Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Каварна, 13.03.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание проведено на четвърти февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при
секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 857 по описа за
2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от М.Т.М., срещу М.Р.Ф., иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 от ЗЗД, за присъждане
на обезщетение на ищеца за причинени му неимуществени вреди от страна на
ответника, изразяващи се в злепоставяне в обществото и накърняване на доброто
му име, причиняване на тежък стрес с разстройство в адаптацията и протрахирана
депресивна реакция.
В исковата молба
ищецът излага, че от 2014 г. е вдовец и живее в гр.
Каварна заедно с малолетното си дете и родителите си. Твърди, че в с. Н.
семейството му притежава недвижим имот – къща и дворно място, които той
посещава в свободното си време. Работи като старши полицай – водач на патрулен
автомобил в ГПУ Каварна.
Твърди,
че ответникът М.Ф. е закупил съседен имот на техния в с. Н., където ежегодно
пребивава от м.май да края на лятото. В началото отношенията между тях били
добросъседски. От месец юни 2017 г. ответникът рязко променил отношението си
към семейството на ищеца, като започнал периодично да идва до общата им ограда
и да вика някакви думи на немски език, сочейки към ушите си и размахвайки ръце
да крещи „Стоп музик”.
Ищецът
твърди, че семейството му слуша обикновено радио, по което вървят ежедневните
предавания: новини, музика, коментари и т.н. Радиоапаратът се намирал на повече
от 30 м. от дома на ответника и не бил снабден с мощни тонколони, а и никога не
го усилвали до край. След зачестилите забележки от страна на ответника,
семейството на ищеца окончателно престанало да пуска радиото извън дома.
Твърди, че агресивното поведение на ответника към тях не престанало, а напротив
ескалирало в безпричинно сезиране на различни институции.
Във
връзка с депозирани в РЗИ Добрич и Община Каварна жалби, срещу ищеца започнали
проверки от ОД на МВР Добрич, РУ Каварна и Община Каварна. Образувана била и
прокурорска проверка по случая. В резултата на ежедневните нападки от страна на
ответника и даването на обяснения пред различни органи, в даден момент усетил
някакво по-особено отношение на колегите и ръководството към него, което го
накарало да се дистанцира дори към най-близките си приятели и колеги, да се
затвори в себе си и да изпадне в състояние на психическа депресия. Започнал да
се опасява да не загуби работата си, а от там и средства които получавал за
труда си, с които обезпечавал собствената си и на детето издръжка. Описаното довело
до състояние на потиснатост и до загуба на спокойния му сън, до поява на
постоянна умора и отпадналост, наложило се да потърси помощта на психиатър.
Счита, че с действията си, извършени виновно ответникът му е причинил
неимуществени вреди изразяващи се в злепоставяне в обществото и накърняване на
доброто му име и граден години наред авторитет, нарушил е драстично психическия
му комфорт до степен на причиняване на тежък стрес с разстройство в адаптацията
и протрахирана депресивна реакция. С оглед изложеното моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение за причинените му виновно от него страна
неимуществени вреди, в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска и направените по делото разноски.
Ответникът
М.Р.Ф.,
чрез процесуалния си представител оспорва предявения
срещу него иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва
обстоятелството, че е подал жалби до РЗИ Добрич и Община Каварна, съдържащи
оплакване, че силната музика произлизаща от двора на ищеца уврежда слуха му и в
цялост се явява нездравословна, т.к. го лишавала от необходимия екзистенциален
минимум на спокойствие, но твърди, че действията му били насочени към защита на
законните му права и интереси и представлявали упражняване на нормативно
установено субективно право, което е правомерно.
Твърди, че не е
депозирал нито една жалба до полицията или до прокуратурата с твърдения, че
ищецът извършва каквото и да било противоправно деяние, а е търсил други
процесуални възможности за защита, които от една страна да решат житейската
ситуация между тях, а от друга да пази доколкото е възможно доброто име на
ищеца пред колегите му. Освен това счита, че опазването на доброто име на ищеца
не би могло да представлява най-висша ценност за ответника, до степен до която
той да лиши сам себе си от процесуалното си право на защита на собствените си
човешки права.
Наред с
изложеното твърди, че не са налице кумулативните предпоставки за уважаване на
предявени иск с правно осн. чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, обусловено от волята
на извършителя, което да е противоправно, да е извършено виновно и да се намира
в причинна връзка с реално настъпила вреда, която да е доказана както по
основание, така и по размер. С изложените мотиви настоява за цялостно
отхвърляне на иска, с присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът, след като прецени исканията и доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Установява се от
представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот **** на
нотариус С.Андреева, че на 07.11.2014 г. М.Р.Ф. е закупил от Е. Д.Ц., поземлен
имот – дворно място с площ 2350 кв.м. ведно с построената в имота еднофамилна
жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м. с административен адрес с. Н., общ.
Каварна, ул. ***.
На 13.08.2018 г.
ответникът Ф. е подал жалба до директора на РЗИ Добрич, в която е изложи
оплаквания срещу съседите си живущи на адрес с. Н., ул. *** за това че всеки
ден от 8.00 ч. до 21,30 ч. пускат много
силна музика. Посочил, е че децибелите са толкова високи, че не може въобще да
отвори прозорците, не може да почива от силната музика и е получил заболяване
на ушите. Посочил е още, че съседите му са поставили в двора си две огромни
тонколони, които правят живота му непоносим. Многократно ги е молил да намалят
музиката, но те му отговаряли, че „тук е България и те могат да правят каквото
си искат в техния двор и ако не му харесва да си заминава за Германия.” Многократно
се е оплаквал на кметския наместник на селото, но не били предприети никакви
мерки. В жалбата е посочил, че синът на семейството е граничен полицай и всички
имат страх от него, дори и той, защото е много агресивен. Поискал е да му бъде
оказано съдействие за разрешаване на проблема, за да може да живее спокойно в
собствения си дом. Към жалбата е приложил амбулаторен лист № 1691/11.09.2017 г.
изд. от д-р В.Ц. – невролог, физиотерапевт, в който е вписано, че Ф. се оплаква
от шум в ушите, неспокойствие, непостоянно главоболие, безсъние, като му е
предписано медикаментозно лечение.
Жалба с
идентично съдържание е депозирана на 14.08.2018 г. и до Кмета на Община Каварна.
Жалбата подадена
до РЗИ Добрич е препратена на Община Каварна по компетентност, видно от писмо
изх.№ РД-15-1559/14.09.2018 г. (л.48 от делото), като с това писмо и с друго с
изх. № П ус-36/05.10.2018 г., двете с идентично съдържание, на жалбоподателя е
отговорено, че при извършената на 12.09.2018 г. проверка от служители на Община
Каварна, на ул. „Втора” в с. Н., не е било констатирано наличието на музика или
друг вид шум, който да е вреден и/или неприятен за гражданите в разрез с
допустимите норми. В имота собственост на Тодор М. Стойчев не е установено
наличието на каквато и да било аудио техника, която може да е източник на шум.
Установява се от
представеното постановление от 10.10.2018 г. на Районен прокурор Г.Гавраилов,
че във връзка с подадена от М.Ф. *** жалба е образувана преписка № 792/2018 г.
От съдържанието на постановлението се установява, че по депозираната жалба до
РЗИ Добрич е дадено заключение, че сигнала изпратен от Ф. не е от тяхната
компетентност и материалите са изпратени до Кмета на Община Каварна и до
Директора на ОДМВР Добрич. С оглед съдържащите се твърдения за агресивно
поведение на граничен полицай макар, че ОДМВР Добрич не е компетентния орган по
линия на субординацията, е извършена проверка, която е завършила с мнение за
прекратяване поради липса на данни за извършено престъпление. След извършената
проверка по преписка № 792/2018 г. и събраните материали не са установени данни
за извършено престъпление от общ характер, поради което районния прокурор е
постановил отказ да образува досъдебно производство по преписката и е прекратил
същата.
От представените
от ищеца амбулаторен лист № 6675/18.12.2018 г. и медицинско удостоверение №
239/20.11.2018 г. се установява, че М. страда от хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност и приема предписани му медикаменти, както и
че му е поставена диагноза – състояние след реакция на тежък стрес с разстройства
в адаптацията, протрахирана депресивна реакция.
По делото е
прието заключение на вещите лица К.К. и Д.Д. по допуснатата комплексна
съдебномедицинска и психиатрична експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда, като компетентно изготвено отговарящо изчерпателно на поставените въпроси.
От същата се установява, че диагностицираното в представеното медицинско
удостоверение психично разстройство на ищеца М., към настоящия момент, в
резултат на проведеното лечение е отзвучало, като емоционалния му заряд към
момента на освидетелстването става актуален при възпроизвеждане на момента на
инцидента. Към момента на освидетелстването ищецът не приема медикаменти за
лечение на диагностицираното към 20.11.2018 г. психично разстройство. Вещото
лице е посочило, че острата стресова реакция, която е в рубриката на
разстройство в адаптацията, е емоционално състояние, което възниква при въздействието
на околната среда и инцидента. При него се нарушава емоционалното равновесие,
което индивида до този момент е имал. Установено е, че има връзка психичното
състояние с изброените действия, но конкретното диагностицирано състояние на
остър стрес е провокиран от момента на инцидента. Към настоящия момент клинични
симптоми на поставената диагноза няма. Психичното състояние на лицето е
адаптивно на околната среда. От представената медицинска документация и
проведения преглед е установено, че Мариан Т.М. страда от хипертонична болест,
за която провежда лечение с антихипертензивни лекарствени средства. Вещото лице
е дало заключение, че след преживяване на стресова ситуация, последната може да
провокира високи стойности на кръвното налягане
развитие на хипертонична криза, без стресовата ситуация да определя
развитието на хипертоничната болест. Последната е заболяване, което е с
хроничен ход, налага провеждане на антихипертензивна терапия, противооточна
терапия, спазване на хигиенно-диетичен режим.
По делото са
събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите М.А.А., М.В.А,
А.Т.Ч. и Е.Д.Ц. (по делегация).
От показанията
на свидетелката А. се установява, че същата познава добре страните по делото,
т.к. е кметски наместник на с.Н. от четири години, а освен това от 20 години
живее в селото. Свидетелката първоначално заяви, че оплаквания от ответника за силен
шум от съседите му не е получавала. Ответникът не бил идвал при нея да се
оплаква и тя не е разговаряла с него. Също така заяви, че никой друг не и е
казвал от името на ответника, че има силен шум от съседния имот. За проблема била
разбрала от служители на община Каварна, които са и се обадили във връзка с подадената
жалба. С началника на отдел „Гражданска защита на населението” разговаряли, за
това, че не били установени децибелите, не е идвала полиция, не е подаван
сигнал на тел. 112 за нарушаване на обществения ред. Свидетелката заяви, че във
връзка с жалбата е разговаряла с ищеца и неговата майка. С ответника не е
разговаряла, поради езиковата бариера. Седмица по-късно в кметството дошли
полицейски служители от гр. Добрич, за да я питат как стоят нещата. Заедно
отишли до дома на ищеца и ответника. С ответника не могли да проведат разговор,
т.к. не владеели езика на който той говори. В дома на ищеца видели тонколона с
размери една педя, закачена отдолу на стряхата на къщата, която снимали. Свидетелката
заяви, че така описаната тонколона е на голямо разстояние – поне 10-12 метра от
дома на ответника и не е насочена към неговия имот, а гледа в противоположна
посока. Според показанията на свидетелката от дома на ищеца през последните
няколко години, особено след смъртта на съпругата му не е имало веселби, музика
или някой да се е оплаквал. Знае, че ищецът не е любител на чашката и
веселбите, по цял ден стоял в къщи и си гледал кошерите с пчелите. Свидетелката заяви, че постоянно живее в
селото и не е чувала силна музика от имота обитаван от ищеца и семейството му.
Освен описаната тонколона не е виждала друга уредба или апарат, както и че минавайки
покрай имота не е чувала тонколоната да е пусната силно. Познава свидетелката Е.,
която е била кметски наместник за около 2-2,5 г., но не е чувала тя да се оплаква
от съседите си.
При извършената
очна ставка със свидетелката Ч. и поставените й допълнителни въпроси, А.
промени първоначалните си показания, като заяви, че си е спомнила за един
случай пред магазина, когато Ч. я уведомила за случая. Свидетелката запалила
колата и отишла до Мариянови, но не установила такава силна музика.
Свидетелят А.
заяви, че познава ищеца от 15 години, т.к. са колеги. За влошените отношения
между страните по делото разбрал от М.
по време на работа. Повода да разговарят по темата бил, че отношението му се
променило рязко в работата. Престанал да коментира, да говори, затворил се в
себе си. Не излизал с колегите си на събирания и мероприятия. Споделил му, че
при него са идвали колеги от национална полиция, да го разпитват. В последствие
свидетелят разбрал, че М. почти всяка седмица е бил разпитван, привикван от
ръководството във връзка с инцидента. А. забелязал когато били в командировка,
на школа, че ищецът много често употребява таблетки. Когато го попитал за какво
са, той му обяснил, че са за кръвно и за успокоение. Свидетелят заяви, че след
случилото се, колегите на М. не са променили отношението си към него, но самият
той е намалил общуването си с колегите само до служебни разговори.
От показанията на
свидетелката Ч. се установи, че познава ищеца и ответника, т.к. от 2000 година
има къща в с. Н. и цяло лято прекарва там. С ответника се запознала през 2017
година в заведение намиращо се в центъра на селото. Тъй като свидетелката владеела много добре немски език, двамата
общували свободно. Още в началото на запознанството им ответникът й се оплакал
от силната музика в съседите му. Въпреки, че свидетелката живеела на около
600-700 м. от дома на ищеца, в нейния дом също често се чувала силна музика –
чалга. Ч. заяви, че още през 2017 г. заедно с ответника отишли в дома на
кметския наместник – св.А., като я помолила да разговаря със съседите да
намалят музиката, а тя поела ангажимента да говори. След това още 2-3 пъти свидетелката
ходила с ответника (като преводач) при А., за да търсят съдействие за решаване
на проблема. От кметската наместничка за първи път чула, че бившата
собственичка - св.Ц. си е продала имота заради силната музика от съседите, а в
последствие и други хора от селото потвърдили това.
Свидетелката
разказа, че неведнъж когато музиката е прекалено силна ответникът е идвал в
дома им, оплаквал им се и дори ревял. Свидетелката сподели за случай, в който
чувайки тътена на музиката и знаейки състоянието на ответника е отишла при
кметската наместничка да й каже „слушай, виждаш ли какво е това чудо, обади се,
цялото село се оглушава!”, а тя и отговорила, че нищо не може да направи. Тогава
свидетелката отивайки до дома на ответника видяла в съседния двор една голяма тонколоната поставено на земята и още една
малка закачена на стряхата, от които звучала силната музика. Свидетелката заяви
още, че през времето в което тя е в селото силната музика се чува почти
ежедневно.
Свидетелката
заяви, че не познава М. като агресивен човек и не е чувала някой от селото да
се оплаква от него.
Относно
подадените жалби свидетелката обясни, че след като кметския наместник не е
оказал съдействие на ответника за разрешаване на проблема, той прочел в
интернет, че трябва да се обърне към РЗИ и я помолил да му напише жалбата на
български език. Заедно отишли в Добрич и подали жалбата, като свидетелката
съдействала при превода. От инспекцията им обяснили, че освен при тях трябва да
се обърнат и към полицията, но ответникът не искал, като казал, че от полицията
не му обръщали внимание. По молба на ответника свидетелката написала под негова
диктовка и другата жалба, която подали до община Каварна.
От свидетелските
показания на Е.Ц., разпитана по делегация от РС София, се установява, че през
2003 г. е закупила имот в с. Н., намиращ се на адрес ул. Втора” № 13, който
обитавала през периода 2004 г. – 2006 г. и 2007 г. – 2013 г. Познавала ищеца и
неговите родители, които живеели в съседния имот, поддържали много добри отношения и си помагали. Отношенията им се
влошили когато ищецът докарал с колата си голяма, черна тонколона, висока
метър, със сечение 50 см. на 60 см., свързал я и я пуснал много високо и то с
чалга. Свидетелката информирала за проблема Общински съвет и Кмета на община
Каварна, като няколко души от общината дошли на място, констатирали нещо
помежду си, но отговор не получила. Свидетелката споделя, че през 2012 г. когато
се наложило да се грижи за баща си, който бил на 92 г. и много болен, той я
молел да направи нещо, за да спре силната музика която кънтяла непрекъснато, а
тя от своя страна молела съседите си да спрат музиката, но те не го направили.
Свидетелката заявява, че музиката се пускала и от ищеца и от родителите му,
като това било за тяхно удоволствие, когато копаят зад собствената си къща да
слушат музиката високо. Ц. посочва, че в
заявлението, което е пуснала до общината е поискала да й се даде строителна
линия, за да построи шумоизолираща ограда, но такова не и било издадено. Заради
липсата на разрешение, разбиране от страна на съседите и непрекъснато чуващата
се чалга, която „бичела по 10-12 часа” на ден, свидетелката се принудила и
продала къщата си в с. Н..
Съдът кредитира
в цялост показания на свидетелите А., Ч. и Ц., като ги намира за обективни,
непосредствени, логични, взаимно допълващи се и даващи сведения за спорните по
делото обстоятелства, с оглед конкретните възприятия на всеки един от
свидетелите. Показанията на свидетелката А., като изолирани, вътрешно
противоречиви и противоречащи на останалите гласни доказателства съдът оценява,
като недостоверни и заинтересовани, поради личните и отношения със страните и
не ги цени при постановяване на съдебния акт.
При така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с иск за обезщетяване на
неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Искът е процесуално допустим - заявен е от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това - ищецът твърди,
че в резултат от противоправно деяние под формата на действие от ответника е
претърпял неимуществени вреди, чието парично възмездяване претендира. За
допустимостта на процеса е достатъчно да се твърди наличието от ищеца на
спорно, смутено право.
Доказателствената тежест в процеса по иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за установяване осъществяването на
обективните елементи от фактическия състав - деяние под една от двете форми -
действие или бездействие, противоправност на това деяние, причиняването на
вреда - имуществена или неимуществена и пряката причинно следствена
обусловеност на деянието с настъпилия резултат, е на ищеца - арг. чл. 154, ал.
1 от ГПК. Горните обективни елементи представляват твърдения за положителни
факти, от които ищецът има правно очакване за положителни правни последици за
себе си, поради което носи тежестта да ги докаже. Единствено субективния
елемент - вината следва да се опровергае от ответната страна - арг. ал. 2 от
чл. 45 от ЗЗД.
След анализ на всички събрани в настоящото
производство писмени и гласни доказателства съдът приема, че ищецът не е
доказал първия елемент от този фактически състав, а именно, че ответника е
обективирал противоправно деяние, под формата на действие - т.е., че е
осъществил действие, нарушаващо правна повелителна норма, задължаваща към
определено поведение или общия принцип да не се вреди другиму. Само
противоправно деяние е основание за ангажиране на деликтна отговорност. В
случая ответникът е упражнила едно свое установено от закона право на жалба. Вярно
е, че с това право не може да се злоупотребява, като злоупотребата с право е
институт на всички клонове на правото и при установяване на такава съдът и
другите държавни органи не следва да дават защита на титуляра на правото. Защита на права /включително и чрез подаването
на жалба до компетентните органи/ обаче не представлява злоупотреба с право,
която следва да бъде санкционирана. Принципно превратното упражнение на
субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици
са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез
които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно и
обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба. Добросъвестността е
налице, когато правото се упражнява с убеждението, че то съществува.
В процесния
случай се установи безспорно, че ответникът не е подавал жалба до полицията и
прокуратурата и не е имал за цел да навреди на ищеца. След като не е получил
съдействие от местната власт, същият е подал жалба до РЗИ, със съзнанието, че
това е органът, който може да му окаже съдействие за разрешаване на проблема. Доказателства
за преднамереност в поведението ответника липсват и в данните съдържащи се в
постановлението на прокурора, с което е отказал образуването на досъдебно производство.
От изложеното по-горе следва, че в случая не е
налице елементът "противоправност" от фактическия състав на
отговорността по чл. 45 ЗЗД. Същевременно, следва да бъде посочено, че
отговорност за вреди, възникнали при упражняване на права може да се търси само
при недобросъвестното им упражняване, т.е. при умисъл /за който презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД не важи, а следва да се докаже/ и субективно съзнание на
ответника, че е искал да увреди ищеца, което обаче не се доказва по категоричен
начин.
В случая става дума за упражнено от ответника
право на жалба до държавен орган, което действие не е противоправно. Напротив
ответникът е упражнил свои субективни права по съответния за процесуалния закон
ред, което не прави действията му противоправни. Съдържанието на последното се
изразява в това, че действието респ.бездействието следва да бъдат свързани с
несъобразяване на предписание на конкретна правна норма, което от своя страна
може да се изрази в две форми - осъществяване на правомощие, което едно лице не
притежава или осъществяването му не по установения за това ред. В настоящия
казус не се установи нито една от посочените две проявни форми на вмененото на
ответника поведение и което в този смисъл да е противоправно.
Всеки има право
да се обръща към надлежните органи и да излага пред тях обстоятелства, които са
му известни, като прецени дали, кога и по какъв начин да упражни гарантираното
му от закона право на жалба пред съответния компетентен орган. Гражданинът,
подаващ жалби е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не
бъдат установени. Злоупотребата с право /противоправно поведение/ е налице,
когато жалбите не се отправят с цел да бъдат взети мерки от съответните
държавни органи, а когато на лицето, подаващо жалба е известно, че
обстоятелствата, които твърди са неверни, но подава жалбата, за да навреди на
друго лице или да накърни друг обществен интерес. В този смисъл
недобросъвестното упражняване на правото на жалба е противоправно поведение –
деликт, тъй като се извършва единствено с цел да бъдат увредени права и законни
интереси на други лица (така Решение № 245/05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014
г., I. г. о., Решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., IV г.
о., Решение № 668/19.03.2010 г. по гр. д. № 320/2009 г., IV г. о. и др.).
Съгласно посочената съдебна практика отговорността за вреди от злоупотреба с
право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в
недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на
недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право
вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в
гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието (както в
наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия
търговец) грижа.
В настоящото
производство съдът намира, че ищецът не ангажира доказателства, ответникът да е
подал жалба с цел да го увреди, поради което иска, като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
При този изход
на делото и на осн. чл. 78, ал. 3, в тежест на ищеца следва да се възложат
направената от ответника разноски в размер на 1020,00 лв., съобразно
представения списък и доказателствата към него.
Мотивиран от
изложените съображения, Каварненският районен съд,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 от ЗЗД, от М.Т.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, против М.Р.Ф., гражданин на Република Германия,
роден на *** г. с адрес в Република България, с. Н., общ. Каварна, ул. ***, за присъждане на обезщетение на ищеца в размер
на 10 000 лв. за причинени му неимуществени вреди от страна на ответника,
изразяващи се в злепоставяне в обществото и накърняване на доброто му име,
причиняване на тежък стрес с разстройство в адаптацията и протрахирана
депресивна реакция, като неоснователен.
ОСЪЖДА
М.Т.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.Р.Ф.,
гражданин на Република Германия, роден на *** г. с адрес в Република България,
с. Н., общ. Каварна, ул. ***, сумата от 1020,00 лв.
(хиляда и двадесет лева), представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл.
7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……………….