РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 22.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ
АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА
ДЯКОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
При секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и
с участието на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ, като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 226 по описа
за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на адв.С.М.
*** – пълномощник на Б.Г.Ц. от гр.Русе, против Решение № 260221 от 20.05.2021 г.,
постановено по АНД № 2184/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 38-0001684 от 22.10.2020 г. на Директора на РД
”Автомобилна администрация” - Русе, с което за нарушение на чл. 2 ал. 1 от
Наредба № 41 от 04.08.2008 г.
за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация (Наредба № 41) и
на основание чл. 93, ал. 1 т. 1 от ЗАвПр му е наложен административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Оспорва
изводите на районния съд, че случаят не попада в хипотезата на чл. 28 ЗАНН.
Счита, че нарушението съществено се отличава от други нарушения от същия вид,
доколкото той е притежавал карта за квалификация за по-долна категория. Набляга
се и на „тежестта“ на картата за квалификация в сравнение с многобройните
документи, които съпровождат извършването на обществен превоз на товари. Навеждат
се и доводи за младата възраст на жалбоподателя и необходимостта от спазване на
трудовата дисциплина.
Претендира се да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отмени НП.
Ответникът
по касационната жалба – РД АА - Русе не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна,
в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, макар и не поради изложените в нея доводи.
За да потвърди оспореното пред него НП РС - Русе е
приел, че в производството по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални
нарушения. По същество
въззивният съд е приел за еднозначно и безспорно установено, че жалбоподателят
не е изпълнил задължението си, съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 2 ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г., поради
което законосъобразно му е наложено предвиденото в чл. 93, ал. 1 т. 1 от ЗАвПр наказание.
Аргументирал е и извода си за липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Решението на РС – Русе е неправилно.
Въззивният съд е приел, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява деяниeто, за което е
наложено административното наказание и че нарушението е извършено от
жалбоподателя, като е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г., вменяващ задължение на водачите на
моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на МПС от категория С+Е, да притежават карта за квалификация на
водача когато извършват със същите обществен превоз. Обсъдил е възраженията на
въззивника, като ги е приел за неоснователни. Изложил е мотиви, че правилно е приложена
и санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото безспорно горецитираната
Наредба представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвП. Съдът е
приел е, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като допуснатото нарушение не се отличава от останалите от своя вид. По
отношение на възражението на въззивника, че е допуснал нарушението, тъй като е
изпълнявал заповед на работодателя си, е посочено, че жалбоподателят е бил
наясно с липсата на съответна квалификация и че извършвания превоз очевидно е в
нарушение на нормативните изисквания.
Настоящата инстанция напълно споделя
и възприема като свои, на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, поради което и не е необходимо да
преповтаря, мотивите на въззивния съд относно постановяване на НП от
компетентен орган; в предвидените от закона срокове; при спазване на
процесуалните норми и при правилно приложение на материалния закон досежно
безспорната установеност на нарушението от обективна и субективна страна.
Като неоснователно се преценява
възражението на касатора за постановяване на въззивното решение в нарушение на
материалния закон, в частност на нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Изложените по този въпрос мотиви във въззивното решение са логически и
обосновани, като РРС, макар и накратко е обсъдил релевантните за преценката по
този въпрос обстоятелства, в резултат на което е достигнал до обоснования
извод, че конкретното нарушение не се явява маловажно по своя характер.
Въпреки гореизложеното, оспореното
решение се явява незаконосъобразно като краен резултат, поради неправилност на
изводите на РРС в частта относно санкционната норма. В решението си въззивният
съд е цитирал разпоредбата на чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвтПр в редакцията му към ДВ
бр. 9 от 2017 г., която има следното съдържание: "Водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон
и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: 1.
глоба 2000 лв. – при първо нарушение. "
Към тази редакция на ЗАвтПр това е
била относимата санкционна разпоредба за извършеното нарушение, тъй като
Наредба № 41/04.08.2008 г. е издадена на основание чл. 7б, ал. 5
и чл. 7г, ал. 4 от ЗАвтП /съгласно § 4 от ПЗР на същата/, т. е. представлява
подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвтП, съответно извършването на
обществен превоз от водача без изискуемия от тази наредба
документ – притежавана от водача карта за квалификация на водача, подлежи на
санкциониране с глоба в размер на 2000 лв.
С изменението на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от
07.07.2020 г./, която редакция е била актуална към момента на извършване на
нарушението и издаването на НП, разпоредбата вече има следното съдържание:
"Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и
от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: 1. глоба
2 000 лв. – при първо нарушение. ". Т.
е. според новата редакция на нормата, инкриминираното поведение на водача е
обусловено само от условието да извършва превоза без издаден за моторното
превозно средство документ, изискуем от подзаконов нормативен акт по
прилагането на ЗАвтП. Картата за квалификация на водача несъмнено не се явява
такъв документ, тъй като не касае моторното превозно средство, а самия водач.
В този случай релевантната за
деянието санкция е предвидена в чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП, според която: "За нарушения на този закон и
на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение
на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. "
Като е достигнал до извод за правилно
приложение на санкционната норма, РРС е приложил неправилно материалния закон,
поради което решението следва да бъде отменено. Предвид т. 2 от Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС на Р България – ОСС от I и II колегия, по т.д. № 1/2020 г.,
настоящата касационна инстанция не може след
като отмени решението на районния съд, да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.
Поради което и НП като постановено при неправилно приложение на относимата
санкционна разпоредба също следва да бъде отмемено.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260221 от 20.05.2021 г., постановено по АНД №
2184/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с
което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0001684 от 22.10.2020 г.
на Директора на РД ”Автомобилна администрация” - Русе
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление (НП) № 38-0001684 от 22.10.2020 г. на Директора на РД
”Автомобилна администрация” - Русе, с което за нарушение на чл. 2 ал. 1 от
Наредба № 41 от 04.08.2008 г.
за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация и на основание чл. 93, ал. 1 т. 1 от ЗАвПр, на Б.Г.Ц. от гр.Русе е наложен
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.