РЕШЕНИЕ
№ 17927
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110119095 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЮЛ, ЕИК ***, представлявано от
А.А.- Изпълнителен директор срещу М. Й. С. с ЕГН:**********, адрес: адрес, с която се
иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сума за доставена, но
неизплатена топлинна енергия /ТЕ/ в общ размер от 1768,90 лева, от които, 1473,52 лева -
главница за периода м.05.2018г. до м.04.2021г., 263,66 лева - мораторна лихва за периода
15.09.2019г. до 05.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410
ПК до изплащане на вземането, а за услугата „дялово разпределение“: 27,55 лв. - главница за
периода м.10.2019г. до м.04.2021г., 4,17 лв. - мораторна лихва за периода 01.12.2019г. до
05.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ПК до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. №19708/2022 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: адрес, Аб. №: ***/ инст.№ **********,ИД
номер: ***.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от ЮЛ и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
1
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ЮЛ на потребители за битови нужди в гр. ***, одобрени с Решение от
2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „***“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ В изпълнение на разпоредбата на чл. 112 г,
ал. 1 от ЗЕЕЕ (чл. 139 б от ЗЕ) сградата - етажна собственост, в която се намира
топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма ЮЛ, като след 2020г. услугата се предоставя от фирма ЮЛ,
ЕИК ***.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Й. С. е подала отговор на исковата молба, с
който се оспорват исковете като неоснователни.
С отговора се представя препис от Нотариален акт №***, т. LLXXXIX, дело
№28036/1994 г., като се сочи, че с него ответницата се е разпоредила с процесния
топлоснабден имот още през 1994 г. съответно не е материално легитимирана да отговоря за
претенциите за потребена топлинна енергия.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 12.04.2022 г. ЮЛ е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Й. С. за следните суми: 1 473,52 лева (хиляда
четиристотин седемдесет и три лева и 52 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 12.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 263,66
лева (двеста шестдесет и три лева и 66 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2019 г. до 05.04.2022 г., 27,55лева (двадесет и седем лева и 55 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 12.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 4,17 лева (четири лева и 17 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до 05.04.2022 г.- Задължение за доставена, но
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на
2
адрес: адрес, аб.№ ***.
С разпореждане от 20.04.2022 г. по ч. гр. д. № 19708/2022г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 35.38 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414, ал 2 ГПК е депозирал
писмено възражение, намирайки вземанията- предмет на заповедта, за недължими. На
ищеца са дадени указания по чл. 414, ал. 1, т. 1 ГПК.В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Представено по делото е писмо от С.О., Район „***“, видно от което с Договор за
покупко-продажба от 24.12.1992 г., издаден въз основа на Заповед №ДИ-03-1007/90 г. от
22.12.1992 г., апартамент ***, находящ се в адрес. „***“ е продаден на М. Й. С..
С Нотариален акт №***, т. LLXXXIX, дело №28036/1994 г. на 16.12.1994 г. М. Й. С. е
продала апартамент ***, находящ се в адрес. „***“ на Н.А.Г..
Видно от представения протокол от проведеното на 29.10.2001 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в ***, етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с „ЮЛ, което дружество да извършва индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор между ЮЛ, и етажната собственост с адрес: ***, по силата на
който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране
и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на
насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна
енергия.
Ангажиран е договор от 02.11.200ъ г., сключен между ЮЛ – възложител и ЮЛ при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
***, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
3
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между ЮЛ и ответника за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „***“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
От представените по делото доказателства не се установява в рамките на процесния
период ответницата да е била собственик или вещнноправен ползвател на топлоснабдения
имот, обратното установява се че още през 1994 г. ответницата се е разпоредила със същия
като го е продала на трето, неучастващо по делото лице.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни не е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
От страна на ответницата не е изразявана воля за възникване на облигационно
правоотношение – например чрез подаване на молба-декларация за откриване на партида
или чрез сключване на изричен договор с топлопреносното дружество.
Така между ответницата и топлопреносното предприятие не е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди
относно процесния имот и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК ***, представлявано от А.А.-
Изпълнителен директор срещу М. Й. С. с ЕГН:**********, адрес: адрес, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК ,
4
за признаване за установено, че ответницата дължи сума за доставена, но неизплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: адрес, Аб. №: ***/ инст.№
**********,ИД номер: ***, в общ размер от 1768,90 лева, от които, 1473,52 лева - главница
за периода м.05.2018г. до м.04.2021г., 263,66 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2019г.
до 05.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ПК до
изплащане на вземането, а за услугата „дялово разпределение“: 27,55 лв. - главница за
периода м.10.2019г. до м.04.2021г., 4,17 лв. - мораторна лихва за периода 01.12.2019г. до
05.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ПК до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. №19708/2022 г. на СРС, 46 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: ЮЛ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5