Решение по дело №777/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 320
Дата: 18 ноември 2021 г. (в сила от 28 март 2022 г.)
Съдия: Тодор Иванов Димитров
Дело: 20213530200777
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Търговище, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
в присъствието на прокурора Мартин Любомиров Кузманов (РП-Търговище)
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20213530200777 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата АЙШ. Х. В., ********, ЕГН **********, за ВИНОВНА в
това, че на 18.03.2021 г. в с.П., общ. Търговище по хулигански подбуди причинила лека
телесна повреда на В. Г. С. от гр. Търговище, в качеството й на длъжностно лице по време
на изпълнение на службата й, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление по чл.131, ал. 1, т. 1 и т. 12
във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК й налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в
размер на 1 000 (хиляда) лева, като я признава за НЕВИННА да е извършила горното
деяние по повод изпълнението на службата на В. Г. С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен срок от днес,
пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
1

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Решение №320/18.11.2021г. по АНД № 777/21г. на РС
Търговище.

Производството е по чл.375 и сл. от НПК, във вр. с чл.78а от НК.
Постъпило е постановление от 20.10.2021г. на прокурора по реда на
чл.375 от НПК, с което се предлага обвиняемата по ДП № 189/21г. по описа
на РУ - Търговище – А.В. от с.П., общ.Търговище, да бъде освободена от
наказателна отговорност за извършено от нея престъпление по чл.131, ал.1,
т.1 и т.12 във вр. с чл.130, ал.2 от НК, като й се наложи административно
наказание.
В съдебно заседание представителят на РП-Търговище поддържа
постановлението. Пледира за налагане на минимално наказание „глоба”.
Обвиняемата не се явява в съдебно заседание. Нейният защитник
пледира за прекратяване на съдебното производство поради причината, че не
се касае за престъпление от общ характер.
При преценка на събраните по делото доказателства по ДП №
189/2021г. по описа на РУ-Търговище, и в рамките на фактическите
положения, посочени в постановлението, съдът, за да се произнесе, взе
предвид следното:
І. От фактическа страна.
Досъдебното производство е образувано на 18.03.2021г., по реда на
чл.212, ал.2 от НПК, за това, че на 18.03.2021г., в с.П., общ.Търговище, по
хулигански подбуди била причинена лека телесна повреда на В. Г. С. от
гр.Търговище, изразяваща се във временно разстройство на здравето
неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 във вр. чл.130, ал.1
от НК.
На 26.07.2021г., в качеството на обвиняемо лице била привлечена А. Х.
В. от с.П., общ.Търговище, за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.1 и
т.12 във вр. чл.130, ал.2 от НК, като спрямо същата била взета мярка за
неотклонение „подписка“.
Разследването по досъдебното производство е приключило и делото е
изпратено в РП-Търговище с мнение за предаване обвиняемата на съд.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Свид. В. С. от гр.Търговище била назначена на длъжността „******“ в
Д.гр. №* „П.“ с П., общ.Търговище. С длъжностна характеристика от
27.03.2018г., на същата било възложено да опазва повереното й имущество в
д. гр..
На 17.03.2021г., свид.С. изпълнявала служебните си задължения в Д.
гр. №* „П.“ с П., общ.Търговище. Едно от децата, за които отговаряла в д. гр.
бил малолетния А. С. - на **годишна възраст. Детето било буйно и
1
проявявало агресия, както към персонала на д. гр., така и към останалите
деца. Свид.Д. Д. - д. на д. гр. и останалите служители полагали специални
грижи по отношение на детето. Същия ден около 08.00 часа, детето А.
разпиляло играчките, с които си играело. Свид.Ст. му направила забележка и
му казала да събере играчките, при което А. С. отказал. Поради това свид.Ст.
се навела и започнала да събира играчките. В този момент малолетният А. я
наплюл, след което я ударил с ръка по главата. Детето проявило агресията
започнало да бяга из помещението, ритало леглата, блъскало масите,
обръщало столчетата. За да предпази останалите деца в помещението, св. В.
С. се опитала да хване с ръка А. С., като без да иска го одрала по лицето.
Свид. П. А. - учител в д. гр. чула писъците и виковете на децата и незабавно
влязла в помещението, в което С. буйствал. Малко по-късно детето се
успокоило. Двете жени не забелязали нараняването, което А. С. получил и
поради това не уведомили свид.Д. или родителите на момчето.
Около 16.20 часа същия ден, св.С. получила телефонно обаждане от
непознат за нея тел. номер. Същата познала гласа на бащата на А. Ст., който
поискал обяснение от нея относно драскотината под окото, което получил
сина му. Св.В. С. се опитала да се извини, но мъжа прекратил разговора.
Малко след това, св.С. получила ново обаждане от същия телефонен номер.
Отговорила на обаждането и чула гласа на майката на А. - обв.А.В.. Крещейки
по телефона обв.В. заплашила св.С. с думите „...утре ще видиш, какво ще ти
се случи, ще те чакам на автобусната спирка и ще видиш как се драска и
скубе“.
На 18.03.2021г., около 07.30 часа, св.В. С. била на работното си място в
д. гр.. Същата обяснила на св.Д., какво точно се било случило предходния
ден, след което отишла при децата за да изпълнява служебните си
задължения. Малко по-късно св.Д. информирала св.С., че обв.А.В. я очаква в
столовата на д. гр.. Св.С. незабавно се отправила към мястото. В този момент
в столовата били обв.В., малолетният А., св.Д. и св. Е. А. - старши учител в д.
гр.. В момента, в който св.С. влязла в помещението обв.В. се обърнала към
нея и я попитала на висок тон : „ имаш ли нещо да ми кажеш, ти коя си, виж
ми детето“. Попитала също, защо не била информирана за случая. Св.С.
отговорила, че не е забелязала, че А. бил наранен и се извинила за случилото
се. В този момент обв.В. се приближила към св.С.. Последната направила
крачка назад, но въпреки това обв.В. й нанесла удар с ръка, който попаднал в
гръдния кош на св.С.. След това обв.В. хванала косата на св.С., оскубала я и я
блъскала с ръце. Малолетния А. С. се изплашил и се скрил. В този момент
св.Д. казала на обв.В. да спре или в противен случай ще се обади в полицията,
а обвиняемата отговорила :„обаждай се на когото си искаш“. Тогава св.Д. Д.
застанала между св.С. и обвиняемата. Последната се опитала отново да стигне
до св.С., при което нанесла няколко удара с крак в тялото на св.Д.. Св.С. се
опитала да предпази св.Д., като застанала между нея и обвиняемата, при което
обв.В. я ударила с ръка, като ударът попаднал в главата на св.С.. От
нанесения удар служителката в д. гр. изгубила равновесие и паднала на
2
земята. В този момент св.Е. А. се намесила и прекратила конфликта като
избутала обв.В.. Последната продължила да обижда двете служителки в д. гр..
В хода на разследването била назначена съдебно-медицинска
експертиза. Видно от заключението на вещото лице следствие от инцидента
от 18.03.2021г., на В. С. били причинени болка и страдание - телесно
увреждане съставляващо лека телесна повреда.
Тези фактически изводи категорично се потвърждават от
доказателствени материали по делото - свидетелските показания,
съдебномедицинска експертиза, писмените доказателства и доказателствени
средства както и от приложеното в съдебно заседание съдебно-медицинско
удостоверение на детето А.. Представеното в съдебно заседание
постановление за отказ да се образува досъдебно производство е правно
ирелевантно за настоящото производство. Обвиняемата отрича да е удряла
пострадалата, но съдът не даде вяра на обясненията й тъй-като същите
противоречат на останалите свидетелски показания, които са ясни,
последователни и категорични, и кореспондиращи помежду си и с писмените
доказателства по делото. Предвид на това съдът кредитира като достоверни
именно свидетелските показания. Фактическата обстановка не се и спори от
защитника на обвиняемата.
Предвид гореизложената фактическа обстановка се налага извода, че
по описания начин, с деянието си обв.А. Х. В. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 във вр.
чл.130, ал.2 от НК, като: на 18.03.2021г., в с.П., общ.Търговище, по
хулигански подбуди причинила на В. Г. С. в качеството й на длъжностно лице
- помощник възпитател в Д. гр. №* „П.“, при изпълнение на службата й, лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание -
престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 във вр. чл.130, ал.2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на
вина пряк умисъл.
Относно спора дали деянието е извършено по „хулигански подбуди“.
Въпреки наличието на индиции, че деянието е извършено от
обвиняемата поради личен мотив към пострадалата, съдът намери, че
действията на обвиняемата били извършени именно „по хулигански подбуди“
— те били предхождани и съпроводени от хулигански действия - агресивно
поведение, били извършени на публично място – столовата на детското
заведение, пред присъствалите там свидетели - св.Д. Д. и св.Е. А.. Така
обвиняемата демонстрирала, че може да прави каквото си реши, че не зачита
правата на човешката личност и не желае да се съобразява с обществените
норми, включително и с обстоятелството, че се намира в детска институция.
Мястото на извършване на деянието изключва личният мотив в поведението
на обвиняемата и с оглед на факта, че се разминава с първоначално
изразеното й намерение да се саморазправи с пострадалата на следващият ден
и то на автобусната спирка. Поведението на обвиняемата било с ясно
3
демонстрирани хулигански подбуди, предвид това, че посредством
увреждането на телесната неприкосновеност на пострадалата пред нейни
колеги, обвиняемата целяла именно да покаже явно неуважение към
обществото, пренебрежение към морала и незачитане на личността.
Продължителното агресивно поведение на обвиняемата не е било само и
единствено срещу пострадалата, но и срещу всички присъстващи в столовата
на детското заведение. Поведението на обвиняемата не се е изразило само във
вербална агресия, но и във физическа такава. Удари били нанесени както
върху тялото на пострадалата, така и по тялото на св.С. – директор на
детското заведение. Всички присъстващи били крайно възмутени от
поведението на обвиняемата. Такава реакция и демонстрация единствено
обоснова извод за извършване на деянието от обвиняемата точно и само по
хулигански подбуди. Поведението й е в груб разрез с общоприетите правила
за нормално човешко общуване и обществени ценности.
Относно спора дали пострадалата е имала качеството „длъжностно
лице“.
Въпросът за длъжностното качество на обекта на престъпление се
решава конкретно във всеки отделен случай въз основа на преценката на
всички обстоятелства по делото. Видно от показанията на св.Д. процесната Д.
гр. е общинска собственост на Община Търговище. Това се установява и от
приложените писмени доказателства. Приложено е допълнително
споразумение към трудов договор № ****/2*****г. съгласно който св.Ст. към
момента на деянието била назначена на длъжност помощник-възпитател с
определено работно време и заплата. Видно от този трудов договор и от
приложената по делото длъжностна характеристика/л.32 от ДП/ за
длъжността „помощник-възпитател“ в Д. гр. №* „П.“ с П., общ.Търговище,
св. С. е имала качеството на "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т.1,
б."б" от НК. Това е така защото пострадалата е имала задължения не само да
поддържа хигиената в заведението, не само да носи отговорност за децата и
да замества учителя при неговото отсъствие, но и да носи отговорност за
опазване на повереното й имущество-техника, инвентар, материали, да
съхранява и да отговаря за имуществото на детското заведение и да води
стриктно цялостната документация и спазва изискванията на система НАССР
/превантивна система, създадена да осигури безопасност на храните чрез
анализ и контрол на всички критични опасности, във всяка стъпка на
процеса/. Тоест налага се извода, че предназначението и същността на
извършваната от пострадалата работа е свързана с пазене на общественото
имущество на детското заведение респ. на Община Търговище. Следователно
към момента на деянието пострадалата е имала качество на „длъжностно
лице“ на което е било възложено да изпълнява, тъй-като е била назначена на
постоянен трудов договор със заплата, пазене на чуждо имущество в
юридическо лице/Община Търговище/ – чл.93, т.1, б.б от НК. Горният извод е
съобразен и с постановките залегнати в Тълкувателно решение № 73 от
23.XII.1974 по н.д. № 66/74г. ОСНК на ВС. Престъплението е извършено по
4
време на изпълнение на служебните задължения на пострадалата – в деня на
деянието пострадалата е била на работното си място.
От приложената справка за съдимост на обвиняемата е видно, че А.В.
не е осъждана за престъпление от общ характер, както и че до момента не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.
От гореизложеното се установява, че в случая са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК по отношение на А. Х. В. от
с.П., общ.Търговище. За извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1 и
т.12 във вр. чл.130, ал.2 от НК наказателният закон предвижда наказание
лишаване от свобода до 1 година или пробация, а съгласно разпоредбата на
чл. 78а, ал. 1, б.„а” НК при престъпленията, извършени умишлено деецът
може да бъде освободен от наказателна отговорност по този ред ако за
престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години или
друго по-леко наказание. Извън това, налице са и останалите условия за
приложението на чл. 78а НК. Обвиняемата е пълнолетна, не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на глава осма, раздел IV от Наказателния кодекс. Няма
причинени имуществени вреди, съставомерна последица от деянието, които
да подлежат на възстановяване.
С оглед гореизложеното след като призна обвиняемата за виновна в
извършване на горепосоченото престъпление, съдът освободи обвиняемата от
наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление и на основание
чл.78а, ал.1 от НК й наложи наказание “глоба” в размер на 1000. За да
определи този размер на наказание съдът отчете като смекчаващо
обстоятелство младата възраст на обвиняемата. Съдът не установи
отегчаващи обстоятелства. Съдът намери, че така определеното наказание по
размер кореспондира на тежестта и обществената опасност на дееца и ще
бъдат постигнати целите на наказателната превенция и репресия –
индивидуална и генерална. Тъй-като деянието е извършено по време на
изпълнение на служебните задължения на пострадалата, съдът призна
обвиняемата за невинна да е причинила телесната повреда по повод
изпълнение на службата на пострадалата и я оправда по тази част на
обвинението й.
Това бяха мотивите водили съда при постановяване на решението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
5
Съобщи за изтекли лични данни