О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д – Х  А  С  К  О  В  О

 

 

^{Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е}

 

^{№   175/ 16.V.2019 г.  гр.Хасково}

 

^{В  ИМЕТО  НА  НАРОДА}

 

Председател : Деляна Пейкова

Членове :1.Георги Гочев

2.Ирена Аврамова

 

Производството е по реда на чл.Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК

 

Обжалваното решение

 

         С решение №694/05.ХII.2018 г. постановено по гр.дело №1618/2018 г. състав на Районен съд-Хасково осъжда ДП“Български спортен тотализатор“,ЕИК202766380,гр.С*,ул.“Х* и*“ №** да заплати на Д.А.Т.,ЕГН:********** *** сумата 6 320.16 лв.-разликата между дължимото и изплатеното обезщетение по чл.222 ал.III от КТ в размер на 8 брутни трудови възнаграждения,ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска-29.VI.2018 г. до окончателното изплащане,като иска в останалата част /3 922.26 лв./ до пълния предявен размер от 10 242.42 лв. като неоснователен отхвърля.

         С решението се осъжда ДП“Български спортен тотализатор“, ЕИК202766380,гр.С*,ул.“Х* и*“ №** да заплати на Д.А.Т.,ЕГН:********** от гр.Хасково направените по делото разноски в размер на 246.82 лв. съобразно уважената част на иска и по сметка на РС-Хасково държавна такса от 252.81 лв.

 

Обстоятелства по въззива

 

         Недоволна от постановения акт е останала Д.А.Т.,която го обжалва като неправилен и незаконосъбразен в отхвърлителната му част с искане за отмяната й и уважаване на пълния предявен размер на иска.В хипотезата на чл.222 ал.III от КТ се предвиждало,че изплащането на предвиденото обезщетение е резултат на следните предпоставки-прекратено трудово правоотношение, независимо от основанието за това и това прекратяване да е настъпило след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Размерът на това обезщетение се определял от времето ,през което работникът е работел при съответния работодател или в случая последните десет години. Според въззивникът достатъчно е за този срок работникът да е работил за работодателя,независимо дали е прекъсвал трудовото правоотношение,стига да не е сключвал договор с друг работодател.

         Общия трудов стаж на Д.Т. в ответното дружество бил 26 години 10 месеца и 5 дни,като от момента на сключването на трудовия договор на 03.VII.1990 г. до датата на прекратяването му-20.ХII.2017 г. престирала труда си само в тотализатора.В действащия колективен трудов договор,чл.33 ал.I т.1.4,се предвиждало размера на това обезщетение от десет заплати да се изплаща при непрекъснат трудов стаж в ДП“Български спортен тотализатор“ от 25 години.Чл.222 ал.III от КТ обаче не изисквала непрекъснат трудов стаж,като с колективния трудов договор не можели да се създават допълнителни изисквания за заплащане на това обезщетение,а само да се уговарят по благоприятни условия за работниците или служителите.В тази насока била разпоредбата на чл.50 ал.II от КТ.

         В отговор на представената въззивна жалба ДП „Български спортен тотализатор“ намира същата неоснователна,като посочва,че решението правилно е приело,че продължителния непрекъснат трудов стаж на въззивницата бил повече от 22 години, което предпоставяло изплащане на 8 брутни възнаграждения в съгласие с чл.33 ал.I т.3 от КТ,поради което е отхвърлил претенцията за горницата до 10 работни заплати.

         ДП“Български спортен тотализатор“,ЕИК202766380, гр.С**,ул. “Х* и*“ №* също представя въззивна жалба против решението на РС-Хасково в частта относно осъждането му да изплати описаните суми,тъй-като било неправилно и незаконосъобразно. Първата инстанция неправилно приела базата за изчисление на присъденото обезщетение от осем брутни заплати и е присъдила по-висок от действително дължимия размер.Правилно работодателят изключил от формирането на обезщетението при първоначалното определяне на размера сумата 390.02 лв. представляваща допълнително възнаграждение с непостоянен,периодичен и нерегламентиран характер,както и 38.75 лв. имащи характера на награда. РС-Хасково неправилно приел,че част от постоянното трудово възнаграждение, формиращо обезщетението по чл.222 ал.III от КТ е и сумата от 390.02 лв.

         Поради това се иска отмяна на решението в обжалваната част.

         Д.А.Т. предтавя отговор на тази въззивна жалба,като намира същата неоснователна.

 

Правни съображения

 

         В рамките на задължителната съдебна проверка по чл.269 от ГПК въззивната инстанция установи служебно,че атакуваното решение е валидно и допустимо, като в тази насока няма и доводи от страните. Всеки жалбоподателя  е активно легитимиран приносител на правото на въззивна жалба против първоинстанционното решение,предвид разпоредените с него негативни правни последици за него в съответните обжалвани части.

         Обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Пред първата инстанция са събрани доказателства и установени факти по изискуемия от закона ред въз основа на правилно разпределена от съда тежест на доказване.

         Безспорно правната квалификация на предявения осъдителен иск е чл.222 ал.III от КТ.В тази насока и изведените по делото факти-Д.Т. съобразно заповед №543/11.ХII.2017 г. на ДП“Български спортен тотализатор“ е с прекратен трудов договор считано от 22.ХII.2017 г. от длъжността „**“ на основание чл.326 ал.I от КТ,като е предвидено изплащането на основание чл.222 ал.III от КТ осем брутни заплати.Между страните няма спор,че на ищцата се дължи визираното обезщетение. Спорния въпрос е неговия размер като брой заплати и основата за формирането му.Чл.222 ал.III от КТ поставя изискването ако работникът е работил последните 10 години при същия работодател да получи шест заплати. Между страните обаче действа модифициран режим в сравнение със законовия относно изплащането на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение от характера на процесното. Този особен режим е обект на третиране от колективен трудов договор. Видно от 33 ал.I от същия са предвидени конкретните хипотези на изплащане на обезщетенията.В т.3 се изисква за изплащане на осем заплати като обезщетение работникът да е осъществил непрекъснат трудов стаж в системата на ДП“Български спортен тотализатор“ от 20 до 25 години,а т.4-изплащане на обезщетение от 10 заплати но при непрекъснат трудов стаж над 25 навършени години.

         Следва да се посочи,че изведения режим в колективния трудов договор не е в противоречие с чл.222 ал.III от КТ,тъй-като обсъдените разпоредби създават изцяло по благоприятен от закона такъв изцяло в полза на работниците.Законовия текст е само минималната база и твърдо гарантирано право на работника относно следващите му се обезщетения,които не могат да бадът ревизирани от колективен трудов договор в негативна насока.В случая този договор предвижда изплащане на по-високи обезщетения с корелативното изискване за трудов стаж.От самата норма на закона се извежда,че и предвидения там стаж от десет години следва да бъде само непрекъснато при работодателя.Ето защо няма ограничение и в колективния трудов договор да се поставя подобно изискване за по-голям период като време,компенсиран обаче и с по висок размер на обезщетение,което е изцяло в интерес на работника.

         Предвид на изложеното настоящата инстанция намира за правилен извода на РС-Хасково относно присъдения размер от осем заплати на ищцата.Видно от неоспорените справка относно стажа,както и от копието на трудовата книжка на ищцата е видно,че действително същата работи при ответника от 1990 г. до датата на прекратяване на трудовия си договор,но с прекъсвания.Или правнорелевантния стаж на ищцата за определяне на обезщетението при прекратяването на трудовото й правоотношение в режима на чл.222 ал.III от КТ възлиза на 22 години. Ето защо относимата хипотеза от колективния трудов договор е по чл.33 ал.I т.3 от него,или се следват точно осем заплати като обезщетение.

         Основата за всяка една заплата също правилно е определена от РС-Хасково.Съобразно допълнително споразумение №328/04.IV.2017 г. месечната заплата на ищцата се формира от основното месечно възнаграждение от 460 лв. и при реализиране на постъпления от игрите на ДПБСТ над установения размер,трудовото възнаграждение на работника се формира по съответния ред с допълнителни суми..

         Видно от справка относно заплатата на Д.Т. през референтния месец ноември 2017 г. същата възлиза общо на облагаема сума от 1 999.88 лв.,от които са отразени и начисления съобразно втора точка от обсъденото допълнително споразумение по трудовия й договор, допълнително възнаграждение от 790.02 лв.От формирането на базата за изплащане на обезщетението по чл.222 ал.III от КТ следва да отпадне сумата от 38.75 лв.,която има характер на награда,не е част от регулярното трудово възнаграждение.Изплатената сума от 790.02 лв. по своята същност е предвидена в трудовите правоотношения между страните като постоянна основа,която е различна всеки месец като величина.Същата е сигурна компонента при формиране на всяко трудово възнаграждение на ищцата.Ето защо тя следва да участва при формирането на размера на изплатеното обезщетение от работодателя на работника.

  В тази насока първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно,поради което следва да се потвърди като въззивния съд препраща и към относимите към този резултат негови мотиви на основание чл.272 от ГПК.

  Разноски не се следват за страните предвид разпоредения резултат по делото.

  Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 ал.II от ГПК Окръжен съд-Хасково

 

Р   Е   Ш   И

 

                   ПОТВЪРЖДАВА решение №694/05.ХII.2018 г. постановено по гр.дело №1618/2018 г. на Районен съд-Хасково.

                   РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                   Председател :

 

 

 

                   Членове   :    1.                                  2.