№ 20
гр. Разград , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора Веселин Якимов Минков (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20203300600376 по описа за 2020 година
Въззивното производство е образувано по жалба подсъдимия С. В. М.,
ЕГН ********** против присъда №402/29.09.2020 г. по нохд №65/2020 г. на
РС Разград.
Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като няма
безспорни доказателства, които да доказват по категоричен начин
обвинението и присъдата почива на предположения.
Няма доказателствени искания.
В съдебно заседание адв. С. - защитник на подс. М. поддържа
жалбата. Моля съда отмени присъдата и постанови оправдателна, тъй като
няма безспорни доказателства, които да подкрепят обвинението:
няма доказателства входната врата да е била здрава и заключена или
укрепена, така че да не позволява достъп на външни лица;
няма доказателства какво представлява стаята, от която съдът приема,
че са отнети вещи;
няма доказателства за това как подсъдимите са узнали, че точно в този
имот се намират тези вещи;
Лицето, което им е посочило вещите се е представило като човек, чиито
дядо е собственик на този имот, а за вещите, че са негова собственост. Той е
1
посочил имота, отворил входната врата и показал къде се намират вещите,
като заявил, че са негови. Подсъдимите са му заплатили съответна сума.
Според защитника липсва субективната страна на деянието, тъй като
това е станало посред бял ден, в населено място, където всички се познават.
Подсъдимите не са нито разрушили, нито отнели, без съгласието на
собственика вещите.
Стойността на отнетото е далеч от минималната работна заплата за
страната и не е обсъждан въпроса, че става въпрос за маловажен случай. Ако
се приеме, че има деяние, то според адв. С. ще е маловажен случай, поради
ниската стойност и поради значимостта и вида на отнетото. Не може да се
твърди, според защитника, че МПС е било използвано.
Защитникът заявява, че на практика определеното от съда наказание,
при приети многобройни смекчаващи вината, пробация е пречка осъденият да
работи, за свободно придвижване затова моли съда, ако приеме, че са налице
предпоставки за осъдителна присъда да наложи наказание лишаване от
свобода и отложи изпълнението му по реда на чл. 66 НК.
Жалбоподателят С.М. в съдебно заседание завява, че иска да бъде
оправдан.
Въззиваемият Л. А. А. не се явява в съдебно заседание.
Защитникът му адв. Й. заявява, че се присъединява към жалбата и
поддържа казаното от адв. С.. Според адв. Й. става въпрос за грешка по
отношение собствеността на вещите - подсъдимите са мислили, че са
собственост на Г.Т. и са му заплатили вещите, които са натоварили в
микробуса. Моли съда да оправдае двамата подсъдими.
Препис от жалбата е връчен на РП на 04.11.2020 г. и няма постъпили
възражения.
В съдебно заседание прокурорът заявява становище, че присъдата е
правилна и законосъобразна, а жалбата неоснователна. Според прокурора
първоинстанционния съд след проверка на всички събрани доказателства е
изградил ясна фактическа и достигнал до единствения правилен извод, че
двамата подсъдими са извършили престъплението, за което им е повдигнато
обвинение. Прокурорът не се противопоставя на искането на защитата за
изменение на наказанието, тъй като лишаването от свобода се явява по-тежко
наказание от пробацията. Счита, че присъдата следва да бъде потвърдена.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед
2
характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314, чл. 336 и
чл. 337 НПК, установи:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице по чл. 318, ал. 3 и ал. 6 НПК.
С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимите С. В. М. и Л.
А. А. с ЕГН ********** за виновни в това, че на 04.05.2019 г. в с.
Костанденец, в съучастие, като съизвършители, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС,
отнели чужди движими вещи, на обща стойност 232, 20 лв. от владението на
Д.И.С. от гр. Разград, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като до приключване та съдебното следствие в
първоинстанционният съд, откраднатите вещи са били върнати –
престъпление по чл. 197, т. 3 НК във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с
чл. 194, ал. 1 НК и чл. 20, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1,
т. 2 , б. „б“ НК наложил наказание пробация със срок 6 месеца, с мерки
задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични
срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 100 часа годишно.
Признал подсъдимите за невиновни и ги оправдал за част от движимите
вещи, предмет на обвинението, на стойност 240 лв.
Присъдени са и разноски в тежест на подсъдимите.
Установена е следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. В. М. е български гражданин, роден на 15.05.1999 г. в
гр. Разград, не е женен, има средно образование, не работи, не е осъждан.
Подсъдимият Л. А. А. е български гражданин, роден на 20.02.1977 г. в
гр. Разград, не е женен, има основно образование, не работи, не е осъждан.
Свидетелката Д.И.С. живеела в гр. Разград, но притежавала наследствен
имот в с. Костанденец, ул. „Гурко“ №14, който понякога посещавала. В имота
съхранявали вещи, наследени от баща . През април 2019 г. св. С. била в
имота в с. Костанденец, за да сее царевица.
Подсъдимите М. и А. се познавали и се занимавали с изкупуване на
черни и цветни метали и орехи. Обикаляли селата с товарен автомобил „Фиат
Дукато“ с peг. № РР 1278 ВС.
На 04.05.2019 г. по обяд двамата подсъдими с товарния автомобил
отишли в с. Костанденец. В центъра на селото видели св. К.К. и св. Г.Т.,
които ремонтирали ограда. Попитали св. К. за „старо желязо“ и той им казал,
че сменял ограда в неговата стара къща и може да им продаде старата оградна
мрежа. Св. К. казал на Г.Т. да отиде с тях, за да им покаже имота и да им я
3
даде срещу „каквито пари му дадат“. Двамата подсъдими М. и А. и св. Г. Т., с
товарния автомобил, стигнали до имота на св. К.К., който никой не обитавал.
Т. показал на подсъдимите старата оградна мрежа, но те не я харесали, защото
било оплетена с дървета и храсти. След това подсъдимите видели „железа“ в
съседния имот, който бил собственост на св. С. и попитали св. Т. дали някой
живее в имота Т. им казал, че ги няма хората. Имотът бил с дървена врата,
подпряна отвътре с два железни варела и стояла на рамката си. Подсъдимият
М. издърпал вратата и я съборил, при което тя се счупила на две. Двамата
подсъдими влезли в имота и намерили и взели гроздомелачка, два метални
варела с вместимост по 200 л., алуминиев гюм, метален водосъдържател за
бойлер на дърва, печка за бойлер на дърва и част от панелен радиатор. Св. Т.
помогнал, като пренесъл до автомобила варелите. Подсъдимите натоварили
вещите в товарния автомобил „Фиат Дукато“ с peг. № РР 1278 ВС.
Стойността на посочените вещи е 133, 20 лв.
По това време св. С.И.С., който се прибирал към дома си в с.
Костанденец, минавал по ул. „Генерал Гурко“ и видял товарния автомобил
„Фиат Дукато“. Първо видял до автомобила св. Г.Т., когото познавал, но след
това го загубил от погледа си. Св. Т. бил влязъл в автомобила. Когато св. С.
приближил до товарния автомобил видял вратата на имота на св. С. разбита,
изкъртена и попитал единия от подсъдимите - М. какво правят там. Без да
кажат нищо подсъдимите се качили в буса и потеглили рязко към центъра на
селото. Св. С. с мобилния си телефон заснел буса и регистрационния номер.
Малко по - късно споделил видяното със свой съселянин, който се обадил на
кмета на селото, а той подал сигнал в полицията.
Подсъдимите дали на св. Т. 3-4 лв. спрели и го оставили при св. К., а те
продължили и напуснали селото. После отишли В Гарова промишлена зона,
в пункт за вторични суровини, стопанисван от ЕТ „Кристал-П-92“- гр.
Разград, където на работа била св. М.Т.Д.. Св. Д. познавала А. и М., тъй като
и преди това продавали метали в гореспоменатия пункт. С договор за
покупко-продажба № ********** от 04.05.2019 г. /л. 79 от ДП/ Л.А. продал
800 кг. метали измежду които и част от вещите, взети от дома на св. Д. С.:
гроздомелачка, метален варел с вместимост 200 л. и тегло 25 кг., брой
алуминиев гюм с тегло 7 кг., метален водосъдържател за бойлер на дърва,
печка за бойлер на дърва и част от панелен радиатор с тегло 4 кг.
На 05.05.2019 г. св. Д. С. разбрала, че е разбита вратата на имота ѝ на ул.
„Гурко“ № 14, в с. Костанденец и в имота е влизано и веднага със съпруга си
и сина си отишла на място.
Св. Акифов – служител на МВР, по подадения сигнал за кражба
извършил оперативно-издирвателни действия, открил вещите, които
подсъдимите продали на пункт за изкупуване на черни и цветни метали, в
който работела св. М. Д..
По-късно намерените вещи били върнати на св. С..
4
Получената парична сума за вещите на С. подс. А. върнал на служител в
пункт за вторични суровини, стопанисван от ЕТ „Кристал-П-92“- гр. Разград.
Безспорно се установява от събраните доказателства, че подс. А. и подс.
М. на 04.05.2019 г. чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита
на имот – врата, влезли в недвижим имот, собственост на Д. С. в с.
Костанденец, на ул. „Генерал Гурко“ №14 и изнесли от там и натоварили в
МПС - товарен автомобил „Фиат Дукато“ с peг. № РР 1278 ВС движими
вещи:
- гроздомелачка на стойност 70 лева,
- 2 броя метални варели с вместимост по 200 л. и с общо тегло 50 кг. на
обща стойност 10 лева,
- алуминиев гюм с тегло 7 кг. на стойност 36.40 лева,
- метален водосъдържател за бойлер на дърва на стойност 11 лева,
- печка за бойлер на дърва на стойност 5 лева и
- част от панелен радиатор с тегло 4 кг. на стойност 0.80 лева,
всичко на обща стойност 133.20 лева. След това продали изнесените вещи в
пункт за вторични суровини, стопанисван от ЕТ „Кристал-П-92“- гр. Разград.
Подсъдимите са дали обяснения и разминаване между установената
фактическа обстановка и защитната им теза е налице единствено относно
обстоятелството заявил ли е св. Т., че къщата и вещите са собственост на дядо
му.
Вида и количеството на вещите се установяват от показанията на св. С.,
св. Т., св. Акифов, частично от обясненията на подсъдимите и от проколите за
доброволно предаване (л. 163), за оглед на веществени доказателства (л. 80).
Съдът намира, че св. Т. не е казвал на подсъдимите, че могат да вземат
вещите от имота, тъй като е на дядо му, с оглед дадените от свидетеля, под
страх от наказателна отговорност, показания в които отрича да е давал
разрешение на подсъдимите да изнасят вещи от имота. Напротив св. Т.
заявява, че им е казал, че имотът е собственост на други лица, които в
момента отсъстват. Показанията на св. Т. в тази част се подкрепят и от
установеното поведение на подсъдимите след като се срещнали със св. С. – не
отговорили на въпросите му, а бързо се качили в автомобила и рязко
потеглили. Очевидно подсъдимите са знаели, че имат неправомерно
поведение, че са влезли в чужд имот, без разрешение, че са натоварили в
автомобила чужди движими вещи, без съгласие на собственика.
Описаните вещи са собственост на св. Д. С. и са били в нейно владение
в собствения ѝ недвижим имот.
Подсъдимите са отнели чужди движими вещи от владението на св. С.,
5
без нейно съгласие, с намерение да ги присвоят.
Двамата подсъдими се действали в съучастие като съизвършители, тъй
като са участвали в самото изпълнение на престъплението – отнемането на
вещи от владението на св. С. – изнасянето от недвижимия имот и
натоварването на автомобила, транспортирането им до пункта за вторични
суровини и продажбата им.
Подсъдимите са действали при общност на умисъла. Престъплението е
извършено при пряк умисъл съзнавали са, че отнемат чужди движими вещи
без съгласие и знание на собственика им, имали са за цел да отнемат от
владение на собственика вещите и да установят фактическа власт върху тях, а
след това да се разпоредят с вещите. Намерението за присвояване се извежда
от действията им – продали вещите.
Престъплението е извършено чрез използване на моторно превозно
средство, тъй като се него са пренесли вещите.
Безспорно имотът е бил защитен с врата, с предназначение да изключи
достъпа на трети лица до вещите и издърпването и захвърлянето на земята,
съставлява разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот.
Необходимата сила, за да отстранят вратата и здравината на материала от
който е направена, не е от значение за преценка дали деянието осъществява
квалифицирания състав на кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК.
С извършеното са осъществила състав на престъпление по чл. 197, т. 3
вр. с чл. 195, ал. 1 т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
По наказанието.
За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до
осем години.
При определяне на наказанието първоинстанционният съд е взел
предвид чистото съдебно минало на подсъдимите, относително ниската
стойност на противозаконно отнетите вещи, добрите характеристични данни
на подсъдимите, мотивите и подбудите за извършване на деянието. Поради
това счел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността им
обстоятелства и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, наложи на
двамата подсъдими наказание „пробация“.
Съгласно чл. 337, ал. 2 НПК въззивният съд може да увеличи
наказанието, когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от
частния тъжител или частния обвинител. Такива няма и е извън
правомощията на съда да наложи наказание лишаване от свобода, каквото
искане отправя защитника на подсъдимите в хода на пренията.
По жалбата.
Жалбата е неоснователна.
6
Фактическата обстановка е изяснена и са събрани всички възможни
доказателства.
За да се осъществи състав на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК не
е необходимо вратата да е била с изключителна здравина, укрепена,
заключена така че да изключва достъп на външни лица, нито се изискват
някакви значими усилия, за да се преодолее. Достатъчно е, че имотът е
защитен с врата, поставена така, че да е ясно, че има за цел да ограничи
достъпа на външни лица и това, че са извършени действия по преодоляването
, съответно е счупена и захвърлена на земята. При това вратата вече е
негодна да изпълнява функцията си за защита на имота.
Обстоятелството, че са извършили кражбата през деня, в населено
място, в което всички се познават, изтъквано от защитника, не обуславя
извод, че не са съзнавали, че отнемат чужди движими вещи. Поведението им,
след като се появява св. С., показва че са били наясно, че са в чужд имот, без
разрешение на собственика и че са натоварили в автомобила чужди вещи, че
поведението им е в противоречие със закона и са опитали да се укрият като са
напуснали местопрестъплението.
Обстоятелството, че са дали парична сума на св. Т. – 3-4 лв. също не
обуславя извод, че са взели вещи, които са му „платили“. Стойността на
вещите е несъответна на получената от Т. сума и поведението на подсъдимите
при срещата със св. С. не е на „купувачи“ съзнаващи, че имат право да се
разпореждат са вещите, които са придобили правомерно. Освен това св. Т.
категорично отрича да е заявявал, че имотът от който са изнесени вещите е на
дядо му, че е казал на подсъдимите, че могат да вземат вещи от имота или че
им е продал вещи.
Няма съмнение, че автомобилът е използван от подсъдимите, за да
отнемат вещите, да се отдалечат от местопрестъплението, да ги превозят до
мястото, в което са се разпоредили с тях. Без МПС не биха могли да пренесат
вещите.
Съгласно чл. 93, т. 9 НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Съдът не установява да е налице по-ниска степен на обществена
опасност на извършеното от подсъдимите в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид.
А. и М. са влезли в чужд имот и отнели чужди движими вещи, каквито
са открили, в количеството в което са ги намерили.
Освен това маловажните случаи на квалифицирана кражба са
изчерпателно изброени в закона – в чл. 195, ал. 4 НК, и в случая, след като
7
кражбата осъществява признаците на квалифицираните състави по чл. 195, ал.
1, т. 3 и т. 4 НК, не може да се приеме наличие на маловажен случай.
С оглед пределите на въззивната проверка, предвид разпоредбата на чл.
336 и чл. 337 НПК, съдебният състав намира, че не са налице основания за
изменение или отмяна на обжалваната от подсъдимите присъда.
Изяснена е фактическата обстановка, безспорно е установено, че
подсъдимите са извършили кражба на посочените движими вещи, като за
извършването са разрушили преграда, здраво направена за защита на имот и
са използвали МПС. Първоинстанционният съд е приел, че откраднатата вещ
е върната, наложено е минимално наказание, при условията на чл. 55 НК –
задължителните пробационни мерки в минималния срок и 100 часа
безвъзмезден труд в полза на обществото.
Съдът е допуснал грешка в пресмятането при изчисление стойността на
вещите. Признал е подсъдимите за виновни в това, че отнели чужди движими
вещи:
- 1 брой стара гроздомелачка на стойност 70.00 лева,
- 2 броя метални варели с вместимост всеки по 200 л. и с общо тегло 50
кг. на обща стойност 10.00 лева,
- 1 брой алуминиев гюм с тегло 7 кг. на стойност 36.40 лева,
- 1 брой метален водосъдържател за бойлер на дърва на стойност 11.00
лева,
- 1 брой печка за бойлер на дърва на стойност 5,00 лева и
- част от панелен радиатор с тегло 4 кг. на стойност 0.80 лева,
всичко на обща стойност 233.20 лева.
Общата стойност на вещите е 133, 20 лв.
В тази част присъдата следва да бъде изменена и подсъдимите
оправдани за сумата 100 лв.
Поради това, на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК съдът
РЕШИ:
Изменя присъда №402/29.09.2020 г. по нохд №65/2020 г. на Районен съд
– гр. Разград като признава подсъдимите С. В. М. и Л. А. А. за невиновни и ги
оправдава и по обвинението, относно стойност на отнети вещи в размер на
100 лв.
Потвърждава присъда №402/29.09.2020 г. по нохд №65/2020 г. на
Районен съд – гр. Разград в останалата част.
8
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9