Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
С., ………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НO, XVII въззивен
състав,
в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди и единадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БУКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
КАТИНА
МИНЕВА
при
секретаря Н.П. и с участието на прокурор Цанков, като разгледа докладваното от
младши съдия Минева ВНОХД № 4789 по описа за 2011 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХХІ от НПК.
С
присъда от 16.08.2011 година постановена по НОХД № 324 по описа за 2010 година,
на Софийски районен съд, НО, 104 състав е признал за невиновен подсъдимият С.Р.К.
с ЕГН ********** – за това, че на 09.09.2009г. в гр. С., кв. „К.В.”, от
строителен обект, находящ се на ул. „П.Г.” № **
в съучастие като съизвършител с Д.Т.С., с ЕГН ********** и И. Р.К. с ЕГН **********
направил опит да отнеме чужди движими вещи: 10 (десет) броя оградни платна с
единична стойност 43 (четиридесет и три) лева или всички на обща стойност 430 (четиристотин
и тридесет) лева от владението на MOЛ И. Д.П., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои като за извършване на деянието е използвано
моторно превозно средство - лек автомобил марка „ВАЗ" модел „***" с ДК № ********* (управляван от Д.Т.С.), като
заедно с Д.Т.С. и И. Р.К., със съвместни усилия, натоварили десетте броя
оградни платна в едноосово ремарке без регистрационни табели прикачено към
лекия автомобил марка „ВАЗ" модел „****"
с ДК № *********, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца
причини - бил задържан от Г. Т.Г., Н.Х.Д. и О.Л.Ц., служители при 04 РУ- СДВР,
и деянието е извършено повторно - деецът е извършил престъплението, след като е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление с определение
по НОХД 1791/2008г. по описа на СРС, НО от 15.10.2008г., влязло в законна сила
на 15.10.2008г., е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство, с което за престъпление по чл. 195, ал. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода"
за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и случаят е немаловажен, поради което и на основание
чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 195,
ал.1, т.4, пр.1, т.7,във вр. с чл.194, ал.1,във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.18, ал.2, във вр. с ал. 1. пр. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 НК.
Със
същият съдебен акт и на основание чл. 301, ал.1, т.11 НПК е постановено връщане
на Д.Т.С. на лек автомобил марка „ВАЗ" модел „2101" с ДК № *********,
ключове за него, 1 брой ремарке, както и 1 брой свидетелство за регистрация на
МПС серия ЯХ номер ******. Също така е постановено връщане на И. Д.П. на десет
броя оградни платна.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест. Чрез него
представителят на държавното обвинение изразява недоволството си от съдебния
акт, като излага доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
са били налице основания за самоотвод на председателя на съдебния състав. Прокурорът
счита за неправилна интерпретацията на фактите по делото, дължаща се на
неправилен доказателствен анализ. На следващо място се твърди неправилно
връщане на лек автомобил марка „ВАЗ" модел „2101" с ДК № ********* на
Д.Т.С.. По тези съображения моли въззивния съд да отмени оправдателната присъда
и да върне делото за ново разглеждане от друг състав или да постанови нова
присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършването на
квалифицирана кражба, реализирана в съучастие с Д.Т.С. и И. Р.К..
В
протеста не е направено искане за събиране на доказателства от настоящата
инстанция.
В разпоредително заседание на 04.11.2011г. въззивният съд по реда на чл.
327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на
други доказателства.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата не поддържа протеста. Счита,
че първоинстанционният съд правилно е преценил липсата на доказателства в
подкрепа на тезата на обвинението, липсата на свидетели както и липсата на каквито
и да било косвени доказателства. Излага становище обаче, че в частта относно
оплакването за неправилно постановеното връщане на веществените доказателства,
протестът е основателен. Съобразявайки факта, че С. е осъден с влязъл в сила
съдебен акт за кражба на оградните платна предмет на престъплението и по
настпящото производство, а процесният лек автомобил е средство за извършване на
престъплението, то са налице основания за отнемане на автомобила в полза на
държавата. С оглед тези съображения представителят на държавното обвинение моли
за изменение на присъдата в частта й относно връщането на веществените
доказателства.
Защитникът на подсъдимия Кнаев, адвокат А., пледира за оставяне без
уважение протеста на СРП, тъй като счита присъдата за правилна. Смята, че
подробно първостепенният съд е анализирал и обсъдил всички доказателства, от
които се установява, че подзащитният й не е съпричастен към инкриминираното
деяние.
Изразявайки личното си отношение пред въззивната инстанция подсъдимият С.К.
моли присъдата на районния съд да бъде потвърдена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна
проверка на протестирания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 313 във вр. с чл. 314 НПК, намери за установено
следното :
За
да постанови присъдата си, съдът от първа инстанция е провел съдебно следствие
по общия ред. В хода му са събрани доказателствени източници от различен вид – показания
на свидетелите И. К., Д. С., И. П., Г. Г.ев, Н.Д., О.Ц., В.Д., М.А., В.Х. и В.К.,
изслушано е също така заключението на съдебно-оценителната експертиза на
процесните вещи. На основание чл. 283 са приети събраните по досъдебното
производство писмени доказателствени данни: справки за съдимост на подсъдимя,
протоколи за оглед на местопроизшествие с дата 09.09.2009 година- 2 броя и
фотоалбуми към тях, протокол за предаване за отговрно пазене, протоколо за
доброволно предаване от дата 09.09.2009 година, констативен протокол от
13.10.2009 година, протокол за оглед на веществени доказателства от 01.10.2009
година и фотоалбум към него, пълномощно в полза на М.А. и съгласие от Н.А.Д..
В
изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на събраните
доказателствени източници, Софийски градски съд прие, че
на 09.09.2009 година свидетелите И. К. и Д. С. се намирали в квартирата на С. в
кв. Б.. Свидетелят С. получил обаждане от неустановено по делото лице с прякор „Г.” и се уговорили да изкарат допълнително
пари, като отнемат строителни платна. Двамата свидетели и неустановеното по
делото лице отишли в гр. С., кв. „К.В.", до строителен обект, находящ се
на ул. „П.Г." № 26, като се предвижили с
лек автобомил марка „ВАЗ" модел „2101" с ДК № *********,
собственост на А.А., минали по улица №
56. В близост до която се намира домът на свидетелят Х.,
който около 01,40 часа на същата дата се прибирал в дома си. След като
пристигнали взели и натоварили на едносово ремарке десет броя оградни платна на
обща стойност 430 лева. След което с лекия автомобил се отдалечили от строителния
обект.
Отдалечвайки
се от обекта свидетелите минали отново по улица № 56, където отново
били забелязани от свидетеля В.Х. в процесното МПС, като свидетелят С.
управлявал автомобила, а останалите двама, седейки на задния капак или в
багажника на колата държели с ръце ремарке, натоварено с оградни платна.
Свидетелят разпознал платната, като такива от съседния на дома му строеж,
поради което се развикал на лицата да оставят платната и сигнализирал органите
на реда.
Тъй
като С. и И. К. се опасявали, че ще бъдат разкрити изоставили ремаркето с
платната до склад за дървен материал, където останало и неустановеното по
делото лице и потеглили с автомобила по О.П.. По пътя свидетелите срещнали
брата на И. К., подсъдимият С.К., който се прибирал от работа и се качил заедно
със свидетелите в автомобила.
В
близост до Горнобански път били спрени от свидетелите Г. Т.Г., Н.Х.Д. и О.Л.Ц.,
служители при 04 РУ-СДВР, тъй като автомобилът, с който се придвижвали
отговарял на описанието дадено по-рано от свидетеля Х.. След направена справка
и установяване самоличността на лицата намирали се в спрения за проверка лека
автомобил, същите били задържани и отведени в 04 РУ-СДВР.
По-късно
в съседство от охранявания от свидетеля Д. склад, за дървен материал и дърва за
огрев, находящ се в гр. С., ул. „О.П.” №* било установено и ремаркето с оградните платна.
Назначената за нуждите на досъдебното производство
експертиза установила, че десетте броя оградни платна са с
единична стойност 43 (четиридесет и три) лева или всички на обща стойност 430
(четиристотин и тридесет) лева към процесната дата.
Лекият автомобил марка „ВАЗ" модел
„2101" с ДК № *********, с който се предвижвали свидетелите и подсъдимият К.
е собственост на родителите на свидетелката М.А.,
А.А. и Н.А.Д.. Свидетелката и И. К. имали уговорка последният да закупи
автомобила, като предварително й бил дал част от сумата и след уреждане на
документите за прехвърлителната сделка щял да заплати и останала част.
При
извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционната
присъда, въззивният съд намира, че същата е постановена при накърняване на основните
принципи на наказателния процес, гарантиращи реализацията на неговата
непосредствена задача, инкорпорирана в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 НПК. Като
логическа последица от дерогирането на императивни правни предписания се е стигнало
до осезателното отклонение на съдържанието на съдебния акт от минималния
задължителен стандарт, установен с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК.
Коментираните пороци, а именно при изготвянето на мотивите
по делото, пъвоинстанционният съд е допуснал, тъй като не е изпълнил стриктно
вменените му съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 107 и чл. 305, ал. 3 НПК задължения да извърши прецизен и внимателен анализ на всички събрани
доказателства, да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на
обективното, всестранно и пълно изследване на всички фактически данни по
делото, посочвайки аргументирано кои обстоятелства приема за установени и въз
основа на кои доказателства. Вместо това, е изградил изводите си за
невиновността на подсъдимия, въз основа на: „показанията
на свидетелите И. К., Д. С., И. П., Г. Г.ев, Н.Д., О.Ц., В.Д., И. Димитров и В.К.
и от писмените доказателства”, които съдът би следвало да е намерил за
последователни, непротиворечиви и логични.
Посочените пороци водят до формалната липса на мотиви и
обуславят необосноваността на съдебния акт. Въз основа на липсата на съответен
протест и най-вече с оглед оправдаването на подсъдимия по въздигнатото му с обвинителния
акт обвинение, настоящият състав установи, че те не са се отразили върху
правилността на присъдата.
Показанията на свидетелите П. и К. носят информация за собственика и владелеца на процесните
веще, за причините, поради които в процесната вечер са посетени от органите на
реда и за установяване липсата на оградните платна от строежа. Показанията на
свидетеля Друмев допринасят за установяване на обстоятелството, къде и кога е
намерено изоставеното ремарке с процесните вещи.
Свидетелят В.Х. допринася за установяването на
противоправното отнемане на процесните вещи, тъй като видно от показанията му
същият е забелязал отИ.ето на свидетелите до строежа. Направило му е
впечатление нетипичното преминаване на чужд за квартала автомобил по това време
на денонощието. След около 10 минути намирайки се в дома си е забелязал отново
автомобила със свидетелите и ремарке с оградните платна.
Показанията на полицейските служители Г. Т.Г., Н.Х.Д. и О.Л.Ц.
дават сведения за други обстоятелства, част от главния факт – а именно
установяването по описанието, дадено от дежурния, на автомобил, лицата, които
са се превозвали в него, съС.ието, в което са се намирали, както и последващото
установяване на ремаркето с процесните вещи.
От показанията на свидетелката А.,
както и от писмените доказателства по делото, а именно пълномощно в полза на М.А.,
съгласие от Н.А.Д. и най-вече от вещественото доказателство 1
брой свидетелство за регистрация на МПС- марка „ВАЗ" модел „2101" с
ДК № *********, серия ЯХ номер ****** се установява, че автомобилът с който са
се предвижвали подсъдимият и свидетелите С. и К. е собственост на А.А. и Н.А.Д.. На следващо място, настоящият състав, от показанията на
посочения свидетел изведе и сведения относно обстоятелството по какви причини
автомобилът се е намирал във фактическата власт на свидетеля К., а именно с
оглед уреждането на отношения по предстоящо закопуване от свидетелката.
От протокол за предаване за отговорно пазене е видно, че
оградните платна са предадени за съхранение на И. Д.П., технически ръководител
към „ Билдинг Инженеринг” ООД, изпълняващ към процесния
момент техническо ръководство на строителен обект в гр. С., кв. К.В. ул. „П.Г.”
№ **. На П. е предадено и едноосово
ремарке с 2 броя гуми без регистрационни табели.
Видно от протокол за доброволно предаване е, че МПС- марка
„ВАЗ" модел „****" с ДК № *********,
контактен ключ за него, както и свидетелство за регистрация на МПС, серия ЯХ
номер ****** са предадени от свидетеля С. на С.Ванчев, инспектор при 04 РУ-СДВР.
Изхождайки
от изложените съображения, този съд, прие, че свидетелите И. К. и Д. С. излагат
достоверно фактите, интересуващи процеса. Обясненията им за мястото и времето,
в което са установили фактическа власт върху процесните вещи заедно с
неустановеното по делото лице с прякор „Г.”, последващата им среща с подсъдимия
С. К., който се е прибирал от работа, като неопровергани от други сигурни
данни, потвърдени от наличните и сами по себе си логически издържани, не
обслужват несъответно собствената им версия.
Във
въззивния протест прокуратурата посочва, че присъдата е неправилна, като извода
на съда за невиновността на К. е формиран вследствие на неправилна
интерпретация на фактическата обстановка по делото, което не съответства на
обективната истина. В наказателния процес доказателственият анализ не се
основава върху субективната преценка на страните за това дали едни или други
доказателства въплъщават собствената им представа за обективната истина
стечение на обстоятелствата, тъй като доказателствата не се кредитират от
гледна точка на логиката на обикновените житейски ситуации и техният анализ не
е конкуренция на житейски гледни точки. Доказателственият анализ винаги стъпва
върху обективни правила, похвати и норми на формална логическа дейност, чрез
които единствено и обективно е постижимо разкрИ.ето на обективната истина. В
случая процесуално допустимия подход при проверка на доказателствената
съвкупност и в частност на показанията на свидетелите И. К. и Д. С. установява,
че твърденията им, че впоследствие след отнемането на оградните платна са
срещнали подсъдимия К., не се опровергава от други доказателства.
При изложените факти и доказателствения
анализ, на който те се основават, от правна страна районният съд е приел, че от
обективна страна подсъдимият не е съпричастен към опита за установяване без
съгласието на собственика на фактическа власт върху чуждите вещи.
Въззивният съд споделя правния
извод на първостепенния, защото при
събраните доказателства той е единствения законосъобразен.
За да бъде постановена осъдителна присъда следва да е достигнато до единствения
възможен и законосъобразен правен извод, че инкриминираната от държавния
обвинител деятелност се субсумира както от обективна, така и от субективна
страна под престъпния състав ситуиран в обвинението, а същто така и че деянието
е извършено по несъмнен начин от подсъдимия. Когато не са налице горните
обстоятелства съдът е длъжен да признае подсъдимия за невинен с оглед
разпоредбата на чл. 304 НПК, тъй като присъдата не може да почива на
предположения за съпричасността на подсъдимия към деянието. В
случая не са събрани категорични доказателства за осъществяване на опита за отнемане
на оградните платна от подсъдимия в съучастие със свидетелите К. и С..
Този
въззивен съд намира за неоснователно релевираното с протеста възражение за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно, че са били
налице основания за самоотвод на председателя на съдебния състав, постановил
протестирания съдебен акт. В самото посочване на това обстоятелство
представителят на държавното обвинение твърди, че свидетелят И. К. в съдебно
заседание се е опитал да повлияе на
съдебния състав. Обстоятелство, че действително в проведеното съдебно заседание
на 01.06.2011 г. по делото е възникнал някакъв инцидент, се потвърждава и от
представеното и прието от въззивния съд, постановление за привличане на
обвиняем, от защитата на подсъдимия К.. В самото оплакване на прокурора обаче
се съдържа вътрешно противоречие, тъй като опитите на лице да повлияе на
решението на съда по конкретно дело не следва да се приемат за обстоятелство,
от което може да се изведе основание за предубеденост или заинтересованост, било
то и косвено, от изхода на делото. Ето, защото оплакването релевирано в
протеста този въззивен състав намери за неоснователно.
При извършената служебна проверка настоящият състав намери основания за изменение на присъдата в частта й относно постановеното връщане на веществените доказателства. Както беше отбелязано по-горе по делото по несъмнен начин се установява, че лекия автомобил марка „ВАЗ" модел „2101" с ДК № ********* е собственост на родителите на свидетелката А.. На следващо място са налице данни и за предприето разпореждане с автомобила в полза на свидетеля И. К.. Предаването на МПС срещу определена парична сума не е основание да се приеме, че собственикът на автомобила е отчуждил същия на валидно правно основание, а е индиция, че го е предоставил за ползване от съконтрахената си. Това обстоятелство може да е и предпоставка за евентуалното бъдещото отчуждаване на автомобила, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 144 ЗДвП прехвърлянето на собственост на регистрирани автомобили, става с писмен договор, подписите на страните, по който трябва да бъдат нотариално заверени. Предвидената форма е за действителност на сделката. В контекста на изложените съображения и въз основа на разпоредбата на НПК, предметите иззети като веществени доказателства следва да се върнат на правоимащите, освен в случаите, когато изрично е предвидено друго. Подобни изключения законодателят е регламентирал в разпоредбата на чл. 53 НК, както и в чл. 354а, ал.6 НК и др. В процесната хипотеза е налице изземване на лек автомобил марка „ВАЗ" модел „2101" с ДК № *********, ключове за него, както и 1 брой свидетелство за регистрация на МПС серия ЯХ номер ******, които по безспорен начин е установено по делото, че принадлежат на А.А.. Този въззивен състав намира, че процесните вещи не поподат в кръга вещи, които следва да бъдат отнети в полза на държавата, а напротив същите следва да се върнат на собственика им, защото не са налице хипотезите предвидени в чл. 53 НК, тъй като описаните вещи не принадлежат нито на И. К., нито на С..
На следващо място незаконосъобразно е и постановеното връщане от контролираната инстанция на 1 (един) брой едноосово ремарке с 2 броя гуми без регистрационни табели на Д. С.. По делото липсват доказателства установяващи собственика на движимата вещ и с оглед разпоредбата на чл. 112 НПК предметите, иззети като веществени доказателства, подлежат на отнемане в полза на държавата, когато не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не са били потърсени.
С оглед доказателствата по делото и в съответствие с процесуалните норми правилно е постановеното връщане на 10 (десет) броя оградни платна на И. Д.П..
Предвид изтъкнатите съображения и
като не констатира други основания за изменение на съдебния акт извън
обсъдените или такива за отмяна на
присъдата, въззивната инстанция счита, че в останалите й части същата следва да
бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Мотивиран
от изложеното ‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XVII
въззивен състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда от
16.08.2011 година постановена по НОХД № 324 по описа за 2010 година, на
Софийски районен съд, НО, 104 състав, в частта й относно връщането на следните
веществени доказателства: лек автомобил марка „ВАЗ", модел „2101" с ДК № *********, 1 (един) брой ключове за него, 1 (един) брой свидетелство
за регистрация на МПС серия ЯХ номер ****** и 1 (един) брой едноосово ремарке с
2 (два) броя гуми без регистрационни табели, като:
ПОСТАНОВЯВА веществените
доказателства лек автомобил марка
„ВАЗ" модел „2101" с ДК № *********, 1 (един) брой ключове за него, 1
(един) брой свидетелство за регистрация на МПС серия ЯХ номер ****** да бъдат върнати на А.Х. А., с ЕГН **********, а вещественото доказателство 1
(един) брой едноосово ремарке с 2 (два) броя гуми без регистрационни табели,
ако в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не бъде
потърсено да се отнеме в полза на държавата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалите й части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.