Р
Е Ш Е
Н И Е № 3730
гр. Бургас, 23.12.2019 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно
заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател:
Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 1340 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Победа“,
ул.”Ген. Владимир Вазов” № 3, против
В.Д. Мол-лов, с
ЕГН: **********,***.
Ищецът твърди, че през периода от 08.06.2016г. до
08.01.2018г. е предоставил на от-ветника услуги по доставка, отвеждане и
пречистване на вода за обект, находящ се на гор-ния адрес, с абонатен № 855216,
на стойност 170.94 лв. Твърди, също така, че е подал заяв-ление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против М., въз основа на което е било
образувано ч. гр. дело № 6912/2018г. на РС Бургас. По него e била издаде-на такава за тази сума, ведно със законната
лихва, считано от 27.09.2018г. до окончателно-то плащане; за сумата 27.97 лв. –
обезщетение за забавено плащане за периода от 26.08. 2016г. до 21.09.2018г.,
както и за деловодните разноски – в размер на 75 лв. Сочи, че запо-ведта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което му е било указано да предяви иск за вземането си. Предвид това, моли Съда да по-станови решение, с което да признае
за установено по отношение на М., че му дължи горните суми. Претендира разноски.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител адв. Н.Б.-Ара-бова, оспорва претенциите и иска от Съда да
ги отхвърли. Излага съображения, че няма до-казателства да е собственик на
водоснабдения обект, съответно – потребител на ВиК услу-ги, поради което не
дължи заплащането на такива.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, намира за
установено следното:
По заявление на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД е
издадена заповед за изпъл-нение по чл.410 от ГПК против В.Д.М. за исковите суми
по ч. гр. де-ло № 6912/2018г. на РС
Бургас, приложено към
настоящото.
Същата е връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
водене на предявените установителни искове.
Ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.2 от
ЗРВКУ и като такъв – предоставя ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.2 от Наредба № 4/14.09.2004г.
В исковата молба твърди, че ответникът притежава
качеството “потребител“ в отно-шенията си с него за водоснабден обект, с адм.
адрес: гр.Камено, обл.Бургас, ул.“Алексан-дър Стамболийски“ № 39 – с абонатен № 855216, на основание чл.3 от Наредба № 4 от 14. 09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водо-снабдителните и
канализационните системи, поради което счита, че между тях е възникна-ло и
съществува валидно облигационно правоотношение, във връзка с предоставянето на
услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода.
Ответникът, чрез особения си
представител, е оспорил тези твърдения, сочейки, че не е собственик на процесния
имот.
Съгласно ал.1 от
цитиранта по-горе разпоредба, потребители
на ВиК услуги са:
1. собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради – етажна собственост, и
3. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение.
При негова доказателствена тежест
и наличието на спор по делото, относно това об-стоятелство, ищцовото дружество
не е ангажирало надлежни доказателства за възникване и съществуването на
валидно облигационно правоотношение с ответника, с предмет –
пре-доставяне на услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода, за процесния
водоснаб-дяван обект, ex lege – на соченото в исковата молба
основание, а именно – М. да е
собственик на имота или пък лице, на което е учредено вещно право на строеж или право на ползване върху него, и като такъв – да се явява
потребител на ВиК услуги.
При това положение, следва да се приеме и че за ответника
не съществува задълже-ние да заплаща стойността на доставена и отведена в
процесния обект вода, нито пък обез-щетение за забавено плащане, на твърдяното
от ищеца основание.
Предявените установителни искове са неоснователни и като
такива следва да се от-хвърлят.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.”Победа”,
ул.”Ген. Владимир Вазов” № 3, ет.4, с ЕИК: *********, искове за признаване за
установено по отношение на В.Д. Мол-лов, с ЕГН: **********,***, че същият дължи
сумата 170.94 лв., представляваща стойност на
доставена, отведена и пре-чистена вода за периода от 08.06.2016г. до 08.01.2018г. – за обект, находящ се на горния адрес
– с абонатен № 855216, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.09.2018г. до
окончателното й изплащане, и сумата 27.97 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 26.08.2016г.
– 21.09.2018г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 6912/2018г. на РС
Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчване-то му на страните.
Съдия: