№ 786
гр. София, 08.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на осми септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Венелин Иванов
Иван Стойчев
като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600932 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 440, ал.2 , по реда на Глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по жалба на лишения от свобода Ч. Г. А., изтърпяващ наказание в ЗООТ
***, срещу Определение на ОС – ВРАЦА по ЧНД №388/03.08.2022 г., с което е оставена без
уважение молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер на 20г., по НОХД
№502/2007г. на ВрОС с Присъда №287/27.02.2008г. , влязла в сила на 22.01.2009г.
В жалбата си лишения от свобода Ч. Г. А. излага доводи за изтърпени две трети от
срока на наложеното, при условията на опасен рецидив, наказание от 20 г. „лишаване от
свобода“, с оглед формалните изисквания по чл.70 ал.1 т.2 НК и твърди, че са настъпили
поправителните и превъзпитателните цели на наказанието по см. на чл.36 НК, с оглед
изискванията на чл.439а НПК. Оспорва отрицателната оценка на затворническата
администрация за цялостното му поведение за липса на напредък от провежданата
корекционна дейност и конкретно изводите в доклада по чл.155 ЗИНЗС за липсата на
положителна тенденция в подобряване уменията му за мислене, при осмислянето и
критичното осъзнаване последиците от собственото му престъпно поведение. Претендира за
хуманно отношение към влошеното му здравословно състояние, променено от условията в
затвора ***. Иска отмяна определението на градския съд и допускане на условното му
предсрочно освобождаване.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд пълноценно е
установил относимите и необходими факти, осъществил е задълбочена аналитична дейност,
вярно е осмислил доказателствената информация, за която е изложил обосновани
фактически доводи и приложил правилно материалния закон.
Като съобрази изложеното, настоящият въззивен състав намери, че атакувания
съдебен акт е правилен и законосъобразен, а въззивната жалба на л/св. А. е неоснователна.
Съдебният състав се е запознал със затворническото досие на осъдения А. и
останалите писмени доказателства - становища на администрацията, доклади и оценки,
както и с описаната справка за размера на изтърпяната и оставащата част от наложеното
наказание. При произнасянето на съда в първата инстанция е извършена преценка за
1
наличието на предпоставките визирани в чл. 70 от НК, като вярно е установено, че срокът на
изтърпяната част от наказанието надвишава изискуемия минимален срок от две трети от
общия размер на наказанието, като към 27.07.2022г. вече А. е бил изтърпял общо 16 години
2 месеца и 25 дни, а за изтърпяване остатъка е бил 3г. 9м. и 5 дни. С оглед установеното с
атакуваното Определение по ЧНД №388/03.08.2022 г., на ОС Враца, е формиран правилен
извод по първата положителна, изискуема и формална по същество материална
предпоставка за предсрочно освобождаване на осъдения А..
Първоинстанционният съдебен състав е извършил дължимата последваща преценка
за съществуването и на втората предпоставка, необходима за уважаване на искането - дали
осъденият е дал доказателства за своето поправяне. За да постанови законосъобразен акт,
съдът е проследил обстоятелството, че Ч. Г. А. е осъждан многократно, че при постъпването
му в пенитенциарното заведение първоначалния риск е бил оценен на 69 точки и въпреки
продължителния корекционен процес, рискът от рецидив е запазил средните, числови
стойности от - 64, 49, 69, 62, 67, 65 точки. Окръжният съд правилно е кредитирал
становището на администрация - в насока, че към момента на съдебното заседание у
лишения от свобода не е настъпила трайна тенденция от позитивните проявления в
поведението му, че не е претърпял сериозен поправителен ефект, включително и поради
липсата на желание за участие в проведените специализирани групови програми, поради
което числовите стойности е почти еднакво от началото на изтърпяване на наказанието до
момента, описано като средна степен на опасността от рецидив от 65 точки. Въз основа на
посоченото, първостепенният съд правилно е заключил, че липсват убедителни
доказателства за постигнати цели на изпълняваното до момента наказание залегнали в чл.
36, ал. 1 НК,
В началото на 2021г. са регистрирани многократно реализирани деструктивни
прояви, свързани със самонаранявания, обявени гладни стачки, предизвикване на пожар в
Стационара, описани в докладни записки №410/18.01.2021г. и №565/22.01.2021г. Правилно е
била оценена наличната информация, че риска от рецидив по чл.155 ЗИНЗС е средно висок,
като изпълнението на индивидуалния план на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС е бил затруднен
поради склонността му към импулсивни действия, без отчитане на последиците от тях,
формира и обективира у лишения от свобода нагласи за отмъщение, проявени включително
към затворническата администрация Затвор - гр.*** през октомври 2019г. Описана е
завишената му претенциозност и склонност към вътрешно натрупване на отрицателни
емоции, експресивност в поведението с повишената му степен на конфликтност, което
регистрирало множество автодеструктивни прояви.
При постъпването му в ЗООТ „***“, от 05.11.2021г. А. е бил назначен за
библиотекар, но в поведението му не се забелязвала трайна тенденция към поправяне и
превъзпитание. Не се включвал в провежданите специализирани групови програми по плана
към присъдата, като ги намирал за безполезни и отказал да премине през програмата
„умение за мислене“ и „подготовка за живот на свобода“.
През целия период на изтърпяното наказание администрацията е регистрирала както
положителни, така и отрицателни прояви в поведението на жалбоподателя. За
положителните е бил награждаван общо 12 пъти, но в периода след тези похвали и награди
от администрацията е регистрирано повтарящо се проявление на своеволия, неспазване на
утвърдените порядки в пенитенциарното заведение и необоснована претенциозност,
проявява на агресия и липса на умения за самоконтрол. По тази причина е провеждана
терапия в група за специализирана психологическа работа „Овладяване на гнева“ през
2012г., като периода на прилагане на програмата не довел до трайни и устойчиви промени в
поведението му. Наблюдавали се били сериозни дефицити в разделите "отношение към
извършеното престъпление", "умения за мислене", "междуличностно поведение и умение за
общуване" и липса на осъзната самокритичност и нужда от действителна положителна
промяна в поведението си.
Без положително развитие е отчетено, преодоляването на импулсивната агресивност
при попадане в конфликтна среда, трудностите с овладяване на гнева и проявите на
склонност за неспазване на реда и изискванията на законите, поради което правилно съдът е
споделил изводите на затворническата администрация за продължаване на съществуването
на сериозен риск от рецидив при изпълнение на предсрочно освобождаване и за трудности в
2
ресоциализацията му. Всички тези проблемни зони са подробно описани и анализирани в
определението на окръжния съд, с което настоящата инстанция изцяло се солидаризира и
намира за безпредметно да преповтаря.
По отношение на здравословните проблеми са регистрирани прекъсвания на
наказанието от 27.11.2019г. до 22.08.2020г. и от 01.03.2021г. за срок от тридесет дни, а в
различни периоди е бил превеждан неколкократно за лечение в СБАЛЛС – гр.София за
лечение, поради което и изложените доводи за липса на медицински грижи са
неоснователни.
Претендираното от жалбоподателя А., за настъпили положителни промени в
поведението му е очертано неубедително в съдържанието на частната жалба. Исканията му
са представени чрез експресивен коментар за битието в пенитенциарното заведение, с
прозираща неудовлетвореност от подценяването на интелектуалното му превъзходство над
несправедливо натрапеното му социалното обкръжение, което се допълва и от базисната му
убеденост за изначална порочност на затворническата администрация и правния ред, с който
бил принуден да се съобразява. Наличието на дисбаланс, от една страна между претенциите
и самооценката на лишения от свобода, а от друга оценката на затворническата
администрация, ангажира съда да провери всички факти и обстоятелства за приложение на
УПО.
Следва да бъде отбелязано, че за прилагане на института на УПО следва да се отчита
единствено наличието на доказателства за настъпили реални положителни промени в
поведението на осъдения, за наличие на трайно развитие на изискуемите в плана на
присъдата положителни тенденции в поправителния процес. Законодателя не е предвидил
задължителност на УПО за всеки осъден, което да се прилага независимо от индивидуалното
развитие на неговия корекционен процес. Изследването и доказването на тази промени са
обвързани със задължения за наблюдение от затворническата администрация, за процеса на
превъзпитание на осъдения и настъпването както на положителните и осъзнати трайни
промени в поведението на лишения от свобода, така и на отрицателните. За изпълнение
изискванията на чл.439а НПК, следва да се формират изводи на основата на доказателствата
и данните за промени в поведението на осъдения по см. на чл. 155 ЗИНЗС и ефективността
на индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС. В тази насока са и
заложените принципи в Препоръка Rec /2003/22 на Съвета на Европа на Комитета на
министрите на държавите членки относно УПО и резолюциите, които са транспонирани в
нашето законодателство.
При липса на основания да се приеме, че въззивния жалбоподател е с трайно
изградени позитивни навици, привички и мислене, с оглед планираните с наложеното
наказание цели по смисъла на чл.36 НК, то очевидно не са налице и доказателства за
наличието на втората изискуема предпоставка. Като е съобразил посоченото,
първостепенният съд е формирал обоснован извод, че не е налице втората изискуема
предпоставка за приложение на УПО по искане на лишения от свобода А..
При цялостна проверка на атакуваното Определение на ОС – ВРАЦА ЧНД
№388/03.08.2022 г., настоящият състав намери, че първостепенният съд е обобщил
събраните доказателства и правилно е констатирал, че липсват убедителни такива за
поправяне на жалбоподателя и за положителни промени в преодоляване на дефицитните
зони, конкретно очертани в доклада на затворническата администрация, включително за
липса на положителна тенденция за трайно преодоляване на описаните дефицити. Като
съобрази, че съдът правилно е осмислил наличната доказателствена информация, изложил е
убедителни мотиви и в резултат е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт,
настоящият състав намери, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба на осъденото лице Ч. Г. А. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода” за срок от 20г.,
с Присъда №287/27.02.2008г., влязла в сила на 22.01.2009г. по НОХД №502/2007г. на ВрОС
следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 03.08.2022 г., постановено по
ЧНД № 388/2022 г. на ОС – ВРАЦА, с което е оставена без уважение молбата на
лишения от свобода Ч. Г. А. за допускане на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено по НОХД №502/2007г. на
ВрОС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4