ОПРЕДЕЛЕНИЕ №619
гр. Варна, 02.10..2019г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов ч. гр. дело № 462/19г., намира следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 3982/25.07.19г. по вх.
регистър на ШОС, подадена от адв. Д.М. като процесуален
представител на Л.А.Х. от гр. Шумен, насочена против разпореждане № 376/ 05.07.19г., постановено по в.гр.д. № 185/19г. на ШОС, с което е била върната
подадената от Л. Х. въззивна жалба срещу решение № 195/05.03.19г. по гр.д. №
3551/17г. на ШРС. Счита се, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и
се претендира отмяната му. Изложено е, че въззивният съд е приел да разглежда
въззивно дело, образувано по жалба срещу решение именно по гр.д. № 3551/17г. на
ШРС – както е написано и в адресната част на въззивната жалба. Поради това не е
било налице основание въззивната жалба да се оставя без движение, а след това
въззивното производство да се прекратява. Акцентира се и на допуснати от съда
неточности в обжалваното разпореждане, досежно цитираната дата, на която е била
депозирана молбата за продължаване на срока /изписано било 2013г., а делото е
от 2017г./, както и че е било поискано удължаване с „няколко дадени срока“.
Поради това се счита, че разпореждането е незаконосъобразно. Сочи се и на затруднения
на процесуалния представител на въззивника да получи информация относно
произнасянето на въззивния съд по молбата му за продължаване на срока за
изпълнение указанията, които се дължат на липсата на осигурена от съда
възможност за телефонна връзка – на посочените в електронната страница на съда
телефони никой не е отговарял.
В предвидения срок е депозиран
отговор на частната жалба от насрещната страна Ф.Х. чрез адв. Св. Е. ***, с
който същата е оспорена като неоснователна по изложени в нея съображения.
Частната жалба е подадена в срок,
от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, същата е
редовна и подадена от надлежно упълномощен процесуален представител /съобразно
представените с молба вх. № 5398/01.10.19г. доказателства в тази насока/,
поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
С решение № 195/05.03.19г. по
гр.д. № 3551/17г. на ШРС се е произнесъл по предявените от всеки от съпрузите
претенции като е прекратил сключения между тях граждански брак като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на съпруга Л.А.Х.; предоставил упражняването на
родителските права върху двете има деца на майката и определил режим на лични
контакти на всяко от децата с баща им; последният е осъден да им заплаща
месечна издръжка в определен размер; ползването на семейното жилище е
предоставено на съпруга Л.Х. и същият е осъден да заплати дължимите по делото
такси и разноски.
Производството пред ШОС е
образувано въз основа на подадената чрез ШРС въззивна жалба от адв. Д. М. като
процесуален представител на Л.А.Х. по гр.д. № 3551/17г. по описа на ШРС /така
изрично в заглавната част на жалбата/, насочена срещу решение на „ВПРС №
195/05.03.19г. по същото дело“. В жалбата са изложени доводи, че въззивникът не
е доволен от постановеното решение по гр.д. № 3551/17г., тъй като съдът
неправилно е дал вяра само на свидетеля на ищцата, а не и на този на ответника;
че неправилно е оценена доказателствената стойност на представени от ищцата
писмени доказателства във връзка с вината; че неправилно е определен размера на
издръжката, която въззивникът е осъден да заплаща на всяко от децата си; че
неправилно е оценено от съда процесуалното поведение на ответника в първата
инстанция. Поради това въззивникът е претендирал обжалваното решение да бъде
отменено като неправилно и въз основа на събраните от по делото доказателства
въззивният съд да уважи исковата претенция на ответника в насрещния иск,
алтернативно да се намали размера на първоначално определената издръжка.
С определение без № от дата
21.05.19г. производството по въззивното дело
е оставено без движение, като на жалбоподателя е указано в 1-седмичен срок да
уточни в писмен вид въззивната си жалба, посочвайки в коя част обжалва
първоинстанционното решение и в какво се състои искането му, в т.ч. размера на
издръжката, вината и др. Посочено е, че при неотстраняване на нередовностите в
дадения срок, въззивната жалба ще бъде върната.
В указания срок е подадена молба
с вх. № 3195/13.06.19г. от процесуалния представител на въззивника, с която на
осн. чл. 63, ал. 1 от ГПК е отправено искане да бъде продължен дадения срок с
няколко дни, поради наличието на неотложните ангажименти на адвоката във връзка
с организацията и подготовката на предстоящото раждане от съпругата му в гр.
Варна.
С еднолично разпореждане
съдията-докладчик е „удължил“ срока за отстраняване на нередовностите на
въззивната жалба до 28.06.19г. С обжалваното разпореждане /по съществото си
определение за прекратяване на въззивното производство/ от 05.07.19г. съдът е
върнал въззивната жалба на осн. чл. 262, ал. 2 от ГПК поради неотстраняването
на нередовностите ѝ – погрешно посочване на обжалваното решение като
такова по дело на ВПРС, както и неизпълнение в указания и продължен срок на
дадените с разпореждането от 21.05.19г. указания.
Настоящият съд намира, че не са
били налице факти от хипотезата на чл. 262, ал. 1 от ГПК и въззивната жалба не
е била нередовна. Макар и в жалбата да е била допусната очевидна грешка при
посочване на първоинстанционния съд, решението по чието дело се обжалва, то
волята на страната безусловно и без никакви затруднения е изводима – обжалва се
решение по гр.д. № 3551/17г. на ШРС
/така в заглавната част на жалбата на 2 места, както и в нейната
обстоятелствена част, предпосл. абзац/, а не на ВПРС. В тази връзка следва да
се отбележи, че такава неяснота не е била отбелязана и от въззивния съд в
определението му от 21.05.19г., за да послужи като основание за прилагане на
правните последици на чл. 262, ал. 2 от ГПК.
Освен това във въззивната жалба
ясно е посочено, че се обжалва цялото
първоинстанционно решение /абз. 1/ като са наведени оплаквания за допуснати от
съда нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Ясно е посочено
и какво е отправеното до въззивния съд искане – да се отмени обжалваното
решение и въззивният съд да уважи исковата претенция на ответника в насрещния
иск /инкорпориран в отговора на исковата молба, съобразно уточнението с молбата
от 23.01.18г. на л. 50 - за прекратяването на брака по вина на ищцата, за
предоставяне упражняването на родителските права върху общите деца на бащата;
за определяне на режим на лични отношения с майката/. В условията на
евентуалност е отправено от въззивника искане /а не както неправилно е посочено
в жалбата – „алтернативно“/ - да се намали размера на първоначално определената
в тежест на въззивника издръжка.
Съобразно гореизложеното,
обжалвания съдебен акт следва да се отмени и делото да се върне за продължаване
на съдопроизводствените действия, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане
№ 376/ 05.07.19г. (по същество определение), постановено по в.гр.д. № 185/19г. на ШОС, с което е била върната
подадената от Л.А.Х. въззивна жалба срещу решение № 195/05.03.19г. по гр.д. №
3551/17г. на ШРС и ВРЪЩА делото на ШОС
за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: