№ 704
гр. Варна, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502632 по описа за 2022 година
Производството по делото е приключило с постановяване на акт по същество –
решение № 36 от 13.01.2023г.
В срока за касационно обжалване на така постановеното решение, по делото е
постъпила молба вх. № 4477/20.02.2023г. от страните по делото, с която съдът се информира
за проведени между тях извънсъдебни преговори и споразумение, при което се отправят
следните искания:
Ищецът/въззиваем Ц. Г. се отказва от предявения от него иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ и моли съдът да обезсили съдебните решения по този иск и да
прекрати производството по същия, както и на основание чл. 264 от ГПК оттегля
изцяло въззивната си жалба срещу Решение № 151 от 04.10.2022г. за изменение на
решението на ДРС по чл. 248 от ГПК и моли за прекратяване на въззивното
производство в тази част.
Въззивникът „Девня Цимент“ АД се съгласява с оттеглянето на въззивната жалба.
Въззивникът „Девня Цимент“ АД на основание чл. 264 от ГПК оттегля изцяло
въззивната си жалба срещу Решение № 128 от 19.07.2022г. на ДРС, въз основа на
която е образувано настоящото в.гр.д. и моли въззивният съд да обезсили собственото
си решение по това дело.
Въззиваемата страна Ц. Г. се съгласява с това оттегляне на въззивната жалба.
Съдебният състав, за да се произнесе взе предвид, че отправените в изложения смисъл
искания са процесуално недопустими.
Производството пред въззивния съд не е висящо, доколкото е налице произнасяне с
въззивно решение, което е съобщено на страните. Съгласно правилото на чл. 246 от
ГПК съдът след като обяви решението си по делото, не може сам да го отмени или измени.
1
С нормата на чл. 246 от ГПК е въведена изрична забрана за отмяна или изменение на
съдебното решение от съда, който го е постановил, като същата влиза в сила от деня на
неговото обявяване. Именно тази разпоредена от процесуалния закон неоттегляемост
/неизменимост/ на съдебното решение от постановилия го съд, нито по почин на последния,
нито по почин на страните, без времево ограничение и необвързана от влизането му в сила,
се явява и един от елементите на неговия стабилитет, който не би могъл да бъде преодолян
извън изрично предвидените от законодателя изключения.
Оттеглянето на въззивната жалба, съгласно чл. 264, ал. 1 от ГПК, може да се
предприеме от страната във всяко положение на делото, но докато то е висящо пред
настоящата инстанция, каквото настоящото дело не е. С постановяване на въззивното
решение производството не е висящо пред въззивния съд, а страните имат право на
касационно обжалване и в съответствие с упражняването му, делото ще се пренесе пред
касационната инстанция, или при неподаване на касационна жалба, въззивното решение ще
влезе в сила. Това е така, защото с постановяване на въззивното съдебно решение, спорът
вече не е висящ пред въззивната инстанция, която се явява администрираща по отношение
на подадените срещу решението жалби. Правният спор може да бъде пренесен пред
касационната инстанция при валидното й сезиране с редовна и допустима касационна жалба.
Само при валидно сезиране на касационната инстанция и при наличие на предпоставките на
чл. 264 и чл. 233 от ГПК, пред нея може да бъде заявено десезирането на съда от правния
спор, по което и касационната инстанция би дължала произнасяне. Обезсилването на
собственото въззивно решение и частично на първоинстанционното такова извън
висящността на делото пред него е извън правомощията на ВОС. От момента на обявяване
на решение № 36 от 13.01.2023г. настоящият съд е десезиран с разглеждането на правния
спор по гр.д. № 2632/2022г., част от който е и спорът по иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ.
До постановяване на решението, въззивникът е разполагал с правото да оттегли
жалбата си, по която е образувано въззивното производство. След като е постановено
решението на въззивният съд и същото му е съобщено, той има право да го обжалва, но не и
да десезира въззивния съд, постановил своето решение. Последният не може сам нито да го
отмени, нито да го измени, нито да го обезсили, а при подаване на касационна жалба следва
да предприеме действия по пренасяне на делото пред по-горната инстанция.
От друга страна частичен отказ от исковете може да се предприеме във всяко
положение на делото, но отново докато е висящо производството пред съдебните инстанции
– въззивна или касационна, като в закона е посочено, че когато отказът е направен пред
въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Ако при заявен
отказ от иска постановилият решението си съд можеше сам да го обезсили, редакцията на
чл. 233, изр. последно от ГПК би била в този смисъл. Това е така с оглед характера на отказа
от иска на процесуално действие на ищеца, свързано с процесуални последици – десезиране
на съда със спора. Оттеглянето на жалбата също може да се предприеме във всяко
положение на делото, но докато производството, образувано по нея е висящо, което в
2
случая не е така, с оглед постановеното въззивно решение. Отказ от иск или оттегляне на
жалба предприети извън хода на делото са процесуално недопустими за разглеждане от съда
постановил акта по същество на делото.
Изключение от така установената процесуална забрана е предвидена единствено в
хипотезата на чл. 249 от ГПК – когато в срока за обжалване, т.е. преди влизане на
постановеното съдебно решение в сила страните по спора заявят, че са се спогодили и
изразят общата си воля за прекратяване на делото. Извън правомощието на решаващия съд е
да обезсили собственото си решение на друго основание. А хипотезата на чл. 249 от ГПК –
за обезсилването му при определените в нея предпоставки, в случая не е налице. Въпреки
използваната в молбата формулировка „проведени извънсъдебни преговори и
споразумение“, предприетите процесуални действия от всяка от страните по правната си
същност се изразяват в оттегляне на въззивни жалби и частичен отказ от един от
предявените три обективно кумулативно предявени искове. С така предприетите действия
предметът на делото не е изчерпан и спогодба между страните обхващаща целия спорен
предмет не е постигната, а е изразена обща воля за цялостно обезсилване на въззивното
решение и частично на първоинстанционното такова, като целта им е решението на ДРС да
се стабилизира по предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ.
Поради изложените съображения, подадената молба за оттегляне на въззивната жалба
от всеки от въззивниците, както и за частичен отказ от предявените искове са недопустими
поради постъпването им след постановяване на въззивното решение /в този смисъл
Определение № 307 от 8.07.2010г. по ч.гр.д. № 209/2010г. на ВКС, II ГО; Определение №
408 от 7.11.2017г. по ч.гр.д. № 4018/2017г. на ВКС, III ГО и др./.
Като недопустима молбата следва да се остави без разглеждане. Това произнасяне
няма преграждащ характер, нито обжалваемостта на определението е предвидена изрично в
закона. Ето защо същото няма да подлежи на обжалване с частна жалба.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 264, ал. 1 от ГПК и на
основание чл. 233 от ГПК постъпила от страните молба вх. № 4477/20.02.2023г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3