С., на кръстовището между ул. - и ул. -, Д.Г.Н.-С.,
управлявайки горното МПС, причинила виновно телесни повреди на ищцата, като я
блъснала на пешеходна пътека. При удара ищцата паднала на асфалта и получила подробно
посочените в исковата молба телесни увреждания. Била приета по спешност в ОН на
болница в С., където била проведена консервативна дехидратираща и кръвоспираща
терапия, след което била насочена към болница У. - С. в С., в отделение по
лицево - челюстна хирургия, за оперативно лечение на лицево-челюстните й травми.
Била с видима асиметрия на лицето, с оток, силни и постоянни болки. На
07.07.2014 г. била оперирана, като й били наместени фрагментите и поставена
метална остеосинтеза челно латерално вляво от фронталния синус, която и досега
не била премахната. Със същата операция били наместени и фрагментите на лявата
зигоматична кост. След изписването й от болница продължила да изпитва силно
главоболие. Предимно лежала. Не можела да се грижи сама за себе си и 4-годишната
си -. Нямала никакви сили. Получавала често световъртеж. Това наложило трето
постъпване в болница в С. на 04.08.2014 г., където било проведено консервативно
лечение на травмите на главата й. Продължавала да приема обезболяващи
ежедневно. След изписването й от болница продължила да се възстановява в дома
още няколко месеца. И досега не била възстановена напълно. Имала загрозяващ
белег под лявата вежда, в която област чувствала придърпване. Често й отичало
окото и получава силно главоболие, особено при излагане на слънце. Не била
възстановена от преживения стрес от катастрофата. Притеснявала се, че няма да
може да се възстанови напълно и щяла да остане загрозена пожизнено. Отделно от
неимуществените вреди, в резултат на причинените й травми от описаното ПТП,
търпяла и имуществени вреди. Извършила във връзка с лечението си разходи,
конкретизирани по пера, както следвало: ефералган тб х 20 бр. – 1 оп., с
фактура № **********/30.06.2014 г., от аптека в С., на стойност 4.98 лева;
копие на CD – 1 бр., с фактура № **********/30.06.2014 г., закупено от -"
гр. С., на стойност 10 лева; 3D плака - 2x2 отвора Винт за ЛЧХ – 1 бр., с
фактура № **********/09.07.2014 г., закупено от - гр. С., на стойност 750 лева;
потребителска такса – 8 бр., фактура № **********/09.07.2014 г., от У. "С."
АД - гр. С., на стойност 46.40 лева; следоперативна п-ка – 1 оп.,
Следоперативна п-ка – 1 оп., Клиндамицин тб – 1 оп., фактура №
**********/09.07.2014 г., от аптека в С., на стойност 28.42 лева; копие на CD 1 – 1 бр., фактура № **********/04.08.2014 г.,
от -" гр. С., на стойност 10 лева; копие на CD 1 – 1 бр., фактура № **********/06.08.2014 г., от -" гр. С.,
на стойност 10 лева, или общо 859.80 лева с ДДС. Общият размер на заплатените
от нея във връзка с лечението й разходи възлизал на 859.80 лева. За тях не била
обезщетявана. Искането е да се осъди ответника да й заплати по посочената в
исковата й молба банкова сметка ***.80 лева за неплатено й застрахователно
обезщетение по договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, за причинените й от застрахования при посоченото ПТП
имуществени горепосочени вреди и законна лихва върху това обезщетение от 25.06.2014
г. до изплащането му, както и сторените по делото разноски.
Ответникът З. заема становище, че исковата
молба била нередовна, а предявените с нея искове били неоснователни, а този за
законна лихва и погасен по давност, и моли да бъдат отхвърлени, като му се
присъдят сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно
от пълномощника му в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
С влязлото в
сила на 20.03.2015 г. решение
№ 159/04.03.2015 г. по
приложеното а.н.д. № 232 по описа за 2015 г. на СтРС, третото
лице Д.Г.Н.-С.
е признато за виновно в това, че на 25.06.2014
г. в гр. С., при управление на л.а. "- -" с рег.
№
-, е нарушило правилата за движение
по пътищата по чл. 20, ал. 2,
изр. 2 и чл.
119, ал. 1 и 4 ЗДвП, в
резултат на което е предизвикало ПТП
и
по непредпазливост е причинило на ищцата
- пешеходец двустепенна
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата челна кост на черепа
с разкъсно – контузна рана в същата област и навлизане на въздух в черепната
кутия, представляващо нараняване, което прониква в черепната кухина, и счупване
на горната челюст вляво и на скулната кост в ляво, съчетани с кръвоизливи в
етмоидалните синуси, представляващи счупване на челюст, като обичайното
възстановяване следвало да настъпи след около 4 месеца, като деянието е
извършено на пешеходна пътека и представлява престъпление по чл.
343, ал. 3, пр. последно, б.
"а", алт. 2, във вр. с
ал.1 и чл. 342, ал. 1, алт.
3 НК,
за което на основание чл.78а НК е
освободено от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лева, като
е оправдано в частта за
извършване на деянието при нарушаване и на чл. 20
ал. 1 ЗДвП (л. 8). Това решение има
значението на влязла в сила присъда (чл. 413, ал. 3 НПК). Поради това е
задължително за настоящия съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността за него на извършителя му (чл. 300 ГПК и чл. 413,
ал. 2 НПК).
От
заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, което съдът
възприема поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с
останалите доказателства (чл. 202 ГПК), преценено в съвкупност с представените
от ищцата и неоспорени от ответника епикризи, амбулаторни листову,
фактури и фискални бонове (л. 18-29), се
установява още, че в пряка причинна връзка от това престъпление, на ищцата са причинени твърдените
в исковата й молба горепосочени средни телесни уреждания (т.
1 и 2 ЗСМАЕ, л.
48).
В пряка причинна връзка от тях и лечението им, ищцата е извършила следните
от посочените в исковата й молба разходи, заплатени с представените фискални
бонове, които разходи са посочени във фактура № **********/30.06.2014 г. на
стойност 4.98 лева (л. 23), фактура №
**********/09.07.2014 г. на стойност 750 лева (л.
25),
фактура № *********/09.07.2014 г. на стойност 46.40 лева (л.
26) и
фактура № **********/09.07.2014 г. на стойност 28.42 лева (л.
27),
или сумата от общо 829.80 лева, видно от т. 3 на ЗСМЕ (л.
48).
Останалите посочени от ищцата разходи по фискални бонове и фактури №№
**********/30.06.2014 г. на стойност 10 лева (л.
24),
№ **********/04.08.2014 г. на стойност 10 лева (л.
28) и
№ **********/06.08.2014 г. на стойност 10 лева (л.
29), в
общ размер от 30 лева, не са свързани с лечението на травмите й от процесното
ПТП, видно от т. 4 на ЗСМЕ (л. 48).
Страните
не спорят, а е видно и от представената по делото застрахователна
полица от 10.04.2014 г., че увредилото
ищцата трето лице Д.Г.Н.-С. е било застраховано при ответното застрахователно
дружество със
сключения
със същата полица от собственика С.Г.С. договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, с който ответникът
е застраховал гражданската отговорност на водачите за
причинените имуществени и неимущствени
вреди на трети лица при управление на л.а. „- -“
с рег. № -
(л. 57 и 74). Според чл. 257, ал. 1 и 2 КЗ (отм.,
но приложим в случая по силата на §22 от ПЗР на КЗ), обект на
тази застраховка е гражданската отговорност на застрахования (в случая
на третото лице Д.Г.Н.-С., като водач на
управлявания от нея
при ПТП горепосочен лек автомобил,
за когото е налице валидно сключен от собственика му с посочената
полица застрахователен договор за такава застраховка), за причинените на трети
лица имуществени и неимуществени вреди свързани с притежаването и/или
използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство. Срокът на действие на тази застраховка е от 10.04.2014 г. до 10.04.2015 г., в
рамките на който е настъпило на 25.06.2014 г. и
процесното ПТП (л. 8 и 57).
Причинените в случая при същото от третото лице
Д.Г.Н.-С. горепосочени
имуществени вреди/загуби на ищцата на стойност 829.80 лева, за
платените от същата на същата стойност горепосочени разходи за лечението й, са свързани
с управлявания от същото трето лице при това ПТП
л.а. „- -“ с рег. № -, тъй като именно с него са причинени те
в
срока на действие на тази застраховка. Следователно. Гражданската
отговорност на това трето лице по чл. 45 ЗЗД за обезвредата им спрямо ищцата, е
била покрита от тази застраховка, респективно от ответника, който е застраховател
по нея (чл. 267, ал 1, т. 1 КЗ отм.). Други релевантни
доказателства няма представени по делото.
При тези
установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявения пряк иск по чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. § 22 от ПЗР на
КЗ, е
доказан напълно в своето основание. С влязлото в сила горепосочено решение, третото
лице Д.Г.Н.-С. е признато за виновно в това, че на посочената
дата и място, като водач на посоченото МПС, е нарушило горепосочените
законови правила за движение по пътищата, с което по непредпазливост е причинило средна
телесна повреда на ищцата, изразяваща се в горепосочените й телесни
увреждания, като
деянието е извършено на пешеходна пътека и представлява
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б.
"а", алт. 2, във вр. с
ал.1 и чл. 342, ал. 1, алт.
3 НК.
По делото е установено още, че в пряка причинна връзка от същото, ищцата
е претърпяла и имуществени вреди - загуби на стойност 829.80
лева
за горепосочените разходи за лечението й по посочените фактури, за които нанесени
й имуществени вреди,
третото лице Доротея Ганчева Н.а–Славова, като техен
виновен причинител/деликвент, носи гражданска отговорност да й заплати
обезщетение, за да ги поправи (чл. 45, чл. 51, ал. 1 ЗЗД).
Тази
й гражданска отговорност е била покрита от ответника, като застраховател
по сключения горепосочен договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите, действал към датата на процесното
ПТП (чл. 267, ал. 1, т. 1 и 4 и чл. 223, ал. 2 и 4, във вр. с чл. 268, т. 10 КЗ,
отм.).
При това положение,
ищцата има право да получи обезщетение за
причинените й при същото имуществени вреди пряко от ответника, като застраховал
тази отговорност на причинилото ги горепосочено трето лице (чл.
226, ал. 1 КЗ отм.). Ето защо съдът намери предявения от ищцата
против ответника пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
във вр. с § 22 ПЗР на КЗ за доказан напълно в своето основание,
а по – размер, до посочените от вещото лице в т. 3 на ЗСМЕ разходи на обща
стойност 829.80 лева, които ищцата е направила в пряка причинна връзка за
лечението на травматичните си увреждания при ПТП (чл. 226, ал. 1 КЗ
отм.).
По делото няма данни за намаляване на това обезщетение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Поради това предявеният от ищцата пряк иск по чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) за
осъждането на ответника да й го плати, следва да бъде уважен
до тази сума от 829.80 лева, като основателен, заедно със законната лихва
върху същото от подаване на исковата й молба в съда до изплащането му (чл. 86 ЗЗД). А в останалата му част, над тази сума до претендираната
с него по-голяма от 859.80 лева, същият иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен, защото видно от т. 4 на ЗСМЕ, тези разходи не са направени от
ищцата за лечението й. Следователно. Не са в пряка причинна връзка с
увреждането й при ПТП, поради което за тях ответникът не й дължи обезщетение (чл.
257, ал. 1 КЗ отм., във вр. с чл. 51, ал. 1 ЗЗД).
Поради
основателността на прекият
й иск
по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) до посочената сума
от 829.80 лева,
доказан в своето основание се явява и предявеният в
обективно съединение с него акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът/причинилото
в случая вредите при ПТП горепосочено застраховано при ответника трето лице,
се смята в забава от деня на причиняването им на 25.06.2014 г. и
без покана. При това положение, доколкото прякото право на увредената ищца по
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента/третото лице и е
функционално обусловено от него, то застраховалият гражданската отговорност на
последното ответник, като пряко задължено лице, отговоря в обема, в който
отговоря и причинилото процесните имуществени вреди застраховано горепосочено
трето
лице. А това означава, че ответникът отговаря и за
законната лихва върху дължимото се на ищцата
обезщетение от 829.80 лева
за
причинените й при ПТП от последното имуществени вреди от датата на
причиняването им на 25.06.2014 г., независимо
дали причинилото ги трето лице е уведомило ответника за ПТП (така Р 238-2008-II
т.о.). Според чл. 223, ал. 2, във вр. с чл. 268, т. 10 КЗ (отм.),
застрахователят по застраховка „гражданска отговорност” заплаща обезщетение и
за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, като според постоянната практика на ВКС – тези лихви следва да
бъдат начислени на застрахователя от деня на увреждането, а не от поканата за
плащане на застрахователното обезщетение (така Р 126-2009-II т.о. и Р 72-2009-II
т.о.). Аргумент в подкрепа на това разбиране е и самата норма на чл. 223, ал.
2, изр. 1 КЗ (отм.). Ето защо
съдът намери, че ответникът дължи на ищцата и законна лихва върху неплатеното й
обезщетение от 829.80 лева за
обезвреда на причинените й от застрахования при ПТП
горепосочени имуществени вреди от деня на забавата си да ги плати на 25.06.2014 г. до изплащането
му.
Възражението
на пълномощника на ответника в отговора за изтекла погасителна давност за
дължимата се на ищцата законна лихва се явява основателно само в частта му, с
която ищцата претендира такава лихва за периода от увреждането на 25.06.2014 г.
до 17.06.2016 г. Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата – в случая от 25.06.2014 г., на която дата ответникът е изпаднал в
забава да плати на ищцата застрахователното обезщетение от 829.80 лева за
причинените й от застрахования имуществени вреди (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). От този
ден той й дължи и обезщетение по чл. 86 ЗЗД до изплащането на това обезщетение.
Исковата си молба за осъждането му да му плати последното ищцата е подала в
съда на 17.06.2019 г., тоест след изтичане на повече от три години от
изискуемостта на обезщетението. При това положение обаче, не се погасяват по
давност всички изтекли законни лихви за обезщетяване забавата на ответника в
плащането му, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от
подаването на исковата молба в съда (Р 2648-
Тъй като ищцата е освободена от заплащането на държавна
такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК), следваща се за
същото държавна такса от 50 лева съгласно т. 1
ТДТКССГПК, следва
да се възложи в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете или
сумата от 48.26 лева (чл. 78, ал. 6 ГПК). На същото основание
в тежест на ответника следва да се възложи съразмерно с уважената част от
исковете и заплатената от бюджета на съда част
от 150 лева от възнаграждението на вещото лице или
сумата от 144.77 лева (чл. 78, ал. 6 ГПК). В тежест на
ответника съразмерно с уважената част от исковете следва да бъдат възложени и
сторените от ищцата разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение от
360
лева или сумата от 347.42 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на
делото, сторените от ответника разноски по същото в
общ размер от 510 лева (от което 150 лева внесено
възнаграждение на вещото лице и 360 лева с ДДС платено адвокатско
възнаграждение),
следва да бъдат възложени в тежест на ищцата
съразмерно с отхвърлената част от исковете или сумата от 17.79 лева (чл. 78,
ал. 3 ГПК). Неоснователно е възражението на пълномощника на ищцата за прекомерност
на платеното от ответника адвокатско възнаграждение от
360 лева с ДДС и искането му по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляването му, тъй
като е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1,
във вр. с §2а
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с ДДС, под който съдът не може да го намалява поради
прекомерност (чл.
78, ал. 5 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да
заплати по банкова сметка ***: ***, на П.Й.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 829.80 лева за
обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ на претърпени имуществени вреди - загуби от извършено
на 25.06.2014 г. в гр. С. престъпление
по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а”, алт. 2, във вр. с ал. 1 и чл.
342, ал. 1, алт. 3 НК от застрахованото трето лице Д.Г.Н.-С. по сключен
със застрахователна полица № 02114001077571/10.04.2014 г. договор
за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, и
законна лихва върху тази сума от 17.06.2016 г. до изплащането
й,
както и сумата от 347.42 лева за разноски по делото
съразмерно с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от П.Й.Б.,***” АД, искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
във вр. с § 22 ПЗР на КЗ за имуществени вреди и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, над сумата от 829.80
лева
до претендираните 859.80 лева и за законна
лихва върху тази отхвърлена част от 25.06.2014 г. до
изплащането й, а в частта му за законна лихва върху уважената част от
25.06.2014 г. до 17.06.2016 г. – поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА П.Й.Б. с п.с., да заплати на З.
с п.а., сумата от 17.79 лева за разноски по
делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. с
п.а., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Старозагорския районен съд, сумата от 48.26 лева за
дължима се за производството държавна такса и сумата от 144.77 лева за
заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице съразмерно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: