П Р И С Ъ Д А

 

№  …                         

 

                                   гр. Плевен, 24.02.2017  година 

 

                                   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Плевенски окръжен съд                         наказателна колегия

на двадесет и четвърти  февруари    две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КАЛОЯН ГЕРГОВ

 

               СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:  1. Ц.Т.Г.  

                                                                 2.Т.Г.Е.

Секретар: К.Д.

Прокурор: ГЕОРГИ  АСЕНОВ   

като разгледа докладваното от  П Р Е Д С Е Д А Т Е Л Я

наказателно общ характер дело № 382 по описа за 2016 година, на основание данните по делото и закона,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА  ПОДСЪДИМИЯ Н.И.И. - роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********  ЗА ВИНОВЕН   В  ТОВА, ЧЕ:

І.На 01.06.2014 г. в гр. Плевен причинил на полицейски  орган  при 02 РУП – Плевен - П.А.Д. *** - при изпълнение на службата му средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на външния лигамент (връзка) в областта на ставата между първата фаланга (костица) на палеца на ляв горен крайник  и първата дланна кост, с което са причинени продължителни болки и страдания с трайно (поне месец и половина – два) затруднено движение на ляв горен крайник, поради което и на основание  чл. 131, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 1 вр. с чл.54 от НК  го  ОСЪЖДА  на  ТРИ години  лишаване от  свобода като на основание чл.66, ал.1 от НК  отлага  изтърпяването на  така наложеното  наказание с четиригодишен изпитателен срок .

ІІ. На 01.06.2014 г. в гр. Плевен  извършил  непристойни действия  грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи  явно неуважение към обществото като деянието е съпроводено със съпротива  срещу орган на властта – полицейски органи /полицейски служители/ от ІІ-ро РУП – гр.Плевен -  П.А.Д. и Н.Б.М. -  група „ Охрана на обществения ред“ , изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред,  поради което  и на основание  чл.325, ал.2, вр с ал.1,вр. с чл.54  от НК го  ОСЪЖДА  на  ДВЕ  години  лишаване от  свобода като на основание чл.66,ал.1 от НК  отлага  изтърпяването на  така наложеното  наказание с четиригодишен изпитателен срок .

ІІІ.На 01.06.2014 г. в гр. Плевен, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – 0,852 грама коноп (марихуана) със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 8% на обща стойност 5,11 лв., поради което  на основание  чл. 354а, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, вр. с чл.54  от НК ОСЪЖДА  на  ЕДНА   година  лишаване от  свобода като на основание чл.66, ал.1 от НК  отлага  изтърпяването на  така наложеното  наказание с тригодишен изпитателен срок,  като НЕ МУ НАЛАГА кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Н.И.И., със снета по-горе самоличност  едно общо най-тежко  наказание измежду  наложените по-горе, а именно ТРИ години  лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК  отлага  изтърпяването на  така определеното общо най-тежко  наказание с четиригодишен изпитателен срок.

ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимия Н.И.И., с установена по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец и частен обвинител П. ***, с ЕГН **********  сумата от 91.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от деянието по чл.131, ал.2, т.2 във вр. с чл.129, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със  законната лихва върху тази сума считано от  04.06.2014 година до окончателното  и изплащане, ведно  с 5 лева  за служебно издаден изпълнителен лист при липса на доброволно внасяне на посочената  сума.

ОСЪЖДА на основание чл.45, вр.с чл.52  от ЗЗД подсъдимия Н.И.И.,с установена по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец и частен обвинител П. *** с ЕГН **********  сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от деянието по чл.131, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК, неимуществени вреди, ведно със  законната лихва върху тази сума считано от  01.06.2014 година до окончателното и  изплащане, ведно  с 5 лева  за служебно издаден изпълнителен лист при липса на доброволно внасяне на посочената  сума, като за разликата до  5000 лева  ОТХВЪРЛЯ   предявеният граждански иск като НЕДОКАЗАН.

ОТНЕМА на основание чл.354а, ал.6 от НК  в полза на Държавата  веществените доказателства - 1 бр. прозрачен полиетиленов плик с опаковки към ХЕ №Н-72/04.06.2014 г. на БНТЛ при ОДМВР – Плевен – приложени към делото и 0.752 грама растителна маса коноп (марихуана) останали след изготвяне на физико-химическата експертиза на съхранение в отдел МРРН Агенция „Митници“ гр. София като  ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ след влизане на присъдата в сила.

 ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия  Н.И.И., с установена по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец и частен обвинител П. *** с ЕГН **********  сумата от 600 лева, представляваща направените деловодни разноски за повереник – адвокат П.Е.  от ПАК ведно с 5  лева за служебно издаден изпълнителен лист при липса на доброволно внасяне на посочената сума.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия  Н.И.И., с установена по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски, както следва:

- по сметка на ОД на МВР –гр.Плевен 165.27 лева, ведно с 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист при липса на доброволно внасяне на посочената сума;

- по сметка на Окръжен съд Плевен, в полза на бюджета на съдебната власт – 655.00 лева, ведно с 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист при липса на доброволно внасяне на посочената сума;

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия  Н.И.И., с установена по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд - Плевен, в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса  върху уважения размер на гражданските искове  в размер на 147.60 лева, ведно с 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист при липса на доброволно внасяне на посочената сума.

ПРИСЪДАТА може да се  обжалва и протестира пред Апелативен съд гр.Велико Търново в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                   2.

Мотиви

по Присъда №7/24.02.2017г. по НОХД № 382/2016г. по описа на Плевенски окръжен съд:

 

 

 

Обвинението е срещу Н. *** за това, че :

1.На 01.06.2014 г. в гр. Плевен причинил на полицай при 02 РУП – Плевен П.А.Д. ***, при изпълнение на службата му средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на външния лигамент (връзка) в областта на ставата между първата фаланга (костица) на палеца на лявата ръка и първата дланна кост, с което са причинени продължителни болки и страдания с трайно (поне месец и половина – два) затруднено движение на лявата ръка – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 129,ал. 1 от НК,

 

2.На 01.06.2014 г. в гр. Плевен противозаконно пречил на органи на властта – на полицейските служители - полицай П.А.Д. и полицай Н.Б.М. в група „Охрана обществен ред“ при 02 РУП – Плевен, да изпълнят задълженията си по охрана и опазване на обществения ред, като неизпълнил устното им разпореждане съгласно чл. 55 от ЗМВР да преустанови незаконосъобразните си действия – престъпление по чл. 270,ал. 1 от НК;

       

3.На 01.06.2014 г. в гр. Плевен, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – 0,852 грама коноп (марихуана) със съдържание на активния компонент тетрахидрокана-бинол 8 % на обща стойност 5,11 лв. – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК.

 

С определение от 19.09.2016г. съдът е допуснал поправка на технически грешки във внесения от  ОП-Плевен обвинителния акт при консолидирано съгласие на страните като :

 

- на л.1, абзац 2 от обстоятелствената част на обвинителния акт вместо „за времето от 19,00 часа на 31.04.2014 г. до 07,00 часа на 01.06.2014 г.“ се чете „за времето от 19,00 часа на 31.05.2014 г. до 07,00 часа на 01.06.2014 г.“

- на л.4 от обвинителния акт в диспозитива на деянието по чл.131,ал.2,т.2 вр. с чл.129,ал.1 от НК вместо „полицай“ се чете „полицейски орган“, а вместо „лява ръка“ се чете „ляв горен крайник“.

С определение от 19.10.2016г. на основание чл.287 от НПК е допуснато изменение на обвинението по чл.270,ал.1 от НК в такова по чл.325,ал.2 вр. с ал.1 от НК като подсъдимият Н.И. е обвинен в това,че  на 01.06.2014г. в град Плевен извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – полицейски органи – полицейски служители от Второ РУП-Плевен - П.А.Д. и Н.Б.М., Група „Охрана на обществения ред“, изпълняващи задължението си по опазване на обществения ред.

Пострадалият от деянието на подсъдимия по чл.131, ал.2, т.2 вр. с чл.129,ал.1 от НК П.А.Д. *** на основание чл.76 от НПК е конституиран като частен обвинител в наказателния процес,а на основание чл.84 от НПК е конституиран и като граждански ищец като са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от него против подсъдимия Н.И. граждански искове за : сумата от 5000 лв., представляваща претендирани от това деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.06.2014г. до окончателното `и изплащане,сумата от 91,00 лв., представляваща претърпени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 4.06.2014г. до окончателното `и изплащане, както и направените деловодни разноски за повереник.

Гражданският ищец и частен обвинител П.Д. се явява в съдебно заседание с повереник адв.П.Е. от ПАК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатите обвинения като детайлно пресъздава установената по делото фактическа обстановка,която намира че е в пряка кореспонденция със същите. Намира защитната теза на подсъдимия за опровергана от набраната по делото доказателствена съвкупност,а показанията на ангажирания от Н.И. свидетелски кръг в лицето на Л.С. и М.Г. счита,че са в пълно противоречие със същата. Подчертава липсата на критично отношение и адекватна оценка на последиците от извършеното от страна на подсъдимия като на този фон пледира за определяне на наказания по пунктове,както следва :

-      по чл.131, ал.2, т.2,  вр. с чл.129, ал.1 от НК  – три  години лишаване от свобода,

-       по чл.325, ал.2, вр. с ал.1 от НК  – две години лишаване от свобода,

-      по  354а, ал.3, т.1 от НК  – една година лишаване от свобода,както и  глоба  към минимума  и определяне на общо най-тежко наказание измежду наложените с присъединяване на глобата като счита,че в този си размер същото,ако не изиграе поправително-превъзпитателна функция,поне ще изолира за определен период от време подсъдимия от обществото обективно отнемайки му възможността да върши престъпления.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител намира,че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.Подчертава агресивното поведение на подсъдимия,което изискало прилагането на физическа сила и помощни средства спрямо него и претърпяната травма на лявата ръка от П.Д., която наложила продължителното му отсъствие от работа, в резултат на което не могъл да изпълнява служебните си задължения,както и изпитваните от него неудобства при изпълнение на обичайните дейности.Адвокат П.Е. от ПАК поддържа претендирания от ОП-Плевен размер на наказанието за деянието по чл.131, ал.2, т.2,  вр. с чл.129, ал.1 от НК  като счита,че то в този си размер ще способства за промяна на отношението на подсъдимия И. към институциите и личността на отделните граждани като моли да не бъде прилаган института по чл.66 от НК.Гражданските искове моли да бъдат уважени в пълния им размер.

Гражданският ищец и частен обвинител поддържа становището на повереника си като не излага самостоятелно такова.

В съдебно заседание подсъдимият се явява със служебен защитник адв.В.П. от ПлАК,не се признава за виновен,дава обяснения съобразно възприетата от него защитна позиция и се придържа към становището за постановяване на оправдателен в цялостен съдебен акт.

Защитникът – адв.В.П. от ПАК намира обвиненията за недоказани от обективна и субективна страна и пледира за оправдаването на подзащитния `и. Твърди,че поставянето на белезници от полицейските служители П.Д. и Н.М. е възприето като акт на агресия от Н.И.,който се е противопоставил и това му поведение е довело до „боричкане“,“усукване“ и „падане на земята“ като приема,че механизма на причиняване на телесната повреда не е бил изяснен в достатъчна степен,а деянието е извършено при форма на вина непредпазливост. Навежда доводи за липса на достатъчно яснота в обвинителната теза от гледна точка на вменените на Н.И. хулигански действия с оглед липсата на нарочно описание в обстоятелствената част на обвинителния акт  като счита,че негово конституционно право е да узнае защо му се поставят белезници.Показанията на П.Д. и Н.М. оценява като заинтересовани и взаимно противоречиви с оглед процесуалните фигури заети от първия и оплакванията за нанесен на подсъдимия побой от тях и други полицейски служители,по повод на което същия предприел действия по съдебно-медицинско освидетелстване. Изготвената в хода на съдебното следствие от вещото лице доц.П.Л. съдебно-медицинска експертиза намира,че дава основание да бъдат ценени обясненията на Н.И. за упражненото спрямо него насилие,а по отношението на обвинението по 354а, ал.3, т.1 от НК  приема,че то на първо место не е доказано с оглед изключването на протокола за личен обиск като доказателствено средство по НПК,а алтернативно в предвид вида и количеството на предмета предлага преквалифициране на деянието по чл.354а,ал.5 от НПК като в този контекст предлага да не се отчитат последващите осъждания на подсъдимия,а особеностите на темперамента му да не бъде санкционирани.

 

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становището на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

 

Подсъдимият Н.И.И. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан /реабилитиран към момента на деянието/, ЕГН **********.

 

Свидетелите П.А.Д. и Н.Б.М. са полицаи в Група „Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ при II РУП-Плевен.С оглед честите нарушения на обществения ред във времето от 00,00 ч. до 4,00 ч. на 1.06.2014г. двамата ведно с управлявания от Д. служебен автомобил с позивна Н-210 се намирали до ресторант „Спиди“ и визуално ориентирани към дискотека „Анаконда“ в гр.Плевен,където изпълнявали служебните си задължения.

В последното заведение на въпросната дата се намирал и подсъдимия Н.И.И.,който употребил неустановено количество и вид алкохол,което провокирало агресивното му и невъздържано поведение. Около 2,00 ч. И. решил да напусне дискотеката като свидетелят К.П.,който организирал контролно-пропускателния режим на входа, неангажиращо го попитал, след като дружелюбно се поздравили,дали са оправили отношенията си с лицето,с което се сбил при предходното си посещение.Въпросът отключил агресивна реакция от страна на Н.И.,който му заявил,че ще го убие и го замерил с мобилния си телефон, който се разбил в земята пред свидетеля П.. Малко след като бил възпрян от свои познати да не се саморазправя със свидетеля подсъдимия се сбил с излизащи от дискотеката младежи,чиято самоличност е останала неустановена в хода на предварителното разследване.Поведението на Н.И. било регистрирано от свидетелите М. и Д.,които напуснали служебния автомобил и тичешком се насочили към подсъдимия като последния му отправил предупреждение по чл.55 от ЗМВР /отм./ да преустанови физическата си саморазправа със засегнатите лица.Н.И. подразнен от реакцията на полицейските служители директно се нахвърлил върху П.Д. като му нанесъл ритник в гърдите,а след намесата на Н.М. ударил с ръка последния в дясното рамо.Липсата на ефект от издаденото полицейско разпореждане и непредизвиканата физическа атака принудили Д. и М. да предприемат действия по прилагане на физическа сила и помощни средства с оглед задържането на подсъдимия. Н.И. бил повален на земята като продължително време се гънел,въртял,съпротивлявал и се опитал да ухапе по опакото на ръката свидетеля П.Д., което неимоверно много усложнило поставянето на белезниците от полицейските служители.Затруднението което изпитали последните наложило намесата на свидетеля К.П.,който оказал съдействие на Д. и М.,в резултат на което белезниците на  Н.И. били поставени на ръцете отзад,а последния отведен до патрулния автомобил,където бил поставен с лице към земята,а Д. го затиснал с коляно в гърба,за да предотврати продължаващите опити на подсъдимия да се освободи.През цялото време Н.И. отправял обидни реплики към полицейските служители: “помияри“,“мърши“,“боклуци“,“дано умрете“,“дано никога нямате деца“,“ще ви убия“,заканвал се че „жените им ще падат от покривите“ и т.н.По време на предприетите действия по възпирането и задържането на подсъдимия свидетеля Д. усетил остра болка в лявата ръка в резултат на причиненото разкъсване на външния лигамент /връзка/ в областта на ставата между първата фаланга /костица на палеца на лявата ръка/ и първата дланна кост. Физическата и вербална агресия демонстрирани от подсъдимия наложили мобилизирането на втори дежурен екип от II РУП-Плевен в лицето на свидетелите  П.И. и Л.К. с позивна Н-213 като след отзоваването им подсъдимия бил настанен в патрулния автомобил между свидетелите Н.М. и П.И.,а свидетеля П.Д. като водач ги транспортирал към полицейското управление следван с управлявания от Л.К. автомобил.Агресивното поведение на подсъдимия продължило и след пристигането му във II РУП-Плевен като била издадена от частния обвинител Заповед №91/1.06.14г.,с която на основание чл.63,ал.1,т.1 от ЗМВР /обн.ДВ.бр.17/06г., отм. Дв., бр.53/14г./ същия бил задържан за срок от 24 часа считано от 2,10 ч. на посочената дата.Подсъдимият отказал да подпише заповедта и съпътстващата я декларация,с която бил информиран за правата си като задържано лице,което било удостоверено с подписа на оперативния дежурен – свидетеля Х.И..

Свидетелят Н.М. на основание чл.68 от ЗМВР /отм./ извършил личен обиск на подсъдимия като от задния десен джоб на дънките му извадил топче от сива хартия с неправилна форма съдържащо зелена тревиста маса,която при извършения полеви тест за наркотични вещества реагирала на коноп /марихуана/. По повод горното били извикани цивилните граждани А.К. и Й.П. на които им били представени находките от личния обиск като протокола от същия бил подписан от тях и свидетелите Д. и М.,а отказа на Н.И. да го разпише бил удостоверен с подписа на оперативния дежурен в управлението – свидетеля Х.И..

Подсъдимият  бил изведен от управлението като около 5,00 часа бил откаран в ЦСМП-Плевен където бил прегледан от дежурния лекар - свидетеля В.Т.,който след като го преслушал, измерил кръвното му налягане и установил неболезнен корем издал лист за преглед на пациент №7735/1.06.14г.,в който отразил диагноза „Sanna„ /клинично здрав,бел.с.д./,който подсъдимия отказал да подпише.Ангажираният в отделението хирург-травматолог /д-р К.,бел.с.д./ на свой ред прегледал гражданския ищец П.Д. и след назначено рентгеново изследване на лявата китка и обстоен преглед установил травматично засягане на метакарпофалангеална става на левия палец по повод споделеното оплакване за причиняването му по повод изпълнение на трудовите ангажименти на процесната дата като препоръчал оперативно лечение.По повод горното бил издаден от свидетеля Т. лист за преглед на пациент №7737/1.06.14г.

Малко след това Н.И. *** където бил организиран арестния престоя на задържани лица на територията на града и след вписването му в книгата за такива бил приет от свидетеля Р.И. като бил освободен в 1,20 ч. на 2.06.14г.

По повод горното бил уведомен дежурен дознател като с разпита на свидетеля П.Д. отпочнало бързо производство № Б-196/14г. по описа на РП-Плевен,което след поредица корекции финализирало като досъдебно производство № Д-95/16г. по описа на ОП-Плевен.

От съставените лист за преглед №7737/1.06.14г. на ЦСМП-Плевен и назначение за образно изследване /ДП, л.57-58/ се установяват назначените рентгенографски изследвания на китка на лява ръка на св.П.Д. и констатираното засягане на метакарпо-фалангеална става на левия палец,както и проведената във ВМА-МБАЛ-Плевен оперативна ревизия на капсуло-лигаментарния апарат на палеца на лявата ръка с капсулолигаменторафия,потвърдила поставената диагноза /в този смисъл и становището на вещото лице П.Т. по СМЕ/,прогнозирания период на нетрудоспособност  и предписаното физиолечение. Медицинската документация е в кореспонденция с изготвената от вещото лице д-р Т. съдебно-медицинска експертиза и показанията на свидетеля П.Д. и се цени от съда като отразяваща проведените диагностични и възстановителни процедури.

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №  6/2014г. /ДП,л.23 и сл./.Вещото лице д-р П.Т. е констатирало,че на П.А.Д. е  причинено травматично разкъсване на външния лигамент /връзка/ в областта на ставата между първата фаланга /костица/ на палеца на лявата ръка и първата дланна кост.Разкъсването според експертизата е травматично, възможно е да се получи съобразно заявеното време и механизъм – силен натиск,усукване като е  причинило продължителни болки и страдания с трайно /поне месец и половина-два/ затруднено движение на лявата ръка като се отчита опониращата функция на палеца и ролята му за хватателната дейност на ръката.В съдебно заседание от 19.10.16г. /л. 194 от НОХД № 382/16г. по описа на ПлОС,за краткост по-долу посочено като СП,бел.с.д./ вещото лице Т. е уточнило,че травмата може да бъде получена както при боричкане,така и при директен удар в самия палец, както фронтално така и странично,включително и при пресрещане като е достатъчно повърхността на удрящия предмет да е малка,възможно е и да е обувка,а с оглед екстремните условия болката и ограниченията в движението могат да бъдат  усетени не веднага,а в рамките на минути след инцидента.Спецификата на увреждането обосновава извода на вещото лице,че при директен удар в ръката,който би довел до нейното травмиране по описания начин, пострадалия не би могъл да си служи с нея при поставянето на подсъдимия на земята и слагането на белезниците.Заключението на вещото лице Т. е обективно,стъпило е на внимателно обследване на събраните по делото гласни доказателства и относимата писмена документация, касаеща първоначалния преглед и оперативната интервенция предприета по отношение на гражданския ищец,не е оспорено от страните и се цени от съда наред с допълнителните устни уточнения.

От изготвената по делото физико-химическа експертиза № Н-72/4.06.14г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Плевен се установява,че обекта на изследването – връхчета от суха,зелена тревиста маса,съхранени във фолио от цигарена кутия, по своята морфология и наличието на канабиноиди се определя като наркотичен коноп /марихуана/ с нето тегло 0,852 грама с АК от 8 % и остатък след изследването от 0,752 грама като е посочено включването на конопа в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.Заключението на вещото лице В.С. не е оспорено от страните и се цени от съда.

Обектът на процесната физико-химическа експертиза е бил предмет на проведения на 2.06.14г. оглед от страна на разследващия орган,който в присъствието на поемните лица и специалист – технически помощник е установил,че представеното по протокол за личен обиск топче с неправилна форма и размери от 3,5х2 см. съдържа суха зелена тревиста маса,която в хода на проведения полеви наркотест реагира на канабис.Огледният протокол и фотоалбума към него са съставени в съответствие с процесуалните изисквания и се ценят от съда като вярно отразяващи проведеното процесуално-следствено действие.Съдът намира,че обекта на изследването е открит в хода на проведения обиск на подсъдимия Н.И. като приема идентичност на откритата,изследвана и предадена по разписка от 1.06.14г.   и приемо-предавателен протокол от 6.06.14г. /л.27,28 от ДП растителна маса /марихуана с наркотично действащ компонент тетрахидрокана-бинол/ с намерената в подсъдимия в рамките на проведената процедура по обискиране от Н.И.. В подкрепа на този извод се явяват като показанията на свидетеля М.,който сочи откриването в задния десен джоб на дънките на подсъдимия на тревиста маса с форма и остатъчни характеристики съответстващи на отразените в протокола за оглед на веществени доказателства и проведеното от В.С. физико-химическо изследване, така и с обясненията на самия подсъдим,който е заявил в обясненията си:“…някой от полицаите ми бръкна в задния джоб, не мога да кажа дали е десен или ляв и извади нещо. Полицаят каза – „Ей, виж какво намерих. Мисля, че М. ми бръкна в джоба...След като полицаят извади нещото от джоба ми, ми го показа. М. каза, че е намерил трева. Не съм обърнал внимание колко е било това нещо и в какво е опаковано. Дори след това не съм видял и къде са го оставили.“,л.187-188 от СП.В тази част обясненията на подсъдимия са обективни,кореспондират с ценената от съда доказателствена маса и се кредитират от него като същия приема,че имплицитно загатната от Н.И. теза за изкуствено привнасяне на вещественото доказателство на сцената на процесните събития е опровергана не само от показанията на свидетелите М. и Д.,но и от ангажираните от него в тази им част гласни доказателства.

 Настоящият съдебен състав намира,че проведения от Н.М. полицейски обиск по чл.68 от ЗМВР /отм./ няма пряка доказателствена стойност и включването на цивилни граждани в лицето на А.К. и Й.П. не може да му придаде значението,което чл.164 от НПК определя на извършеното по този ред процесуално-следствено действие. Полицейският обиск  не изисква съгласно разпоредбите на ЗМВР присъствието на поемни лица като принципно това действие е с неотложен характер и е предвидено при задържане на лица извършили престъпление,а като такова е било възприето от служителя М. това по чл.325 от НК.Към този момент впрочем не е и имало обективни сведения за характеристиките на причиненото на П.Д. травматично увреждане,което да дава основание за друг извод от прилагащия действието полицейски орган.Тук следва да се посочи,че резултата от полицейския обиск няма пряка доказателствена стойност като информацията,която носи в конкретния случай може да бъде приобщена и проверена чрез други доказателствени способи,а именно показанията на Н.М.,П.Д., Х.И.,П.И.,Л.К.,обясненията на подсъдимия, извършения оглед на веществени доказателства и показанията на свидетеля А.К.. Последният изрично е посочил,че не е присъствал на обиска,а при пристигането си е удостоверил представени му находки,за които му било посечоно,че са намерени в обискираното лице И..

 В хода на съдебното следствие е назначена съдебно-медицинска експертиза с вещо лице доц.д-р П.Л. като  същото е установило на бъза проведеното от съдебния лекар д-р С.К. освидетелстване на подсъдимия,че на същия са причинени кръвонасядания /в дясна слепоочно-теменна,в лява челно-слепоочна област,по клепачите на двете очи,по гърба,в областта на лявата мишнична ямка,лявата мишница,дясно бедро,по вътрешните глезени двустранно с оток/,охлузвания  /по челото в ляво,по гърба и областта на пояса,по дясна гривнена става, по предната повърхност на двете подбедрици/,оток по устните в областта срещу предните зъби с оронване на режещия ръб на първи горен ляв зъб.Описаните многобройни травматични увреждания са локализирани в различни области на тялото и са причинили болка и страдание.При изследването на механизма на причиняване на уврежданията експертизата е приела,че охлузванията и кръвонасяданията са причинени от тъпи травми,същите са с неголеми размери и без характерни особености, които да позволят дефиниране на действащата повърхност – ивицовидни,петнисти,с „неправилна“ форма,отговарят на т.н. „пресни“,т.е. получени в рамките 1-3 денонощия, възможно и по едно и също време или в кратък времеви интервал като с оглед заявената невъзможност да бъдат отдиференцирани по външен вид и давност не могат да бъдат свързани с конкретен механизъм като могат да бъдат получени посредством всеки един от заявените по делото /и различни,бел.с.д./ механизми :

-      по време на задържането на подсъдимия и съпътстващо заявените борба,блъскане,извиване на ръцете,поставяне на белезници,падане на земята със съпътстващ физически контакт и съпротива

-      нанесени на подсъдимия многобройни удари с ръце,крака и твърди предмети.

Според вещото лице Л. външните признаци на уврежданията се изразяват по различен начин и стават видими в съща така различен времеви интервал:

-      охлузванията когато са повърхностни стават видими в границите на няколко часа след засъхване и образуване на коричка,а когато са по-дълбоки или свързани с кръвотечение видимо се демонстрират в момента на причиняването им

-      видимата изява на кръвонасяданията зависи от дълбочината,разположението им и други особености като тези в областта на слепоочията могат да се развият и 2-3 дни след травмата.

Описаните при прегледа кръвонасядания и увреждания са малки по размер и вариращи от няколко милиметра до 2-4 см. в диаметър /линейни по гърба 7-8/0,5 см./ като от немедицинско лице не биха били забелязани,а от медицински специалист – при насочен и внимателен преглед.Обективни данни в делото насочващи към загуба на съзнание вследствие сътресение на мозъка не се откриват от вещото лице като е подчертано,че подсъдимия има запазен спомен от началото до края на инцидента и способност за самостоятелно действие.

Заключението на вещото лице доц.П.Л. е обективно и стъпило на обстойно изследване на събраните доказателства от гледна точка на възможния механизъм на причиняване на уврежданията съобразно оформилите се групи гласни доказателства и констатациите от издаденото от вещото лице д-р С.К. съдебно-медицинско удостоверение № 311/14г. по описа на КСМД-МУ-Плевен.Последното се цени от съда при съобразяване на заявената процедура по прегледа и отразените от нея находки от К. и съответстваща на нивото на професионалната му квалификация и практически опит.По изложените съображения и като съобрази,че заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза № 32/2017г. по описа на КСМД-Плевен е прието безрезервно от страните съдът го кредитира изцяло.

В хода на предварителното разследване е изготвена съдебно-психиатрична експертиза  на подсъдимия Н.И. /л.73 и сл. от ДП/. Вещото лице психиатър  д-р Н.Ф.Л. на база личен преглед на подсъдимия и проучените писмени доказателства е стигнала до заключението,че подсъдимия не страда от умствена недоразвитост или психично разстройство в тесния смисъл на думата като в конкретния случай се касае за емоционално нестабилна личност,за която са характерни както нестабилността в емоциите и липсата на контрол над влеченията,така и предразположеност към поведенчески избухвания особено при конфликтна ситуация,забрана,критика или отхвърляне.Към момента на инкриминираните деяния освидетелстваният се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване в степен повече от леката, което не може да бъде отнесено към нито един от медицинските критерии за невменяемост като отсъстват медицински пречки за участие в наказателното производство.

В съдебно заседание вещото лице Л. е допълнило,че употребата на алкохол,което не се отрича от подсъдимия, при абнормни личностови структури към каквато е причислен,отслабва задръжките и заостря патологичните черти в характера,а импулсивността,която е отчетена при него  отключва чести поведенчески избухвания.На този фон е установена сенситивност към външни фактори от субективна важност като по-висок тон,реплика или по-грубо отношение като  при употреба на алкохол „…толерансът допълнително отпада, т.е. необходимо е по-малко дразнение, по-несъществена провокация, за да отреагира бурно и при това отреагиране механизмът е импулсивен, а след като е импулсивен механизма, значи тук реакцията не се намесва, първо се действа, а след това се мисли.“,л.114 гръб от СП.

Заключението по  психиатричната експертиза е напълно обективно, не е оспорено от страните и се кредитира напълно от съда като допълнителна опора същото намира в ценената от съда справка изх.№ 246/20.05.16г. видно от която подсъдимия И. не се води на диспансерно наблюдение и няма данни да е лекуван в психиатричните клиники на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен.

От приложените към досъдебното производство типови длъжностни характеристики за длъжностите „Полицай-старши полицай в група/звено „Охрана на обществения ред“, „Полицай-старши полицай/водач на патрулен автомобил/ в група/звено „Охрана на обществения ред“,Заповед № з-3837/27.05.13г. за утвърждаване на тези типови длъжностни характеристики  на Директор на ГД „Национална полиция“ А.А. и седмичния график на служителите в група „ООР“ на сектор „Охранителна полиция“ при II РУП-Плевен се установяват вменените на свидетелите М. и Д. задължения като служители в посоченото структурно звено по осигуряване на обществения ред и предотвратяването на извършването на нарушения и престъпления на обслужваната територия,както и ангажираността им нощна смяна от 19,00 ч. на 31.05 до 7,00 ч. на 1.06.14г.

Приложените на л.44 и л.48-51 от ДП взаимно-допълващи се характеристични и криминалистични справки способстват за установяване на регистрираните спрямо Н.И. заявителски материали за престъпления по чл.198 от НК,чл.325 от НК и чл.354а от НК,чието значение ще бъде обсъдено по-долу в мотивите на съда.

От приобщените по НОХД №3568/14г. на ПлРС /л.25-26/ копия от фактура №**********/4.06.2014 година на МБАЛ-Плевен към ВМА–София, фактура №**********/ 04.06.2014 г. на „Аура сървис 2012“ООД и приложените към тях фискални бонове и такса за платен болничен престой към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД Плевен се установяват направените разноски по болничен престой и имобилизационни средства /неопренова ортеза за ръка и китка /с палец/,които съобразно ценените от съда като обективни и логични показания на св.П.Д. са  извършени от него.

От изисканите от съда и приложени копия от амбулаторен дневник на Спешно отделение към УМБАЛ “Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен се установяват регистрираните прегледи на Н.М. и П.Д. на 1.06.14г. ,съответно в 5,40 ч. и 5,45 ч.

Приложената справка изх.№ 177200-10404/ 10.10.2016г. на Началник І РУП-Плевен удостоверява приемането на подсъдимия в арестното помещение на I РУП-Плевен от свидетеля Р.И.,а представените копия от книгата за приемане на задържани лица и книгата за приемане на такива установяват привеждането на подсъдимия по горецитираната заповед за задържане малко след 5,00 ч. на 1.06.14г. и освобождаването му поради отпадане на необходимост в 1,20 ч. на 2.06.14г.

Приложеният актуализиран бюлетин за съдимост установява четирикратното санкциониране в пенални процедури на Н.И. за престъпления по чл.131,ал.1,т.12 от НК,чл.198,ал.1 вр. с чл.26 вр. с чл.20,ал.2 вр.с чл.63 от НК и двукратно по чл.354а,ал.5 от НК, които сведения от съдебната биография на подсъдимия съда ще обсъди по – долу в мотивите си.

Горецитираните книжа се ценят от съда като официални документи регистриращи обективно настъпили факти като дават допълнителна информативност за процесните събития.

По делото са ангажирани гласни доказателства, които могат да бъдат условно обособени в няколко групи.Първата включва полицейски служители,които са ангажирани с действията на подсъдимия пред дискотека „Анаконда“ в рамките на процесния случай и предшествалия го на 24.05.2014г.,както и съпътстващата организация по задържането му по Заповеди №91/1.06.14г. и №86/24.05.14г. на свидетелите П.Д. и И.Е., втората група – странични наблюдатели,които са придобили впечатление относно поведението на подсъдимия и част от действията на свидетелите от първата група и трета група,образувана между приятелите на Н.И. – Л.С. и М.Г. и консолидирана около неговата защитна позиция, в подкрепа на която същия е ангажирал обстойни обяснения.Анализът на гласните доказателства по необходимост преминава през отчитане на процесуалния статут на лицата - депозанти,служебната и приятелската им ангажираност и съпоставяне на показанията им с цялата набрана по делото доказателствена съвкупност.

Главни действащи лица в първата група са свидетелите П.Д. и Н.М.. Показанията на двамата, в които същите сочат служебната си ангажираност като длъжностни лица при II РУП-Плевен на процесната дата съгласно утвърден график и позиционирането им по разпореждане пред дискотека „Анаконда“,когато забелязали към 2,10 ч. подсъдимия  да се бие с неустановени граждани пред заведението кореспондират както с приобщените по делото длъжностни характеристики и месечен график, така и с показанията на К.П. и ценената от съда част от обясненията на подсъдимия,който също сочи отзоваването на полицейските служители макар и при интерпретиран по различен начин повод за това.Видно от показанията на П.Д. при директното обръщане на подсъдимия след отправеното му разпореждане да преустанови участието си в сбиването Н.И. му нанесъл удар с крак в гърдите, а при опита да бъда задържан ударил с юмрук в рамото Н.М..Показанията на гражданския ищец не са повлияни от процесуалния му статут като същия дава обективна картина на съприкосновението си с подсъдимия и физическото усещане за болка,което убедително се свързва с травмирането на външния лигамент в областта на ставата между първата фаланга и първата дланна кост.Пострадалият не сочи директен удар от Н.И. върху лявата му ръка като свързва болката в областта на палеца с агресивното поведение на подсъдимия, който се съпротивлявал на поставянето на белезниците като „…през цялото време риташе с крака, с ръце, не мога да го обясня, просто се гънеше като змия….“.Възприятието за болка и първоначалното потискане на същата вследствие ескалиращия конфликт, убедително обяснен от вещото лице Т.,следват логично травмирането на ръката,макар и в един кратък времеви интервал като П.Д. го обвързва с процеса на „борене“.Тези показания на свидетеля са убедителни и намират кореспонденция не само в показанията на Н.М. от досъдебното производство,където същия потвърждава за нанесен удар с крак от подсъдимия в гърдите на пострадалия /Д. не е сигурен за понасянето на последващ,а М. сочи няколко такива,което не се подкрепя от останалите доказателства/,но и в допълнителното становище на вещото лице П.Т.,който сочи,че при директен и засягащ лявата ръка удар с крак от подсъдимия пострадалия не би могъл да му постави белезниците.В контекста на гореизложеното и като отчита липсата на възприет директен удар от подсъдимия върху пострадалия съдът намира,че увреждането на лявата ръка е настъпило в резултат на силен натиск или усукване,които са характерни последици от оказаната съпротива от подсъдимия и нежеланието му да бъде задържан,което провокирало повалянето на земята,а след безуспешните опити да му бъдат поставени белезници и намесата на свидетеля К.П.,който оказал съдействие за неутрализиране свободното движение на подсъдимия.В подкрепа на тези фактически изводи на съда се явяват и показанията на М. и Д.,в които същите сочат счупване на корпуса на часовника на лявата ръка на последния последвалата му реставрация.Субективното възприятие за травма е намерило израз не само в неприятното физическо усещане,но и в обективно /видимо,бел.с.д./ ограничената функция на засегнатия палец,за което споделя П.Д. и намира обективна опора, както в находките от прегледа му в ЦСМП-Плевен,където бил уточнен от хирург,което сочи и свидетеля В.Т. в показанията си,така и в сведенията отразени в оперативния протокол на МБАЛ-Плевен при ВМА – София.Показанията на П.Д.,в които същия сочи отвеждането на подсъдимия до патрулния автомобил,позициониран до ресторант „Спиди“ и в близост до дискотека “Анаконда“,падането му пътем и опитите да се освободи по време на които ритал с крака и отправял закани към близките на М. и Д. и обидни реплики към тях, намират насрещна опора в показанията както на М.,така и в тези на свидетелите К.П. и Т.В., които се намирали в района на местопроизшествието,а също и в гласните доказателства събрани при разпита на ангажирания със задържането на подсъдимия втори екип в лицето на П.Д. и Л.К..Съдът намира,че показанията на пострадалия и М. за следи от повлияност от алкохол от страна на подсъдимия се потвърждават и от ценената от съда част от обясненията на Н.И.,в които същия сочи ниския си толеранс при употребата на спиртни напитки и въздействието им върху състоянието му,както и употребата  на такива през процесната вечер,което убедително се подкрепя и от заключението на вещото лице Н. Ф.Л. сочеща конкретно достигната степен на алкохолно опиване от подсъдимия.

По-нататък хронологично в показанията си гражданският ищец сочи привеждането на подсъдимия във Второ РУП-Плевен, настанен на задната седалка на управлявания от него служебен автомобил,извършения в салона на управлението обиск от Н.М.,който открил в джоба на дънките на И. топче с неправилна форма, по повод на които обстоятелства извикали външни лица – таксиметрови шофьори без да може да посочи дали същите са присъствали на обиска и издадената заповед за срочно задържане на Н.И., във връзка с която и при съблюдаване  на рутинната процедура посетили ЦСМП-Плевен за преглед на подсъдимия,а в последствие го привели в арестното  помещение на I РУП-Плевен.Тези показания са логични,съответстват на възприетата от съда доказателствена маса и намират опора както в показанията на съекипника му,така и в ценената от съда част от обясненията на подсъдимия,който сам заявява,че Н.М. е извадил от  задния джоб на дънките му въпросното  топче,а също и в съставената документация по задържането на подсъдимия,разпечатана от служебния компютър на оперативния дежурен – св.Х.И. и показанията на същия.Обясненията на подсъдимия са не само средство за защита,но и доказателствено такова и те не само се отличават с детайлност,която е несъвместима със заявената загуба на съзнание,което се подчертава и от вещото лице доц.П.Л.,но и са в непреодолима колизия със защитната теза на подсъдимия,която е насочена към обосноваване на инсценировка от полицейските служители и демонстративна проява  на несъвместимо със закона физическо насилие.Показанията на П.Д.,в които същия категорично отрича спрямо подсъдимия да е била ползвана физическа сила извън необходимата за поставяне  на белезници и в конкретност  удари с ръце,крака,палки и столове, както в района оформил се пред двете заведения,така и в салона  на полицейското управление са убедителни и намират опора както в заключението на вещото лице Л.,който допуска като възможен механизъм причиняване  на уврежданията по Н.И. при задържането му съобразно заявеното от Д. и М.,така и в показанията на  Н.М.,Л.К.,Т.В.,П.И., К.П. и Х.И.,както и в тези  на свидетеля В.Т.. Свидетелят Т. е медицинското лице прегледало подсъдимия в интервала от време между привеждането  му от II във I РУП-Плевен и той видно от показанията му сочи общо оплакване  от негова страна,че е бил „бит“ без споделяне на конкретика и без находки от прегледа обективиращи съмнение за физическо травмиране.Тези показания намират опора в посочения по – горе лист за преглед  на пациент от  спешно отделение,поставената диагноза: „Sanna“ /клинично здрав,бел.с.д./ и липсата  на кореспондираща с оплакванията  анамнеза,както и въздържането от назначаване на изследвания различни от индивидуалния медицински подход на спешния медик към тази ситуация - „…да му преслушам белия дроб,да му измеря кръвното и да му пипна корема,което аз,без да го направя това не си слагам подписа…“,с.з. от 19.09.16г.,л.37.Съдът намира,че всъщност това са всички диагностични процедури, в които са се изчерпали ангажиментите на свидетеля Т. и опита да разшири обема на медицинската диагностика посредством заявената палпация на ребрата и изискването на информация за загуба на съзнание следват по-скоро  насоката на разпита,а не хода на реално случилите се събития.Практически снемането на анамнезата от св.Т., видно от показанията му, е съвсем повърхностно – „помня думата побой,сега кой го е бил,защо го е бил…“,а този процес задължително предшества физикалния преглед и специализирана диагносика и изисква повишено внимание  и целенасочен  интерес,включително посредством разпитване на пациента, който свидетеля Т. не е проявил.От друга страна следва да се отбележи, и че самия подсъдим не е бил достатъчно активен в ангажирането  на конкретика,която да компенсира общата ангажираност на св.Т.,която е в контраст с поведението на свидетеля С.К.,който е извършил съдебно-медицинското освидетелстване на Н.И.,находките от което акуратно описал в коментираното СМУ.Показанията на К. дават общата рамка, в която протича работния процес заключена в анамнеза,преглед,описание  на констатациите от него без конкретика изразяваща се във възпроизвеждане на описаното или добавяне на нови фактически обстоятелства. Представеното от К. обяснение за това е логично при съобразяване на обема на възложената работа и служебната му ангажираност,а щателността на подхода - съобразена с професионалната компетентност,концентрирането на вниманието в заявената посока и очакванията за бъдеща експертиза на установеното при прегледа.Показанията на този свидетел са обективни и се ценят от съда при отчитане на липсата на допълнителна детайлност.

Тук следва да се посочи нещо съществено – прегледа на подсъдимия е извършен в ЦСМП-Плевен,т.е. на  публично место и  пред външни за системата на МВР лица и няма пречка Н.И. да изложи оплакванията така щото от една страна да получи необходимата медицинска грижа,а от друга да обезпечи необходимата публичност на събитията и косвено защитата си,ако афишираната от него теза има доказателствено покритие още повече,че е имал яснота,че прегледа се извършва с оглед привеждането му в арест.Неубедителен е не само заявения  мотив за действията на П.Д. и Н.М.,а именно че били подразнени  от изискването за легитимация и погрешно възприели реакцията му по „вадене на ръката“ като започващо спрямо тях нападение, но и логиката на защитната му концепция,че може да бъде подложен на брутална – с крака,ръце и палки,масирана – участието на множество цивилни и униформени полицейски служители и продължителна във времево отношение физическа репресия,която да бъде осъществена публично – на оживено место, в централната градска част и при активно  движение на граждани и посетители на намиращите се в района и работещи до малките часове на деня увеселителни заведения.Твърденията на подсъдимия,че не е участвал във физически побой с граждани пред „Анаконда“ не само,че са изолирани,но и са логически компрометирани доколкото липсва основание,което да активира вниманието на М. и Д. върху неговото поведение,така щото същите да напуснат набегом патрулния автомобил и се ангажират с личността му. Действително показанията на съекипника на гражданския ищец при съпоставителното им изследване от досъдебното производство,пред настоящия съдебен състав и РС-Плевен бележат някои разминавания,но внимателния им анализ и съпоставянето им с ценената от съда доказателствена съвкупност позволяват проверената част от тях логично да бъде поставена във възприетата от съда фактическа обстановка. Показанията на Н.М.,в които същия сочи сбиването на подсъдимия  пред дискотека „Анаконда“ с неустановени граждани,незабавното отреагиране и издаденото от частния обвинител разпореждане да  „…престане да се бие…“,което неочаквано предизвикало атакуването им от Н.И.,който нанесъл ритник по Д.,а него ударил с ръка в рамото са последователни,кореспондират с изложението му в хода на досъдебното производство и пред РС и се кредитират от съда.Твърденията на М.,че подсъдимия е засегнал в ръката съекипника му противоречат на заявеното по НОХД № 3568/14г. на РС-Плевен,където е посочил че не може да каже къде е ударен П.Д.,както и на тези от досъдебното  производство,приобщени по надлежния процесуален ред, в които е посочил,че подсъдимия е нанесъл няколко удара с крак в областта на гърдите на пострадалия.Ето защо съдът цени показанията на М. от досъдебното производство,които не само, че са дадени в непосредствена близост до процесните събития и при съхранен спомен относно случилото се,но и са в синхрон с показанията на П.Д.,който също не сочи удар в ръката,но и не е сигурен дали е понесъл втори удар с крак в гърдите от подсъдимия.По-нататък съдът цени като обективни и кореспондиращи със събраните при разпита на П.Д. и К.П. гласни доказателства показанията на този свидетел,в които същия споделя за видимо нетрезвото състояние на подсъдимия и отправяните от него обидни реплики и закани: “помияри“,“мърши“,“боклуци“,“дано умрете“,“дано никога нямате деца“,оказаната упорита съпротива при задържането,която продължително  препятствала поставянето на белезници, дори и след повалянето на подсъдимия на земята и наложила намесата на свидетеля К.П.,за да затисне подсъдимия и способства за неутрализирането му от полицейския екип. П. е обективен свидетел,който е незаинтересован от изхода на делото, регистрира обстоятелства относими към предмета на доказване съобщавайки за повтарящ се модел на поведение на подсъдимия, свързан със сбиване след посещение на заведението в което работи /“Анаконда“,бел.с.д./ и съпътстваща реакция на ангажираните с охраната на обществения ред екипи, които срещали ожесточената му съпротива. Емоционалното избухване на Н.И., свързано със заканата :“Ще те убия!“,замерването му с мобилен телефон,за което същия свидетелства и необичайно провокирано от безобидния му интерес как са се развили събитията от предходната седмица,кореспондира с заключението на вещото лице Л. по психиатричната експертиза и възприетия от съда мотива в действията на подсъдимия – спонтанна  реактивна агресивност и раздразнителност,които представляват особеност на личността му,определена като емоционално нестабилна. Този свидетел сочи ритането на гражданския ищец с крак от Н.И. /посочването на мястото при предварителното разследване – крака се разминава с ценените от съда показания на пострадалия и в този сегмент не се ценят от него/,удрянето на М. по рамото при директно изразена и непредизвикана вербална агресия – „…Той през цялото време ги реди,заплашва че ще ги ебе…по принцип ги редеше,но това най ми се е набило с ебането.Точен спомен нямам,но постоянно се заканваше.Две момчета от неговата компания го дръпнаха…“,за която свидетелстват Т.В. и Х.И. в различните моменти когато са възприели действията на подсъдимия.Затрудненията изпитвани от М. и Д. при поставянето на белезниците и възприети от този свидетел с оглед местоположението му – пред заведението хармонично се вписват в споделеното в тази насока от първите двама,а опитите на Н.И. да парира неутрализирането му, включително и чрез опити за хапане,за което се ангажират гласни доказателства убедително обосновават намесата насочена към притискане на главата към земята и обезпечаването на съдействието на втори патрулен екип,който осигурил „…още един полицай ….на задната седалка“ ,за  да може да бъде транспортиран до полицейското управление. Тези показания на К.П. хармонират със съответната част от показанията на Н.М.,а даденото от него описание на поведението на подсъдимия след преместването му до патрулния автомобил пред ресторант “Спиди“ се подкрепя от показанията на пребиваващия по случайност в района Т.В. и оказалия съдействие втори полицейски екип в състав Л.К. и П.И..В. е категоричен,че към момента на възприемането на подсъдимия до патрулния автомобил,когото разпознал с оглед служебните си ангажименти в Сектор „Криминална полиция“ при ОД на МВР-Плевен същия видимо пиян „…риташе с крака и се опитваше да се изскубне…“ като отправил закана : “…ще ви избия всички ченгета,мръсни…“,като след пристигането на втори полицейски екип човек от него се качил с М. и Д. в техния автомобил,за да транспортират подсъдимия,а гражданския ищец му споделил фактологията на събитията,която кореспондира с изложението му пред настоящия съдебен състав и се оплакал,че по време на разправията усетил „остра болка в левия си палец и че ръчния му часовник бил счупен…“,л.9 от ДП.Агресивното поведение на подсъдимия след поставянето на белезниците и фиксирането му в легнало положение се подкрепя и от показанията на свидетелите  Л.К. и П.И., които сочат както физическата му невъздържаност дори и в състоянието, в което бил приведен,което наложило И. да го съпровожда на задната седалка заедно с М.,така и отправяните обиди и псувни към екип Н-210.Показанията на П.И. пред настоящия съдебен състав,в които същия сочи откриването на топче в задния десен джоб на дънките на подсъдимия и присъствието на таксиметрови водачи по този повод във II РУП-Плевен практически възпроизвеждат информация,която е получил не като очевидец,а на база споделените му възприятия от случилото.Основа за този извод дават приобщените показания на същия от ДП – л.68,в които е посочил „…опитваше да ритне някой от полицаите в колата,като в резултат риташе седалките пред себе си.След пристигане в сградата на 02 РУП-Плевен колегите М. и Д. влезнаха вътре заедно с лицето,а аз продължих смяната си по маршрут“.Тези показания съответстват и на показанията на Л.К., който сочи приключването на ангажимента му със задържания И. с привеждането му в управлението, след което двамата с И. продължили по график изпълнението на служебните си задължения.

Съдът кредитира показанията на Н.М. и в частта,в която същия сочи извършения от него  обиск на подсъдимия и находката от него в заден десен джоб на дънките му – топче с неправилна форма,което впоследствие предал с разписка на разследващия полицай – л.27 от ДП.Тези показания на свидетеля са в кореспонденция с ценената от съда доказателствена съвкупност и в частност с възприетите от него съответни обяснения на подсъдимия и показанията на П.Д. като по-горе в мотивите си съдът е посочил значението,което отдава на протокола за обиск. Изявлението на М.,в което същия сочи присъствието „по спомен“ на Й.П. и А.К. /таксиметровите шофьори отразени в протокола от 1.06.14г.,ДП – л.54,бел.с.д./ в рамките на тази процедура е в колизия с ценените от съда като обективни и незаинтересовани показания на последния от тях,който потвърждава, че действително е подписал протокола заедно с Й.П., когото извикал по молба на св.Л.К. и е възприел веществено доказателство на маса в управлението,по време когато подсъдимия е бил с белезници на ръцете,но отрича да е присъствал на самия обиск,т.е. К. практически е удостоверил находките от извършеното от Н.М. действие,но не е свидетел на същото.Разпоредбата на чл.68 от ЗМВР, както посочи по-горе в мотивите си съда, не поставя впрочем и такова изискване.Липсата на ангажирана конкретика досежно облеклото на подсъдимия,точен час вън от посочването „…след девет часа….Посред нощ беше…“, определянето на броя на находките от обиска като „…няколко топченца…три-четири…“ и лаконичното обяснение за противоречието между вписаното в протокола и изявлението му пред съда „Бе...,откъде да знам.Толкова години са минали от тогава…“ е логично в предвид липсата на траен интерес от съхраняване на събитията в съзнанието на този свидетел,епизодичната му роля и нежеланието му да ангажира вниманието си за повече време –„…няма и десет минути,през които бях там,не му обърнах толкова внимание“,което в пълна степен кореспондира с липсата на интерес по разчитане и на съдържанието на протокола.

Достоверността на обясненията на подсъдимия подлежи на внимателна преценка в рамките на която следва да бъде изследвана тяхната логичност, кореспонденцията им с останалите набрани по делото доказателства като констатираните противоречия следва да бъдат надлежно изяснени.Това е така не само защото същите имат призната от съдебната практика двойствена природа,но и защото подсъдимия не търпи ограничения когато истината е в колизия със избраната от него защита.

Обясненията на подсъдимия,в които същия сочи,че при предходния инцидент на 24.05.14г., във връзка с който е била издадена на основание чл.63,ал.1,т.1 от ЗМВР /отм./ Заповед № 86/24.05.14г. /л.56 от ДП/ за задържането му,  не се е бил с посетители на дискотека „Анаконда“,които поискали да уредят отношенията си пред заведението,а ръката му „…се навря/ла/ в ръкава на жилетката на полиция…“ са в грубо противоречие с показанията на свидетелите И.Е. и М.М.,които убедително сочат напускането на въпросното заведение от подсъдимия,следван от две лица и нанасяните от него удари,които въпреки отправеното от тях разпореждане не били преустановени. Е. сочи не само възприемането им като полицейски служители от И., което не препятствало физическото травмиране на въпросните лица,но и агресивното поведение на видимо употребилия алкохол подсъдим,който след като вкарал ръката си в светлоотразителната му жилетка препятствал неговото изправяне.Показанията на Е. се допълват от разпита на съекипника му М.,който сочи отправените обидни реплики и псувни и необходимата за овладяване на Н.И. помощ от охраната на заведението,което сочи един повтарящ се модел на поведение от страна на подсъдимия свързан с трайно неглижиране на изискванията за съблюдаване на обществения ред на публични места,отказ от изпълнение на разпорежданията на компетентните за спазването му длъжностни лица и негативно отношение към телесната неприкосновеност на гражданите.Съдът цени показанията на Е. и М. като обективни,логични и хармониращи с възприетата от него доказателствена съвкупност като намира,че обясненията в тази част на подсъдимия са в логическо противоречие и с основанието за задържането му отразено в посочената заповед.

Съдът оценява като недостоверни и обясненията на Н.И. в частта,в която същия заявява,че контакта му с М. и Д. е по повод  предприетата от тях проверка на документите му за самоличност,които се „изнервили“ от искането му за легитимация и погрешно възприели движението  на ръката му /от хълбока към гърдите,определено като „вадя“,бел.с.д./,като проява на агресия към тях,което провокирало повалянето му пред входа на дискотека „Анаконда“,където бил удрян с крака в главата и по цялото тяло от „трима-четирима души“,а след озоваването му пред ресторант „Спиди“ бил бит „…не само с палки,а с ръце и крака“.Свидетелите Д. и М. опровергават показанията на подсъдимия и сочат като причина за отправянето им към входа на дискотеката не намерението им да извършат проверка на самоличността му,а възприетото от тях физическо посегателство от негова страна върху друго лице,което същия не само отказал  да преустанови,но и директно ги атакувал демонстрирайки пренебрежение към служебното им положение.В тази насока са и показанията на ангажирания с пропускателния режим в „Анаконда“ К.П.,който сочи директно и непредизвикано нападение спрямо двамата полицейски служители, предшествано от сбиване с неустановено лице и словесна закана за убийство придружена с хвърляне по него на ползвания от подсъдимия мобилен телефон.Афишираните обяснения от Н.И. за брутална, публична и организирана от няколко,поне 3-4 полицейски служители,физическа саморазправа с него с ръце,крака и палки и двуактност на насилието приложено спрямо него извън II РУП-Плевен се явяват компрометирани не само в логически аспект по споделените по-горе съображения от съда,но и са в колизия с показанията на Т.В.,Л.К. и П.И.,които сочат вербалната агресия от подсъдимия и физическата му реакция след поставянето на белезници зад гърба му без внасянето на допълнително въздействие от страна на екип Н-210.

В подкрепа на защитната си теза Н.И. е ангажирал показанията на свидетелите Л.С. и М.Г.,които в относимата си част са не само противоречиви и в колизия с гласните доказателства ценени от съда,но и са в непреодолим контраст с обясненията на самия подсъдим.Показанията на Л.С.,в частта в която същия сочи възприемането на подсъдимия на земята пред дискотека „Анаконда“,обграден от 6-7 полицаи,които в продължение на „…няколко минути…“,  с ръце и крака/“…в секундата 4-5 удара“,л.47,с.з. от 19.10.2016г/, го удряли „…навсякъде…не могат шест човека да го удрят в една и съща точка на тялото…двама бяха униформените“,а Н.И. безмълвно се защитавал са в грубо противоречие не само с показанията на очевидците П.,М. и Д.,но и с обясненията на подсъдимия,който редуцира броя на биещите го служители на „трима-четирима“,сочи в едно леко хаотично и смесено изложение понасянето на ритници както пред „Анаконда“,така и пред „Спиди“, въвеждането в употреба на палки пред второто заведение,където побоя бил подновен и затискането му в гърба с коляно пред дискотеката,което прави изключително неудобна за реализация схемата на побоя така както е представена от Л.С..Настоящият съдебен състав намира,че последният не сочи подновяване на побоя спрямо подсъдимия след преместването му там,още по-малко употребата на палки над Н.И.,а и твърденията му,че е извършена проверка на самоличността му като подсъдимия е бил транспортиран от местопроизшествието сам на задната седалка на служебния автомобил са в грубо противоречие с показанията както на М. и Д.,така и с тези на Т.В.,П.И. и Л.К.. Разминаването в гласните доказателства събрани при разпита на този свидетел,подсъдимия и М.Г. относно престоя им в „Анаконда“ и начина на напускането на заведението убедително сочи депозирането на показания в синхрон със защитната теза и по-различна картина от щрихираната от подсъдимия, който се опитва да внуши неразделност на компанията както в заведението,така и при напускането му с оглед доказателствено обезпечаване на защитната си теза.И докато Н.И. сочи ту последователната употреба на малки бира и уиски,ту алтернативната консумация на едно от въпросните питиета упоменавайки,че е бил облечен с дънки,тениска,суитшърт и сако, малко по-дебело от тогата на председателя на състава,която сетивно възприема като твърди,че го е получил на следващия ден от С.,то последния акцентира върху костюмирането на подсъдимия в тъмночервено и с риза,изоставането на сакото му в ръцете му и предаването му на общ познат и без да има спомен дали И. е употребявал алкохол.Последното в контекста на заявената въздържателност на подсъдимия е повече от нелогично.М.Г. също сочи неотлъчното му пребиваване в „Анаконда“ с подсъдимия и С.,но противно на  последния,който заявява,че Г. и Н.И. заедно са напуснали заведението твърди,че е останал сам в него като впоследствие е извикан от С. като описва наличието на следи от удари и подутини в областта на лицето на подсъдимия,без да бъде удрян, и с ръце,които не са били поставени зад гърба му.Външното проявление на травмите, понесени от подсъдимия при задържането му,не може при отчитане липсата на необходимата дълбочина или кръвотечение, да получи  изява за толкова кратко време, както сочи вещото лице доц.Л.,а и в момента в който М.Г. твърди,че е възприел подсъдимия – пред ресторант „Спиди“ – същия, и в тази насока са всички останали ангажирани по делото гласни доказателства, е бил по очи на земята с белезници поставени зад гърба му,което няма как да не бъде възприето от този свидетел.Ето защо съдът не цени тези му показания, изключая в частта в която същия – в разрез с обясненията на подсъдимия – сочи липсата на подновяване на нанесения му побой след преместването му в близост до патрулния автомобил и наличието само на двама полицейски служители около него.В разрез с възприетите от съда гласни доказателства се явяват и показанията на Г. за самостоятелно пребиваване на подсъдимия на задната седалка при транспортирането му от полицейски екип, липсата на друг такъв,както и изявлението му,че седмица преди този случай подсъдимия е бил обект на масов побой от петима полицаи и охранители на „Анаконда“ между които и свидетеля К.П..Последното не само,че не се съобщава от Н.И. в пространните му обяснения,но и е опровергано както от показанията на П.,така и от ангажирания със случая полицейски екип в лицето на И.Е. и М.М..Ето защо съдът отхвърли като недостоверни показанията на този свидетел в съответно посочената част като счете,че същите не само са в разрез с обективната истина,подобно на аналитично проследените фрагменти от показанията на М.С.,но и обслужват в грубо противоречие с обективно установените факти защитната теза на подсъдимия.

Обясненията на подсъдимия за травмирането на гражданския ищец и М.,заключени в лаконичния изказ:“Не съм ритал Д. и М.,не съм каратист.Не съм удрял никой от двамата с ръка.Може би при гътането ако съм си вдигнал ръката,той сам да се е нанизал.“ не само са опровергани от набраната доказателствена маса,но и в заключителната си част са абсурдни и в пълно противоречие със заключението на вещото лице Т.,който не допуска като механизъм за травмирането външния лигамент в областта на ставата между първата фаланга и първата дланна кост на П.Д. съприкосновението с вдигната ръка от падащия на земята подсъдим.

Обясненията на Н.И.,в които същия сочи подновяването на физическото насилие над него в салона на II РУП-Плевен,където обграден от „3-4 човека“ бил „бит като куче“,“до припадък,нямаше почивка“ с палки и метални столове по гърба  като М. „гасеше и светкаше лампата“ като бил изведен от управлението влачен изпод мишниците и изгубил съзнание :„Аз се осъзнах чак в Бърза помощ,на излизане.Докторът,който беше разпитан в предното съдебно заседание,тогава нищо не е правил с мен“ се оценяват от съда като напълно недостоверни и в грубо несъответствие с ценените от него гласни и писмени доказателства. Загубата на съзнание предпоставя  липсата на спомен,а подсъдимия заявява конкретика,която правилно обосновава извода на доц.Л. по изготвената от него СМЕ за липса на мозъчно сътресение.Действително обхвата на предоставената от св.В.Т. медицинска грижа не е особено голям,а и отразеното в графа : “Анамнеза:Не боледува от хроническо заболяване“ несъответства на общото оплакване за понесен побой направено от Н.И.,но определено няма как подсъдимия да бъде прегледан /и съпътстващо на заявеното от него носен в ЦСМП-Плевен/ в безсъзнание и това обстоятелство да бъде игнорирано от дежурния екип,респективно не бъдат назначени необходимите изследвания.Обективно отразените в листа за преглед № 7735/1.06.14г данни за пулс,специфика на дихателна и сърдечна дейности също опровергават обясненията на подсъдимия,а и  в ценените от съда негови показания Т. сочи контактно поведение и явно недоволство на подсъдимия „от всичко“.Най-сетне последните в коментирания фрагмент не само,че са опровергани от показанията на М.,Д. и втория патрулен екип в лицето на К. и И.,но и намират обективно отрицание при разпита на оперативния дежурен процесната нощ – свидетеля  Х.И.,който е изготвил бланката за задържане на подсъдимия по искане на П.Д. и възприел както влизането на подсъдимия в салона на управлението който през цялото време крещял и недоволствал,така и излизането му без да бъде носен или влачен от служебния състав. Местоположение на Х.И. *** и на отстояние 3-4 метра според показанията от входа на звуковонеизолирания салон би дало възможност за възприемане на виковете на подсъдимия с оглед заявения от него пореден акт на тежко полицейско насилие,а и състоянието на същия при извеждането според неговите твърдения,което сочи не моментна слабост,а пълна загуба на съзнание няма как да бъде игнорирано от този свидетел,ангажирания медицински работник – в лицето на В.Т. и свидетеля Р.И.,приел Н. ***.Свидетелят И. е категоричен при разпита си,че е приел подсъдимия в добро състояние като с оглед неоткриването на лист от амбулаторен преглед в представения комплект от документи касаещи задържането на Н.И. обосновава представянето на задържането лице в добро външно състояние. Разминаването в приема в спешното и II РУП-Плевен е незначително и е обяснимо с различната времева синхронизация като  свидетеля е категоричен,че при видимо травмиране на задържания същия без амбулаторен лист не се приема като се указва медицинското документиране на състоянието на лицето в ЦСМП-Плевен.В тази насока следва да се допълни,че според изготвената от вещото лице доц.Л. експертиза видимата изява на кръвонасяданията и охлузванията става възможна няколко часа след причиняването им като те са „…малки по размер – от няколко милиметра до 2-4 см. в диаметър /по гърба линейни 7-8/0,5 см/ и от немедицинско лице трудно биха били забелязани,а от медицински специалист – при насочен и внимателен преглед“,л.263 от СП.

Показанията на свидетелката Ю.И.,разпитана като личен общопрактикуващ лекар и посочена от подсъдимия като лице възприело травмирането му са в съзвучие с горецитираното заключение като същата,и тук съдът няма основание да се усъмни в показанията `и,е заявила,че не е преглеждала подсъдимия,който и споделил,че е пострадал при побой,като без да забележи видими следи от такъв го насочила към съдебен медик.

 Най-сетне съдът намира,че обясненията на подсъдимия,в които същия отрича да са му предявявани за подпис заповедта за задържане и протокола за личен обиск са опровергани не само от показанията на Н.М., П.Д.,но и от тези на св.Х.И., който е удостоверил отказа,а изявлението му за житейски еднократна употреба на наркотично вещество  и липса на съпричастност към вмененото му притежание на процесното такова -  за опровергано както от собствените му обяснения,които съда е анализирал по-горе в мотивите си ,така и от служебно изискания в хода на съдебното следствие актуализиран бюлетин за съдимост.

        Съобразявайки горното  съдът прие,че подсъдимия Н.И.И.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по :

        - чл. 131, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК като на 01.06.2014 г. в гр. Плевен причинил на полицейски  орган  при 02 РУП – Плевен - П.А.Д. *** - при изпълнение на службата му средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на външния лигамент (връзка) в областта на ставата между първата фаланга (костица) на палеца на ляв горен крайник  и първата дланна кост, с което са причинени продължителни болки и страдания с трайно (поне месец и половина – два) затруднено движение на ляв горен крайник,

        - чл.325, ал.2, вр с ал.1 от НК като на 01.06.2014 г. в гр. Плевен  извършил  непристойни действия  грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи  явно неуважение към обществото като деянието е съпроводено със съпротива  срещу орган на властта – полицейски органи /полицейски служители/ от ІІ-ро РУП – гр.Плевен -  П.А.Д. и Н.Б.М. -  група „ Охрана на обществения ред“ , изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред,

        - чл. 354а, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК като на 01.06.2014 г. в гр. Плевен, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – 0,852 грама коноп (марихуана) със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 8% на обща стойност 5,11 лв.

От обективна страна подсъдимия Н.И. е причинил средна телесна повреда на пострадалия П.А.Д.,изразяваща се във въпросното засягане на връзката между първата фаланга (костица) на палеца на ляв горен крайник  и първата дланна кост.Заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза е категорично,че с оглед хватателната функция на ръката и опониращата функция на палеца движението на левия горен крайник е затруднено за поне месец и половина - два,което го определя като трайно и обосновава квалифицирането на причинената телесна повреда съобразно константната съдебна практика като трайно.В този смисъл е и  Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на Пленума на ВС.

Пострадалият е полицейски орган,който съгласно приложените по делото длъжностна характеристика и утвърден служебен график е изпълнявало задълженията си по опазване на обществения ред в определеното му работно време при определена местопозиция – в района на увеселителни заведения,където проявите нарушаващи същия са с повишен интензитет.

От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл – подсъдимият е нанесъл целенасочени и непредизвикани удари по свидетелите М. и Д. съпроводени със словесни закани като е продължавал да нанася такива и при опитите му да бъде неутрализиран и да му бъдат поставени белезници,включително и след изпълнението на тази операция и повалянето му на земята като ожесточената му физическа агресия ясно сочи намерението му да увреди двамата полицейски служители и препятства изпълнението на поставена от тях цел.Изводите относно субективната страна на престъплението следва да се извеждат от обективните  данни,а не от декларациите на предаденото на съд лице и в този ракурс на разсъждения тезата на защита за непредпазливо причиняване на травматичното увреждане на гражданския ищец се отхвърля като несъстоятелна.

От обективна страна действията на подсъдимия се оценяват от настоящия съдебен състав и като непристойни,т.к.  те грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважително отношение на подсъдимия към обществото.Тези действия противно на доводите на защитата са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт като изменението на обвинението по реда на чл.287 от НПК по никакъв начин не създава съмнение в подсъдимия в какво се изразяват същите,а на следващо место не препятстват упражняването на правото му на защита.Началото на тези действия започва от напускането на дискотеката от Н.И., отправената закана за убийство към свидетеля К.П. и замергането му с притежавания от него мобилен телефонен апарат,ескалира в сбиване с неустановени граждани пред дискотеката и достига кулминационната си точка в директната физическа – посредством нанасяне на удари и вербална – посредством отправянето на закани и обидни реплики към тях и членовете на семействата им атака към полицейските служители М. и Д.,които реагирали съобразно установения нормативен регламент изпълнявайки задълженията си по опазване на обществения ред като приключват с отвеждането му във II РУП-Плевен.Хулиганските действия са извършени на публично място,станали са достояние на множество граждани,представляват демонстрация на неуважение не само към моралните норми,но и са засегнали както личността на лица ангажирани в защита на обществения ред,така и обикновени граждани,които за разлика от тях не са били натоварени със служебни задължения като М. и Д..Обхватът и произхода на същите беше посочен по-горе  в мотивите на съда.

От субективна страна и това деяние е извършено при форма на вина пряк умисъл като Н.И. е разбирал свойството и значението на извършеното и е целял настъпването на престъпния резултат.Несъмнено всеки граждани има право да узнае причините за прилагане на ограничителни мерки по отношение на личността му,но в конкретния случай подсъдимия не е проявил интерес към това така както твърди защитника му в контекста на възприетата от него защитна теза.

Подсъдимият от обективна страна е държал високорисково наркотично вещество – 0,852 грама коноп /марихуана/ с установеното от ФХЕ съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол от 8 процента,което е под специален режим като не разполага с изискуемото по закон разрешение за това.От субективна страна и това деяние е извършено при форма на вина пряк умисъл.

Наведените от защитата доводи за недоказаност на обвинението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК с оглед изключване от доказателствения кръг на протокола за личен обиск в предвид реализацията му от орган с полицейски,а не с разследващи правомощия са несъстоятелни.Този протокол действително не е ползван като доказателствено средство от съда,но съда е посочил в мотивите си какви доказателства е поставил в основата на извода си за доказателствена обезпеченост на обвинителната теза,за да постанови осъдителен диспозитив по този пункт на обвинението.Не  могат да бъдат възприети и съображенията на защитата за необходимостта от преквалификация на обвинението в такова по чл.354а,ал.5 от НК,т.к. случая не е маловажен. Действително – и това се установява от изготвения оценителен протокол от 6.06.14г. от разследващия орган,приет като методологически издържан от съда – стройността на наркотичното вещество е 5,11 лв.,но само тя не е решаваща за квалифициране на случая като маловажен.ВКС е имал възможността да отбележи,че в случаите когато се засяга живота и здравето на хората общите критерии за маловажност като ниската стойност на наркотичното вещество или малкото му количество нямат същото значение и правна оценка както при другите престъпни посегателства – Решение № 345/16.07.12г. по н.д. № 1142/12г. на ВКС.Преценката за маловажност винаги е конкретна и комплексна и тя държи сметка за механизма на деянието,данните за личността на дееца и всички други фактори имащи значение за определяне на параметрите на обществената опасност и съпоставянето и с обичайната за престъпленията от този вид.Подсъдимият е освобождаван по реда на чл.78а от НК за деяние по чл.131,ал.1,т.12 вр. с чл.130,ал.1 от НК и осъждан за деяние по чл.198,ал.1 вр. с чл.26,ал.1 вр. с чл.20,ал.2 и чл.63,ал.3,т.1 от НК преди тези по настоящето дело и е повторно освободен по реда на чл.78а от НК и с наложени глоби за две деяние по чл.354а,ал.5 от НК след процесното. Липсват гласни доказателства,а такива може да ангажира единствено подсъдимия,за предназначението на откритото наркотично вещество като същия в обясненията си умишлено се е опитал да укрие факта на осъжданията за държане на наркотични вещества като е посочил,че се касае за инцидента проява обосновавайки се на приложените към делото стари бюлетини за съдимост.В този ред на мисли не може да се търси зависимост към опиоиди и изводимо от тях снижаване на обществената опасност и морална укоримост на извършеното.Отрицанието на факта на държането не се третира като негативен за подсъдимия факт,но  липсата на съдействие за разкриване на обективната истина в тази връзка не позволява калкулирането на допълнителен фактор в подкрепа на претендираната от защитата насока.Ето защо съдът намери аргументите на защитата и по този пункт на обвинението за несъстоятелни.

Причини за извършване на престъпленията се явяват набелязаната от психиатричната експертиза емоционална нестабилност на подсъдимия и предразположеността му към  поведенчески избухвания особено при конфликтна ситуация и критика,изразената импулсивност и сенситивност към външни фактори от субективна важност като по-висок тон,реплика или по-грубо отношение,което предизвиква гневно отреагиране и желанието му за внасяне на провокативни елементи в личния му житейски модел.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе в предвид степента на обществена опасност на деянията и дееца,причините за извършване на престъпленията и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия съдът прие младостта му към момента на инкриминираните деяния,реабилитацията настъпила за деянието по НОХД № 4237/2006г. на РС-Плевен,а за деянието по чл.354а,ал.3,т.1 от НК и малкото количество на наркотичното вещество и неговия вид,който спада към т.н. „мека дрога“ според някои решения на ВКС.

Обясненията на подсъдимия не са насочени към разкриване на обективната истина,липсва и критично отношение към стореното като упражняването на правото на защита надхвърля границите на допустимото, т.к. засяга според начина си на упражняване правната сфера на  други лица – ето защо тук съдът не успя да открие смекчаващи вината обстоятелства.

Като отегчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени последващите осъждания на подсъдимия,които бележат достигане на устойчива лична обществена опасност и факта на предходните му санкционирания,които не могат да бъдат неглижирани въпреки административния характер на първото и реабилитирането на Н.И. за второто,отрицателните характеристични данни изведени от приобщената по делото криминалистична справка,доколкото представената характеристична такава има единствено адресна информативност, завишената обществена опасност на деянията и липсата на провокативно поведение от страна на свидетелите М. и Д. към подсъдимия,както и демонстративното пренебрежение към обществения порядък,правата на гражданите и авторитета  на правоохранителните органи,особено като се отчете факта,че в рамките на около седмица е налице повтарящо се поведение от подсъдимия,в което  не са били внесени никакви корекции.

Съдът отчете и факта,че пострадалия е бил неработоспособен за сравнително нетолкова малък период  - около три месеца  - според решението на експертизата на нетрудоспособността му,както и некомфортното усещане за болка,което понякога ще го съпътства при изпълнението на битовите и служебните му задължения.

        Личностните особености на подсъдимия /без психопатия/ не могат да се третират като смекчаващо вината обстоятелство,макар и да определят съобразно практиката на ВКС генезиса на престъплението – така Решение № 202/12.05.2010г. на ВКС по н.д. №108/10г. на II н.о.

        Съдът като отчете броя и относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства прие, че спрямо подсъдимия Н.И. следва да бъда наложено наказание лишаване от свобода,както следва:

-      три години  лишаване от  свобода на основание  чл. 131, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 1 вр. с чл.54 от НК  като отложи на основание чл.66, ал.1 от НК  изтърпяването на  така определеното   наказание с четиригодишен изпитателен срок

-       две  години  лишаване от  свобода на основание чл.325, ал.2, вр с ал.1,вр. с чл.54  от НК като отложи на основание чл.66,ал.1 от НК  изтърпяването на  така наложеното  наказание с четиригодишен изпитателен срок

-      една   година  лишаване от  свобода на основание  чл. 354а, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, вр. с чл.54  от НК като отложи на основание чл.66,ал.1 от НК  изтърпяването на  така наложеното  наказание с тригодишен изпитателен срок,  и не му наложи кумулативно предвиденото наказание глоба с оглед ниското  количество и себестойност на предмета на деянието и ограниченото време на държането му.

 

        Определянето на по-ниски по размер наказания  няма да постигне целите на генералната превенция понеже престъпните деяния разкриват завишена обществена опасност и налагат интензивно въздействие с оглед осигуряване на необходимия възпиращ и предупредителен ефект спрямо останалите членове на обществото.

        На плоскостта на личната превенция и при съобразяване на начина на извършване на деянията, от което се извеждат и характеристиките на дееца, съдът намира,че решителни промени в съзнанието на подсъдимия не могат да се постигнат чрез по-леко пенално третиране.Очевидно е,че наложените до този момент наказания - при отчитане на проявената от съдилищата снизходителност -  не са внесели корекция във възприетия от подсъдимия модел на поведение,който продължава да има пренебрежително отношение към установения правен ред.Налагането на по-тежки наказания по пункт първи и трети от обвинението е невъзможно с оглед принципната невъзможност за влошаване на положението на подсъдимия в предвид липсата на съответен протест или жалба срещу първоинстанционната присъда видно от материалите по ВНОХД № 848/15г. по описа на ПлОС,а доколкото такова ограничение няма за измененото по чл.287 от НПК обвинение – с оглед обстоятелството,че на този етап   е възможно постигане на поправителен ефект посредством приложението   на института на условното осъждане.

        Престъпленията са извършени преди да има влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях,което обосновава извода на съда,че следва да бъде определено на основание чл.23,ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода,чието изтърпяване се отложи на основание чл.66,ал.1 от НК с четиригодишен изпитателен срок.

        Основанието на предявените граждански искове е деянието на подсъдимия по чл.131,ал.2,т.2 вр. с чл.129,ал.1 от НК.В конкретния случай са налице всички предпоставки по чл.45 от ЗЗД.

Видно от ценените копия от фактури №**********/4.06.2014 г. на МБАЛ-Плевен към ВМА –София и №**********/ 04.06.2014 г. на „Аура сървис 2012“ООД и приложените към тях фискални бонове и такса за платен болничен престой към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД Плевен гражданският ищец П.Д. е направил разноски по повод болничен престой и имобилизационни средства /неопренова ортеза за ръка и китка /с палец/,които са в съответствие с епикризата от престоя му в болнично заведение,характеристиките на травмата и предписания му възстановителен режим.Размерът на  предявения граждански иск за имуществени вреди е доказан убедително и ето защо Н.И. следва да заплати на гражданския ищец П.Д. сумата от 91.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от деянието по чл.131, ал.2, т.2 във вр. с чл.129, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със  законната лихва върху тази сума считано от  04.06.2014 година до окончателното  и изплащане, ведно  с 5 лева  за служебно издаден изпълнителен лист при липса на доброволно внасяне на посочената  сума.

Обезщетението за претърпените от деянието по чл.131, ал.2, т.2 във вр. с чл.129, ал. 1 от НК неимуществени вреди е по справедливост като съдът взе в предвид вида на претърпяната травма,спецификата на лечебно-възстановителния процес,обема на възстановяването и последиците,които същата е дала върху начина на живот и здравето на пострадалия.Видно от изготвената епикриза и събраните по делото обилни гласни доказателства П.Д. е опериран по спешност,а възможността да си служи с лявата ръка е била силно ограничена с оглед необходимата имобилизация на ръката и ролята на левия пръст като опонент на останалите както заключава вещото лице П.Т..На този фон съдът намери,че сумата от 3000 лева в справедлив обем репарира претърпените от извършеното от Н.И. деяние неимуществени вреди,като го осъди да я заплати ведно със законната лихва върху тази сума считано от 1.06.14г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист при липса на доброволно внасяне на посочените суми като за разликата до 5000 лв. отхвърли предявения граждански иск като недоказан.

Веществените доказателства по делото - 1 бр. прозрачен полиетиленов плик с опаковки към ХЕ №Н-72/04.06.2014 г. на БНТЛ при ОДМВР – Плевен – приложени към делото и 0.752 грама растителна маса коноп (марихуана) останали след изготвяне на физико-химическата експертиза на съхранение в отдел МРРН Агенция „Митници“ гр. София следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

В контекста на гореизложеното Плевенски окръжен съд на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати направените деловодни разноски, както следва:

-на гражданския ищец и частен обвинител направените деловодни разноски за повереник – адвокат П.Е.  от ПАК в размер  на 600 лева, ведно с 5  лева за служебно издаден изпълнителен лист при липса на доброволно внасяне на посочената сума.

- по сметка на ОД на МВР –гр.Плевен 165.27 лева, ведно с 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист при липса на доброволно внасяне на посочената сума;

- по сметка на Окръжен съд Плевен, в полза на бюджета на съдебната власт – 655.00 лева, ведно с 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист при липса на доброволно внасяне на посочената сума;

- по сметка на ОД на МВР –гр.Плевен държавна такса  върху уважения размер на гражданските искове  в размер на 147.60 лева, ведно с 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист при липса на доброволно внасяне на посочената сума.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: