Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/27.06.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3893 по описа за 2016 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искове на К.Г.Я., предявени срещу З. „Л.И.“
АД, с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.). за сумата от:
250 000 лева, част от обща претенция в размер на 500 000,00 лева –
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина
ѝ К.Я.Д.и за сумата от 150 000
лева, част от обща претенция в размер на 500 000,00 лева - застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на съпруга ѝ Я.Д.Я., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 14.03.2014
г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че смъртта на съпруга и сина ѝ настъпват в резултат
на ПТП от 14.03.2014 г. Пострадалите пътували от гр.София за гр. Ген. Тошево с
л.а. „БМВ“ с ДК*******. На автомагистрала „Хемус“ на бензиностанция „ШЕЛ“
съпругът ѝ преотстъпил управлението на автомобила на Н.К.Н., който на 406,100 км.
напуснал платното за движение и се ударил в мантинелата и крайпътно дърво. Водачът на процесния лек автомобил е осъден с присъда по НОХД
896/2014 г. на Окръжен съд гр. Варна. За процесния лек автомобил, към датата на
настъпване на ПТП, е налице валиден застрахователен договор за риска
„гражданска отговорност“, (по-долу „ГО“). По изложените съображения се иска
осъждането на ответника да заплати застрахователно обезщетение в претендираните
размери за претърпените неимуществени вреди. Претендира разноски.
Ответникът, З. „Л.И.“ АД, не оспорва съществуването на застраховка ГО за
процесния автомобил. Оспорва размера на претендираното обезщетение, както и
предявения иск за присъждане на законната лихва. Заявява евентуално възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалите, изразяващо се
в непоставяне на обезопасителен колан. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Ответникът З. „Л.И.“ АД не е оспорва, че е застраховател по задължителната
застраховка „ГО“, сключена за л. а. „БМВ“ с ДК*******. Това се установява и от
приетата застрахователна полица № 22113002215841/09.09.2013 г. със срок от 09.09.2013
г. до 08.09.2014 г.
От Присъда от 26.09.2014 г., постановена по НОХД № 896/2014 г. по описа на Варненски
окръжен съд, се установява, че на 14.03.2014 г. на автомагистрала „Хемус“, след
гр. Девня, в посока гр. Варна, при управление на л.а. „БМВ“, с рег. №*******, Н.К.Н.,
нарушил правилата за движение по пътищата, установени от чл. 20, ал. 1 (да
контролира непрекъснато превозното средство, което управлява) и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – Я.Д.Я. (39 г.) и К.Я.Д.(13
г.) С присъдата подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по
чл. 343, ал. 3, предл. 5 , б „б“, предл. 1, вр.с чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с
чл. 58а, ал. 1, и чл. 54 от НК. Присъдата е влязла в сила на 29.04.2015 г.
От заключението на изслушаната по делото комплексна медико-автотехническа
експертиза се установява, че на 14.03.2014 г. по автомагистрала „Хемус“, в
посока гр. Варна, се движел л.а. „БМВ“, с рег. №*******. След завършване на
маневра изпреварване и прибиране в дясна лента, водачът загубил контрол на
управлението на лекия автомобил. Поради това автомобилът навлязъл в банкета и
реализирал удар в крайпътно дърво. След удара в дървото автомобилът се
преобърнал по таван върху мантинелата и
продължил движението си. След това паднал от мантинелата на асфалта и
вследствие от създаденото съпротивление от дясното колело се преобърнал отново
по таван. Вследствие на ПТП пострадал Я.Я., който получил травми на сърцето, несъвместими
с живота. Пострадал и К.Я.Д., който получил травми на главния и гръбначен мозък
като част от тежка съчетана травма на глава, гърди, корем и крайници. К.Д.получил
и фрактура на носните кости, вследствие на която вдишал кръв в белите дробове,
което също е непосредствена причина за смъртта му. Така описаните травми се
дължат на нееднократни удари и притискания с/или върху твърди и тъпи предмети и
повърхности. Пострадалите са били без поставен обезопасителен колан. Въпреки
това, дори и при поставен колан, при процесното ПТП, реализирано със скорост от
130 км/ч с въртене и преобръщане на автомобила, пострадалите биха получили
съчетани травми несъвместими с живота.
Видно от представените удостоверение за раждане и удостоверения за
наследници, починалият Я.Я. е съпруг на ищцата. Техен син е другият починал в
резултат на ПТП – К.Д..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С.Е.Д.–
майка на ищцата. Тя заявява, че преди инцидента и е живеела заедно с ищцата и
починалите. Заявява също, че след ПТП животът на ищцата се сринал. Тя изпаднала
в шок, който продължавал до момента. Семейството на К.Я. имало много приятели,
с които поддържало контакти. След произшествието ищцата почти не излизала от
къщата си, не ходела на работа, не поддържала никакви контакти с приятели. Преди
инцидента семейството е поддържало нормални отношения. Ищцата редовно посещава
гробовете на починалите си блиЗ.и и до момента преживява негативни емоции при спомена за тях.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
Съгласно
разпоредбата на чл. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен
от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне
субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е необходимо да се установи,
че в резултат на виното и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск
по застрахователния договор.
Съобразно чл.
257, ал. 2 КЗ (отм.), застраховани лица по договора за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите са собственикът на МПС,
за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание, т.е. всяко
възможно ползване, иЗ.лючващо установяването на фактическа власт върху същото
МПС чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 НК (така Решение № 133 от
28.10.2014 г. по т. д. № 2675/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС).
Съдът установи, че процесното ПТП е настъпило
по вина на водача на лекия автомобил „БМВ“- Н.К.Н.. За деянието, дееца, вината и
противоправността, съдът зачете обвързващата сила на Присъда от 26.09.2014 г.,
постановена по НОХД № 896/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд, влязла в
сила на 29.04.2015 г. съгласно чл. 300 ГПК.
Установено е също, че причината за
смъртта на Я.Я. и К.Д.са получените вследствие на ПТП травматични увреждания.
Виновният за ПТП водач е застраховано
лице (по смисъла на чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./) по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена между собственика на автомобила и ответника.
След като поведението на застрахования водач е виновно и противоправно, а
вредите към трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал.1
от КЗ (отм.), застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за
причинените от застрахования водач имуществени и неимуществени вреди.
От събраните свидетелски показания
съдът установи, че ищцата търпи неимуществени вреди от смъртта на Я.Я. и К.Д..
С оглед на това съдът намира исковете, предявени от К.Я. за доказани по
основание.
Спорът в случая
се концентрира около размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, както и около евентуалното възражение за съпричиняване.
При определяне
на размера и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази: възрастта на починалите (съответно
39 г. и 13 г.), възрастта на ищцата (40 г.); добрите отношения между ищцата и
пострадалите (всички са живеели заедно в едно домакИ.тво). От друга страна,
съдът преценява и нервно-психическия стрес и негативни изживявания във връЗ.а
със загубата на очакваната обич и подкрепа – морална и финансова, от най-блиЗ.и
хора – неин син и съпруг. Като отчита конкретните посочени по-горе
обстоятелства, обуславящи размера на вредите, и тяхното значение, вкл. времето
на настъпване на деликта, съответните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент,
съдът намира, че обезщетението, което би могло да репарира тези вреди е в
размер на : 170 000,00 лева за претърпените неимуществени вреди от смъртта
на К.Д.(така и практика на съда обективирана в решение на САС 2281-2014-7-ми с-в по гр. д. 3511/2014г) и 130 000,00 лева за претърпените неимуществени
вреди от смъртта на Я.Я. (атака и практика на САС 1612-2013-10-ти с-в по гр. д.
1503/2013 г.)
От приетата по
делото комплексна съдебно-медицИ.ка и авто-техническа експертиза се установява,
че пострадалите са пътували без поставен обезопасителен колан. Въпреки че такъв
не е бил поставен, при механизма на процесното ПТП смъртта е била неизбежна.
При това положение не може да се приеме, че неизползването на предпазните
колани съпричинява настъпването на вредите.
С оглед
изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата: 1/ 170 000,00 лева – застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на К.Д., ведно със
законната лихва от 14.03.2014 г. до окончателното й изплащане, като за
разликата до пълния предявен размер от 250 000,00 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и 2/ 130 000,00 лева – застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Я.Я., ведно със
законната лихва от 14.03.2014 г. до окончателното й изплащане, като за
разликата до пълния предявен размер от 150 000,00 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Процесуалният представител
на ищцата има право на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА за
осъщественото безплатно представителство в общ размер на 9 530,00 лв. за двата
иска. От тази сума съразмерно на уважената част от исковете следва да му се
присъдят 7 147,50 лева.
Ответникът също
има право на разноски. Той е направил такива в размер на 300,00 лева за
експертиза, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете ищцата дължи 75,00
лева. З. „Л.И.“ АД е бил защитаван от
юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати 100,00 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК 12 000,00 лв. - държавна такса и 75,00 лева
разноски за вещо лице.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на К.Г.Я., ЕГН ********** *** чрез адв. Н.С.В. ***, със
съдебен адрес:***, както следва:
1/ на основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) сумата от 170 000,00 лева, част от обща
претенция в размер на сумата от 500 000,00 лева – застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на К.Д., в резултат на
ПТП от 14.03.2014г, настъпило на автомагистрала „Хемус“, след гр. Девня, в
посока гр. Варна, по причина на противоправното поведение на Н.К.Н. - водач на
л.а. „БМВ“, с рег. №*******, ведно със законната лихва от 14.03.2014г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата от
170 000,00 лева до пълния предявен размер от 250 000 лв.;
2/ на основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) сумата от 130 000,00 лева, част от обща претенция в
размер на 500 000,00 лева, застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Я.Я., в резултат на
ПТП от 14.03.2014 г., настъпило на автомагистрала „Хемус“, след гр. Девня, в
посока гр. Варна, по причина на противоправното поведение на Н.К.Н. - водач на
л.а. „БМВ“, с рег. №*******, ведно със законната лихва от 14.03.2014г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата от
130 000,00 лева до пълния предявен размер от 150 000,00 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
*******, да
заплати на адв. Н.С.В. ***, със съдебен адрес:***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 7 147,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К.Г.Я., ЕГН ********** да заплати
на ЗК „Л.ИНС“ АД, ЕИК *******на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 175,00 лева – разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯ
ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от 12 075,00 лева - разноски за държавна такса и
депозити за вещи лица съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: