ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца 11.06.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при участието на секретаря Миглена Костадинова и прокурора
Владимир Дилков, като разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 204 по описа
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от Б.В.Т., изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно
от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
В съдебно заседание осъдения
поддържа молбата си с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
С. М. – инспектор "Режимна
дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника на Затвора гр. Враца изразява
становище за неоснователност на молбата с доводи, че осъденият няма положителни
прояви, неосъзнава тежестта на извършеното деяние, не е склонен да спазва
нормите и правилата в общество.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на молбата на осъдения без уважение.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С протоколно
определение от 25.02.2020 г., постановено по НОХД № 116/20 г. по описа на PC Видин и имащо
значение на влязла в сила присъда, Т. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343б ал. 2, вр.ал. 1 НК, като му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 5 месеца.
На основание чл. 343г от НК, Т. е бил лишен и от
право да управлява МПС за срок от 8 месеца, считано от датата на която лицето е
било лишено от това право по административен ред.
Осъденият е
започнал да търпи наказанието на 02.03.2020 год., като до момента е изтърпял
фактически 3 месеца и 9 дни, от предварителен арест му се зачита 1 ден, а от
работа - 22 дни, или общо изтърпяно наказание в размер на 4 месеца и 2 дни.
Към момента
неизтърпяната част от определеното му наказание е в размер на 28 дни.
От
наказанието "лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК" - лишаване
от право да управлява МПС следва да се приеме, че до момента осъденият
фактически е изтърпял 3 месеца и 9 дни - времето през което е бил в затвора,
тъй като за друг срок на търпяно такова наказание липсват данни.
При това
положение е видно, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното
му наказание лишаване от свобода, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1,
т. 1 НК.
Приложените
към делото доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди и индивидуален план
за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се
поправя и превъзпитава.
Поради
краткия срок на присъдата му, оценка на риска от рецидив не е правена, а в
плана за осмисляне на свободното време са включени зони, където са отчетени
трудности и частични дефицитите, като формиране на критично отношение към
криминалното поведение, затвърждаване на трудовите навици, подобряване на
уменията за мислене.
Рискът от
вреди е бил с ниски стойности за служителите, лишените от свобода и самия него.
Рискът от
сериозни вреди за обществото след освобождаване от затвора е среден и се
определя от характера на извършеното престъпление.
В условията
на контролиран среда, по време на изтърпяване на наказанието и след направена
преоценка е констатирано, че числовите стойности на риска от вреди запазва
стойностите за всички категории.
От доклада на
социалният работник е видно, че при последната оценка е констатирано, че в
следствие на интензивно провежданото корекционно въздействие, в Т. се наблюдава
положителна промяна, но относително краткия престой в затвора не позволява
пълноценното проследяване на поведението му и отношението му към режимните
изисквания.
Лишеният от
свобода спазва изискванията на ЗИНЗС, няма извършени дисциплинарни нарушения и
наложени наказания. Не е награждаван поради липсата на положителни прояви до
момента. Изявявал е желание за работа, като от 06.04.2020 год. е трудово
ангажиран на основание чл. 80 от ЗИНЗС в мебелен цех към затвора.
По отношение
на престъплението отчасти признава вината си, но е слабо критичен към
извършеното деяние. Не разпознава вредите, които има вероятност да причини с поведението
си в обществото. Омаловажава алкохола като проблем и не предприема конкретни
стъпки за решаването му, което налага извода че до момента не е постигнато
нужното поправително въздействие.
Според ИСДВР,
Т. не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за
водене на законосъобразен начин на живот, поради което и индивидуално - корекционната
работа с него следва да продължи в посока промяна в нагласите, формиране на
критично отношение към досегашното криминално поведение, правилно формулиране
на проблемите и създаване на алтернативи за тяхното решаване.
Макар криминалните
нагласи у Т. да не са трайно и устойчиво формирани, то системната злоупотреба с
алкохол и нежеланието му за спазване на законите и правилата предопределя
евентуалното продължаване на престъпната му дейност, а от там и вероятността да
причини вреди с поведението си в обществото на широк кръг потенциални жертви.
Изготвената и
приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у Т., но все още има дефицитни зони, които са включени
в плана на присъдата и все още не са
изпълнени.
Законът в
нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат
като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на
затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо
обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от
наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и
липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието,
а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване.
Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са
налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е
видно, че не се е поправил напълно. Престоя му в затвора е за втори път за
същото деяние - управление на МПС след употреба на алкохол.
Последното
навежда на констатацията за липса на желание у осъдения за съзнателна работа по
поправянето му. Приложените мерки за корекция не са дали обнадеждаващи
резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана
среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради
което по отношение на него следва да бъдат положени допълнителни усилия за
постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение.
Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна
репресия до момента не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а
по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива
разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане
границите на местата за лишаване от свобода, за да се завърне отново към
обичайния си противоправен начин на живот.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за УПО, а именно, че Т. е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо
молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в
чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание.
Не са налице
основания за освобождаване на осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от права по чл. 37,
ал. 1, т. 7 НК", а и такова искане не е направено.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди
изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Б.В.Т., роден на *** ***, понастоящем в Затвора
гр. Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода, определено му с протоколно определение от
25.02.2020 г., постановено по НОХД № 1116/20 г. по описа на PC Видин и имащо
значение на влязла в сила присъда, в размер на 5 месеца, с остатък от 28 дни.
Не
освобождава осъдения Б.В.Т. от изтърпяване на остатъка на наложеното му
наказание "лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК" - лишаване от
право да управлява МПС за срок от 8 месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: