№ 23
гр. С., 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело №
20211800900251 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
А. Х. Т. е предявил срещу „ОЗК - З.“ АД и „Л.И.” АД обективно и пасивно
субективно съединени искове за плащане солидарно от двамата ответници на следните
суми: сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
физически болки и страдания и психическо страдание, търпени в резултат на причинени при
ПТП, настъпило на 06.02.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата за периода от 29.01.2021 г. до окончателното
плащане; сумата от 479.99 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –
разходи за лечение в размер на 30 лв. и 449.99 лв. - стойност на повредена вещ /мобилен
телефон/, търпени в резултат на същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата за периода от 29.01.2021 г. до окончателното плащане /съдът
приема, че от тази дата се претендира обезщетението за забава, въпреки че в исковата молба
първоначално е посочена като начална дата на тази претенция датата 13.11.2020 г. и
съответно поради пропуск в доклада по делото съдът също е посочил тази дата, поради
следното: в допълнителната искова молба ищецът по повод възраженията на ответниците
досежно акцесорните искове излага доводи за дължимост на обезщетението за забава от
датата 29.01.2021 г., както, според него, се претендира и с исковата молба, т. е. съдът
приема, че в исковата молба е допусната техническа грешка, която дори самият ищец не е
отчел, а действителната му воля е да претендира обезщетение за забава от датата, посочена в
допълнителната искова молба, за което и се аргументира в допълнителната искова молба, за
разлика от исковата молба, в която не са изложени аргументи/. В исковата молба се твърди,
че на 06.02.2019 г. в гр. К. на ул. „Л.ш.“ пред фирма „С.“ настъпило ПТП между л. а
1
„Фолксваген Голф“, управляван от С.а., в който л. а. пътувал ищецът на предна дясна
седалка с поставен обезопасителен колан и автобус „Ивеко Дейли 4“, управляван от М. М.,
който бил спрял в намиращо се вдясно на пътя по посоката на движение на л. а. уширение
на пътя, но внезапно предприел маневра завой в обратна посока. Механизмът на ПТП е
описан в исковата молба. Вина за ПТП имали двамата водачи на ППС, за което имало влезли
сила съдебни актове – определения на РС – К. за одобряване на споразумения по посочени в
исковата молба наказателни производства, с които двамата водачи били признати за виновни
в извършване на престъпление. В резултат на ПТП ищецът претърпял неимуществени и
имуществени вреди - били му причинени телесни увреждания, описани като вид и медико-
биологичен характер в исковата молба, от които претърпял болки и страдания, описани като
характер и интензитет в исковата молба, както и психическо страдание, а за проведеното
лечение направил и разходи в горепосочения размер, претърпял и още една имуществена
загуба – негова вещ – мобилен телефон, бил повреден при ПТП. Тъй като относно
управлявания от М. М. автобус имало сключен с ответника „ОЗК - З.“ АД и действащ към
датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а
относно управлявания от С.а. л. а. имало такъв договор, сключен с ответника „Л.И.“ АД,
ищецът предявил извънсъдебни претенции за плащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди пред двамата застрахователи. Първият ответник определил обезщетение
в общ размер от 1500 лв., а вторият – от 15000 лв., но до момента не било платено
обезщетение от нито един от двамата ответници, освен това определените суми за
обезщетения ищецът считал за недостатъчни, поради което се предявяват настоящите
искове.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът „ОЗК - З.“ АД е депозирал отговор, в който оспорва исковете. Не оспорва
наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП и
настъпването на описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, вкл.
оспорва причиняването на описаните като вид и медико-биологичен характер телесни
увреждания, довели до търпени неимуществени вреди с описания интензитет и
продължителност на търпените болки и страдания. Навежда твърдение за съизвършителство
между двамата водачи, каквото се твърди и от ищеца, но ответникът „ОЗК - З.“ АД твърди,
че то е при превес на вината на водача на л. а. „Фолксвагаген“, а именно принос на този
водач в размер на 60 %. Това правно твърдение е основано на фактическите твърдения, че
водачът на л. а. „Фолксваген“ е управлявал автомобила с несъобразена с конкретните пътни
условия скорост, като е пренебрегнал състоянието на пътната настилка и интензивността на
движението, превишил е разрешената за населени места скорост от 50 км./ч. и се е движел с
такава от 65 км./ч., управлявал е автомобила без да съобрази поведението си с обстановката
на пътя – положение, посока и скорост на движение на намиращите се след, преди и покрай
него превозни средства, не се е движел възможно най-вдясно по платното за движение, като
е пренебрегнал интензивността на движение, с което поведение, според този ответник,
2
водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно е нарушил чл. 20, ал. 2,
чл. 21, ал. 1, чл. 25 и чл. 15 ЗДвП. Навежда и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца поради това, че е пътувал без поставен колан и поради това, че
не е провел предписаното медикаментозно лечение, контролни прегледи и рехабилитация
и/или физиотерапия. Навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за
неимуществени вреди. Излага самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорните
искове.
Ответникът „Л.И.“ АД оспорва исковете. Не оспорва наличието на твърдяното
застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП и наличието на виновно
протИ.правно поведение у водача на л. а. „Фолксваген Голф“ С.а.. Навежда твърдение, че
ПТП е настъпило изцяло поради виновното и протИ.правно поведение на водача на автобус
„Ивеко Дейли“ М. М., който е предприел внезапно последователно преминаване в лентите за
движение без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
преминават покрай него, и без да се съобрази с тяхното положение и скорост, както и е
предприел маневра обратен завой при наличие на маркировка М1. При условията на
евентуалност спрямо горното правно твърдение навежда и твърдение, основано на същите
фактически твърдения, за съизвършителство между двамата водачи, каквото се твърди и от
ищеца, но ответникът „Л.И.“ АД твърди, че то е при превес на вината на водача на автобуса,
а именно принос на този водач в размер на 80 %. Навежда и възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца поради това, че е пътувал без поставен колан.
Оспорва причиняването на всички описани в исковата молба телесни увреждания, довели
съответно до настъпване на неимуществени вреди, като излага конкретни доводи в тази
насока, оспорва и причинната им връзка с ПТП. Оспорва и настъпването на имуществени
вреди, като твърди в тази връзка, че разходите за лечение не са конкретизирани, а по
отношение на мобилния телефон твърди, че не са налице доказателства по делото, че
мобилен телефон, за който с исковата молба е представен договор за покупко-продажба, е
бил наличен у ищеца при настъпване на ПТП и че е бил повреден при ПТП. Оспорва и
интензитета на търпените болки и страдания. Навежда и възражение за прекомерност на
търсените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Излага самостоятелни
доводи за неоснователност на акцесорните искове.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните по делото, че относно двете ППС към момента на
настъпване на ПТП са действали валидни застрахователни договори за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключени с двамата ответници,
като относно управлявания от М. М. автобус е имало сключен с ответника „ОЗК - З.“ АД
договор, а относно управлявания от С.а. л. а. е имало сключен с ответника „Л.И.“ АД
договор.
С влязло в сила /като необжалваемо/ протоколно определение от 07.08.2020 г. по н. о.
х. д. № 254/2020 г. по описа на РС – К., с което е одобрено споразумение между РП - К. и М.
3
М., което съобразно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 383 НПК обвързва настоящия
граждански съд относно извършването на деянието и неговото авторство, неговата
протИ.правност и наказуемост и вината на дееца е установено, че М. М. М. е виновен в
това, че на 06.02.2019 г. около 21.50 ч. в гр. К. на ул. „Л.ш.“ срещу фирма „С.“ при
управление на МПС - автобус „Ивеко Дейли Е4“ с peг. № СА4117МХ, е нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 2, т. 4 ЗДвП - „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно
преминаване в лентите за движение“ и чл. 25, ал. 1 ЗДвП - „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневра трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които движат след него, преди него или минават покрай него, и
да извърши маневрата, като съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.“, в резултат на което управляваният от него автобус „Ивеко Дейли Е4“ с peг. №
СА4117МХ е навлязъл в коридора на движение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг.
№ С9962ВТ, управляван от С.К.А., между двата автомобила е последвал сблъсък, с което по
непредпазлИ.ст е причинил средна телесна повреда на А. Х. Т., изразяваща се в авулзия
/костен откършек/ на лявата голямопищялна кост в глезенната става, която по своята
медико-биологична характеристика е причинила на пострадалия трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за срок, по – голям от 30 дни и средна телесна повреда
на К.Ф.П., изразяваща се във фрактура на лявата ладиевидна кост и шиловидния израстък на
лакьтната кост, разглеждани като една комплексна увреда, довели до реализирането на
медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение в движенията на левия
горен крайник за период, по - голям от 30 дни, като деянието е извършено при условията
независимо съизвършителство със С.К.А., управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
peг. № СО9962ВТ и са причинени телесни повреди на повече едно лице - престъпление по
чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
С влязло в сила /като необжалваемо/ протоколно определение от 07.08.2020 г. по н. о.
х. д. № 253/2020 г. по описа на РС – К., с което е одобрено споразумение между РП - К. и
С.а., което съобразно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 383 НПК обвързва
настоящия граждански съд относно извършването на деянието и неговото авторство,
неговата протИ.правност и наказуемост и вината на дееца е установено, че С.К.А. е виновен
в това, че на 06.02.2019 г. около 21.50 ч. в гр. К. на ул. „Л.ш.“ срещу фирма „С. при
управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № СО9962ВТ, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 ЗДвП – „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
4
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност движението.“, чл. 21, ал. 1 ЗДвП - „При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скорост в km/h: - 50км./ч. в населено място“, движел се е със скорост от 65 км./ч. вместо с
разрешените 50 км./ч., в резултат на което не е успял да спре своевременно при навлизането
на управлявания от М. М. М. автобус „Ивеко Дейли Е4“ c peг. № СА4117МХ в коридора му
на движение, между двата автомобила е последвал сблъсък, с което по непредпазлИ.ст е
причинил средна телесна повреда на А. Х. Т., изразяваща се в авулзия /костен откършек/ на
лявата голямопищялна кост в глезенната става, която по своята медико-биологична
характеристика е причинила пострадалия трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за срок, по - голям от 30 дни и средна телесна повреда на К.Ф.П., изразяваща се във
фрактура на лявата ладиевидна кост и шиловидния израстък на лакътната кост, разглеждани
като една комплексна увреда, довели до реализирането на медико-биологичния
квалифициращ признак трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период,
по - голям от 30 дни, като деянието е извършено при условията независимо
съизвършителство с М. М. М., управлявал автобус „Ивеко Дейли Е4“ с peг. № СА4117МХ и
са причинени телесни повреди на повече от едно лице - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“
вр. чл. 342, ал. 1 НК.
От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа
експертиза и от обясненията на вещите лица в о. с. з. се установява следното: Установява се
следният механизъм на ПТП: На 06.02.2019 г. около 21.50 ч. в гр. К. на бул. „Л.ш.“ срещу
фирма „С.“ в зоната на асфалтирано уширение вдясно от дясната лента за движение по бул.
„Л.ш.“ в посока от С. към К. престоявал автобус „Ивеко Дейли“ с peг. № СА4117МХ с водач
М. М. М.. Платното за движение по булеварда в тази зона се състояло от самостоятелно
оформени две платна за движение в протИ.положните посоки, разделени едно от друго
посредством асфалтирано пространство с широчина 2.50 м., отделено от платната за
движение с непрекъсната линия М1. Платното за движение в посока С. - К. се състояло от
две пътни ленти, всяка с широчина по 3.5 м., отделени една от друга посредством единична
бяла линия МЗ. Участъкът от пътя преди и след ПТП в тази зона бил продължително прав,
равнинен, видимостта - нормална, асфалтовото покритие било мокро поради дъждовното
време. В един момент водачът на автобуса потеглил и навлязъл в платното за движение по
пътя в посока С. - К., пресякъл дясната пътна лента и към момента, когато челната му част
се намирала вече в разделителното пространство между платната за движение в
протИ.положните посоки, а задната му част се намирала в лявата лента за движение в
горната посока, настъпил удар между задната лява странична част на автобуса и челната
дясна част на движещия се в тази пътна лента със скорост 65 км./ч. лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № СО9962ВТ, управляван от С.а.. Скоростта на автобуса към този
момент била 14 км./ч. За лекия автомобил ударът бил челен, леко кос. За автобуса ударът
бил страничен, кос. В резултат на удара лявата странична част на автобуса подскочила
нагоре и същият се преобърнал с дясната си странична част върху платното за движение и
5
така се приплъзнал на около 1 м. в посока към К., след което се установил на място. Към
момента на удара ударният импулс бил разположен вдясно на масовия център на лекия
автомобил, при което същият започнал ротационно движение с ос на въртене челната част
на автомобила и след като се завъртял на около 70 – 80 градуса /задната му част се
придвижила наляво/, се установил на място. Към момента на потегляне от място на автобуса
челната част на л. а. „Фолксваген“ отстояла от мястото на удара на 51 м. при директна
видимост пред фронта на автомобила не по-малко от 55 м. при движение на къси светлини,
а опасната му зона на спиране е 38 м. /т. е. водачът на л. а. „Фолксваген“ е можел да
възприеме автобуса като опасност, но при движение със скорост от 50 км./ч. и да
предприеме своевременно действия за аварийно спиране, при което би предотвратил ПТП/.
Водачът на автобуса също е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП, ако при извършване на маневрата е пропуснал лекия автомобил. Съответно от
техническа гледна точка причините за възникване на ПТП са субективните действия на
водача на автобуса, който при извършване на маневра, свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, не е пропуснал пътното превозно средство, което се движи
по нея, а именно л. а. „Фолксваген“, както и субективните действия на водача на лекия
автомобил, който при движение по път с очертани с пътна маркировка ленти не е използвал
за движението си най-дясната пътна лента. Установява се още от заключението и от
обясненията на вещите лица в о. с. з., че в резултат на ПТП ищецът е получил следните
увреждания: контузия и охлузване в дясната челно - теменна област на главата; мозъчно
сътресение; авулзия /костен откършек/ на лявата голямопищялна кост в глезенната става;
тежко навяхване на дясната глезенна става; пареза на нервус перонеус вляво. Тези
увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети. По своята медико-
биологична характеристика авулзията на вътрешния глезен вляво е причинила на
пострадалия трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок, по-голям от
30 дни, парезата на нервус перонеус вляво е причинила трайно затруднение на движението
на левия долен крайник за срок, по-голям от 30 дни, уврежданията на главата /мозъчно
сътресение, за което няма убедителни данни за изпадане на пострадалия в безсъзнателно
състояние в момента на причиняване на травмата/ и навяхването на дясната глезенна става
са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. Възстановяването от
увреждането на нерва е продължителен процес, като възстановяване може да се очаква след
повече от 5 - 6 месеца. Травмите на опорно-двигателния апарат са със срок на
възстановяване около 1.5 – 2 месеца. След ПТП пострадалият е хоспитализиран в
УМБАЛСМ „Пирогов“, където е проведено лечение в периода от 07.02.2019 г. до 09.02.2019
г., като по делото има документи, сочещи провеждането на контролни прегледи и
инструментални диагностични изследвания, няма данни за провеждани рехабилитационни
процедури. Поради липса на данни по делото относно състоянието на ищеца след 2019 г. и
на медицински документи, удостоверяващи наличие на усложнения на травмите, според
вещото лице - медик може да се приеме, че пострадалият се е възстановил напълно към
момента /преглед на същия не е извършван от вещото лице поради неосъществен контакт от
страната/. Според вещото лице при правилно поставен обезопасителен колан и предвид
6
механизма на ПТП не биха се получили контузията и охлузването в челно - теменната
област на главата поради задържането на тялото на пасажера към седалката в момента на
удара. В о. с. з. вещото лице допълва, че предпазният колан задържа тялото към облегалката,
то не може да отиде напред и нагоре /каквато е обичайната му траектория при челен удар,
при който тялото не може да се придвижи настрани/, при което главата е защитена от
контакт с тавана или с предното стъкло, но крайниците са свободно подвижни и могат да
бъдат увредени както с, така и без поставен колан.
От показанията на свидетелите се установява следното:
От показанията на свидетеля К.П. – пътувал заедно с ищеца в л. а. „Фолксваген“, се
установява следното: На 06.02.2019 г. заедно с А. Т. и С.а. тръгнали от С.. С. управлявал
автомобила, бил млад шофьор, казал им да си сложат коланите. Двамата пътници сложили
коланите, след което автомобилът потеглил за с. И. Свидетелят се возел на задната седалка
вдясно, а ищецът – на предна дясна седалка. След с. В. свидетелят видял маршрутка да
пресича пътя пред автомобила от крайна дясна лента в опит да направи обратен завой и
разбрал, че ще последва удар. При настъпването на удара изпитал шок, чул С. отпред да
вика по име ищеца, но той не реагирал. Усетил болка навсякъде, но свалил колана и отворил
вратата. След това излязъл и заедно със С. разкопчали колана на ищеца и внимателно го
извадили от колата и го сложили на земята, но той все още не реагирал, имал кръв по
дрехите. В дрехите му намерили документи, портфейл и счупен черен телефон „Huawei“ /с
пръснат дисплей, леки огъвания и неработещ/. Около 1 - 2 минути след изваждането му от
колата ищецът се свестил, но не станал, а останал да лежи, само си отворил очите. Някой се
бил обадил на тел. 112, но до идването на линейка и полиция ищецът бил неадекватен, не
можел да мърда, всичко го боляло. След това отишли в УМБАЛСМ „Пирогов“.
От показанията на свидетеля М. М. – шофьор на автобуса, се установява следното: На
улица „Л.ш.“ свидетелят имал автосервиз, където бил ремонтирал автобуса и трябвало да го
изпробва. Тръгнал в посока К.. Уверил се, че всичко е наред и потеглил, искайки да се
престрои в най-лявата лента и да завие при птицекомбината на Б.Д., където имало отбивка.
В същия момент настъпило ПТП. Автобусът бил с включени светлини, валяло дъжд и било
мокро. Преди да потегли свидетелят подал мигач. Бил в момент на престрояване и
автобусът бил под ъгъл. Ударът настъпил в задната лява част на автобуса и челната на
автомобила. След удара автобусът се преобърнал надясно. При потеглянето свидетелят не
възприел светлини от фарове на друг автомобил, предполага, че автомобилът се е движел в
лявата лента. Имало видимост, но времето било дъждовно. При тръгването свидетелят
погледнал в огледалото в дясната част, прекосил дясната лента и в този момент друго не
видял, още бил в началото на маневрата, когато настъпил ударът.
От показанията на свидетелката Р. Т. - майка на ищеца и съответно имаща
непосредствени впечатления относно състоянието му след ПТП, се установява следното:
След ПТП едно от пътувалите с ищеца момчета се обадило, за да я уведоми за случилото
се, казал, че А. не се обажда, защото не е в състояние да говори. След около един час се
обадили от „Пирогов“ и казали да отиде, защото А. бил губил съзнание, бил с комоцио и
7
трябвало да остане за хоспитализация, но отказвал, защото бил под стрес и не можел да
вземе правилно решение. Когато пристигнала, свидетелката заварила ищеца в тежко
състояние - на носилка, двата му крака били подути, главата го боляла. Направили му скенер
и снимка на краката, десният бил счупен, левият - със скъсани връзки, имал травма на
дясното рамо. Свидетелката останала в болницата с ищеца, за да се грижи за него. Той
приемал обезболяващи, защото го боляло навсякъде. След изписването не трябвало да
стъпва на краката си, трябвало да е в легнало положение, да не чете, да няма светлина срещу
него, да няма много посетители, да е спокоен. В това състояние бил 30 дни, като
свидетелката го хранела, давала му вода. От травмата на дясното рамо палецът и
показалецът били безчувствени и не можел да държи дори чаша вода, изпускал я. След 30
дни свалили гипса, но ищецът все още не можел да ходи. Докато бил в гипс, ползвал
патерици, а също и след това, защото първоначално не можел да стъпи на краката си.
Започнали с рехабилитации и постепенно проходил, но в левия крак изпитвал болка.
Продължили да ходят по консултации с лекари и се установило, че има засегнат нерв, при
което продължили с лекарства и рехабилитация. След 7 - 8 месеца ищецът започнал да ходи.
И сега се оплаквал, че го болят краката. Към датата на ПТП бил ученик, като през периода
на възстановяване не ходел на училище. През м. май се явил на изпити, за да завърши
учебната година. Ищецът имал шофьорска книжка, но вече се страхувал да шофира и да се
вози в превозни средства.
Писмените доказателства по делото подкрепят така възприетата фактическа
обстановка, като от епикризата, изготвена от УМБАЛСМ „Пирогов“, се установява и факта,
че при приемането в болницата ищецът нямал спомен за случилото се и бил объркан, а от
етапна епикриза от 07.05.2019 г. и амбулаторен лист от същата дата се установява още, че
при ищеца е констатирана и травма на дясната раменна става. Тези данни са описани в
епикризата и амбулаторния лист не само като анамнеза /т. е. по данни на пациента/, а и като
обективно състояние - отбелязано е ограничена подвижност в дясната раменна става.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество – частично
основателни, по следните съображения:
По главните пасивно субективно съединени искове за плащане на обезщетение за
неимуществени вреди:
Исковете са основателни до размера от 50000 лв., до който следва да бъдат уважени, а
за разликата над този размер до пълните им предявени размери от 100000 лв. следва да
бъдат отхвърлени по следните съображения:
Исковете са доказани по основание.
Налице са всички елементи на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране
на солидарната отговорност на двамата ответници. На първо място се доказа надлежно по
делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи се, че при описаните в
8
исковата молба обстоятелства е настъпило ПТП, при което е пострадал ищецът, като са му
причинени телесни увреждания. Поради това в резултат на ПТП е претърпял
неимуществени вреди – физически болки и страдания и психическо страдание от
причинените телесни увреждания. Установи се, че ищецът е увреден в резултат на две
деяния, осъществени при условията на независимо съизвършителство от водачите М. М. и
С.а.. Установи се протИ.правността на тези деяния и причинната връзка между тях и
настъпилия за ищеца вредоносен резултат. Установи се вината на М. М. и на С.а.
/презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните
доказателства установиха вината на двамата водачи/. Установи се /не се и спори по делото/,
че към момента на настъпване на ПТП са действали валидни договори за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключени с двамата ответници,
като относно управлявания от М. М. автобус е имало сключен с ответника „ОЗК - З.“ АД
договор, а относно управлявания от С.а. л. а. е имало сключен с ответника „Л.И.“ АД
договор и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 53 ЗЗД това ангажира солидарната отговорността
на двамата ответници към ищеца.
Съдът не коментира какъв е приносът на всеки от двамата водачи за настъпване на
ПТП, тъй като това е без значение за отговорността по отношение на ищеца. Съгласно чл. 53
ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно пред
увреденото лице. Солидарно отговарят и застрахователите на причинителите според трайно
приетото в съдебната практика, а в отделен процес застрахователите могат да уредят
отношенията помежду си според степента на принос на всеки от двамата водачи.
Относно размера на исковете съдът намира следното:
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира, че такъв от 50000 лв. би
бил справедлив за обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, като има
предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедлИ.ст. Критерият справедлИ.ст винаги е свързан с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това
обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на
уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено
деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на
пострадалия и др. В случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства:
Следва да се имат предвид на първо място видът и характерът на получените травматични
увреждания - контузия и охлузване в дясната челно - теменна област на главата; мозъчно
сътресение, съпроводено с изпадане в безсъзнателно състояние; авулзия /костен откършек/
на лявата голямопищялна кост в глезенната става; тежко навяхване на дясната глезенна
става; пареза на нервус перонеус вляво; травма на дясната раменна става. Съдът приема за
установено, че ищецът е получил и травма на дясната раменна става, въпреки че такава не е
отразена в заключението по допуснатата КСМАТЕ, тъй като, от една страна, вещото лице не
даде никакви разяснения в тази връзка – дали е пропуск в заключението, дали приема, че
9
няма данни за такава травма, а, от друга страна, заключението е изготвено, като /видно от
описаните в самото заключение материали, които са използвани от вещите лица като такива
от значение за изготвяне на заключението/ не са взети предвид показанията на свидетелката
Р. Т., които съдът кредитира. Вещото лице - медик е работило само по медицинските
документи. Свидетелката обаче установява, че ищецът е имал травма и на дясното рамо, в
резултат на която палецът и показалецът му били безчувствени и не можел да държи дори
чаша вода, изпускал я. Следва да се има предвид, че данни за травма на дясната раменна
става се съдържат и в етапната епикриза от 07.05.2019 г. и амбулаторен лист от същата дата,
обсъдени по-горе именно в тази връзка, съобразно което съдът намира за установено, че и
такава травма е причинена на ищеца при ПТП. Съдът не кредитира заключението по
допуснатата КСМАТЕ в частта относно изводите на вещото лице – медик, че по делото няма
убедителни данни, че полученото от ищеца мозъчно сътресение е съпроводено с изпадане в
безсъзнателно състояние. И тук следва да се има предвид, че от вещото лице не са взети
предвид показанията на свидетелите К.П. /чиито показания съдът също кредитира/ и на
свидетелката Р. Т.. Свидетелят К.П. установява, че непосредствено след удара С. /водачът на
лекия автомобил/ викал по име ищеца, но ищецът не реагирал, като двамата заедно –
свидетелят и водачът, извадили ищеца от автомобила и го сложили на земята, но той все
още не реагирал, свестил се около 1 - 2 минути след това, но до идването на линейка и
полиция бил неадекватен. Свидетелката Р. Т. установява, че след ПТП едно от пътувалите
със сина момчета се обадило, за да я уведоми за случилото се, при което казал, че А. не се
обажда, защото не е в състояние да говори, а след около един час се обадили от „Пирогов“ и
казали да отиде в болницата, защото А. бил губил съзнание, бил с комоцио и трябвало да
остане за хоспитализация, но отказвал, защото бил под стрес и не можел да вземе правилно
решение. В епикризата, изготвена от УМБАЛСМ „Пирогов“, е записано, че ищецът няма
спомен за случилото се и е объркан. Съобразно изложеното съдът приема за установено по
делото, че полученото от ищеца сътресение на мозъка е било съпроводено със загуба на
съзнание, макар и за кратко – няколко минути. В резултат на установените /съобразно
гореизложеното/ като вид и характер телесни увреждания ищецът е търпял болки и
страдания със сериозен интензитет. Травмата на главата е довела до физически болки, но и
до сътресение на мозъка. Всяко мозъчно сътресение наранява мозъчната тъкан до известна
степен и изменя мозъчната функция за определено време. А в случая сътресението е било
съпроводено с изпадане в безсъзнателно състояние, което, макар и за кратко /няколко
минути/, е довело до липса на спомен за случилото се. Възстановяването от мозъчно
сътресение изисква почивка – постелен режим, без светлина и екрани на всякакви
устройства, без шум, без книги, без посещения от много хора, т. е. нормалният начин на
жИ.т, характерен за съвременния човек и особено за млад човек като ищеца, е бил
значително ограничен, което също следва да бъде отчетено. Травмите на двата крака също
са довели до физически болки, а травмата на левия глезен и увреждането /пареза/ на нервус
перонеус вляво са причинили и трайно затруднение в движението на долния крайник за
срок, по-дълъг от 30 дни. Следва да се вземе предвид и периодът на възстановяване от
травмите – травмите на опорно-двигателния апарат са със срок на възстановяване около 1.5
10
– 2 месеца, а възстановяването от увреждането на нерва е продължителен процес, като
възстановяване може да се очаква след повече от 5 - 6 месеца. За период от 30 дни ищецът е
бил с гипс /което само по себе си е обременително/ и не е трябвало да стъпва на краката си,
а при раздвижването си се е налагало да ползва патерици. Травмата на дясната раменна
става е довела също до физически болки, но и до ограничено движение на ставата, а
първоначално е било затруднено и ползването на ръката. През целия възстановителен
период ищецът е търпял физически болки, търпял е и битови неудобства поради
невъзможността да се движи, да се обслужва сам. Първоначално /при престоя си в болница
от 3 дни/ е търпял и ограниченията, налагани от болничния режим, а впоследствие и
ограниченията, наложени от състоянието му – както физически /придвижване с патерици/,
така и психически /страх да шофира и да се вози в превозни средства/. Психическото
страдание също следва да се отчете наред с физическите болки. Следва да се вземат предвид
и останалите неблагоприятни последици, настъпили за ищеца в резултат на ПТП –
ограничени социални контакти за сравнително дълъг период от време, особено за млад
човек, невъзможност да посещава училище, наложило полагане на изпити в края на
учебната година. Всичко гореизложено следва да се отнесе към възрастта на ищеца – 17
години към датата на ПТП, т. е. млада възраст, предполагаща пълно възстановяване при
липса на данни за усложнения.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно
съществуващи, а също и с оглед критерия справедлИ.ст съдът намира, че горепосочената
сума от 50000 лв. би била справедлива, за да обезщети ищеца за търпените от него
физически болки и страдания и психическо страдание в резултат на причинените му телесни
увреждания /съответно основателни са възраженията на ответниците за прекомерност на
търсеното обезщетение/.
Неоснователни са възраженията на ответниците за съпричиняване от страна на
ищеца. На първо място неоснователни са възраженията на двамата ответници за
съпричиняване, основани на твърдението, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен
колан. Според показанията на свидетеля К.П. ищецът е бил с поставен обезопасителен
колан. При изслушване на вещите лица в о. с. з. вещото лице - медик е изложило извод, че
увреждането на главата може да се получи, само ако ищецът е бил без поставен колан, тъй
като при челен удар тялото се придвижва напред и нагоре, не може да се придвижи
настрани, а предпазният колан задържа тялото към облегалката и то не може да отиде
напред и нагоре, при което главата е защитена от контакт с тавана и предното стъкло. Съдът
приема, че увреждането на главата би могло да се получи и при поставен колан /и дори това
е много по-вероятно в случая/, тъй като, от една страна, при челен удар /дясно челно за
лекия автомобил, т. е. от страната на ищеца/ с такава скорост /интензитетът на удара е бил
толкова голям, че автобусът е отскочил и се е преобърнал/ тялото на ищеца в случай, че е
бил без колан, би се придвижило напред и нагоре с такава инерционна сила, че увреждането
на главата би било много по-тежко и не би било в дясната челно - теменна област, а
фронтално. Освен това при такъв вид съприкосновение с такава ударна сила обикновено се
11
чупи или поне напуква предното стъкло на автомобила, за което или за каквито и да било
други следи по него по делото няма данни /а в случая предвид силата на удара е много
вероятно тялото на ищеца дори да „изхвърчи“ през стъклото, ако е бил без колан/. От друга
страна е установено, че след удара автомобилът е ротирал, като задната му част се е
придвижила наляво. При такова движение на автомобила е логично тялото на ищеца под
въздействието на инерционните сили да се придвижи надясно, при което от удар в
страничното стъкло или колонката да се получи травма на главата като получената от ищеца
/т. е. не толкова тежка, както ако беше получена при челния удар/ и травма на дясното рамо,
тъй като коланът няма да ограничи такова движение надясно. Съобразно изложеното съдът
намира, че липсват категорични доказателства за това, че ищецът е пътувал без поставен
колан /данните са по-скоро в обратен смисъл/, поради което и не може да се изведе извод за
съпричиняване от негова страна, дължащо се на непоставянето на колан. На второ място
неоснователно е възражението на ответника „ОЗК – З.“ АД за съпричиняване, основано на
твърдението, че ищецът не е провел предписаното медикаментозно лечение, контролни
прегледи и рехабилитация и/или физиотерапия. Видно от епикризата, изготвена от
УМБАЛСМ „Пирогов“ при изписването на ищеца, на същия не е предписано
медикаментозно лечение, рехабилитация и/или физиотерапия или какъвто е да било
оздравително - хигиенен режим. Посочено е само, че има право на два контролни прегледа в
рамките на 30 дни от изписването и се препоръчва проследяване от детски травматолог.
Според показанията на майката на ищеца са провеждани рехабилитационни процедури,
вещото лице – медик установява, че по делото има документи за провеждане на контролни
прегледи и инструментални диагностични изследвания, няма данни за провеждани
рехабилитационни процедури. След като провеждането на рехабилитационни процедури е
било само препоръчително /доколкото не е било изрично предписано, а и вещото лице –
медик уточнява, че рехабилитацията и физиотерапията благоприятстват процеса на
възстановяване по принцип, но ищецът е млад и би следвало да се възстанови дори в
обичайните срокове и то в по-краткия период в рамките на тези срокове/, то дори да се
приеме с категоричност, че такива процедури не са били провеждани, то това не може да се
приеме за съпричиняване. Дори да бе изрично предписано провеждането на
рехабилитационни процедури, то пак не би било налице съпричиняване от страна на ищеца
при липса на данни за получени усложнения или забавен оздравителен процес поради
непровеждането на такива процедури. Същото би важало и в случай на непровеждане на
контролни прегледи, но доколкото такива са били провеждани, това не следва да се
обсъжда. Съответно не може да се направи извод, че е налице съпричиняване от страна на
ищеца, дължащо се на непровеждане на предписано лечение или възстановителни
процедури.
По акцесорните пасивно субективно съединени искове за плащане на обезщетение
забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главните искове за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди акцесорните искове за плащане на обезщетение за
12
забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди
също са частично основателни и следва да бъдат уважени частично - по отношение на
уважените размери на главните искове. Относно периода на дължимост на обезщетението за
забава – същото се дължи от 29.01.2021 г., както се и претендира /извънсъдебните
претенции са депозирани пред застрахователите на 28.10.2020 г., съответно срокът по чл.
496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 28.01.2021 г. - присъствен ден - и от следващия ден ответниците
са в забава/. Съобразно изложеното следва да се присъди обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 50000 лв. за периода от 29.01.2021 г. до окончателното
плащане, а за разликата до пълния предявен размер на акцесорните искове за същия период
исковете следва да бъдат отхвърлени.
По главните пасивно субективно съединени искове за плащане на обезщетение за
имуществени вреди:
По делото не е установено по безспорен начин настъпването на имуществени вреди в
посочените вид и размер за ищеца. Представена е фактура от 05.03.2019 г. от болница
„Лозенец“ за медицински услуги на стойност 30 лв., но не са представени доказателства за
платена сума по тази фактура /дори да бяха представени такива доказателства, то исковете в
тази част пак биха били неоснователни, тъй като не се установява пряка причинна връзка
между такъв евентуален разход и ПТП - във фактурата е записано „Мед. услуги към РК №
15403 от 05.03.2019 г. на А. Х. Т.“, но от фактурата не става ясно за какви медицински
услуги става дума, а към РК № 15403 от 05.03.2019 г. не е представен по делото/.
Представени са договор от 26.10.2017 г. за покупко-продажба и гаранционна карта от
същата дата, от които се установява, че майката на ищеца - Р. Д.а Л., е купила от
„Мобилтел“ ЕАД и прехвърлила на сина си на същата дата чрез продажба апарат Huawei
P10lite DS Black“ с посочен фабричен № на стойност 449.99 лв. От показанията на свидетеля
К.П. се установява само, че след ПТП в дрехите на ищеца намерили счупен черен телефон
Huawei - с пръснат дисплей и с леки огъвания, който не работел. Свидетелят обаче не може
да индивидуализира в по-голяма степен телефона, който е бил повреден при ПТП, поради
което въз основа на неговите показания не може да се направи категоричен извод, че именно
мобилният телефон, купен на 26.10.2017 г., е бил повреден при ПТП. Въз основа на
показанията на свидетеля не може да се направи и извод, че телефонът е бил повреден до
степен, че да е изцяло негоден за употреба, поради което да следва да се репарира пълната
му стойност.
По акцесорните пасивно субективно съединени искове за плащане на обезщетение
забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за имуществени вреди:
С оглед изводите за неоснователност на главните искове за плащане на обезщетение
за имуществени вреди неоснователни са и акцесорните искове за плащане на обезщетение
забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за имуществени вреди.
Съдът намира следното по исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал.
13
1, т. 4 ГПК, с представения списък по чл. 80 ГПК се претендира само присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на
възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Пълният размер на възнаграждението съобразно
цената на исковете при уважаването им изцяло би бил такъв от общо 9050 лв. /от които 400
лв. за защита по исковете за плащане на обезщетение за имуществени вреди, ведно с
обезщетение за забава - на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата и 8650 лв. за защита по
исковете за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава
- на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата/. Съответно с оглед изхода на делото - уважени
само исковете за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно с обезщетение за
забава, при това частично, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 4325 лв.
Това възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на адв. М. М.. Съобразно начина на
определяне на адвокатското възнаграждение за оказаната на ищеца адвокатска защита не
следва да се обсъжда възражението на ответника „ОЗК – З.“ АД за прекомерност на същото.
Ответникът „ОЗК – З.“ АД е направил следните разноски съобразно доказателствата
по делото: 4247.52 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС; 40 лв. – за преписи от
медицински документи, съхранявани в УМБАЛСМ „Пирогов“; 10 лв. – д. т. за издаване на
съдебно удостоверение; 10 лв. – възнаграждение на призован свидетел; 300 лв. –
възнаграждения на вещи лица. С представения списък по чл. 80 ГПК се претендират тези
разноски с изключение на възнагражденията на вещите лица, съответно съгласно
диспозитивното начало в процеса разноските за възнаграждения на вещи лица не следва да
се присъждат. Ищецът е направил възражение за прекомерност на платеното от този
ответник адвокатско възнаграждение, което е неоснователно с оглед минималния размер на
това възнаграждение, определен по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Представени са и доказателства за регистрация по ЗДДС.
Съответно с оглед изложеното и изхода на делото /като съдът отчита, че само разноските за
адвокатско възнаграждение са относими както към исковете за плащане на обезщетение за
неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава, така и към исковете за плащане на
обезщетение за имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава, останалите разноски
касаят само исковете за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно с
обезщетение за забава/ на този ответник следва да се присъди общата сума от 2143.61 лв. за
направени разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ответникът „Л.И.“ АД е направил разноски по делото съобразно доказателствата за
това в размер на 300 лв. за възнаграждения на вещи лица, претендира същите, претендира и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Размерът на същото съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 ЗПП, който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2, пр. 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ е 540 лв. Т. е. дължимото възнаграждение при
отхвърляне на исковете изцяло би било такова в размер на 540 лв., но с оглед
диспозитивното начало в процеса при определяне на дължимото в случая възнаграждение
14
съразмерно с отхвърлената част от исковете съдът следва да изхожда от претендирания
размер. Съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва да се
присъдят разноски в общ размер от 373.93 лв. /и тук съдът отчита, че само разноските за
юрисконсултско възнаграждение са относими както към исковете за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава, така и към исковете за
плащане на обезщетение за имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава, останалите
разноски касаят само исковете за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно с
обезщетение за забава/.
С оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да платят по сметка
на СОС д. т. върху уважения размер на исковете в общ размер от 2000 лв., както и общата
сума от 100 лв., представляваща деловодни разноски – възнаграждения на вещи лица
съразмерно с уважената част от исковете /при определяне размера на дължимата на съда
сума за възнаграждения на вещи лица съразмерно с уважената част от исковете съдът
отчита, че допуснатата КСМАТЕ е относима само към исковете за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., и
„Л.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.” № *,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П. Д., да платят солидарно на А.
Х. Т. с ЕГН **********, с адрес: с. И. община С. ул. „Я.“ № * сумата от 50000 лв. /петдесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически болки и
страдания и психическо страдание, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило
на 06.02.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата за периода от 29.01.2021 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Х. Т. с ЕГН **********, с адрес: с. И. община С. ул.
„Я.“ № * срещу „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., и „Л.И.”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.” № *,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П. Д., обективно и пасивно
субективно съединени искове за плащане на сумата от 100000 лв. /сто хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически болки и страдания и
психическо страдание, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 06.02.2019
г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата, считано от 29.01.2021 г. до окончателното плащане, за разликата над уважените
размери на главните искове от 50000 лв. /петдесет хиляди лева/ до пълните им предявени
размери от 100000 лв. /сто хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на
15
законната лихва върху сумата на тази разлика за периода от 29.01.2021 г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Х. Т. с ЕГН **********, с адрес: с. И. община С. ул.
„Я.“ № * срещу „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., и „Л.И.”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.” № *,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П. Д., обективно и пасивно
субективно съединени искове за плащане на сумата от 479.99 лв. /четиристотин седемдесет
и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди – разходи за лечение в размер на 30 лв. и 449.99 лв. - стойност на повредена вещ
/мобилен телефон Huawei P10lite DS Black/, търпени в резултат на ПТП, настъпило на
06.02.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за
периода от 29.01.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., и
„Л.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.” № *,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П. Д., да платят по равно на
адвокат М. М. М. от САК с ЕГН ********** общата сума от 4325 лв. /четири хиляди триста
двадесет и пет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска защита на А. Х. Т. по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. Х. Т. с ЕГН **********, с адрес: с. И. община С. ул. „Я.“ № * да плати
на „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.“
№ 7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., общата сума от
2143.61 лв. /две хиляди сто четиридесет и три лева и шестдесет и една стотинки/,
представляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА А. Х. Т. с ЕГН **********, с адрес: с. И. община С. ул. „Я.“ № * да плати
на „Л.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.” № *,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П. Д., общата сума от 373.93 лв.
/триста седемдесет и три лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща направени по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., и
„Л.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.” № *,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П. Д., да платят по равно по
сметка на съда общата сума от 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща държавна такса за
производството по делото съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 100
лв. /сто лева/, представляваща деловодни разноски – възнаграждения на вещи лица
съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
16
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
17