Р Е Ш Е Н И Е
град София, 16.05.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия Евтимов ч.гр.д. № 5735
по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. чл. 436
- 438 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба на длъжника „ДЗИ-О.З.“ ЕАД срещу разноските и
таксите, определени с покана за доброволно изпълнение изх. № 17265/01.04.2019
г., по изп. дело № 20198510400563 по описа на ЧСИ М.П., с район на действие
СГС, рег. № 851 на КЧСИ. Подробно
в жалбата са изложени съображенията. Жалбоподателят моли да се приеме, че по
изпълнителното дело не се дължат разноски и последните да бъдат изцяло
отменени.
Взискателят „Б.“ ЕООД е възразил по
изложеното в жалбата и моли същата да се остави без разглеждане, евентуално –
без уважение. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
ЧСИ М.П. в представените мотиви е изложил съображения за
неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след като
обсъди доводите, изложени в жалбата и становището по нея, както и обясненията
на частен съдебен изпълнител М.П., прие следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена
е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на
съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. На
обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението, вкл. поканата за
доброволно изпълнение (т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК на ВКС).
Видно от връчената на длъжника
покана за доброволно изпълнение, задължението по изпълнителното дело възлиза на
318.46 лева, от които 9.34 лева – сума по изпълнителния лист, 200 лева –
разноски по изпълнителното дело, и 109.12 лева – такси по ТТРЗЧСИ.
Изпълнителният
процес представлява позволена и уредена от закона принуда, която обаче е
допустима, само когато се упражнява законосъобразно, затова и принципът за
законоустановеност на принудата е общоправов, а не отраслов. Във връзка с упражняването на правата от правните субекти основният закон
установява определени граници. Нормата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на
Република България забранява злоупотребата с права, а чл. 3 ГПК изрично
разписва задължение за правните субекти да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В конкретния случай преди образуване на изпълнителното дело
длъжникът е изпратил писмо до взискателя, с което е изразил незабавната си
готовност да заплати процесната сума от 9.34 лева и е поискал от взискателя да му предостави
данни за банкова сметка, ***, но пратката е върната на получателя, тъй като
никой не е бил намерен на регистрирания в търговския регистър адрес на
управление на дружеството-взискател. От друга страна, по делото липсват доказателства
за известна на длъжника, преди образуване на изпълнителното дело, банкова
сметка ***, по която да се заплати процесната сума. Взискателят, като търговец,
е следвало да осигури на своя адрес канцелария и работници, респ. служители,
които да получават кореспонденцията, адресирана до него. След като той не е
сторил това, а е завел изпълнителното дело, упражненото от него процесуално
право да търси принудително удовлетворяване на своето вземане е недобросъвестно
и в разрез с добрите нрави. При това положение длъжникът не трябва да носи
отговорност за разноските по изпълнението.
По изложените
аргументи съдът намира, че поканата за доброволно изпълнение в
частта, в която са начислени разноски по изпълнителното дело в размер на 200
лева, и в частта, в която са начислени такси по ТТРЗЧСИ в размер на 109.12 лева, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Искане за разноски
не е заявено от жалбоподателя, поради което съдът не се произнася по този
въпрос с решението си. С оглед изхода на делото, претенцията
на ответника по жалбата за присъждане на адвокатско възнаграждение е
неоснователна и съдът я оставя без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ покана за
доброволно изпълнение изх. № 17265/01.04.2019 г. по изпълнително дело № 20198510400563 по описа на ЧСИ М.П., в частта, в която са начислени разноски по изпълнителното дело в размер на
200 лева, и в частта, в която са
начислени такси по ТТРЗЧСИ в размер на 109.12 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „Б.“ ЕООД за присъждане на адвокатско възнаграждение по настоящото дело, като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.