№ 678
гр. Сливен, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230101106 по описа за 2021 година
В исковата молба на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД със седалище гр. София /ЧЕЗ/ се
твърди, че то е доставчик на електрическа енергия /ел.енергия/ за обособена територия. Като такъв
било в облигационни отношения с Н. Д. Г., които се регулират от общоизвестните негови Общи
условия за продажба на ел.енергия /ОУ/ и й доставяло такава за обект на адрес гр. Радомир, ж.к.
АВТОГАРАТА, бл.3, ап.17, ИТН ......., но за периода 06.01.2020г.- 05.06.2020г. тя не заплатила
стойността й, въпреки издадените й фактури /пет на брой/ и въпреки, че вземанията по тях са
ликвидни и изискуеми, защото е изтекъл предвидения в ОУ десетдневен срок за плащане на
задълженията по всяка. По този начин жената не само станала длъжник за стойността на
ел.енергията, която за периода възлязла на 1112.35лв., но и изпаднала в забава. Поради това
дружеството й начислило и задължение в размер на 47.46лв.- законната лихва върху вземането за
главница, за периоди, конкретно посочени в исковата молба.
При това положение дружеството се възползвало от дадената му с разпоредбите на чл.107
от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл.410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, като в
производството по ч.гр.д.№ 4335/2020г. От Сливенски районен съд му била издадена заповед за
изпълнение, с която на Г. било разпоредено да му ги заплати, както и да заплати законната лихва
върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението пред съда и до окончателното й
изплащане.
След това ЧЕЗ получило от съда указания, че трябва да предяви установителен иск за
съществуването им, тъй като Г. подала възражение против заповедта за изпълнение. Това
търговското дружество изпълнило и претендира с решение да бъде прието, че ответницата му
дължи: главница в размер 1112.35лв., заедно със законната лихва, считано от датата на заявлението
и до окончателното й изплащане, както и лихва за забава, натрупана върху нея, в размер 47.46лв.
Ищецът претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати разноските, направени от
него както в заповедното производство, така и в установителното исково.
Всъщност, Н.Г. не е подавала възражение в заповедното производство, а не е била открита
от съда, за да й връчи издадената срещу нея заповед за изпълнение и това е причината на заявителя
да бъдат дадени указания да предяви иск, с който да докаже съществуването на паричните си
вземания по заповедта. Жената не бе открита и в настоящия исков процес. Поради това бе
представлявана от назначен й от съда, в усл. на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител.
На него именно е връчен препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК той- адвоката от
1
АК Сливен, депозира писмен отговор, в който развива съображения, че исковете трябва да се
отхвърлят.
В проведеното по делото съдебно заседание за ищеца не се яви процесуален представител,
но с писмено изявление такъв поддържа исковете. За ответницата присъстваше особения й
процесуален представител, който поддържа възраженията против тях.
След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 4335/2020г., в производството по
същото и на осн.чл.410 от ГПК, на 07.12.2020г. СлРС е издал на ЧЕЗ заповед за изпълнение- №
260819, с която е разпоредил на Н.Г. да му заплати: главница в размер 1112.35лв., представляваща
стойността на електрическа енергия, доставена от дружеството и ползвана от нея за периода
06.01.2020г.- 05.06.2020г., заедно със законната лихва, считано от 07.10.2020г. и до окончателното
й изплащане; 47.46лв.- като обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода
07.04.2020г.- 25.09.2020г. и разноски от 65лв.
В срока по чл.414 от ГПК жената не е депозирала възражение, но тъй като не е открита, за
да й бъде връчена заповедта за изпълнение, съда е дал указания на търговеца, че трябва да предяви
установителен иск за съществуване на паричните си вземания. То е сторено в срок.
За периода от време по исковата молба, с последната са представени фактури, издавани от
ЧЕЗ за всеки от месеците в него. Това са фактура № **********/ 10.02.2020г., за отчетен период
06.01.2020г.- 05.02.2020г., на стойност 472.03лв.; фактура № **********/ 12.03.2020г., за отчетен
период 06.02.2020г.- 07.03.2020г., на стойност 395.26лв.; фактура № **********/ 09.04.2020г., за
отчетен период 08.03.2020г.- 04.04.2020г., на стойност 282.34лв.; фактура № **********/
11.05.2020г., за отчетен период 05.04.2020г.- 05.05.2020г., на стойност 150.88лв. и фактура №
**********/ 10.06.2020г., за отчетен период 06.05.2020г.- 26.05.2020г., на стойност 38.30лв.
За изясняване на обстоятелствата по делото и по искане на ищцовото дружество, бе
назначена комплексна съдебна експертиза, извършена от две вещи лица: икономист и
електроинженер. От заключенията по нея съда приема, че между ЧЕЗ … и Н.Г. има сключен
договор за продажба на ел.енергия. Той е с № ********** и по него се извършва снабдяване с
ел.енергия на обект на адрес гр. Радомир, кв. „Автогарата“ бл.3, ап.17. От данните в системата на
ЧЕЗ ... е наличен обект с клиентски номер ....... и точка на измерване 32Z103001072854В, находящ
се на адрес гр.Радомир, ж.ж. „Автогара“, бл.3, ап.17, който се води на името на ответницата. Също,
че потребеното там количество ел.енергия се измерва посредством електромер със съответен
фабричен номер и с пломба, който е с валидна периодична проверка до 2023г. Той е монофазен,
двутарифен, статичен. Извличането на консумираната ел.енергия от паметта на такъв електромер
се извършва автоматично, посредством оптична лава и терминал, което е достатъчно условие,
гарантиращо точност на предаване на данни, респ. отчитане.
Въз основа на показанията му по тарифи експерта-електроинженер е изчислил, че
отчетената от средството консумация за процесния период от време за ел.енергия на стойност
780.4597лв., а за достъп и преноса й е дължима сумата 335.20036лв., т.е. общо 1338.81лв. с вкл.
ДДС.
От заключението на вещото лице-икономист съда приема, че петте издадени то
търговското дружество фактури ,представени с исковата молба, са осчетоводени в деня на
издаването им по съответните счетоводни сметки и разчети. Също, че счетоводството на ЧЕЗ … е
редовно водено. От заключението на това вещо лице съда приема, че през процесния период от
време чрез системата за разплащане EasyPey са постъпили от Н.Г. две суми- на 08.04.- 270.10лв., с
която е погасено задължение за м.януари и на 05.05.20г.- 226.46лв., с която е погасено част от
задължението по първата от процесните пет фактури. По този начин задължението на жената към
момента на изготвяне на заключението възлиза на 1112.35лв. –стойност на ел.енергия и 47.46лв.-
лихва за забава.
Заключенията, като обективни и компетентно изготвени, съда кредитира.
2
Част от доказателствения по делото материал са и ОУ на договорите за продажба на
ел.енергия на ЧЕЗ и Лицензия за доставка на ел.енергия от доставчик от последна инстанция №
.......г.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, за съществуването на парични вземания, заявени по-рано във времето в т.н. заповедно
производство. Те са допустими- както защото са предявени в изпълнение указания на съда, по чл.
415 ал.1 от ГПК, така и защото това е сторено в срок. Исковете са допустими и тъй като безспорно
са налице както активната- на ищеца, така и пасивната- на ответницата, процесуална легитимация-
двамата именно са вписани като кредитор, респ. длъжник, в издадена от Сливенски районен съд
заповед за изпълнение.
Разгледани по същество те са основателни, защото:
Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката, ЧЕЗ като краен снабдител на ел.енергия
продава такава на клиентите си/потребителите при публично известни общи условия. В случая
такъв клиент, за процесния период от време, е била ответника Н.Г., за недв.имот на
административен адрес: Радомир, кв. „Автогарата“ бл.3, ап.17. Установи се, че за снабдяването му
с ел.енергия жената е сключила договор с ЧЕЗ …, като той е с № **********. За този имот именно
тя се води в системата на ЧЕЗ като потребител на доставяната до него от дружеството ел.енергия,
което е установено от вещото лице. За същото е дадена ИТН № ........ Установи се още, че
потребеното там количество ел.енергия се измерва посредством електромер със съответен
фабричен номер и с пломба, който е с валидна периодична проверка до 2023г. Той е монофазен,
двутарифен, статичен, а извличането на информация за консумираната ел.енергия от паметта на
такъв електромер се извършва автоматично, т.е. гарантирана е точността на предаване на данни,
респ. отчитането.
От друга страна, за консумираната ел.енергия ЧЕЗ е издавало месечни фактури- те са
част от доказателствения по делото материал. Така също, счетоводството на дружеството е
редовно водено и поради това то може да полза ищеца в процеса на доказване по настоящото дело.
Така за ответницата е възникнало задължението да заплати стойността на ел.енергията.
Тя обаче не ангажира доказателства да е сторила това, доказателствената тежест за което е нейна.
Ето защо главния иск е основателен. Г. дължи стойността на доставената й в процесния период
ел.енергия. Доказаният нейн в настоящото производство размер е дори по-висок от цената на
първия иск- съгласно заключението по комплексната експертиза, ел.енергията за процесния
период е в размер на общо 1338.81лв. с вкл. ДДС. Точно на толкова се равнява сбора на
стойностите по петте издадени от ЧЕС и представени с исковата му молба фактури. С оглед
диспозитивното начало в гражданския процес обаче съда може да уважи иска само до размера, за
който ищеца търси съдебна защита- 1112.35лв. От заключението на вещото лице-икономист става
ясно защо се е получава това разминаване- защото ищеца е претендирал по-малката от двете суми-
тъй като на 05.05.2020г. чрез системата за разплащане EasyPey е постъпила в ЧЕЗ … от Н.Г. сума
в размер на 226.46лв., с която е погасено част от задължението по първата от процесните пет
фактури. Впрочем, това плащане представлява извънсъдебно признание от Г. на факти- както на
наличието на договорни отношения с ЧЕЗ … за снабдяване с ел.енергия на имота в гр.Радомир,
така и на факта, че дължи стойността на тази ел.енергия.
Сумата 1112.35лв.се дължи- тъй като е поискано, а и то –искането, е основателно, заедно
със законната лихва- като обезщетение за забава, считано от датата, на която е подадено
заявлението по чл.410 от ГПК, образувано в ч.гр.д.№ 4335/2020г. на СлРС и до окончателното й
изпащане.
За иска с цена 47.46лв.- той е акцесорен на главния и поради това следва неговата съдба.
Преценката за основателност се налага и на основание ОУ на ЧЕЗ, както и от чл.86 от Закона за
задълженията и договорите- щом потребителя не е заплатил стойността на доставената ел.енергия,
а срока за това е изтекъл, то той е изпаднал в забава. Съгласно чл.19 ал.1 от ОУ на ЧЕЗ …,
потребителя заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за
3
извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдени от
ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Съгласно ал.2, продължителността на периода
за плащане е 10дни.
Т.е. и този иск е изцяло основателен.
При този изход на делото ответницата дължи на ЧЕЗ, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК,
направените от дружеството разноски- както в заповедното производство- предвид и разбирането,
вложено от ВКС в ТР №4/ 18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013, така и в настоящия исков процес. В
заповедното разноските са: 25лв. държ.такса и адвокатско възнаграждение от 65лв. В
настоящото гр.дело те са следните: 75лв.- доплатена държ.такса за образуване на делото; 160лв.-
възнаграждение за особения процесуален представител, който съда назначи на ответницата в
условията на чл.47 от ГПК- на разноски на ищеца; 116лв.- адвокатско възнаграждение и 150лв.-
възнаграждение за вещо лице. Т.е., общо 501лв.
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Д. Г. с ЕГН:
**********, представлявана по делото от назначения й от съда, в условията на чл.47 от ГПК
особен процесуален представител- адв.Г.М. от АК Сливен , дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК:*********; със седалище гр. София и адрес на управление на дейността-
ж.к.“Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №159, бл. Бенч Марк, Бизнес център и със съдебен
адресат адв. Даньовска от АК София,
сумите, за които на дружеството е издадена, в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.
№ 4335/2020г. на СлРС, заповед за изпълнение № 260819/ 07.12.2020г.
ОСЪЖДА Н. Д. Г. с ЕГН: ********** да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с
ЕИК:*********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от последното разноски в заповедното
производство, развило се в ч.гр.д.№ 4335/2020г. на СлРС – 90 лв. /деветдесет лева/.
ОСЪЖДА Н. Д. Г. с ЕГН: ********** да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с
ЕИК:*********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от последното разноски в настоящото
установително производство – 501 лв. /петстотин и един лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на съответната страна.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4