О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в закрито заседание на 17 декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван
Никифорски-м л.с.
като разгледа
докладваното от съдията Мишонова- Хальова
въз.ч.гр.дело N` 704 по описа
за 2019 г.,за да се произнесе взе
предвид:
Адв.
М.С. ***, като пълномощник на Г.С.К."***, е подал частна жалба против определение №977/18.10.2019 г по гр.д.№318/19 г по описа на КРСъд, с
което е изменено решение №161/28.06.2019 г в частта за разноските, като същите
са намалени от 319,03лв на 150 лв.
В ч.ж. се навеждат доводи ,ч мотивите на
КРСъд са неправилни и постановеното определение било незаконосъобразно
,тъй като КРС се е позовал на практиката на СЕС ,която не била задължителна,
а била само една възможност за
редуциране разноските при определени условия, каквито в случая не били на лице.
Освен това се търди, че решаващият съдия е
изчислил д.т. върху върху материален интерес т 1271,89 лв и върху същия мат.
интерес трябвало да се изчисли и адв. възнаграждение като се цитира решение на ВАСъд.
Твърди се ,че незаконосъобразно съдът е
приел ,че не е налице фактическа и правна сложност на делото пред КРС поради
проведено само едно съдебно заседание
като не е съобразено ,че подготовката за
делото изисквала запознаване с множество документи ,практика на ВКС и съд.
решения.
Моли
се съдът да отмени определението на КРС №977/18.10.2019 г и вместо него
постанови друг съдебен акт, с който да остави без уважение молбата на "ЧЕЗ
Електро България" АД за изменение решение №161 /28.06.2019 г по гр.д.№
318/19 г по описа на КРСъд, в частта за разноските.
Претендират се разноски пред ВОС на осн.чл.
38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от ЗА пред въззивната инстанция.
С
жалбата е приложено договор за правна защита и пълномощно, в което е записано
" не се договаря възнаграждение
поради наличие на предпоставки за прилагане на чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от
ЗА"
В
законния срок за отговор на ч.ж.
"ЧЕЗ Електро България"АД гр.София, чрез пълномощника си
юрисконсулт Ал. Василев,поддържат,че:
1.Жалбата
е неоснователна, тъй като по чл. 248 от ГПК не се дължели разноски за адв.
възнаграждение на жалбоподателя.От друга страна адв.С. не бил посочил на коя от трите различни хипотези в т.3 на чл.38 ал.2 вр. ал.1 от ЗА се
позовава: оказана безплатна помощ и
съдействие на роднини, на близки ,на
друг юрист.Непосочването на коя от хипотезите за оказване безплатна помощ
,следвало да се приравни на липса на основание
за заплащане и невъзникването на правото да се претендира получаване
възнаграждение за оказана такава безплатна
помощ.Никъде в ИМ ищецът не бил
посочил, че е близък на адв. С..
С жалбата са цитирани множество решения на ВКС
в подкрепа на твърденията на юрк. В. за недължимост
на адв. възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.
От
друга страна се твърди ,че в проц. представител адв.С. е поискал присъждане разноски по т.3, а решаващият
съдия в решението си и в атакуваното определение за изменение решението в
частта за разноските поради факт.
грешка е изписал чл. 38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от
ЗА, която очевидна фактическа грешка не е поправена.
Освен това
неоснователно се твърдяло, че делото пред КРС било с фактическа и правна
сложност и адв. С. следвало да се
запознава със съд. решения и практика на ВКС.
2.Не
следвало да се присъждат разноски на проц. представител на ищеца в
производството по чл. 248 от ГПК, тъй като не било самостоятелно производство,
а продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция.
Освен това определението на съда по чл. 248 от ГПК нямало характер на акт по
чл. 81 от ГПК, тъй като не решавал материалноправен или процесуалноправен
въпрос по гр. дело или сързано с него частно производство. Цитира се актуална практика на ВКС в посочения смисъл.
Моли се оставяне без уважение ч.ж. на Г.К.
,подадена чрез проц. му представител адв. С. против определение №977/18.10.2019
г по гр.д.№318/19 г по описа на КРСъд ,както и искането за присъждане
разноски на адв.С. пред въззивната
инстанция.
Въз.
съд ,след като обсъди доводите на жалбоподателя, становището на ответника и взе
предвид доказателствата по делото ,приема следното: ч.ж. е процесуално допустима ,тъй като е подадена в законния срок от страна с право на
обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество
същата е н е о с н о в а т е л н а.
С постановяване на решение по гр.д.№318/19
г по описа на КРСъд, "ЧЕЗ Електро България"АД са осъдени да заплатят на адв. С. от ВрАК на осн.чл.78 ал.1 ТПК вр. с
чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от ЗА адв. възнаграждение в размер на 319,03 лв.
След молба от "ЧЕЗ Електро България"АД гр.София
на осн. чл. 248 от ГПК КРСъд с определение № 977/18.10.2019 г е изменил
решението си по делото в частта за разноските като е постановил "ЧЕЗ
Електро България"АД гр.София да
заплати на адв.С. на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗА сумата 150
лв вместо 319,03 лв.
Определението е правилно и законосъобразно по
следните съображения:
1. Практиката на СЕС,която
е част от правото на ЕС , е директно приложима в РБългария и има предимство/примат/ при противоречие
с национални норми, каквато е чл.78
ал.5 от ГПК в съобразителната част при приложение на чл. 36 от ЗА. По повод две дела С-427/16
и С-428/16 по преюдициално запитване на СРСъд пред СЕС, задължително тълкуването на СЕС постановява,че Наредбата
за мин. адв. възнаграждения от 2004 г, би могла да ограничи и ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на
ЕС, част от който е и българския пазар,като в тази Наредба не са предвидени
ограничаващите конкуренцията последици,които да са присъщи на преследването на
посочените цели ,с оглед упражняването на адвокатската професия.Затова
законосъобразно КРСъд се е позовал на
практиката на СЕС и е съобразил сложността на действително извършеното от упълномощения адвокат по делото , като е намалил адв. възнаграждение на адв.С. под минималния размер съобразно Наредбата за
мин. адв. възнаграждения от 319,03 лв на 150 лв.
2.Видно
е, че в ИМ адв.С. се е позовал на
присъждане адв. хонорар на осн. чл. 38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от ЗА, но поради
техническа грешка КРСъд както в решението си , така и в обжалваното
процесно определение № 977/18.10.2019 г
е записал чл. 38 ал.1 т.2 вместо
т.3, която т.2 касае "материално
затруднени лица", а не "роднини, близки или на друг юрист" , на
която хипотеза се позовава жалбоподателят.
Въпреки тази очевидна фактическа грешка ВОС
приема ,че законосъобразно КРСъд не е приложил разпоредбата на чл.36
ал.2 изр.2 от ЗА , а решението на СЕС, което
има примат при противоречие между
нац. норма и европейската практика на СЕС и е постановил заплащане на адв. хонорар на адв.С. под минималния размер от 300 лв. т.е. 150 лв с оглед сложността и
действително извършеното от пълномощника.
3.Съгласно
практиката на ВКС обективирана в определение №515/02.10.2015 г по ч.т.д.2349 на
І Т.О. и №163/13.06.2016 гпо
гр.д.№2266/І Г.О.на ВКС, е прието ,че изявленията за наличие на конкретно основание за оказване
безплатна помощ по чл. 38 ал.1 от ЗА обързват
съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. В настоящия казус в отговора на
ч.ж. има възражение ,че не е посочено коя от хипотезите на т.3 на чл. 38 ал.1 от ЗА се ползва от адв.С.:близък, роднина или
друг юрист. Според ВКС достатъчно е правната помощ да е осъществена без
заплащане на договорено възнаграждение, същата да е осъществена като договорена
безвъзмездна и липса на данни, който да го опровергават, заедно с отговорност
на насрещната страна за разноски. С оглед на това законосъобразно е постановено
заплащане на адв.С. на адв. хонорар по чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА.
3.
Имайки предвид практиката на ВОС при
уважаване молба по чл. 248 от ГПК се присъждат разноски на проц. представител
ако има писмени данни затова и с оглед сложността на действително извършеното от него. Практиката
цитирана от ответника в тази връзка по
чл. 290 от ГПК за неприсъждане въобще
разноски по молба по чл. 248 от ГПК, тъй като не се решава материално правен
спор,не е задължителна за прилагане от ВОС.
При гореизложеното Въз. състав приема ,че
ч.ж. от адв.М.С. ,като пълномощник на Г.С.К.
***, е неоснователна и следва да се остави без уважение като се потвърди определение №977/18.10.2019 г. по
гр.д.№318/19 г по описа на КРСъд.
След
връщане делото на КРСъд за прецизност решаващият съдия на осн.чл. 247 ал.1 от ГПК може по своя инициатива да
отпочне производство за поправка на ОФГ, както в решение
№161/28.06.2019 г ,така и в определение
№977/10.10.2019 г по гр.д.№318/19 г и
отбележи ,че присъденото адв. възнаграждение на адв.С. е на осн. чл. 38 ал.1 т.3, а не т.2 от ЗА, които са различни хипотези.
Водим
от горното съд. състав
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ без уважение частна жалба от
адв. М.С. от ВрАК ,като пълномощник на Г.С.К. ***, против определение
№977/18.10.2019 г по гр.д.№318/19 г по описа на КРСъд, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението
е окончателно.
Председател
:
Ченове:1/ 2/