Решение по дело №412/2018 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,27.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 05.04.2018 г.,в състав:

 

Районен съдия:ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С.Р.,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №412 по описа за 2018 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба вх. №1632/ 05.02.2018 г. от Ц.И.Х. с ЕГН ********** ***,чрез адв.Т.П. *** офис 5, против Средно училище ”Никола Войводов”, ЕИК *********, с адрес гр.Враца ********”,представлявано от директора Г.В..

Ищцата твърди,че с ответното училище се намирала в трудовоправни отношения,като изпълнявала длъжността ”старши учител прогимназиален етап в ГЦДО”. Със заповед №735/08.01.2018 г. на основание чл.188 т.3 от КТ и във връзка с чл.70 т.2 от Правилника за вътрешния трудов ред й било наложено дисциплинарно наказание ”забележка” за напускане през работно време на 05.01.2018 г. в 13.07 ч. на работното й място ”с цел да пуши в парка до училището”, като по този начин била застрашила живота и здравето на учениците от VІ-ти клас ІІ-ра група целодневно обучение.Работодателят бил приел нарушение на трудовата дисциплина на основание чл.187 т.3 от КТ.

Ищцата намира заповедта незаконосъобразна.На първо място,била издадена в нарушение на процесуалното правило на чл.195 ал.1 от КТ,без да бъде ясно посочено нарушението,за което била наказана.Не било конкретизирано бездействието,както и не била посочена в какво се изразявала възложената работа,която не била изпълнена. Било невъзможно да се прецени кои трудови задължения не били изпълнени,тъй като нарушенията не били индивидуализирани,не било посочено и откъде произтича неизпълненото задължение.Изброените в заповедта няколко нарушения не отговаряли на нормата на чл.187 т.3 от КТ.

По същество,заповедта била и неоснователна.Съгласно годишната програма за целодневна организация на учебния ден за 2017-18 г.,утвърдена от директора на училището, времето от 12.30 ч. до 13.20 ч. било предвидено за обяд, организиран отдих и физическа активност.На 05.01.2018 г. в 12.30 ч. след приключване на шестия час от учениците от нейната група,се събрали в една от класните стаи и направили разбор на обедното хранене и отдиха. Предвид изявеното желание на родителите на учениците от групата, обективирано в писмени декларации,ищцата определила час за връщане в училището 13.20 ч. и учениците напуснали територията на училището за закупуване на обяд и самостоятелен отдих.Изключение направили трима ученици, планувани за обяд в училищната столова,на които раздала купони и които придружила до столовата,където ги оставила да обядват под наблюдението на учител.Тъй като по план обядващите в столовата ученици от нейната група били четири и не могла да намери ученика Л.М.Ч.,излязла в парка да го потърси.От децата от групата,които били в парка,разбрала,че ученикът отсъства от училище за деня.Тъй като обядващите ученици били под учителско наблюдение в столовата,останала в парка.Именно там се намирала в 13.07 ч..

Искането е наложеното със заповедта дисциплинарно наказание да бъде отменено,като незаконосъобразно.

    Производството е с по реда на чл.357 от КТ във връзка с чл.чл.186 и сл. от КТ.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустимо искане.В срок, ответникът е представил писмен отговор,чрез чрез адв.И.И. ***.Оспорва иска като неоснователен.Издадената заповед била законосъобразна,като издадена в предписаната от Закона форма и съдържаща изискуемото съдържание по КТ, при спазване на процесуалните правила за издаването й и материалното право.

Изложените от ищцата доводи за нарушения на процесуални правила били несъстоятелни.Извършените нарушения били конкретизирани и ясни.Въпросът бил правен. Освен това,изложената от ищцата фактическа обстановка не отговаряла на обективната действителност,била изложена защитно.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото допустими,относими и необходими доказателства,приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Видно от представените по делото трудов договор №2/ 15.09.2011 г. и допълнителни споразумения към трудовия договор от 26.09.2017 г.,от 01.12.2017 г. и от 04.01.2018 г./стр.стр.23-26/,страните са в трудово правоотношение, като ищцата заема при ответника длъжността ”старши учител прогимназиален етап в ГЦДО”.

Видно от представения протокол/стр.44/,на 05.01.2018 г. в 13.07 ч. И.Н.И. и Ц.И.Х.,и двете на длъжност ”старши учител прогимназиален етап в ГЦДО”,през работно време не били на работното си място при поверените им ученици,а се намирали в парка до училището,за да пушат.С това си действие двете били нарушили трудовата дисциплина и оставили поверените им ученици без надзор,с което застрашили живота и здравето им.Местонахождението на двете по това време,сами на пейката,без присъствието на ученици около тях,били видели и И.Х.-старши учител 1-4 клас ГЦДО и М.М.-работник по РП. Протоколът е подписан от директора и свидетелите.

Видно от представеното искане/стр.45/,директорът е поискал от ищцата писмени обяснения на основание чл.193 ал.1 от КТ защо на 05.01.2018 г. в 13.07 ч. през работно време е напуснала работното си място,за да пуши в парка до училището и защо не е изпълнявала служебните си задължения през работно време и е застрашила с това си действие живота и здравето на учениците от VІІ клас І група целодневно обучение.На ищцата е бил даден срок до 12 ч. на 08.01.2018 г..Искането е било връчено на ищцата на 05.01.2018 г..

Видно от представеното обяснение/стр.46/,ищцата,чрез адв.Т.П.,е изложила,че съгласно Годишната програма за целодневна организация на учебния ден за 2017-18 г.,утвърдена от директора,и чл.6 ал.3 от Наредба №10/19.06.2014 г. за здравните изисквания за изготвяне и спазване на седмичните учебни разписания,времето от 12.30 ч. до 13.20 ч. било предвидено за обяд,организиран отдих и физическа активност.На 05.01.2018 г. в 12.30 ч.,след приключване на шестия час от учениците от нейната група, се събрали в една от класните стаи и направили разбор на обедното хранене и отдиха.Предвид изявеното желание на родителите на учениците от групата,обективирано в писмени декларации,определила час за връщане в училището 13.20 ч. и учениците напуснали територията на училището за закупуване на обяд и за самостоятелен отдих.Изключение направили трима ученици,планувани за обяд в училищната столова,на които раздала купони и които придружила до столовата,където ги оставила под наблюдението на учител. Тъй като по план обядващите в столовата следвало да са четирима,а не могла да намери ученика Л.М.Ч.,излязла в парка да го потърси.От децата от нейната група,които били в парка,разбрала,че ученикът отсъства от училище за деня.Тъй като обядващите ученици били под учителско наблюдение в столовата,останала в парка,където се намирала в 13.07 ч..Обяснението е било входирано на 08.01.2018 г..

Видно от представената заповед №735/08.01.2018 г. /стр.7/,на основание чл.187 т.3 от КТ и във връзка с чл.70 т.2 от Правилника за вътрешния трудов ред, директорът на ответното училище е наложил на ищцата дисциплинарно наказание по чл.188 т.1 от КТ ”забележка”. Заповедта съдържа посочване на допуснатото нарушение на трудовата дисциплина,а именно напускане през работно време на 05.01.2018 г./петък/ в 13.07 ч. на работното място с цел да пуши в парка до училището,с което действие е нарушена трудовата дисциплина,на основание чл.187 т.3 от КТ/неизпълнение на възложената работа/,като ищцата по този начин е застрашила живота и здравето на учениците от VІI клас I група целодневно обучение.Заповедта е била връчена на ищцата на 08.01.2018 г..

По делото са представени и:

-длъжностната характеристика/ДХ/ на длъжността ”старши учител в група за целодневна организация на учебния ден в прогимназиален етап V-VІІ клас”/стр.стр.27-30/,видно от която учителят е задължен вкл. да планира, организира и провежда възпитателно-образователните дейности извън задължителните учебни часове,да опазва живота и здравето на учениците,да уведомява своевременно директора,когато се налага да отсъства от учебните часове,за осигуряване на заместник,както и да организира и следи за реда при организирано хранене на учениците /раздел ”Задължения” т.т.2,18,26 и 29/.Отговаря и за опазване живота и здравето на учениците по време на учебните занятия и при други учебни форми и дейности, организирани от училището/раздел ”Отговорности”/.ДХ е била връчена на ищцата на 09.10.2017 г.;

-професионален профил на възпитател/учител в ГЦДО /стр.стр.31-35/,видно от който част от изискванията към учителите в ГЦДО са свързани с планиране и подпомагане на самоподготовката на учениците за учебния ден,организиране и провеждане на възпитателно-образователния процес извън задължителните учебни часове,както и с организиране, координиране и контролиране дейностите по време на самоподготовката,заниманията по интереси,отдиха и спорта /р.II т.т.1.2 и 2.1/.ПП е бил връчен на ищцата на 09.10.2017 г.;

-дневник на VІІ б клас за учебната 2017-18 г. /стр.стр.36-38/,седмично разписание за същата учебна година/стр.стр.39-41/ и организация на учебния ден за същата учебна година/стр.стр.42-44/,видно от които първият час всеки работен ден е ”организиран отдих/обяд/ и физическа активност” и включва времето от 12.30 ч. до 13.20 ч..

    По делото са разпитани и свидетели:

Св.И. И. твърди,че него ден с ищцата били на работа.В 12 ч. били в училище.Децата завършвали часовете в 12.30 ч..Те ги изчаквали в класната стая,където се провеждала занималнята,или пред нея.Те идвали с раничките си.Оставяли ги и им съобщавали кой къде ще обядва.Много малко били на стол - 2-3,другите били на свободен режим. Обикновено ходели на пазарчето или до вкъщи.Казвали им и какви са им домашните.Те ги записвали на дъската.Децата, които ходели на стол,включително и свидетелката по някой път,слизали до стола.Нареждали се на опашката.Ако храната й харесвала,свидетелката се хранела заедно с тях,ако не-излизала пред стола.Това се случвало към 13 ч..В деня по същия начин тя била пред стола.Ищцата я видяла там.Тя не обядвала в стола.Казала,че не била видяла свой ученик, когато децата идвали от училище на занималня.Казала,че трябва да го намери.Обикновено тези деца играели в парка. Излезли от училище и влезли в парка.Те били разделени само от една ограда и то частично.Можело свободно да се преминава.Седнали на една пейка точно до оградата.Бил хубав слънчев ден.В класните стаи нямало нито едно дете. След малко,може би 5-6 минути,видяли директорът със свидетелите да идват откъм училището до оградата. Директорът им посочила часовника си.Попитала ги за часа. Било 13.07 ч..Попитала ги защо били там,казала и че ще им иска писмено обяснение и че ще бъдат наказани.

Занималнята започвала в 13.30 ч..В стола имало поне 5-6 възпитатели,заради малките ученици.Самите те нямали задължение да бъдат в столовата с техните ученици.Не можели да напускат училище след 13.30 ч..Между 12.30 и 13.00 ч. уточнявали с децата какви са домашните.После децата отивали на стол.Имали право да обядват,а не задължение.И друг път били напускали училището по това време.По това време били виждали и други колеги да излизат и да пушат.Не знаела за други наказани за това. Имало и други учители по занимални от 1 до 7 клас,техният режим бил сходен.

Била запозната със седмичното разписание в групите. Касателно часа организиран отдих/обяд/ и физическа активност : децата били големи.Обядвали само две.Тя винаги ги придружавала до стола.Другите деца с разрешение на родителите можели да си ходят до вкъщи или до пазарчето.Можели да излизат от училището да обядват.От 12.20 ч. до 13 ч. те разговаряли с тях и те им казвали кой къде ще обядва.Това време отнемало около 20 минути.В 13.30 ч.,когато започвал първият час,трябвало да бъдат наясно.Децата били от различни паралелки и имали различни домашни.Това отнемало доста време.

Когато били първа смяна,първият час бил самоподготовка български език.Когато били втора смяна, първият час бил организиран отдих/обяд/ и физическа активност.На датата децата били първа смяна,те-втора.

Потърсили ученика с поглед.Пространството било видимо с поглед.Не го намерили на двора.Някой ученик казал,че го нямало за деня.На нея също било наложено наказание забележка,което обжалвала.Ищцата била свидетел по нейното дело.Нямаше други около тях.

Св.И.Х. твърди,че бил старши учител на група, 4-ти клас.Работното им време било от 11.30 до 17.30 ч.. Работели с деца от 1-ви до 4-ти клас.Задълженията им били 15 мин. преди учебните занятия да свършат да изчакат съответния колега и да поемат децата.Започвали организираният отдих и физическата активност,един астрономически час,който включвал два учебни.Отвеждали на обяд децата,които обядват,другите играели организирано-футбол,народна топка,свободни игри.Придружавали ги до стола и след това излизали навън.Децата,които не обядват, се наблюдавали от други техни колеги-тези по занималня.В лошо време заниманията били в класната стая,при хубаво време-навън в двора на училището.Имали много площадки.Не било разрешено да излизат извън двора на училището.Не ги водели да играят в парка.По това време не ползвали почивка.В задълженията им бил включен надзор над децата. Нямал право да ги оставя без надзор.В деня бил на гумената площадка.Неговите деца играели футбол. Директорката и Милен го извикали да отидат до оградата.От другата страна на оградата в парка били Ц. и И.. Седяли на една пейка и пушели.Директорката ги извикала на оградата и ги попитала защо са там,а не са при децата,и им поискала писмени обяснения.Около тях нямало деца. Площадката граничела с парка.Докато ги приближавали,те седяли.Пейката била на 10 метра от оградата.От парка се виждали част от игровите площадки.От пейката нямало видимост към стола.

Водел начален курс.Те били прогимназиален курс.Не може да каже дали на тях било разрешено да напускат училище.В техните групи също не всички деца обядвали.Той наблюдавал деца от две групи,които обядват,а колегата наблюдавал от групите,които играят на вън.После се сменявали.Възпитателите от прогимназиалния курс започвали един час след тях и били до 18 ч..Не може да каже дали задълженията им били еднакви,не знае техните.

Разпознава подписа си в представения по делото протокол.

Св.М.М. твърди,че работел в училището като майстор по ремонта и поддръжка.Бил на първия етаж във фоайето на училището.Директорката го извикала и тръгнали към оградата на училището.Колежките били на пейка в парка, извън оградата.Директорката ги извикала.Те седяли на пейката и пушели.Тръгнали към оградата на училището. Попитала ги колко е часа.Те си замълчали.Казала им на другия ден да напишат писмени обяснения.С тях/свидетел и директор/ бил и другият свидетел.Не видял деца около тях. На футболното игрище имало деца.Там, където бил Иван. Когато ги видяли,те седяли на пейката.Не ги били видяли да се движат из парка.Не видял други учители.

Директорката не казала защо го вика да идва с нея.

Също разпознава подписа си в представения по делото протокол.

Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели, като непосредствени,преки,логични и непротиворечиви. Същите позволяват извода,че на 05.01.2018 г. около 13 ч. ищцата е била извън територията на училище,седяла е на пейка в парка в съседство и е пушела цигара,като в близост до нея не е имало ученици.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Ищцата е оспорила дисциплинарното наказание от формална страна/поради неспазване на императивните изисквания на 195 ал.1 от КТ/ и по същество,като отрича да е извършила посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарно нарушение.В тежест на работодателят-ответник е да докаже в Процеса с допустимите от ГПК доказателствени средства,в рамките на въведените с исковата молба доводи,че в издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание вмененото на ищцата нарушение на трудовата дисциплина е надлежно индивидуализирано с неговите обективни и субективни признаци и че наказанието е наложено за действително извършено от ищцата дисциплинарно нарушение.В този смисъл са решения на ВКС ІV г.о. №№665/01.11.2010 г. по гр. дело №242/2009 г.,555/09.02.2012 г. по гр. дело №1224/2010 г., 149/13.06.2012 г. по гр. дело №475/2011 г. и 167/ 30.07.2014 г. по гр. дело №6368/2013 г.,постановени по реда на чл.290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика,според които Съдът следва да се произнесе само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на наложеното му наказание.

Чл.195 ал.1 от КТ съдържа изискванията към формата и съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Същата трябва да бъде задължително в писмена форма и в нея следва да се посочат нарушителят,конкретното нарушение,описано с обективните и субективните му признаци,времето на извършване на нарушението,наказанието и законовия текст,въз основа на който се налага. Разпоредбата е императивна и липсата на реквизит в заповедта обуславя незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание.

Атакуваната заповед съдържа всички установени реквизити.В нея като нарушител е посочена ищцата,като нарушена норма е посочена нормата на чл.187 т.3 от КТ - неизпълнение на възложената работа,като е направена връзка с нормата на чл.70 т.2 от Правилника за вътрешния трудов ред-работниците и служителите да се явяват навреме на работа и да бъдат на работното си място до края на работното време.Конкретното нарушение,което е вменено на ищцата,е описано в заповедта с обективните и субективните му признаци: напускане през работно време на 05.01.2018 г./петьк/ в 13.07 ч. на работното й място с цел да пуши в парка до училището,като е посочен и резултата от това действие-застрашаване на живота и здравето на учениците от VIІ клас I група целодневно обучение.В заповедта е посочено и наказанието-”забележка”.Посочен е и законовия текст,въз основа на който се налага-чл.188 т.1 от КТ.В този смисъл Съдът приема като несъстоятелни изложените от ищцата доводи,че нарушението не било индивидуализирано.

Неоснователно е възражението на ищцата,че текстово изброените няколко нарушения не отговарят на дадената правна квалификация чл.187 т.3 от КТ.Но дори това да е така,то неправилната квалификация,дадена в заповедта,не обуславя сама по себе си незаконността й/в този смисъл-решения №№395/01.06.2010 г. по гр. дело №1629/2009 г. на ВКС ІІІ г.о. и 464/26.05.2010 г. по гр. дело №1310/2009 г. на ВКС ІV г.о./.Посочването на законовия текст и съответното му съдържание е рамката,в която работодателят квалифицира конкретно нарушение на трудовата дисциплина. Меродавно е обаче дисциплинарното нарушение,което работодателят е длъжен да посочи,а не законовата му квалификация,т.е. водещо е фактическото основание на заповедта,което е от съществено значение при преценяване на нейната законосъобразност.При противоречие между обстоятелствената част на заповедта,формираща мотивите по чл.195 ал.1 от КТ,и приложените разпоредби,релевантни са отразените в акта факти,тъй като от тях се извлича фактическото основание с оглед на което е ангажирана отговорността на работника или служителя.Спорът е ограничен от това,което работодателят е посочил в обстоятелствената част на заповедта и ако има неяснота в заповедта относно фактите,ще бъде нарушено правото на защита на работника/служителя.

В случая работодателят-ответник конкретно е описал в заповедта нарушението на трудовата дисциплина,така както го е възприел и оценил,с неговите обективни и субективни признаци и по разбираем за ищцата начин,видно от дадените от нея писмени обяснения,както и от изложеното от нея в исковата молба.Същата правилно го е възприела и е наясно с нарушението,което й е вменено.

С оглед изложеното,Съдът намира,че при налагане на наказанието работодателят не е допуснал съществени нарушения на императивната разпоредба на чл.195 ал.1 от КТ,които сами по себе си да обуславят отмяна на дисциплинарното наказание.

При това положение,спорът следва да бъде разгледан по същество-дали има нарушение на трудовата дисциплина, съставляващо такова по чл.187 ал.1 т.3 от КТ,така,както е отразено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

”Неизпълнението на възложената работа” е нарушение на трудовата дисциплина,по смисъла на чл.187 ал.1 т.3 от КТ. Същото е и тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото засяга същността на трудовото правоотношение,а именно престацията,която работникът или служителят дължи по правоотношението.Фактическият състав на нарушението може да бъде осъществен както с бездействие,когато работникът или служителят не изпълнява задълженията, влизащи в трудовата му функция,така и с действие-когато същият работи не това,което му е възложено или следва от характера на определената работа.

В хипотезата на чл.187 ал.1 т.3 от КТ,за да бъде законосъобразно наложеното наказание,работодателят следва да установи,че на работника или служителя е възложено да изпълнява определена работа с оглед наличието на трудово правоотношение по между им и че работникът или служителят реално не е изпълнил тази работа.Съдържанието на задълженията на работника или служителя се уреждат в трудовия договор,чрез посочване на естеството на неговата работа,и се установяват чрез длъжностната му характеристика.

От събраните по делото доказателства се установява,че трудовите задължения на ищцата са включвали организиране на учебно-възпитателния процес,планиране,организиране и провеждане на възпитателно-образователните дейности извън задължителните учебни часове на учениците от VІІ клас І група целодневно обучение,както и организиране и следене за реда при организирано хранене на тези ученици.С оглед характера на учебно-възпитателния процес в училището тези свои задължения ищцата е следвало да изпълнява,съобразно седмичното разписание,в часове,първият от които на всеки работен ден е ”организиран отдих/обяд/ и физическа активност”,включващ времето от 12.30 ч. до 13.20 ч.. Изпълнението на възложената на ищцата работа по необходимост изисква същата да бъде заедно с поверените й ученици.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява,че на 05.01.2018 г. в 13.07 ч.-времето за организиран отдих/обяд/ и физическа активност,ищцата не е била заедно с учениците от VІІ клас І група целодневно обучение,нито в училищния стол,за да организира и следи за реда при храненето на тези ученици,нито пък в района на училището,а е била със своя колега/свидетелката И. И./ на пейка в парка,който граничи с училищния двор. Около двете учителки не е имало ученици,а от пейката,на която седели двете учителки,не е имало видимост към стола на училището.

Установеното от доказателствата по делото не кореспондира с твърдението на ищцата в обясненията й пред директора от 08.01.2018 г. и в исковата молба,че е била в парка да търси липсващ ученик.Това нейно твърдение не се подкрепя от нито едно доказателство.

Съдът приема,че в случая е налице неизпълнение на възложената работа,доколкото в рамките на законоустановеното работно време ищцата се е отклонила от изпълнение на трудовата си функция и задълженията по организиране и провеждане на възпитателно-образователните дейности.

Съответно,Съдът приема,че от обективна и субективна страна ищцата е осъществила посоченото в атакуваната заповед нарушение на трудовата дисциплина,поради което ответникът-работодател е упражнил законосъобразно правомощието си да й наложи атакуваното дисциплинарно наказание,което съответства по тежест на извършеното нарушение.

По изложените съображения,предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото,ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноските по делото-200 лв. адв. възнаграждение.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.И.Х. с ЕГН ********** ***,чрез адв.Т.П. *** офис 5,против Средно училище ”Никола Войводов”,ЕИК *********,с адрес гр.Враца ********”,представлявано от директора Г.В.,иск за отмяна на наложеното на ищцата със заповед №735/08.01.2018 г. на директора на ответното училище дисциплинарно наказание ”забележка”.

 

 

ОСЪЖДА Ц.И.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на Средно училище ”Никола Войводов”,ЕИК *********,с адрес гр.Враца ********”,представлявано от директора Г.В.,сумата от 200 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :