№ 1369
гр. Варна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110117051 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост от Г. М. Ц., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. С. бл.11, вх.А, ет.2, ап.13 срещу ПЛ. М. П., ЕГН
********** от гр. В., ж.к. Б.Т. №3, вх.Д, ет.1, ап.95, за приемане за установено, че
ищцата е собственик на ½ (една втора) идеални части от недвижим имот
представляващ жилище №13 с идентификатор **************.8, находящо се в гр.
Варна, ул. „С." бл.11, вх. А, ет.2, с площ от 45.03 кв.м., брой нива на обекта: 1,
състоящо се от: стая, кухня и сервизни помещения, при граници по документ за
собственост: тревна площ, жилище №12 и жилище №14, а по схема на същия етаж:
*************.7, *************.9, под обекта ****************.2, над обекта
***************.14, самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с
идентификатор **************.2 с предназначение „жилищна сграда-многофамилна",
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***********.257, ВЕДНО С
ПРИЛЕЖАЩА изба №13 с площ от 2.30 кв.м. при граници по документ за собственост
: коридор, коридор, избено помещение на жилище №34, както и припадащите му се
0.7436 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху УПИ, попадащ в 26 микрорайон по плана на гр. Варна, район „Младост,
придобити по давностно владение осъществявано за периода от 20.10.2011г. до
сезиране на съда с настоящата искова молба 26.11.2021г.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата и ответникът са придобили на
15.08.2006г. собствеността върху жилището въз основа на разпоредителна сделка, а
именно покупко – продажба обективирана в НА № 138/2006г. В последствие на
14.10.2006г. страните са сключили граждански брак, който е прекратен с решение за
развод №3979/19.10.2011г., постановено по гр. дело № 16996/2010г. на ВРС. Твърди, че
през 2011г. ответникът е напуснал жилището, като от този момент фактическата власт
се осъществява само и единствено от ищцата върху целия имот. Същата се счита, за
негов изключителен собственик, като ½ ид.части е придобила по силата на посочената
1
разпоредителна сделка, а процесната ½ ид.чати по давност, което владение е
продължило повече от 10 години спрямо момента на сезиране на съда. Твърди, че е
осъществила действия, с които е отблъснала намерението на съсобственика – ответник
за своене на веща, като е започнала да свои процесната ½ ид.част за себе си, като е
сменила ключалката на входната врата, за което свое действие е уведомила ответника.
За осъществяване на това действие е уведомила ответника, като от този момент той не
е посещавал повече процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
С договор за покупко – продажба от 15.08.2006г., оформен в нотариален акт №
138, том ІІ, рег. № 3492, дело № 311/2006г. по описа на нотариус В.Д. с район на
действие ВРС, М.В.К. продава на ищцата и ответника процесния недвижим имот
представляващ жилище №13 в гр. Варна, ул. С. №11.
Представено по делото е съдебно решение №3979/19.10.2011г., постановено по
гр. дело № 16996/2010г. на ВРС, с което е прекратен с развод сключения на
14.10.2006г. граждански брак между страните.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетеля М.Г.Ц. – баща на
ищцата. На свидетеля е известно, че страните са придобили имота предмет на спора
преди да сключат граждански брак, който брак в последствие е прекратен. След
закупуване на имота и двамата се живели в него, като след развода в апартамента е
останал ответника, който в последствие заявил, че се прибира в родния си град В..
Ищцата през 2011г. след изнасяне на ответника се настанила в жилището, в който
момент била сменена и ключалката на входната врата на същото. От този момент
нататък на свидетеля не са известни факти за действия на ответника, с които той да е
смущавал владението върху имота.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетеля Т.Б.Т. – без дела и
родство със страните. На свидетеля е известно, че за кратък период от време след
прекратяване на брака през 2011г. между страните в имота е останал да живее
ответникът. В последствие ответникът е напуснал процесния имот, като се е върнал да
живее в родния си град В.. След него в имота се е нанесла да живее ищцата. Посочва,
че след изнасянето си от имота ответникът не е релевирал никакви претенции
досежно имота. Известно е на свидетеля, че ключ за имота ответникът не притежава.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Изложените в исковата молба твърдения и формулираният, въз основа на тях,
петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на
ответника, на правото на собственост на ищцата по отношение на процесните ½
идеални части от процесния имот представляващ жилище №13 с идентификатор
**************.8, находящо се в гр. Варна, ул. „С." бл.11, вх. А, ет.2, с площ от 45.03
кв.м. Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на положителен
такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните досежно
установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството й
на страна, заявяваща право на собственост върху имота, ищцата следва да установят по
пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на
2
въведеното придобивно основание.
В настоящия случай ищцата основава своите твърдения за придобиване на
материални права върху процесния имот въз основа на деривативно придобивно
основание, а именно договор за покупко – продажба от 15.08.2006г., оформен в
нотариален акт № 138, том ІІ, рег. № 3492, дело № 311/2006г. по описа на нотариус
В.Д. с район на действие ВРС, по силата на който М.В.К. продава на ищцата и
ответника процесния недвижим имот представляващ жилище №13 в гр. Варна, ул. С.
№11.Имотът е придобит от страните при равни квоти, съобразно посоченото в
договора за покупко продажба, като разпоредителната сделка е реализиране преди
сключване на граждански брак между тях. Изложеното налага извода, че процесният
имот е придобит в режим на обикновена съсобственост между страните при квоти от
по ½ ид.части за всеки от тях.
От анализа на свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели Цеков и Томов, чиито показания се кредитират от съда като
обективно и безпристрастно дадени, се доказа, че след прекратяване на брака през
2011г. в имота за кратко се е установил ответникът. Последния в последствие е
напуснал имота, като през същата година, през която брака между страните е
прекратен в имота е заживяла ищцата, която при нанасяне в имота е сменила патрона
на външната входна врата на жилището. При така установената фактическа
обстановка, ищцата твърди, че е придобила по давност притежаваната от ответника ½
ид.част от имота при твърдения, че тази част собственост на ответника е завладяна
през 2011г., което владение е упражнявано трайно, явно и необезпокоявано до
депозиране на исковата молба в съда – 26.11.2021г.
Владението е съвкупност от два елемента – осъществяване на фактическа власт
върху имота и намерение за своене на същия.Доколкото имота е съсобствен между
страните, то владеещия целия имот съсобственик следва да извърши такива действия, с
които да доведе до знание на другия съсобственик, че променя намерението си от
държание на неговите ид.части в имота в тяхно владение.
За установяване промяна на своето намерение ищцата ангажира гласни
доказателства. Разпитаните свидетели еднозначно и категорично посочиха, че след
нанасяне в имота още през 2011г., ищцата е предприела действия по ограничаване
възможността на ответника да има достъп до него, като е сменила ключалката на
външната входна врата. И двамата свидетели посочват, че ключ за имота от този
момент насетне ответникът не е притежавал, който по никакъв начин след изнасянето
си от имота не е смущавал така установеното владение от ищцата. Анализа на
свидетелските показания обосновава извода, че ищцата е променила своето намерение,
като посредством ограничаване достъпа до имота на ответника е превърната
намерението си от държател ½ ид.части от имота, които са собственост на ответника
по силата на посочената разпоредителна сделка в техен владелец. Установеното
владение е продължило за период от 10 години доколкото се събраха данни, че за
кратко време след постановяване на съдебното решение за развод от 19.10.2011г.
ищцата се е нанесла в жилището, като от завладяване на процесната ид.част до
депозиране на исковата молба в съда е изминал законово изискуемия десет годишен
давностен срок. Владението е упражнявано спокойно, явно и открито. За периода на
осъществявана фактическа власт не се установиха по делото данни ответникът по
някакъв начин да е смущавал, прекъсвал или оспорвал владението върху процесните ½
ид.части.
С Тълкувателно решение №4/2012г. на ОСГК на ВКС се дадоха задължителни
3
указания, като бе посочено, че позоваването не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на
срока. Защитата на вещни права на владелеца при изтекъл срок по чл. 79 ЗС от своя
страна може да бъде осъществена чрез предявяване на иск за собственост, възражение
по предявен срещу страната иск за собственост или чрез снабдяване с констативен
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Позоваването на
придобивната давност има за последица придобиване на право на собственост при
осъществен фактически състав на разпоредбата на чл. 79 ЗС. При осъществяване на
такова позоваване, което може да бъде осъществено владелеца, правните последици,
които са свързани с придобиване на вещното право следва да се зачитат от момента на
изтичане на законоустановения за това срок съобразно фактическия състав на
придобивното основание.
Ищцата доказа по безспорен начин твърденията си, като възражения, с които
тези твърдения да бъдат оборени от ответника не се направиха.При тези съображения
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като ищцата бъде
призната за собственик по давност на ½ ид.част от имота.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищцата се дължат разноски в размер на
1143,72 лева, от които 1000 лева уговорено и заплатено възнаграждение за процесуално
представителство и 143,72 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ПЛ. М. П., ЕГН ********** от
гр. В., ж.к. Б.Т. №3, вх.Д, ет.1, ап.95, че Г. М. Ц., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. С.
бл.11, вх.А, ет.2, ап.13 е собственик на ½ (една втора) идеална част на основание
изтекла в нейна полза придобивна давност за периода 2011г.- 2021г., на недвижим
имот представляващ жилище №13 с идентификатор **************.8, находящо се
в гр. Варна, ул. „С." бл.11, вх. А, ет.2, с площ от 45.03 кв.м., брой нива на обекта: 1,
състоящо се от: стая, кухня и сервизни помещения, при граници по документ за
собственост: тревна площ, жилище №12 и жилище №14, а по схема на същия етаж:
*************.7, *************.9, под обекта ****************.2, над обекта
***************.14, самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с
идентификатор **************.2 с предназначение „жилищна сграда-многофамилна",
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***********.257, ВЕДНО С
ПРИЛЕЖАЩА изба №13 с площ от 2.30 кв.м. при граници по документ за собственост
: коридор, коридор, избено помещение на жилище №34, както и припадащите му се
0.7436 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху УПИ, попадащ в 26 микрорайон по плана на гр. Варна, район „Младост, на осн.
чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. М. П., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. Б.Т. №3, вх.Д, ет.1, ап.95
ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. Ц., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. С. бл.11, вх.А, ет.2, ап.13
сумата от 1143,72 (хиляда сто четиридесет и три лева и 72 ст.) лева, от които 1000
лева уговорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство и 143,72
4
лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от
съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5