Решение по дело №627/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260020
Дата: 16 февруари 2021 г.
Съдия: Стела Венциславова Дандарова
Дело: 20205000500627
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    260 020

 

 

гр. Пловдив, 16.02.2021 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав, в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

МАРИЯ ПЕТРОВА

с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Дандарова  в.гр.д. № 627по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.25 ГПК.

П. на РБ обжалва решение № 26 0293/27.10.20г. постановено по гр.д.№ 88/20г. по описа на Пловдивския окръжен съд в осъдителната му част с която е осъдена да заплати на С.А.К. 4 000 лв. обезщетение за понесени неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на две престъпления,за които е оправдан с ВСП№ 67/24.07.15г. на 08.08.15г. по нохд № 378/15г. на ПОС,ведно със законната лихва от 15.01.17г. и разноски по съразмерност от200.67 лв.Намира че обезщетението не е съобразено с чл. 52 ЗЗД и иска неговото намаляване.

Отговор не е постъпил.

Постъпила е въззивна жалба от С.К. против решението в отхвърлителната му част до претендирания размер на обезщетението в размер на 30 000 лв. Иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в пълния размер и направените разноски по списък.

Отговор на жалбата не е постъпил.

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.03.15г.  е изготвен обвинителен акт от ОП-П. срещу няколко лица между които и С.К..В него е отразено ,че от 17.04.14г. по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ Образувано е нохд № 378/15г.ПОС.На 25.05.15г. съдът е изменил мярката за неотклонение в подписка. С присъда № 67/24.07.15г. по нохд.№ 378/15г. К. е оправдан по обвиненията по чл. 354А ал.2 пр.2 във вр. с ал.1,във вр. с чл. 26 ал.1,във вр. с чл. 20 ал.2 във вр.с ал.1 НК и по чл. 242 ал.2 НК във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с ал.1НК. Присъдата не е протестирана в тази част и е влязла в сила на 08.08.15г.

На 23.01.15г. с постановление на п. на К. е наложена възбрана да напуска пределите на страната.

С постановление за привличане на обвиняем от 24.09.14г. К. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 63/14 на отдел „КП“ на ОДМВР П.,за престъпления извършени на 07.04.14г.

За вида и интензитета на понесените неимуществени вреди е разпитан свидетеля В. С. К.-син на ищеца. Той установява,че към средата на април 2014г. баща му бил задържан заедно с други лица,във връзка с престъпление с наркотици.Около 2 седмици бил в ареста,после му взели мярка за неотклонение „Домашен арест“.по време на наказателното производство изпитвал постоянно безпокойство  да не бъде осъден.Повишило се кръвното му налягане.След процеса започнал да се успокоява.

Изслушана е и Съдебно психологична експертиза,неоспорена от страните и която съдът възприема.Според вещото лице всяка ситуация нарушаваща конфортната рутина и заплашва бъдещето на индивида,предизвиква стрес,като силата му и времето за редуциране до нормални нива зависят от характера на индивида.Към момента на изследването няма данни,които да говорят за психични травми, а още по малко за промени в психичното функциониране на К..Стресът,за който обосновано може да се предположи, че е преживял,вече е преработен и не е оставил следи,отразяващи се на психичното му функциониране.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка съдът направи следните изводи:

Предявени са обективно съединени искове по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.

Предявеният иск по ЗОДОВ е доказан по основание и отчасти по размер. П. на РБ носи отговорност за незаконно обвинение в извършване на престъпление,за което лицето е оправдано. Отговорността е обективна и се дължи обезщетение за всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането,независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.В случая е налице вреда,незаконно действие на правоохранителен орган и причинна връзка.

По отношение размера иска е отчасти доказан.

Безспорно при образуване на наказателно производство за тежко умишлено престъпление върху психо-емоционалната сфера на лицето се въздейства неблагоприятно и то има своите негативни преживявания,които представляват неимуществени вреди и подлежат на обезвреда.

Ищецът твърди,че по време на процеса продължил година и половина е бил подложен на силен стрес,породен от страха да не бъде осъден.Било му отнето правото на свобода и свободно придвижване,правото на труд и нормална комуникация с приятели.

При наказателно производство естествени са преживяванията на страх от осъждане,притеснения,безпокойства,неудобства. Показанията на свидетеля,преценени с оглед нормата на чл. 172 ГПК и в съответствие с СПЕ доказват,твърденията,че ищецът е преживял страх да не бъде осъден.Други преживявания не се твърдят и не се установяват. Преживяванията на ищеца са нормални по вид и  интензитет,не са повлияли на психическото и емоционално здраве и не са оставили следи,като са преодолени напълно.

За да се определи размера на обезщетението за понесените неимуществени вреди съдът прецени правнорелевантните за това факти: продължителността на наказателното преследване,тежестта на обвинението по което е оправдан,броя на повдигнатите обвинения,взетата мярка за неотклонение,други наложени ограничения,вида и тежестта на преживяванията и как са се отразили върху неговото физическо и психологическо здраве,личния и социален живот,особеностите на личността,общественото и професионално положение и други.

Няма доказателства за твърдението,че на 08.04.14г. е взета мярка за процесуална принуда-задържане под стража за 24 часа и след това за още 72 часа и че до 17.04.14г. когато му у взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ е бил задържан под стража. Видно от обвинителния акт мярката за неотклонение“Домашен арест“ е от 17.04.14г. и няма данни каква е била деветте дни преди това.Като се има предвид тежестта на престъпленията,датата на извършването им 08.04.14г. и признанието на п. в писмените бележки „По отношение на дееца действително е била взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“,но тя е действала по отношение на него за много кратък срок от време –само 9 дни.В последствие е била изменена в по-лека-„ , може да се направи извод,че от 08.04.14г. до 17.04.14г. ищецът е бил задържан под стража за 9 дни общо. Под домашен арест е бил от 17.04.14г. до 25.05.15г. или за 13м. и 8 дни. Общо задържането под стража и домашен арест е в размер на 13м.и 17 дни.

Продължителността на наказателното производство в двете му фази е било общо 1г. и 4 месеца./от тях 1г.1м.и 17дни задържане и дом.арест/Производството е с нормална продължителност,включително като се има предвид броя на подсъдимите и тежестта на обвиненията.В този период с изключение на месец и половина по отношение на него и била взета тежка мярка за нетклонение,ограничаваща правото му на свобода и движение.Безспорно е било и ограничена възможността да полага труд.Няма доказателства какъв труд е упражнявал,но претенцията е за препятствана възможност.Какви са били нормалните форми на общуване с приятели не е доказано,нито има твърдения в тази насока,за да се приеме,че мярката за неотклонение е нарушила нормалната комуникация с приятели.Домашният арест не препятства контакти по телефона и посещения на приятели.

Броя на повдигнатите обвинения е бил –две тежки по смисъла на закона.

По отношение на ищеца е налице забрана да напуска страната,но това ограничение е действало по време на мярката за неотклонение домашен арест и ограниченията за придвижване се припокриват.Самостоятелен иск по чл. 4 пар.3 от Договора за ЕС във връзка с чл. 18 ДЕО не е предявен.

Негативните преживявания на ищеца по вид и интензитет са били в рамките на нормалните такива при наказателно производство.Свеждали са се до притеснения да не бъде осъден и напълно са отшумели.Не са се отразили негативно на личния и семеен живот.

С оглед гореизложеното и съобразно критериите за справедливост и установената съдебна практика,съдът намира,че за обезщетението на ищеца ще бъде достатъчна сумата от 8 000 лв.,като от особено значение се явява продължителността на мярката за неотклонение,която е силно ограничителна по своя характер.До този размер иска е доказан

Решението на окръжният съд в отхвърлителната му част над присъдената сума от 4 000 лв. до 8 000 лв. следва да се отмени и на ищеца да се присъдят още 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва от 15.01.17г. до окончателното изплащане на сумата.Решението в останалата отхвърлителна част над 8 000 лв. до претендираните 30 000 лв. следва да се потвърди.По съразмерност следва да се присъдят на ищеца още 183.33 лв./разноските по съразмерност за уважения общ размер от 8 000 лв. са в размер на 384 лв.и от тях следва да се извадят присъдените 200.67лв/

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260293/27.10.2020г. постановено по гр.д.№ 88/20г. по описа на Пловдивския окръжен съд,1-ви гр.състав в частта с която е отхвърлен иска на С.А.К. против П.Н.Р.Б. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,претърпени в резултат на обвинение в извършване на престъпление за което е оправдан с влязла в сила присъда № 67/24.07.2015г. постановена по нохд № 378/15г. по описа на Пловдивския окръжен съд,влязла в сила на 08.08.15г. над присъдената сума от 4 000/четири хиляди/ лева до 8 000/осем хиляди/ лева и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА П.Н.Р.Б. с адрес *** да заплати на С. А. К. с ЕГН ********** още сумата 4 000 четири хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди,претърпени в резултат на обвинение в извършване на престъпление за което е оправдан с влязла в сила присъда № 67/24.07.2015г. постановена по нохд № 378/15г. по описа на Пловдивския окръжен съд,влязла в сила на 08.08.15г. ,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 15.01.17г. до окончателното и изплащане и направените по делото разноски по съразмерност пред първата инстанция в размер на още 183.33/сто осемдесет и три лв. и тридесет и три ст./

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: