РЕШЕНИЕ № 45

 

гр. Кнежа, 08.06.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Силвина Хлебарска,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 686 по описа на съда за 2020 год.  и на основание данните по делото и закона за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба на Н.И.М. ***, против Т.Н.М., с постоянен адрес:*** и настоящ адрес ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува вземане на ищеца, обективирано в Заповед № 372 от 18.08.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 359/ 2020 год. по описа на РС – Кнежа, за сумата от 945 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

В молбата се твърди, че ищцата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано ч.гр. дело № 359/ 2020 год. по описа на РС – Кнежа и съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника – ответник в настоящото производство. Твърди се, че последният е възразил срещу заповедта, с което за нея е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Твърди се още, че страните се познават и неколкократно ответникът е искал парични суми от ищцата за покриване на свои разходи. Сочи се, че претендираната сума в размер на 945 лв. е формирана от дадени назаем на ответника пари за заплащане на дължими здравни осигуровки. Излагат се твърдения, че паричните средства му били предоставени на три пъти в рамките на около месец с уговорка да бъдат върнати в месечен срок от получаването. Посочва се, че първата сума в размер на 280 лв. била предоставена на ответника на 26.12.2019 год. в ЦГЧ на Сливен. Втората сума в размер на 320 лв. му била дадена на 04.01.2020 год. в района на централния пазар в гр. Котел, в присъствието на Стефан Димов Димов от с. Кипилово. Третата сума в размер на 345 лв. ищцата заедно със съпруга си предала на ответника на 11.01.2021 год. отново в гр. Сливен, до магазин Кауфланд и в присъствието на Стоян Йорданов Иванов.

Твърди се, че след изтичане на уговорения между страните едномесечен срок за връщане на заетата сума – общо в размер на 945 лв., ищцата многократно търсила ответника, но той заявявал, че няма пари и не може върне дадената му в заем сума.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който излага твърдения, че не е получавал от ищцата в заем парични суми и не й дължи пари.

Ищцата – редовно призована, в съдебното заседание се представлява от адв. Д.П. ***, с представено по делото пълномощно. Процесуалният представител поддържа исковата молба, позовава се на писмените и гласни доказателства и моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира деловодни разноски както в настоящото, така и в заповедното производство и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – редовно призован, в о.с.з. не изпраща представител. С писмения отговор на исковата молба не оспорва писмените доказателства. Не сочи др. доказателства. 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

От приложеното към делото Ч.Гр.д. № 359 по описа на РС – Кнежа за 2020 год. се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД.

От приложеното към делото ч. гр. дело № 359/ 2020 год. по описа на РС – Кнежа се установява, че въз основа на заявление от ищцата Н.М. срещу ответника Т.М. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение  за заплащане на сумата от 945 лв., представляваща парично вземане по договор за заем, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда. Длъжникът е възразил срещу така издадената заповед с твърдения, че само веднъж е виждал ищцата и не е вземал от нея пари назаем.   

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Стоян Йорданов Иванов, същият е от с. Кипилово и познава както ищцата, така и ответника. Иванов свидетелства, че е присъствал на среща между двамата, състояла в центъра на гр. Сливен, при която ответникът е получил от ищцата парична сума в размер на 280 лв. Иванов бил очевидец и на среща между Н.М. и Т.М. ***. По-късно същия ден разбрал, че ищцата, в присъствието на негов познат на име Стефан, е дала на ответника сума от 320 лв. От показанията на свидетеля се установява още, че отново в гр. Сливен, на паркинга на магазин Куфланд ответникът е получил от ищцата и сума от 345 лв. От М. разбрал, че сумите били необходими на М. за заплащане на осигуровки. Свидетелят Стоян Иванов твърди, че първата сума била дадена от Н.М. на Т.М. през м. декември 2019 год., а останалите – две през м. януари 2020 година, с уговорка парите да й бъдат върнати в месечен срок.

Съдът, след преценка доводите на страните и събраните по делото доказателства (писмени и гласни), приема за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че през м. декември 2019 год. ищцата е дала на ответника сума в размер на 280 лв., а през м. януари 2020 год. на два пъти му дала суми съответно в размер на 320 и 345 лв. Сумите били необходими на ответника М. за плащане на осигуровки. Уговорката му с ищцата М. била да й върне заетите суми в месечен срок от получаването. Срокът изтекъл, но ответникът не върнал на ищцата заетите суми общо в размер на 945 лв. 

При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:

На 27.07.2020 год. Н.М. *** заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Котелският РС е прекратил производството и е изплатил делото по подсъдност на РС – Кнежа. Пред последния е образувано ч. гр. дело № 359 по описа за 2020 год. (прието като доказателство по делото), по което е била издадена заповед № 372 от 18.08.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника Т.М. и същият е депозирал в срок възражение срещу нея.

Доказва се по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че въз основа на устен договор за заем ответникът Т.М. е получил от ищцата Н.М. следните суми: 280 лв., 320 лв. и 345 лв. Общо дължимата сума съвпада с претендираната в заповедното производство главница в размер на 945 лв.

Възраженията на ответника срещу предявения иск се явяват неоснователни и недоказани.

Въз основа на обсъдените доказателства, съдът намира, че  искът за главница следва да бъде изцяло уважен като основателен и доказан.

На основание чл. 422, ал.1 от ГПК върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.07.2020 год., до пълното й заплащане.

По разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 325 лв., от които: 25 лв. – платена държавна такса и 300 лв. – за адвокатско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в размер на 25 лв.

 

Воден от гореизложените мотиви, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, че Т.Н.М., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, дължи на Н.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 945 лв. (деветстотин четиридесет и пет лева), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.07.2020 год., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 372 от 18.08.2020 год. по Ч.Гр. дело № 359/ 2020 год. по описа на РС – Кнежа.   

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Т.Н.М., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, да заплати на Н.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, направените в настоящото производство разноски общо в размер на 325 лв. (триста двадесет и пет лева), както и сторените разноски в заповедното производство по Ч.Гр. дело № 359/ 2020 год. по описа на РС Кнежа – в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева).

 

Решението може да бъде обжалвано пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: