Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260 020
гр. Пловдив, 16.02.2021
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на осми
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Дандарова в.гр.д.
№ 627по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
П. на РБ обжалва
решение № 26 0293/27.10.20г. постановено по гр.д.№ 88/20г. по описа на
Пловдивския окръжен съд в осъдителната му част с която е осъдена да заплати на С.А.К.
4 000 лв. обезщетение за понесени неимуществени вреди в резултат на
обвинение в извършване на две престъпления,за които е оправдан с ВСП№
67/24.07.15г. на 08.08.15г. по нохд № 378/15г. на ПОС,ведно със законната лихва
от 15.01.17г. и разноски по съразмерност от200.67 лв.Намира че обезщетението не
е съобразено с чл. 52 ЗЗД и иска неговото намаляване.
Отговор не е
постъпил.
Постъпила е въззивна
жалба от С.К. против решението в отхвърлителната му част до претендирания
размер на обезщетението в размер на 30 000 лв. Иска отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на обезщетение в пълния размер и направените
разноски по списък.
Отговор на жалбата не
е постъпил.
След преценка на
събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 06.03.15г. е изготвен обвинителен акт от ОП-П. срещу
няколко лица между които и С.К..В него е отразено ,че от 17.04.14г. по
отношение на него е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ Образувано е
нохд № 378/15г.ПОС.На 25.05.15г. съдът е изменил мярката за неотклонение в
подписка. С присъда № 67/24.07.15г. по нохд.№ 378/15г. К. е оправдан по
обвиненията по чл. 354А ал.2 пр.2 във вр. с ал.1,във вр. с чл. 26 ал.1,във вр.
с чл. 20 ал.2 във вр.с ал.1 НК и по чл. 242 ал.2 НК във вр. с чл. 20 ал.2 във
вр. с ал.1НК. Присъдата не е протестирана в тази част и е влязла в сила на
08.08.15г.
На 23.01.15г. с
постановление на п. на К. е наложена възбрана да напуска пределите на страната.
С постановление за
привличане на обвиняем от 24.09.14г. К. е привлечен като обвиняем по досъдебно
производство № 63/14 на отдел „КП“ на ОДМВР П.,за престъпления извършени на
07.04.14г.
За вида и интензитета
на понесените неимуществени вреди е разпитан свидетеля В. С. К.-син на ищеца.
Той установява,че към средата на април 2014г. баща му бил задържан заедно с
други лица,във връзка с престъпление с наркотици.Около 2 седмици бил в
ареста,после му взели мярка за неотклонение „Домашен арест“.по време на наказателното
производство изпитвал постоянно безпокойство
да не бъде осъден.Повишило се кръвното му налягане.След процеса започнал
да се успокоява.
Изслушана е и Съдебно
психологична експертиза,неоспорена от страните и която съдът възприема.Според
вещото лице всяка ситуация нарушаваща конфортната рутина и заплашва бъдещето на
индивида,предизвиква стрес,като силата му и времето за редуциране до нормални
нива зависят от характера на индивида.Към момента на изследването няма
данни,които да говорят за психични травми, а още по малко за промени в
психичното функциониране на К..Стресът,за който обосновано може да се
предположи, че е преживял,вече е преработен и не е оставил следи,отразяващи се
на психичното му функциониране.
С оглед на така
приетата за установена фактическа обстановка съдът направи следните изводи:
Предявени са
обективно съединени искове по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
Предявеният иск по
ЗОДОВ е доказан по основание и отчасти по размер. П. на РБ носи отговорност за
незаконно обвинение в извършване на престъпление,за което лицето е оправдано.
Отговорността е обективна и се дължи обезщетение за всички вреди,които са пряка
и непосредствена последица от увреждането,независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице.В случая е налице вреда,незаконно действие на
правоохранителен орган и причинна връзка.
По отношение размера
иска е отчасти доказан.
Безспорно при
образуване на наказателно производство за тежко умишлено престъпление върху
психо-емоционалната сфера на лицето се въздейства неблагоприятно и то има
своите негативни преживявания,които представляват неимуществени вреди и
подлежат на обезвреда.
Ищецът твърди,че по
време на процеса продължил година и половина е бил подложен на силен
стрес,породен от страха да не бъде осъден.Било му отнето правото на свобода и
свободно придвижване,правото на труд и нормална комуникация с приятели.
При наказателно
производство естествени са преживяванията на страх от
осъждане,притеснения,безпокойства,неудобства. Показанията на
свидетеля,преценени с оглед нормата на чл. 172 ГПК и в съответствие с СПЕ
доказват,твърденията,че ищецът е преживял страх да не бъде осъден.Други
преживявания не се твърдят и не се установяват. Преживяванията на ищеца са нормални
по вид и интензитет,не са повлияли на
психическото и емоционално здраве и не са оставили следи,като са преодолени
напълно.
За да се определи
размера на обезщетението за понесените неимуществени вреди съдът прецени
правнорелевантните за това факти: продължителността на наказателното
преследване,тежестта на обвинението по което е оправдан,броя на повдигнатите
обвинения,взетата мярка за неотклонение,други наложени ограничения,вида и
тежестта на преживяванията и как са се отразили върху неговото физическо и
психологическо здраве,личния и социален живот,особеностите на
личността,общественото и професионално положение и други.
Няма доказателства за
твърдението,че на 08.04.14г. е взета мярка за процесуална принуда-задържане под
стража за 24 часа и след това за още 72 часа и че до 17.04.14г. когато му у
взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ е бил задържан под стража. Видно от
обвинителния акт мярката за неотклонение“Домашен арест“ е от 17.04.14г. и няма
данни каква е била деветте дни преди това.Като се има предвид тежестта на
престъпленията,датата на извършването им 08.04.14г. и признанието на п. в
писмените бележки „По отношение на дееца действително е била взета най-тежката
мярка за неотклонение „Задържане под стража“,но тя е действала по отношение на
него за много кратък срок от време –само 9 дни.В последствие е била изменена в
по-лека-„ , може да се направи извод,че от 08.04.14г. до 17.04.14г. ищецът е
бил задържан под стража за 9 дни общо. Под домашен арест е бил от 17.04.14г. до
25.05.15г. или за 13м. и 8 дни. Общо задържането под стража и домашен арест е в
размер на 13м.и 17 дни.
Продължителността на
наказателното производство в двете му фази е било общо 1г. и 4 месеца./от тях
1г.1м.и 17дни задържане и дом.арест/Производството е с нормална
продължителност,включително като се има предвид броя на подсъдимите и тежестта
на обвиненията.В този период с изключение на месец и половина по отношение на
него и била взета тежка мярка за нетклонение,ограничаваща правото му на свобода
и движение.Безспорно е било и ограничена възможността да полага труд.Няма
доказателства какъв труд е упражнявал,но претенцията е за препятствана
възможност.Какви са били нормалните форми на общуване с приятели не е
доказано,нито има твърдения в тази насока,за да се приеме,че мярката за
неотклонение е нарушила нормалната комуникация с приятели.Домашният арест не
препятства контакти по телефона и посещения на приятели.
Броя на повдигнатите
обвинения е бил –две тежки по смисъла на закона.
По отношение на ищеца
е налице забрана да напуска страната,но това ограничение е действало по време
на мярката за неотклонение домашен арест и ограниченията за придвижване се
припокриват.Самостоятелен иск по чл. 4 пар.3 от Договора за ЕС във връзка с чл.
18 ДЕО не е предявен.
Негативните
преживявания на ищеца по вид и интензитет са били в рамките на нормалните
такива при наказателно производство.Свеждали са се до притеснения да не бъде
осъден и напълно са отшумели.Не са се отразили негативно на личния и семеен
живот.
С оглед
гореизложеното и съобразно критериите за справедливост и установената съдебна
практика,съдът намира,че за обезщетението на ищеца ще бъде достатъчна сумата от
8 000 лв.,като от особено значение се явява продължителността на мярката
за неотклонение,която е силно ограничителна по своя характер.До този размер
иска е доказан
Решението на
окръжният съд в отхвърлителната му част над присъдената сума от 4 000 лв.
до 8 000 лв. следва да се отмени и на ищеца да се присъдят още 4 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва от 15.01.17г.
до окончателното изплащане на сумата.Решението в останалата отхвърлителна част
над 8 000 лв. до претендираните 30 000 лв. следва да се потвърди.По
съразмерност следва да се присъдят на ищеца още 183.33 лв./разноските по
съразмерност за уважения общ размер от 8 000 лв. са в размер на 384 лв.и
от тях следва да се извадят присъдените 200.67лв/
По изложените
съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №
260293/27.10.2020г. постановено по гр.д.№ 88/20г. по описа на Пловдивския
окръжен съд,1-ви гр.състав в частта с която е отхвърлен иска на С.А.К. против П.Н.Р.Б.
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,претърпени в резултат на
обвинение в извършване на престъпление за което е оправдан с влязла в сила
присъда № 67/24.07.2015г. постановена по нохд № 378/15г. по описа на
Пловдивския окръжен съд,влязла в сила на 08.08.15г. над присъдената сума от
4 000/четири хиляди/ лева до 8 000/осем хиляди/ лева и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА П.Н.Р.Б. с
адрес *** да заплати на С. А. К. с ЕГН ********** още сумата 4 000 четири
хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди,претърпени в резултат на
обвинение в извършване на престъпление за което е оправдан с влязла в сила
присъда № 67/24.07.2015г. постановена по нохд № 378/15г. по описа на
Пловдивския окръжен съд,влязла в сила на 08.08.15г. ,ведно със законната лихва
върху сумата,считано от 15.01.17г. до окончателното и изплащане и направените
по делото разноски по съразмерност пред първата инстанция в размер на още
183.33/сто осемдесет и три лв. и тридесет и три ст./
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: