Определение по дело №603/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                              

                                                  гр. Кюстендил, 20.01.2020 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание

 на двадесети  януари

през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ  Евгения Стамова

                                                                                                            Веселина Джонева

 

като разгледа докладваното съдия Ваня Богоева  в. ч. гр. дело  № 603

 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274 – чл. 279 във вр. с чл. 419, ал.1 и чл.420, ал.2 от  ГПК.

Образувано е по подадена от С.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: с. Тополница, обл. Кюстендил, насочена срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 13.05.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Дупница по  ч.гр.д.№1010/2019 г. по описа на същия съд.

С оспорвания съдебен акт, Дупнишкия районен съд е разпоредил длъжника С.С.К., ЕГН ********** *** следните суми: главница в размер на 3024 лева, договорна лихва в размер на 286.15 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 66.21 лева.

            В жалбата се излагат доводи за неправилност на така постановеното разпореждане. Процесният договор за наем, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК се твърди, че е нищожен поради липса на основание и предмет. Частният жалбоподател излага, че между страните е образувано гр. д. № 2061/2018 г. по описа на ДнРС, чието решение е обжалвано и в момента е висящо образуваното в.гр.д. № 97/2019 г. по описа на КнОС. Акцентира, че предмета на спора по тези дела е възстановяване на незаконосъобразно получени суми от Община Дупница поради липса на валидно наемно правоотношение. Счита, че предвид изложеното е налице основание за спиране на настоящото производство до произнасяне на ОС – Кюстендил по преюдициален за спора въпрос.  По същество се иска отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издаденият въз основа на него изпълнителен лист. С частната жалба е направено искане с правно основание чл.420, ал.2 ГПК за спиране на производството по принудително изпълнение по и.д. № 2019744040032 по описа на ЧСИ Милена Джоргова, с район на действие – Окръжен съд – гр. Кюстендил. Претендират се разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК  е постъпил отговор от ответника по жалбата – Община Дупница, чрез който се излагат доводи за неоснователност на същата. Твърди се, че частният жалбоподател не излага съображения за редовността на документа, въз основа на който е издадена процесната заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, както и не представя доказателства за наличие на обстоятелства, влияещи върху валидността на документа по чл.417 ГПК. За неотносими в настоящото производство се приемат твърденията на жалбоподателя за нищожност на договора за наем и недължимост на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1010/2019 г. по описа на ДнРС. Излага, че тези възражения могат да бъдат направени в исковото производство по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК. Иска потвърждаване на обжалваното разпореждане.

Въззивният съд, като взе предвид изложените в жалбата и отговора по същата доводи, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

            Частната жалба срещу постановеното от ДнРС по заповедното производство разпореждане е допустима - с оглед постъпването й в срок, доколкото видно от приложената Покана за доброволно изпълнение, заповедта по чл.417 ГПК е била връчена на длъжника на 09.07.2019 г., а жалбата е депозирана на 17.07.2019 г., т.е. в законоустановения двуседмичен срок. Същата е депозирана от надлежна страна – длъжник в производството и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.   

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна. Съображенията на съда в тази насока са следните:

    Първоинстанционният съд е бил сезиран от Община Дупница със заявление  по чл. 417 от ГПК против длъжника  С.С.К. с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за подробно посочените в заявлението суми.

            Въз основа на заявлението и придружаващите го документи на 13.05.2019 г. в полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, инкорпорираща разпореждане за незабавно изпълнение. С обжалваното разпореждане е постановено незабавно изпълнение, както и издаването на изпълнителен лист на основание чл. 418 от ГПК.

Длъжникът С.С.К. е уведомен за издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с връчената му Покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Милена Джоргова на 09.07.2019 г., като същият на 17.07.2019 г. е упражнил правото си по чл.414 ГПК и е подал възражение срещу издадената заповед. За установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение, заявителят е предявил иск с правно основание чл.422 ГПК пред Районен съд – Дупница в законоустановения едномесечен срок.

             При така констатираното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В производството по чл.419 ГПК съдът е ограничен само в рамките на данните, пряко извличани от документа по чл. 417 от ГПК, поради формалната доказателствена сила, с която той удостоверява изпълняемото право, като не може да използва други данни, стоящи вън от него, освен относно изискуемостта на вземането – аргумент от чл. 418, ал.3 от ГПК. В конкретната хипотеза заявителят се позовава на документ по чл. 417, т. 2,  ГПК – извлечение от счетоводните книги.

Жалбоподателят не сочи конкретно оплакване относно редовността на документа по чл.417, т.2 ГПК от външна страна.  Възразява се срещу валидността на процесния договор за наем, като същият се приема за нищожен. Направено е и възражение за недължимост на сумите, предмет на процесната заповед за изпълнение на парично задължение.

ДнРС е приел, че приложеният документ по чл.417, т.2 ГПК е редовен от външна страна, доколкото в него се съдържа информация относно договора и задълженията на длъжника по него, както и че същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, с оглед на което е издал обжалваното разпореждане. Този извод на заповедния съд се споделя от настоящия състав на въззивната инстанция.

На първо място настоящият състав на въззивната инстанция не споделя довода на частния жалбоподател, че е налице преюдициалност на спора и че настоящото производство следва да бъде спряно до произнасянето на ОС – Кюстендил по в.гр.д. № 97/2019 г. по описа на КнОС, което производство към настоящия момент е висящо пред ВКС по повод обжалване на постановеното от КнОС решение по съществото на спора. В производство по чл.419, ал. 1 ГПК

                                                                         - 2 -

предмет на съдебна проверка е редовността на акта по чл.417 ГПК от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В това производство дължимостта на претендираното вземане не е обект на съдебна проверка.

Към подаденото пред ДнРС заявление по чл.417 ГПК заявителят - Община Дупница е приложила извлечение от сметка по чл.417, т.2 ГПК за претендираните със заявлението суми.

Доколкото в Закона за счетоводството липсва легална дефиниция относно задължителните реквизити на извлечението от сметка и те не са посочени в друг нормативен акт, минимално необходимото съдържание на извлечението по сметка, за да отговаря на изискванията за редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане, се извлича от практиката на съдилищата, уеднаквена с редица определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 118/ 09.02.2011 г., постановено по ч.т.д. № 905/2010 г. по описа на ВКС, на ВКС, ТК, І т. о., определение № 183/ 10.03.2011 г., постановено по ч.т.д. № 12/2011 г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., определение № 264/ 07.05.2009 г., постановено по ч.т.д. № 210/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 118/ 24.02.2009 г., постановено по ч.т.д. № 25/2009 г. на ВКС, ТК, определение № 174/ 16.02.2010 г., постановено по ч.т.д. № 18/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 693/ 16.11.2009 г., постановено по ч.т.д. № 731/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. В нея е прието, че представеното извлечение от счетоводните книги представлява редовен от външна страна документ, когато е изготвен и подписан от длъжностни лица на заявителя, подпечатан е с печат на издаващото го учреждение и съдържа данни за договора, въз основа на който се претендира вземането. 

Процесното извлечение от счетоводни книги, представено от Община Дупница представлява документ, който е предвиден в чл. 417, т. 2 ГПК. Същото съдържа информация относно сключения договор – номер, дата на сключване, страна и предмет; претендираният общ размер останалото неиздължено вземане с разбивка по пера – главница, договорна лихва, лихва за забава и др., както и за кой период се дължат. Документа е издаден от овластените за това служители на Община Дупница – главен счетоводител и кмет на общината, положени са подписи и печат на издателя. Документа също така удостоверява годно за изпълнение вземане на заявителя Община Дупница. Изложеното обуславя извод за редовност на документа по чл.417, т.2 ГПК от външна страна.

Същият от друга страна удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, доколкото видно от извлечението по сметка претендираните вноски са с настъпил падеж.

Изложените в частната жалба доводи за нищожност на процесния договор за наем, както и за недължимост на сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение не са обект на проверка в настоящото производство, доколкото въззивната проверка в случая може да се основава само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК, а това е извлечението от счетоводните книги на заявителя. Тези доводи длъжникът би могъл да релевира в исковото производство по предявен иск по чл. 422 ГПК, в което производство на съдебна проверка подлежат всички доводи и възражения във връзка с дължимостта, респ. недължимостта на присъдените със заповедта за изпълнение суми.

При така изложените обстоятелства, обжалваното разпореждане, с което е разпоредено незабавно изпълнение на издадената заповед се приема за правилно и ще бъде потвърдено.

По искането с правно основание чл.420, ал.1 ГПК произнасяне дължи съдът, издал процесната заповед за изпълнение.

С оглед изхода на спора на частният жалбоподател не следва да се присъждат разноски.

Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд:

                                                             О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

           

            ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 13.05.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Дупница по  ч.гр.д. № 1010/2019 г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: