№ 27
гр. Бл., 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500837 по описа за 2021 година
Производството се развива по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 102 от 29.06.2021г., постановено по гр.д. № 1712/2020г. по описа на РС – Бл. е
отхвърлен като неоснователен предявения от Л. В. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Бл., ул. „Я.С.” 1Б, ет. 2, ап. 4, чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес за призоваване: гр.
Бл., ул. „А.” 8, ет. 4, ап. 16 против „К.И.И.” ЕАД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на
управление гр. С., район Л., бул. „П.В.” 21, Б.ц. „Л. 6”, ет. 2, представлявано от Я.О. и П.П. -
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал. ГПК – за признаване за
установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата в размер на 13927.31 лева -
представляваща просрочена главница по договор за банков кредит, сума в размер на 2048.99
лева просрочена редовна лихва за периода от 15.04.2009г. до 01.08.2010г., сума в размер на
901.85 лева просрочена наказателна лихва за периода от 15.05.2009г. до 12.10.2010г., сума в
размер на 14047.13 лева представляваща законната лихва върху главницата, считано от
13.10.2010г. до датата на входиране на исковата молба - 03.09.2020г., сума в размер на
337.56 лева — представляваща държавна такса, както и сума в размер на 587.56 лева –
представляваща юрисконсулско възнаграждение, които суми са предмет на изпълнение по
изп.дело № 467/2010г. по описа на ЧСИ А.Ц.. Ищецът е осъден да заплати на ответника
сторените разноски в размер на 450 лв. - за юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от постановеното решение останал ищецът, който в срока по чл.259, ал.1 ГПК е
подал въззивна жалба с вх.№2322/19.07.2021 г.,чрез адв.К.П. срещу Решение
1
№102/29.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 1712/2020 г. по описа нa РС - Бл., в която
твърди, че е атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен,
постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Постановеното решение се счита за изградено от неправилни фактически и правни изводи,
като не са обсъдени обективно и всестранно всички съществени обстоятелства по делото.
Искането към съда е за отмяна на атакуваното решение и вместо него да се постанови друго,
с което да се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че задължението
на ищеца е погасено по давност и същият не дължи посочените в изпълнителния лист суми.
Претендират се разноски.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от страна на „КИИ с ЕИК ,,,,,,,,,,,, по реда на чл.263,
ал.1 ГПК в законоустановения за това срок, в който излага становището си относно
неоснователността на въззивната жалба. Намира за правилен крайния извод на съда, че с
предприети от взискателя действия, погасителната давност по процесните вземания е била
прекъсвана. Поддържа се, че давността е била и спряна в периода до 26.06.2015 г., моментът
на постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС. Искането към съда е
за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
ОС - Бл., след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че доколкото е
предявен отрицателен установителен иск по чл.439 във вр. с чл.124 ГПК, в тежест на ищеца
е да наведе и установи правопогасяващото възражение срещу правото на ответника, а
именно настъпила погасителна давност, като новонастъпил факт след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Същият не се установил по делото, поради което съдът е мотивирал отхвърлянето на иска.
Изложил е следните съображения, а именно: Изп.дело № 467/2010г. по описа на ЧСИ А.Ц. е
образувано по молба с вх.№ 07155 от 17.11.2010г. от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и въз
основа на Изпълнителен лист от 15.10.2010г., издаден по ч.гр.д.№ 3075 от 2010г. по описа
на БРС и Изпълнителен лист от 15.10.2010г., издаден по ч.гр.д.№ 3076/201г. по описа на
БРС. На 24.09.2012г., на основание чл.429 ГПК, по делото е присъединен като взискател
„Е.М.“ ЕООД, в качеството му на цесионер на банката – кредитор. На 04.10.2013г. въз
основа на извършено цедиране на вземането и постъпила молба за конституиране на нов
взискател от К.И., който е конституиран като взискател по делото. Прието е, че първото
изпълнително действие, което е валидно извършено и като такова е било годно и е
прекъснало давността е извършено с подаване на молбата на взискателя на 17.11.2010г., с
искане за образуване на изпълнително производство и с искане за извършване на конкретни
изпълнителни способи – опис, оценка и продажба на имущество на длъжника, като с
извършване на конкретен изпълнителен способ, годен да прекъсне давността, започва да
тече нова давност.Налагането на възбрана върху 1/12 ид.ч. на недвижим имот, собственост
на длъжника на 16.12.2010г. с Постановление от ЧСИ, също е изпълнително действие, с
2
което е прекъсната давността. Като цяло е прието, че от образуването на изпълнителното
дело по него през период от време по-малък от две години са извършвани годни и валидни
отделни изпълнителни способи, чрез които давността е прекъсната и от извършването на
всеки последващ е започнала да тече нова 5 – годишна давност, която от последното
изпълнително действие – 14.01.2019г. не е изтекъл 5 – годишен период, за да се погаси
вземането. Така, до датата на подаване на исковата молба /03.09.2020 г./ не е изтекла
предвидената в ЗЗД 5-годишна давност.
В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка
на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима- отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран
субект, срещу подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният
състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършване на
въззивен контрол за законосъобразността и правилността му, съдът е ограничен от рамките,
поставени от въззивната жалба.
Въззивната жалбата е бланкетна, като в нея не са формулирани конкретни възражения по
правилността и законосъобразността на обжалваното решение на РС. Единственото,което се
сочи е че решението на първостепенния съд следва да се отмени, поради негова
необоснованост и неправилност.
В действащия ГПК характерът на производството пред въззивната инстанция е такова като
пред съд по същество, но при ограничен въззив. Съгласно чл.260, т.3 ГПК въззивната жалба
съдържа "указание в какво се състои порочността на обжалваното решение". По аргумент от
чл.262, ал.1 ГПК въззивната жалба не се оставя без движение /респ. не се връща/, ако не
съдържа указание за порочността на първоинстанционното решение по чл.260, т.3 ГПК. На
основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси /т. е. - по правилността/,
той е ограничен от посоченото в жалбата. От това следва извода, че при въззивното
обжалване по действащия ГПК порокът следва да е указан чрез посочване в какво се
изразява, за да се извърши от въззивният съд проверка за правилността на
първоинстанционното решение до посоченото. За това ако жалбата е бланкетна , няма
конкретно оплакване ефектът на обжалваното решение се запазва. Ако не съдържа
конкретно указание за порочността на първоинстанционното решение, жалбата е допустима
и се разглежда, но въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на
спора и по правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди /чл. 271
и чл.272 ГПК/. В този смисъл са решение по гр. д. № 759/09 г. на ВКС, IV г. о.; Решение №
670 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2009 г., III г. о., ГК/.
Независимо от това, БлОС счита за необходимо да добави следното:
Решение е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от БлРС.
3
Предявеният отрицателен установителен иск от ищцата е с правно основание чл.439 ГПК.
Съгласно чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т. е. чрез
иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението.
Според чл.439, ал.2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
С тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.10 е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8
ГПК/чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Обявено е за изгубило сила ППВС №3/1980 г., но то е за напред, след 26.06.2015
г.
Въз основа на гореизложеното може да се направи от правна страна извод, че по настоящия
казус, от образуване на изпълнително дело № 467/2010г. по описа на ЧСИ А.Ц. до
26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече,
независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент от
който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP №
2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност би била
26.06.2020 г. и то ако са налице критериите за настъпването, предвид възможността за
прекъсването й.
Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/ -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В случая между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че са налице редица отделни предприети от взискателя изпълнителни способи
по изд.№ 467/2010г., които са прекъснали давността, вкл. и след 26.06.2015 г. Така, на
28.09.2015г. от взискателя е направено искане за извършване на справка за наличен трудов
договор на името на длъжника и съответно налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение; На 14.10.2015г., въз основа на удостоверение по ДОПК е присъединен
трети взискател – ТД на НАП, относно налични публични вземания на длъжника; На
25.11.2016г. е депозирана молба за насрочване на опис на движими вещи, собственост на
длъжника; На 17.05.2017г. е входирана молба за извършване на справка в ел.регистър на
БНБ, както и с искане за насрочване на опис на движими вещи.
В предходен момент, при действието на ППВС №3/1980 г., също са налице валидни
4
изпълнителни действия, прекъсващи давността на самостоятелно основание, дори и ако се
абстрахираме от спирането й по силата на ППВС №3/1980 г. - На 24.09.2012г., на основание
чл.429 ГПК, по делото е присъединен като взискател „Е.М.“ ЕООД /.155/, в качеството му на
цесионер на банката – кредитор; На 04.10.2013г. въз основа на извършено цедиране на
вземането и постъпила молба за конституиране на нов взискател от К.И., който е
конституиран като взискател поделото; На 31.10.2014г. е депозирана молба от за опис,
оценка и публична продан на възбранения по делото имот. На 28.05.2014г., на 05.12.2014г. ,
09.02.2016г. са депозирани молби с искане за извършване на изпълнителни действия от
взискателя Е.М. ЕООД.
При тази фактология, спорният въпрос се концентрира върху това дали твърденият от ищеца
правопогасяващ относно вземането факт е настъпил, а именно изтекла в негова полза
погасителна давност. Осъществяването на фактическия състав на давността- бездействие на
титуляра на правото в законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение за
погасителна давност от носителя на задължението винаги са свързани със защитата на
конкретно субективно материално право, по отношение на което се погасява правото на иск
или на принудително изпълнение.
Всички изброени по-горе действия, реализирани в изпълнително производство, са годни
изпълнителни способи, прекъснали течението на давностния срок. Така, от образуването на
изпълнителното дело по него през период от време по-малък от две години са извършвани
годни и валидни отделни изпълнителни способи, чрез които давността е прекъсната и от
извършването на всеки последващ е започнала да тече нова 5 – годишна давност, като от
последното изпълнително действие – 14.01.2019г. не е изтекъл 5 – годишен период, за да се
погаси вземането. От друга страна, от образуване на изпълнителното дело до 26.06.2015 г.
намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече. След тази дата –
26.06.2015г. има осъществени изпълнителни способи, които са прекъсвали давността .
С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че вземането на ответника-взискател
съществува, то не е погасено по давност и сумата е дължима от ищеца по изпълнението в
размера, в който е посочен в изпълнителния лист. Поради съвпадение на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските
Предвид изхода от спора, право на разноски има ответникът по въззивната жалба на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият е направил искане в тази насока и му се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00 лв. за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
На основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 102 от 29.06.2021г., постановено по гр.д.№ 1712/2020г. по
описа на РС - Бл..
ОСЪЖДА Л. В. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бл., ул. „Я.С.” 1Б, ет. 2, ап. 4,
чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес за призоваване: гр. Бл., ул. „А.” 8, ет. 4, ап. 16 да
заплати на „К.И.И.” ЕАД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление гр. С., район Л.,
бул. „П.В.” 21, Б.ц. „Л. 6”, ет. 2, представлявано от Я.О. и П.П. сумата от 450,00
/четиристотин и петдесет/ лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за
проц.представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок пред ВКС, считано от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6