РЕШЕНИЕ
№ 1531
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110200443 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на управителя на „Стройкомплект” ЕООД, ЕИК
****** със седалище и адрес на управление гр. София, ул. *********** срещу
Наказателно постановление КГ-2463/05.12.2022 г. на Председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/, с което за
нарушаване на чл. 47, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1, т. 3 от Закона за енергията от
възобновяеми източници/ЗЕВИ/, на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 50 000 лв., както и заплащане на
разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 135 лв., от които 95
лв. за изпитване в Лаборатория за изпитване за горива, смазочни материали и
присадки към ДАМТН - ГД ККТГ, гр. София и 40 лв. за вземане на проба, на
основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 (обн. ДВ,
бр. 50/1999 г., посл. изм. ДВ., бр. 33/2020 г.).
В жалбата се излагат аргументи за погрешно възприета фактическа
обстановка от проверяващите лица, а впоследствие и от административно-
наказващия орган. В тази връзка се сочи, че „Стройкомплект” ЕООД не
1
притежава качеството на краен разпространител по смисъла на чл.47, ал.4 от
ЗЕВИ. Твърди се, че цялото количество на потребяваното гориво на
проверявания обект–ведомствена бензиностанция се използвало единствено и
само за темпериране на товарните помещения, чрез агрегатите на
полуремаркетата, теглени от влекачите, но не и за зареждане на ревервоарите
на самите влекачи. Последните зареждали гориво от бензиностанции „Шел“,
за което са представени по делото писмени доказателства от страна на
жалбоподателя.
По –натътък в жалбата се навеждат доводи, че в хода на извършваната
проверка не било установено изпълнителното деяние по чл.47, ал.4 от ЗЕВИ
-„предлагане на горивата“. Процесната бензиностанция била изградена, за да
извършва зареждане на течни горива по чл.118, ал.8 от ЗДДС за собствени
нужди, след дадени указания от НАП, който са приложени към жалбата. Тези
твърдения на жалбоподателя намирали подкрепа в представените разпечатки
от фискалното устройство в обекта –дневен финансов отчет и неговата
счетоводна разшифровка по клиенти, карти и стоки, както и представените
талони на полуремаркетата, от които се установявало, че именно тези
инсталации за темпериране са били зареждани във ведомствената
бензиностанция.
По изложените аргументи се отправя искане съдът да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното НП, като неправилно и
незаконосъобразно. В условията на алтернативност се отправя молба за
приложение на хипотезата на чл.28 от ЗАНН и определяне на настоящия
случай, като маловажен такъв.
В проведените по делото съдебни заседания, дружеството -
жалбоподател, редовно призовано, се представлява от пълномощника си –
юрк.Ф. –АК- Варна. Последният в дадения ход по същество пледира за
отмяна на обжалваното НП по съображенията, подробно изложени в жалбата.
Допълнителни аргументи за това развива в представени писмени бележки.
Претендира присъждане на сторените от доверителя му разноски в
производството за адвокатско възнаграждение, за които представя списък и
доказателство за извършеното им плащане.
Административно –наказващият орган – редовно призован, се
представлява от процесуалния си представител – ст.експерт, юрист в ДАМТН
2
- Р.Шаламанова, която е депозирала в съда писмено становище по
основателността на жалбата. В хода на съдебните прения изразява становище,
че атакуваният санкционен акт е правилен и законосъобразен, поради което
следвало да бъде потвърден от съда. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай,
че същото надвишава установения законов минимум в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.07.2022 г. била извършена проверка от служители на ДАМТН в
търговски обект – бензиностанция „Ведомствена бензиностанция“ № 1,
находящ се в гр. София, ул.“Поручик Неделчо Бончев“ № 6, стопанисван от
„Стройкомплект” ЕООД.
В хода на проверката, от бензиноколонка № 2 била взета проба от
течното гориво - гориво за дизелови двигатели с протокол за проверка и
вземане на проба от течно гориво № С-0116/06.07.2022 г.
При проверката се установило, че последната доставка на горивото е в
количество 3369 литра по Нареждане за експедиция № 1421312/05.07.2022 г.,
АДД № 0000000007013505/05.07.2022 г. с Декларация за съответствие №
257/28.06.2022 г., която е издадена от “Лукойл България“ АД, за партида №
257 в количество 1500 t. Наличното количество в резервоара, който бил
свързан с бензиноколонка № 2 било 3171 литра.
След изпитване на контролната проба в стационарна акредитирана
лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД
ККТГ - ДАМТН, гр. София, ж.к.“Младост“, кв.“Полигона“, ул.“Проф.Петър
Мутафчиев“ № 2, притежаваща Сертификат за акредитация на БСА рег. № 35
ЛИ/23.11.2020 г., валиден до 30.10.2024 г., бил издаден Протокол от
изпитване № С-0237/07.07.2022 г.
На основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТГ била
извършена експертиза и бил изготвен Констативен протокол за съдържание
на биогориво в течно гориво № КП-0406-Б/07.07.2022 г., съгласно който
3
полученият резултат за съдържание на биогориво в течно гориво се
отклонявало от допустимата гранична стойност:
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЕВИ, във връзка с Приложение № 2 от
Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол/ НИКТГУРНТК/, изпитването за съдържание на
биодизел в гориво за дизелови двигатели било проведено по метода на БДС
ЕИ 14078 "Течни нефтопродукти. Определяне съдържанието на метилови
естери на мастни киселини (FАМЕ) в средни дестилати. Метод на
инфрачервена спектрометрия".
Полученият резултат от изпитването по показател "Съдържание на
метилови естери на мастни киселини (FАМЕ)" бил под 0, 05% при норма
минимум 6% обемни, в съответствие с изискванията на ЗЕВИ. За полученият
резултат от изпитването не можело да бъдат приложени критериите за
прецизност на използвания метод, съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК, поради
липса на точна стойност в протокола от изпитване /резултатът бил под
обхвата на стандарта/. По този показател, продуктът не съответствал на
изискването за съдържание на биогориво в течно гориво.
"Биодизел" е метилов естер, произведен от растителни или животински
мазнини, с качество на дизелово гориво, предназначен за употреба чист или в
смес с гориво за дизелови двигатели съгласно § 1, т. 1 буква "а" от ДР на
ЗЕВИ вр. с § 1, т. 3а от ДР от НИКТГУРНТК.
При изпитването на контролната проба било установено несъответствие
на анализираното течно гориво - гориво за дизелови двигатели по посочения
показател с изискванията към него, съгласно чл. 47, ал. 1, т. 3 и ал. 4 от ЗЕВИ.
Протоколът от изпитване и констативния протокол били изпратени на
основание чл. 22, ал. 8 от НИКТГУРНТК на „Стройкомплект” ЕООД, с писмо
с изх. № 84-01-535/07.07.2022 г. и известие за доставяне от 22.07.2022 г.
С писмо-покана, изх. № 84-00-89/07.07.2022 г., предадена на ръка на
обекта срещу разписка за предадени/получени документи от 07.07.2022 г.,
представител на дружеството бил поканен да се яви за съставяне и връчване
на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Актът бил
надлежно предявен и връчен на лицето Анелия Николаева Панайотова -
упълномощен представител на „Стройкомплект” ЕООД на 12.08.2022 г.,
видно от разписка за предадени/получени документи.
4
В ГД ККТГ постъпило възражение с вх. № 84-02-20-1/22.08.2022 г. от
управителя на дружеството срещу така съставения АУАН № А-32/12.08.2022
г.
Административно –наказващият орган приел възражението за
неоснователно, след което издал атакуваното в настоящото съдебно
производство Наказателно постановление № КГ-2463/05.12.2022 г., с което за
нарушение на чл. 47, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1, т. 3 от Закона за енергията от
възобновяеми източници/ЗЕВИ/, на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 50 000 лв., както и заплащане на
разходите за вземане и изпитване на пробата в общ размер на 135 лв.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
гласните доказателствени средства: показанията на свидетеля –
актосъставител Георги Бъчваров и на свидетелите Анелия Панайотова и
Ангел Серафиев –допуснати до разпит по искане на процесуалния
представител на дружеството –жалбоподател; както и от събраните по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по
реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, които съдът кредитира изцяло, тъй
като същите в своята съвкупност изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
Съдът възприема като обективни и достоверни показанията на
св.Бъчваров, свързани с начина на вземане на процесната проба от течното
гориво и извършената проверка на бензиностанцията, стопанисвана от
дружеството-жалбоподател. В тази насока показанията на свидетеля
кореспондират с приетите от съда писмени доказателства и установения
резултат от изпитване на горивото. Св.Бъчваров в показанията си дадени пред
съда обясни, че при проверката не е бил изследван въпросът за какво се
използва горивото - дали се задоволяват собствени на дружеството нужди или
се предлага на пазара, като беше категоричен, че е видял на място камион да
зарежда от бензиноколонката.
Въпреки, че свидетелите Анелия Панайотова и Ангел Серафиев и към
настоящия момент осъществяват трудовите си функции в дружеството –
жалбоподател, съдът не намери основание да постави под съмнение
изложеното от тях, с оглед възможната им заинтересованост от изхода на
5
делото. В подкрепа на този извод на съда следва да се вземе предвид, че
показанията на свидетелите относно правнорелевантните факти от предмета
на доказване по делото, а именно: начина на работа в процесната
бензиностанция, доставката на горивото от „Лукойл България“АД,
зареждането с дизелово гориво на хладилните агрегати, както и зареждането
на влекачите с гориво от бензиностанции от веригата „Шел“, наличието на
фискално устройство в обекта и връзката му с НАП, изграждането на
бензиностанцията след даване на конкретни указания за това от НАП, намира
потвърждение в представените от страна на жалбоподателя писмени
доказателства, чиято достоверност не беше оспорена от процесуалния
представител на АНО. Ето защо, съдът възприема като достоверни
показанията на свидетелите Панайотова и Серафиев.
Съдът кредитира с доверие всички приложени към материалите на делото
писмени доказателства, тъй като същите изхождат от компетентни органи и
няма основания за поставянето им под съмнение.
От приложената справка, изходяща от дружеството –жалбоподател (л.73
от делото) се установява, че за времето 05.07.2022 г. -06.07.2022 г.
дружеството не е извършвало продажба на гориво на пазара от процесната
бензиностанция, а се е осъществявало само зареждане на негови
полуремаркета с инсталации за темпериране, като е издаван фискален бон на
стойност 1 лв., в който било отбелязано, че горивото е само за вътрешно
потребление и е ставало отчитане на зареденото гориво.
От приложената към материалите на делото счетоводна справка за месец
юли 2022 г. (л.90-102 от делото) се установява, че ползваните от дружеството
–жалбоподател ППС – влекачи са били зареждани с гориво на
бензиностанции от веригата „Шел“.
Достоверността на представените от жалбоподателя писмени
доказателства не беше оспорена от страна на АНО, поради което и съдът не
намери за нужно да допусне изготвяне на съдебно –икономическа експертиза,
чието заключение да отговори на въпроса на инкриминираната дата от
процесната ведомствена бензиностанция осъществявана ли е продажба на
гориво.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящото съдебно
производство жалбоподателят ангажира надлежни доказателства, оборващи
6
фактическите констатации в АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице и е насочена срещу административно –наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. АУАН е съставен изцяло в съответствие с
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, както и НП е съобразено с изискванията на
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от компетентния за това административен
орган. Спазена е предвидената от закона писмена форма, спазени са и
сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е
редовна процедура по връчването на АУАН и НП на представител на
дружеството-жалбоподател.
Безспорно е установено по делото, че изпитваното гориво не отговаря на
нормативните стандарти. Така направената констатация е по определения от
закона ред и начин, като е надлежно удостоверена в съотвените документи,
издадени при изпитването на процесната проба от горивото, като този факт
не се оспорва от страна на дружеството- жалбоподател.
На следващо място, съгласно § 1, т. 12 от ДР от ЗЕВИ вр. § 1, т. 20 от ДР
от ЗЧАВ "краен разпространител" е лице, което разпространява течни горива
на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните
превозни средства на потребителите, включително на собствени превозни
средства".
В случая дори и да се приеме, че дружеството „Стройкомплект” ЕООД е
"краен разпространител" на горивото по смисъла на закона, т. к. зарежда с
гориво хладилните агрегати на собствените си полуремаркета (които обаче
7
според съда не са МПС и не участват пряко в транспорта), не е налице
вторият елемент от състава на разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ – да
предоставя, да предлага на пазара процесните горива на други ФЛ и ЮЛ.
В чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент
и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и
надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна
на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г.) е дадена
дефиниция на понятието "предоставяне на пазара", което означава всяка
доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара
на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или
безплатно.
От доказателствената съвкупност по делото не беше доказано, че
„Стройкомплект” ЕООД продава горивото на други потребители и генерира
печалба от това. Няма нито един документ и дори гласно доказателствено
средство, от които да се установява този факт. Твърдяното от св.Бъчваров, че
в деня на проверката е видял камион, който е бил спрял до бензиноколонката,
не доказва по никакъв начин продажбата на пазара на процесното гориво. От
страна на проверяващите органи не са установени извършени сделки по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС и осъществени продажби на гориво по чл. 118, ал. 1
от ЗДДС, съответно „Стройкомплект” ЕООД не е реализирало и печалба.
Няма събрани по делото доказателства, които да установяват извършването
на сделки и продажби на гориво. Безспорно санкционираното ЮЛ не е
извършвало продажба на пазара на процесното гориво, след като с него е
зареждало само свои агрегати за темпериране, или то не е имало качеството
на доставчик на гориво на други потребители, защото не е извършвало
препродажба на горивото, след като го е получило от своя доставчик. Ето
защо, в конкретиката на настоящия казус дружеството-жалбоподател не
може да бъде субект на администравинонаказателната отговорност по чл. 67,
ал. 3 от ЗЕВИ.
След като съдът достигна до извод, че бензиноколонката в процесната
бензиностанция се е използвала единствено за зареждане на хладилните
агрегати на полуремаркетата, теглени от влекачите на дружеството, не е било
задължително съгласно нормативните изисквания, съдържащото се в нея
дизелово гориво да съдържа биодизел минимум 6 процента обемни, каквито
са изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗЕВИ.
8
По изложените съображения, неправилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството жалбоподател,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено от съда, като незаконосъобразно.
При този изход на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, чийто процесуален представител своевременно поиска
присъждането на такива и представи доказателство за извършеното им
плащане (л.200 от делото). Ето защо и на основание чл.64д, ал.1 от ЗАНН вр.
чл. 36 от Закона за адвокатурата вр.чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1/09.07.2014 г. за минималните адвокатски възнаграждения, предвид
направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски от
страна на процесуалния представител на АНО, на жалбоподателя следва да се
присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
4650 лева, съобразно обжалвания материален интерес. Искането за заплащане
до пълния размер на претендираните разноски от 10200 лева, с оглед
приложения към материалите на делото договор за правна защита и
съдействие, следва да се остави без уважение, като неоснователно.
Така мотивиран и на чл. 63, ал. 2, т. 1 вр.ал.3, т.1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КГ-2463/05.12.2022 г.,
издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор/ДАМТН/, с което за нарушаване на чл. 47, ал. 4 вр. чл. 47,
ал. 1, т. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници/ЗЕВИ/, на
основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ на „Стройкомплект” ЕООД, ЕИК******** е
наложена "имуществена санкция" в размер на 50 000 лв., както и заплащане
на разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 135 лв., от които
95 лв. за изпитване в Лаборатория за изпитване за горива, смазочни
материали и присадки към ДАМТН - ГД ККТГ, гр. София и 40 лв. за вземане
на проба, на основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа №
11 (обн. ДВ, бр. 50/1999 г., посл. изм. ДВ., бр. 33/2020 г.).
9
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да
заплати на „Стройкомплект” ЕООД, ЕИК ********* направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 650 (четири хиляди
шестстотин и петдесет) лева, като ОСТАВЯ без уважение искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане до пълния
размер на претендираните разноски от 10 200 (десет хиляди и двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10