№ 391
гр. Варна, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20223100500240 по описа за 2022 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 53729 от
29.12.2021г. подадена от „Пристанище Варна“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния
директор П.И.С., чрез пълномощник ст. Ю.к. М. А. срещу Решение № 2036 от 15.12.2021 г.
постановено по гр.д. № 7595/2021 г. , като претендира за отмяна на решението във всички
негови части и отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
В писмен отговор въззиваемият В. К. Б. чрез пр. представител – адв. С. оспорва
основателността на въззивната жалба и отправя искане за потвърждаване на обжалваното
решение.
В съдебно заседание въззивния жалбоподател не се явява и не се представлява, а
въззиваемият лично и чрез пр. представител моли за потвърждаване на обжалвания съдебен
акт. В ход по същество предира за неговата правилност и обоснованост.
С Определение № 538 от 08.02.2022 г. въззивният съд е приел въззивната жалба като
подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК и като
редовна съобразно изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от
ГПК.
След служебна проверка, настоящия въззивен съд приема обжалвания съдебен акт
като валиден и допустим, а по правилността излага следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано възоснова на предявени
от В. К. Б. против „Пристанище Варна" ЕАД, иск с правно основание чл.357 вр. чл.188, т.2
от КТ за признаване на Заповед № 70 от 29.03.2021г. за незаконосъобразна. Със заповедта,
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение" за
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.1 от КТ, предл. 4 - неуплътняване на
работното време, и по чл. 187, т.З - неизпълнение на възложената работа.
В писмен отговор, по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил предявения иск и
съобразно разпределението на доказателствената тежест е въвел съответните твърдения за
1
наличие на фактически и правни основания за нейното издаване.
Не е спорно пред първоинстнационния и пред въззивния съд, че ищецът е заемал при
ответния работодател длъжността „докер", считано от 01.11.1990 г. по безсрочен трудов
договор. Със Заповед № 70 от 29.03.2021г. М.П., заместваща Изпълнителния директор на
„Пристанище Варна" ЕАД (зап. № 386/18.08.2015г.) е наложила на ищеца дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение" за нарушение на трудовата дисциплина по
чл.187, т.1 от КТ, предл. 4 - неуплътняване на работното време, и по чл.187, т.З -
неизпълнение на възложената работа.
Спорно между страните е спазена ли е процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание и наличието на нарушенията на трудова дисциплина и съответства ли
евентуалното нарушение на тежестта на наложеното му наказание.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса ответната страна
е представила писмени доказателства, които не са оспорени. От тяхното съдържание, се
установява, че Зам.ръководител отдел „СЕ", Пристанище Варна Запад е изготвила докладна
записка, в която е отразено, че на 16.03.2021г. ищецът е бил разпределен с наряд за
почистване № 34761 на редовна смяна във втори складов район. Съобразно предписанието е
следвало да мете кранов път на 15-то кейово място, а около 10ч. е бил извикан да се яви в
отдел „Човешки ресурси" . От този час до края на работния ден се е явил на работното си
място. От приложено Сведение за обработка на товарите от 16.03.2021г. се установява, че е
имал задължението да извършва почистване на втори складов район за времето от 10:00 до
11:00 часа. Спорно е след 11:00 часа, дали работникът се е явил на работа /на същото или
друго работно място. От неговите писмени обяснения дадени на 26.03.2021г. във връзка със
започналото дисциплинарно производство се установява, че посещението в отдел „ЧР“ е с
цел връчване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“, а след това
се е върнал на територията на 15- то кейово място. В обясненията работникът е оспорил
съдържанието на докладната записка и е навел съображения за лично отношение, която
няма връзка с обективните факти релевантни към наложеното наказание. От съдържането на
друго обяснение, дадено на 26.03.2021 г. в писмена форма от К. Т. се установява, че тя не е
възприела връщане на работа и е дала отговор в този смисъл на въпрос зададен от Ант. Ат. в
14:30 часа. До 16:20 часа не е виждала ищеца и лично му е прибрала метлата. Същото лице е
дало второ писмено обяснение регистрирано от работодателя на 29.03.2021 г. , с което са
отречени обясненията на работника. Представено е съдебно решение № 1228 о 30.09.2021 г.
постановено по гр.д. № 7791 по опис на ВРС за 2021 г. , с което е отменено уволнение на
ищеца, наложено от същия работодател със Заповед № РД-22/18.05.2021 г. на изп. директор
на ЕАД“Пристанище Варна“ и е присъдено обезщетение за времето през което е останал без
работа. На съда служебно е известно, че с Решение № 1945 от 29.12.2021 г. по въззивно
гражданско дело № 2884 по опис на ВОС а 2021 г. първоинстнационния съдебен акт е
потвърден, но до датата на постановяване на настоящото съдебно решение, липсват данни за
резултата от постъпилата касационна жалба.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Н.М. П.,
И.В.П., А.А. А. и К.Н. Т., чиито показания настоящия съд кредитира като дадени след
непосредствени впечатления, се установява, че поради заболяване ищецът е пренасочен към
труд на облекчен режим и негов пряк ръководител е св. А., а не св. П.. Последният е видял
работника в началото на деня около 10 часа. Свидетелят П. работи на длъжност
„организатор на трудов процес“ и е провел разговор с работника, за да го попита къде е,
защото го е търсила св. Ант. Ат.. След като е получил утвърдителен отговор, че се намира
наблизо, свидетелят го е видял и през прозореца . Свидетелят не е категоричен за датата на
която е осъществен факта. Свидетелите А. и Т., са категорични, че работникът не се е върнал
на работното си място, след като е бил извикан в отдел „ЧР“.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият
въззивен съд препраща към мотивите на първоинстанциония, който е направил анализ на
приложимите материално правни норми. В допълнение следва да се отбележи, че
отклоняване от работа, без уважителни причини е акт на фактическо действие, което може
2
да се установява със съответен протокол съставен от работодателя или прекия ръководител,
който писмен документ следва да бъде подписан от очевидци на обстоятелството, че в
определено часово време работникът отсъства. Аналогична е процедурата при установяване
на факти, че в тридневен срок работникът не се явява на работа за да му бъде наложено най-
тежкото наказание уволнение. В настоящия случай от писмените документи се установява,
че на работника е възложено изпълнение на конкретна задача за времето от 10:00 до 11:00
часа, като липсват каквито и да е доказателства, че за периода от 11:00 до 16:20 часа са му
възлагани други задачи. Неявяването му на работа след като е биз извикан в Отдел „ЧР“ не е
безспорно установено от прекия ръководител, а е представено едно твърдение за
отрицателен факт. Този факт, не е установен с каквито и да е преки доказателства,
включително и гласни такива. В тежест на ответника е да докаже, че на 16.03.2021г., при
изпълняване на трудовите си задължения като „Докер" в отдел „Товаро - разтоварна
дейност", Пристанище Варна - Запад, „Пристанище Варна" ЕАД, разпределен за работа към
отдел „Складово експедиционен" за редовна смяна във втори складов район, с Наряд за
работа № 034761, с поставена задача почистване на крановия път на 15-то кейово място, не е
изпълнил задължението си в периода от 10:00 часа до 16,20 часа да се яви на постъпило
повикване в отдел „ЧР и AO", Пристанище Варна - Запад, не е явил на работната точка, като
не е уведомил прекия си ръководител или ръководителя на работната точка за отсъствието
си, както и че в наряда за работа, в който ищецът се е подписал за приемане на заданието и
извършения инструктаж, е отразено неявяването му на работна точка за времето от 11:00 до
16:20 часа на 16.03.2021 г. Работодателят следва да докаже още, че наказанието е наложено в
срока по чл.194, ал.1 от КТ, преди налагането на наказанието е дадена възможност на
работника да даде писмени обяснения, както и че заповедта, с която е наложено наказанието
е мотивирана и в същата са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законния текст въз основа на който се налага. Ответникът следва да докаже,
че е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ. Ответникът не е доказал нарушение на
трудовата дисциплина. По делото липсват доказателства, за основанието и акта, възоснова
на който В. К. Б., на длъжност „Докер" в отдел „Товаро - разтоварна дейност", Пристанище
Варна - Запад, „Пристанище Варна" ЕАД, е разпределен за работа към отдел „Складово
експедиционен" за редовна смяна във втори складов район.Липсва съответната длъжностна
характеристика, за заеманата длъжност за да съобрази съда съответствието с изпълнение на
задължението, от което се твърди, че се е отклонил самоволно.
Въззивната жалба, съдържа оплаквания за неправилна преценка на събраните по
делото доказателства. Настоящият възизвен съд, съобразявайки съображенията в жалбата,
не констатира нарушения на процесуалните прави при допускане, събиране и оценка на
доказателствата. Въззивният жалбоподател претендира за законосъобразност на заповед,
която се основава на съдържанието на две докладни записки, съставени от две от
разпитаните по делото свидетелки, първата от които счита себе си за пряк ръководител на
ищеца, а втората в служебно правоотношение, останало неизяснено във връзка с длъжността
на ищеца. Съдът основава решенията си върху писмени доказателства, за факти за които
гласни са недопустими. Трудовото правоотношение, организацията на работата, преките
ръководители, задълженията на работника, вкл. когато е пренасочен към дейност различна
от заеманата длъжност са факти, които се доказват с писмени доказателства. Те не са част
от дисциплинарнато производство, но следва да съществуват преди образуването му, защото
очертават рамките на трудовото правоотношение и неговото незаконосъобразно развитие,
каквото е дисциплинарното нарушение. Решението на първоинстнационния съд съдържа
подробни мотиви в частта, с която приема, че липсват доказателства за нарушение на
трудовата дисциплина и настоящия съд препраща към тях.
С оглед изхода от спора, в тежест на въззивния жалбоподател следва да бъдат
присъдени разноските направени от въззиваемата страна, които са в размер на 300 лева.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият въззивен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2036 от 15.12.2021 г. постановено по гр.д. №
7595/2021 г. по опис на ВРС .
ОСЪЖДА „Пристанище Варна" ЕАД, със седалище и адрес на управление - пл.
„Славейков" № 1, гр. Варна, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на В. К. Б., ЕГН **********
от гр. **** сумата от 300/триста лева/, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4