Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 08.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 11850 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение
№ 134760 от 29.06.2020 г.
по гр. д. № 51029 по описа за 2019 г. СРС, ГО, 25-ти състав е признато
за установено по искове с правно
основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 и чл.422, ал.1 ГПК, предявени
от Т.С.
ЕАД, ЕИК ******** против Р.Е.Б., ЕГН ********** че Р.Е.Б. дължи на Т.С.
ЕАД сумата 292,53лв. - главница, представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода 01.04.2016г.-30.04.2018г., доставена в топлоснабден
имот на адрес: гр.София, ж.к.********с аб.№ 144896, както и дължи сумата от 40,11 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2015
г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху тези суми от
17.05.2019
г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 29.05.2019 г. по ч.гр.д. № 27537/2019г. по описа на СРС,
25 състав, като е отхвърлил претенцията за установяване дължимост на главница за
сумата над 292,53лв. до пълния предявен размер от 1094,44 лв. и за периода
01.05.2015 г. – 30.03.2016г., претенцията за установяване дължимост на
мораторна лихва върху сумата за доставена ТЕ в размер на 252,97 лв. за периода
от 14.09.2016
г. до 07.05.2019
г. и претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за
цена на услуга за дялово разпределение в размер на 7,08 лв. за периода от 30.05.2016
г. до 07.05.2019
г.
С постановеното решение
е осъден Р.Е.Б. да заплати в полза на Т.С. ЕАД направените по заповедното
производство - ч.гр.д. №
27537/2019г. по описа на СРС, 25 състав разноски в размер на 25.00 лв.
за заплатена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноски
в исковото производство пред СРС съобразно уважената част от исковете в размер на
122,15 лв. за заплатена държавна такса и депозити за вещи
лица по СТЕ и по ССчЕ, както и на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв. Съответно осъден е
Т.С. ЕАД да заплати на Р.Е.Б. разноски
в заповедното и исковото производство съобразно отхвърлената част от исковете в
размер на 152,30 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
С определение №
181818/21.08.2020 г. съдът е оставил без уважение искането на ответника Р.Е.Б.
по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта на
разноските.
Решението е постановено
при участието на "Т.с." ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца пред СРС - Т.С. ЕАД.
Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца - въззивник в
настоящото производство по чл. 422 ГПК са били
отхвърлени като неоснователни.
Излагат се
доводи за неправилно приложение на института на давността. Сочи, че СРС неправилно е приел за погасени по давност вземанията за периода м.05.2015г.-м.03.2016г.
/включително/. По правилата на ОУ "Заплащане на ТЕ"- чл.32, ал.1 от ОУ от 2008 г. е предвидено, че купувачите
на ТЕ следва да заплащат месечните дължими суми за потребена ТЕ в 30-дневен
срок след изтичане периода, за който се отнасят. Съответно с чл. 33, ал. 1 от ОУ
от 2014 г. бил определен
45-дневен срок след изтичането на периода за който се отнасят месечните дължими
суми. В случая се касаело до съставена Обща фактура, вземанията по които
ставали изискуеми, считано от издаването й. Заявлението било подадено на 17.05.2019 г.
и следователно вземанията не били погасени по давност.
Иска се от
настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части
и да постанови друго, с което претенциите му да бъдат уважени изцяло.
Претендира разноски.
Постъпил е
отговор от Р.Е.Б., ответник пред СРС, в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение
в частта, в която претенциите по чл. 422 ГПК са били
отхвърлени. Възражението за погасяване на част от вземанията
по давност било направено своевременно. Счита, че в обжалваната си
част решението на СРС е съобразено със закона, съдебната практика и
тълкувателните решения. Пропускът на ищеца да предяви вземанията си в срок, не
можело да бъде основание за отмяна на първоинстанционното решение. Претендират
се разноски.
Третото
лице-помагач- "Т.с." ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
Срещу определение №
181818/21.08.2020 г., с което съдът е оставил без уважение искането на
ответника Р.Е.Б. по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в
частта на разноските е подадена частна жалба от ответника. Отправено е искане
за отмяна на определението и изменение на постановеното решение в частта на
разноските.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната му част. По останалите въпроси - само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно
извършена проверка съдът приема следното по въпроса дали обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на
29.05.2019 г.
по ч.гр. д. № 27537 по описа за 2019 г. на СРС, 25 състав, заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, длъжникът Р.Е.Б. е бил уведомен на 11.06.2019 г.
В срока по чл. 414 ГПК - на 25.06.2019 г.
длъжникът е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение като е
посочил, че вземанията са погасени по давност.
На заявителя е
било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок.
Тези указания са му съобщени на 06.08.2019 г.
Исковата молба е
подадена в СРС на 04.09.2019 г., т.е. в срока по чл. 415 ГПК.
По доводите във
въззивната жалба:
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот бил топлоснабден;
ответникът не бил доказал твърдението си, че топлоснабдяването е преустановено.
Следователно между страните по спора било възникнало облигационно отношение по
повод доставка и потребление на топлинна енергия.
Възражението за
погасяване на вземанията по давност е прието за частично основателно
- за задълженията за периода м.05.2015г.-м.03.2016г. /включително/ при съобразяване, че задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни /те са били дължими в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят/. Следователно за всяка една
от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният
давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. За
част от исковия период са в сила ОУ от 2014 г. /в
сила от 12.03.2014 г./, като съгласно чл. 33, ал. 2 от същите клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата в 30 дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача. Според СРС в производството не е доказано кога са публикувани фактурите на
интернет страницата на ищеца, но видно от СТЕ, фактури са издавани всеки месец и
при липса на данни за публикуването им, то следва да се приеме, че са платими в
30 дневен срок от датата на издаването, за която следва да се приеме, последно
число на съответния месец. Освен това, според
СРС лихва за забава върху
погасената по давност главница не се дължала.
Решението е
правилно.
С оглед доводите
във въззивната жалба спорно по делото е погасени ли са вземанията, предявени за
установява по иска по чл. 422 ГПК по давност по
начина, приет от първоинстанционния съд.
Действително,
задължението за плащане на ползваната ТЕ, както и това за "дялово
разпределение" е периодично, тъй като касае повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения и съгласно чл. 111, ал. 1, б. "в" ЗЗД се
погасява с 3-годишна давност. В този смисъл е и приетото в ТР № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС.
Съгласно
действалите до 11.03.2014 г. ОУ, купувачът е длъжен да заплаща месечните
дължими суми в срок от 30 дни след изтичането на периода за който се отнасят. За
периода м.05.2015г.-м.03.2016 г. са приложими влезлите в сила ОУ на дружеството,
одобрени с решение на ДКЕВР от 03.02.2014 г. Тези
правила са относими за претенциите за посочения
период.
С иска по чл. 422 ГПК се
претендира установява на вземания за периода м.05.2015г.-м.04.2018 г.
Заявлението
по чл. 410 ГПК е
подадено на 17.05.2019 г.
Видно от
заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото пред СРС, съдебно
техническа експертиза за периода 01.04.2016г.-30.04.2018г. дължимите суми са в размер на 292,53лв.
Следователно,
правилно СРС е приел, че вземанията, предявени за установяване в производството
по чл. 422 ГПК за
периода м.05.2015г.-м.03.2016 г. са погасени по давност.
С оглед
погасяването на част от вземането за главница по давност, то върху същата
не се дължи лихва за забава.
Следва да
отбележим, че за периода след влизане в сила на ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР
от 03.02.2014 г. и в сила от 12.03.2014 г., разпоредбата на чл. 33, ал. 1
ОУ-2014 г., въвежда правилото, че вземането на топлопреносното дужество /ищец
пред СРС/ става изискуемо в 30-дневен срок от публикуването на месечните
прогнозни сметки на сайта на дружеството-ищец. СРС правилно е обсъдил изпълнението на това задължение от ищеца, като е отказал да присъди лихвата за забава върху главниците, които е приел, че
не са погасени по давност.
При това
положение първоинстанционният съд е решил спора възможно най-благоприятно за
ищеца.
Поради съвпадане
на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение ще следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход
на спора решението на СРС е правилно и в частта за разноските. Подадената частна жалба
от Р.Е.Б. срещу определение № 181818/21.08.2020 г., с което съдът е оставил без
уважение искането му по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното
решение в частта на разноските следва да бъде оставена без уважение. При
съобразяване изхода на спора и с оглед указанията на чл.78, ал.1 ГПК в тежест
на ответника следва да останат сторените от ищеца разноски в общ размер на
122.15 лв.-сторени разноски за съдебни експертизи, държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт. Същите са правилно определени от СРС.
Пред въззивната
инстанция:
При този изход
на спора на въззивника "Т.С." ЕАД разноски не се следват.
На въззиваемия
се следват разноски и такива са сторени в размер на 200.00
лв.- за процесуално представителство.
Водим от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 134760 от 29.06.2020 г.
по гр. д. № 51029 по описа за 2019 г. СРС, ГО, 25-ти състав, в
частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Т.С. ЕАД, ЕИК ******** против Р.Е.Б.,
ЕГН ********** претенции по чл. 124, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 и чл.422, ал.1 ГПК за установяване дължимост на главница за
сумата над 292,53лв. до пълния предявен размер от 1094,44 лв. и за периода
01.05.2015 г. – 30.03.2016г., претенцията за установяване дължимост на
мораторна лихва върху сумата за доставена ТЕ в размер на 252,97 лв. за периода
от 14.09.2016
г. до 07.05.2019
г. и претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за
цена на услуга за дялово разпределение в размер на 7,08 лв. за периода от 30.05.2016
г. до 07.05.2019
г.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК ******** да заплати на Р.Е.Б., ЕГН ********** сумата в размер на 200.00 лв.-разноски пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ без уважение
частна жалба на Р.Е.Б. срещу определение № 181818/21.08.2020 г., с което съдът
е оставил без уважение искането му по реда на чл.248 ГПК за изменение на
постановеното решение в частта на разноските.
Решението е
постановено при участието на "Т.с.”
ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.