Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе,
04.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен
състав в публично заседание на четиринадесети март, през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: Я.
Влахов
при секретаря Албена
Соколова, като разгледа докладваното от
съдията АН Дело № 186/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от адвокат Я.П. ***, в качеството му на упълномощен процесуален
представител на Ц.Ц.И.,***, до Русенския Районен съд против Наказателно
постановление № 18-1085-003623/17.12.2018г. на Началник Сектор “Пътна полиция”
към ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.
чл.182, ал.1, т.6 от същия закон, на И. били наложени наказания “Глоба” в
размер на 750.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца. Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано
и незаконосъобразно.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не изпраща пр****/едставител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Вместо него се явява упълномощен процесуален представил, който моли Съда да
отмени наказателното постановление, поради наличието на съществени нарушения на
процесуалните правила.
Съдът след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.12.2017 г.,
около 04.38 ч. жалб. Ц.И. управлявал товарен автомобил “Мерцедес Спринтер 311
ЦДИ” с рег.№ ВТ **** КВ, собственост на „Натура 2020“ЕООД гр. В.Търново, по бул.
”България” в гр. Русе, в посока ГКПП „Дунав мост“. Непосредствено до
бензиностанция „Лукойл“ автомобила бил управляван със скорост 110.6 км/ч. По
този път в сила били ограниченията въведени с чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно 50км./ч.
в населено място, за категорията на съответното МПС. На това място била
инсталирана и включена стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIC ERS 400“, фиксираща дата, час и скорост и заснемаща
движещите се в посока ГКПП „Дунав мост“ моторни превозни средства.
Скоростта на движение
на автомобила била отчетена от системата, като за констатираното нарушение бил
изведен фотокадър, на който бил заснет регистрационния номер и моторното
превозно средство, с което било извършено превишението на скоростта. В
последствие, въз основа на надлежно попълнена декларация от пълномощник на собственика
на автомобила „Натура 2020“ ЕООД гр. В.Търново било установено, че на
процесните дата и час, автомобила бил управляван от жалб. Ц.И. . Предвид така
установеното, свид. Н.К. съставила акт против И. за извършено нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, който последният подписал без възражения срещу изложеното в него.
Въз основа на акта
за установяване на административното нарушение, Началник Сектор “Пътна полиция”
към ОД на МВР гр. Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което за допуснатото
нарушение и на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалб. И. били наложени наказания
“Глоба” в размер на 750.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 3 месеца.
Тази фактическа
обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена
в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и
при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана
по същество се явява неоснователна.
При съставяне на
АУАН и издаване на Наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП
само на това основание.
В акта, а в
последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и
ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му,
както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си. Допуснатата
техническа грешка в НП, при посочване точното наименование на търговското
дружество, собственик на товарният автомобил, не опорочава издаденото
наказателно постановление, доколкото със същото е ангажирана отговорността на
физическо лице, което правилно е индивидуализирано с изчерпателно посочените му
лични данни.
От доказателствата
по делото става ясно, че на жалб. И. била дадена възможност да се запознае със
съдържанието на акта, същият го подписал и собственоръчно вписал, че няма
възражения. На жалбоподателя бил връчен и екземпляр от този акт, който по мнение
на Съда, макар и индигово копие с ръкописното съдържание, е в
достатъчна степен четливо, за да може лицето, чиято отговорност е ангажирана с
него да се запознае с текста.
Не е налице и отстояваното
в жалбата и в хода на съдебните прения, нарушение на правилата на чл.34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1,
изречение второ от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на административно
нарушение в продължение на три месеца от откриване
на нарушителя. Следователно, нормативно регламентирания начален момент, от
който започва да тече срока по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН за съставяне на
АУАН, е моментът на откриването на нарушението и нарушителя. Действително
законът прави разграничение между понятията "откриване" на
нарушението /нарушителя/ и "установяване" на нарушението, като
последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито
тогава, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, т.е.
когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение /действие
или бездействие/ на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на
допуснато административно нарушение.
В настоящият случай
Съдът намира, че срокът по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН за съставяне на
процесният АУАН е спазен.
По мнение на Съда,
началният момент на срока по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН в конкретният казус,
следва да бъде момента, в който компетентните органи са установили освен всички
елементи от състава на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, но и категорични
данни за самоличността на водача на процесното МПС. В настоящият случай
моментът, в който за органите на КАТ-Русе е станал известен водача на товарен
автомобил “Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ” с рег.№ ВТ **** КВ е датата, на която е
депозирана декларацията по чл.188 от ЗДвП от собственика на превозното
средство. Това е станало на 11.12.2018 г., когато Т.К.Й., упълномощен от
управителя на „Натура 2020“ ЕООД гр. В.Търново да представлява дружеството пред
пътна полиция и КАТ, писмено декларирал, че на процесната дата и час, товарният автомобил
бил управляван от жалб. Ц.И. . Несъмнено, при това положение, процесният АУАН
от 11.12.2018г. /същият ден/ се явява законосъобразно издаден в тримесечният
срок по чл.34, ал.1 изр.2 от ЗАНН.
Следва да се
отбележи също така, че в конкретната хипотеза, не намират приложение
разпоредбите на чл.186 от ЗДвП, цитирани в жалбата, доколкото съобразно тази
правна норма, електронен фиш се издава за само за нарушения, за които не е
предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
Настоящият случай безспорно не е такъв.
От представените от
АНО и приобщени от Съда писмени доказателства става ясно, че са спазени и условията
и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Използваната стационарна
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIC
ERS 400“, била одобрена по реда на Закона за измерванията и притежавала удостоверение за
одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 06.10.2019 г.
От приобщеният Протокол
от 05.02.2017 г. за последваща периодична проверка на процесното техническо средство
се установяват по безспорен начин годността на техническото средство, чрез
което е измерено превишението на скоростта.
От представените и
приобщени по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 12.12.2017
г., около 04.38 ч. в гр. Русе, , по бул. ”България” в гр.Русе, в посока ГКПП
„Дунав мост“, непосредствено до бензиностанция „Лукойл“, товарен автомобил “Мерцедес
Спринтер 311 ЦДИ” с рег.№ ВТ **** КВ бил управляван със скорост 110.6 км/ч. Допустимата
скорост по този път и за това превозно средство, като част от населеното място
гр. Русе, съобразно чл.21, ал.1 от ЗДвП била ограничена до 50 км/ч., т.е.
превишаването на скоростта било с 60 км/ч. Безспорно било установено, че в
момента на отчитане на тази скорост на движение, автомобила бил управляван от
жалб. Ц.И. , който при запознаване със съставеният му акт не оспорил това
обстоятелство, а междувпрочем и останалите отразени в него факти. Ирелевантен
към казуса е факта, дали И. е имал сключен трудов договор със собственика на
товарният автомобил или не, доколкото изискването към собственика, съобразно
чл.188 от ЗДвП е да посочи лицето, което е управлявало превозното средство,
което „Натура 2020“ ЕООД сторило, а не дали това лице е в трудовоправни или
други отношения с него.
Мястото, на което е
установено нарушението, като задължителен реквизит на съставеният АУАН и издаденото
въз основа на него наказателно постановление било посочено коректно с текстово описание и с
координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението.
Видно от фотоснимката и разпечатката от
системата, действителната измерена скорост на движение на товарен автомобил
“Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ” с рег.№ ВТ **** КВ била 114 км/ч., но в издадения
фиш била посочена по-ниската скорост, след като законосъобразно била
приспадната допустима грешка, която при измерване на скорост в обхвата над
Поради изложеното
дотук Съдът намира, че правилно била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалб. Ц.И. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Правилно, както бе
посочено и по-горе, в настоящият случай не бил издаден електронен фиш по реда
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а било издадено обжалваното наказателно постановление,
тъй като съобразно цитираната правна норма, при нарушение, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Следователно, с оглед установеното нарушение
и предвидените за него санкции, разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се явява
неприложима.
Правилно бил определен
вида и размера на административните наказания, съобразно санкционната норма на
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП в сила към момента на извършване на нарушението.
По изложените
по-горе съображения, с оглед липсата на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и при безспорната
установеност и доказаност на процесното нарушение, авторството на
деянието, както и на всички факти и обстоятелства, при които е било извършено,
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1085-003623/17.12.2018 г.
на Началник Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.182, ал.1, т.6 от същия закон, на Ц.Ц.И.,***,
ЕГН-********** били наложени наказания “Глоба” в размер на 750.00 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.
Районен съдия: