Присъда по дело №241/2021 на Районен съд - Берковица

М О Т И В И
към присъда по НОХД № 241 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Берковица II състав.
Районна прокуратура –Монтана, ТО - Берковица е внесла
обвинителен акт срещу ЮР. К. М. за това, че:
На 19.07.2021 година в гр.Вършец, обл.Монтана нарушил мерки ,
издадени против разпространението на заразна болест по хората,въведени със
Заповед № РД -01-547/30.06.2021 г. на Министъра на здравеопазването на РБ
и като лице по точка 8 от Заповедта,поставено под карантина с Предписание
на РЗИ-Видин с номер 210712/2216673 на основание пристигане от рискова
държава -Швеция,не изпълнил задълженията си да не напуска адреса за срок
от 10 дни,считано от 12.07.2021 година,като напуснал адреса ,посочен за
изпълняване на мярката —в гр.Вършец, ул.“Първа“ № 4Б и излязъл от дома
си на 19.07.2021год. , за да си търси коня,като деянието извършил по време
на пандемия от COVID 19 - престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В съдебно заседание подсъдимият редовно призован не се явява,
същият е уведомен с изпратената му призовка за възможността по чл. 269
НПК, поради което като взе предвид разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 3 от
НПК съдът е приел, че разглеждането на делото в негово отсъствие няма да
попречи за разкриване на обективната истина.
В хода на съдебните прения представителят на РП – ТО – Берковица
поддържа внесеното обвинение с фактическата обстановка и правната
квалификация, посочени в обвинителния акт, като счита, че обвинението е
доказано по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Иска се на подсъдимия да бъде наложено наказание при
условието на чл. 54 от НК.
Защитникът на подсъдимия пледира, че извършеното от подсъдимия
е с изключително ниска обществена опасност,тъй като подсъдимият се е
намирал на 20м от къщата си ,където се е занимавал с коня си.Освен това
около него не е имало други хора,не се е намирал на обществено място и не е
създал опасност за други хора . Поради това излага съображения за
прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по
делото и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното.
На 11.03.2020 г. Световната здравна организация е обявила пандемия
от COVID 19, свързана със смъртни случаи.
Със заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-
547/30.06.2021 година в Република България били въведени извънредни
епидемични мерки по повод разпространяването на заразна болест по хората -
COVID 19. Съгласно тази Заповед под карантина за срок от 10 дни се
поставят и лицата, които са влезли на територията на страната от други
1

държави, посочени в заповед на министъра на здравеопазването по чл. 61, ал.
2 и чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето. Съгласно заповедта в периода на карантината лицата
са длъжни да не напускат домовете си или мястото, в което са посочили, че ще пребивават
за посочения в предписанието срок .
На 12.07.2021 година подсъдимият се прибрал в страната от Швеция ,
където бил на работа. На границата го предупредили ,че е поставен под
карантина за срок от 10 дни,считано от 12.07.2021г. Подсъдимият съзнавал
това обстоятелство, както и че следва да не напуска посочения адрес , където
следвало да търпи наложената карантина,а именно в гр.Вършец, на
ул.“Първа“ №4Б.За целта му било издадено и предписание №210712/221673
за поставяне под карантина от РЗИ-Видин. Подсъдимият се подписал лично
,за това че бил уведомен./л10/След това се прибрал в гр.Вършец, ул.“Първа“
№ 4Б.
Седем дни по-късно,на 19.07.2021 около 15.10ч., служители от РУ-
Вършец, в състав : П. Г. Г. и Р. Л. М. извършвали проверка на карантинирани
лица в района на гр.Вършец и общината. На същата дата посетили адрес в
гр.Вършец , ул.“ Първа“ № 4Б,където следвало да търпи мярка - поставяне
под карантина лицето ЮР. К. М. от гр.Вършец. Полицейските служители не
го намерили на адреса. Разговаряли с негови близки/св. М.Д. А./ и установили
,че М. е напуснал адреса и отишъл на поляната зад къщата,която се намирала
на около 20м да си търси коня.
Подсъдимият ЮР. К. М. е роден на 04.11.2001 г. в гр. Берковица, с
постоянен адрес гр. Вършец , ул.“ Първа“ № 4Б, българин , български
гражданин,не е женен,с основно образование,безработен , не е осъждан ,ЕГН
**********.
За да формира своите изводи относно гореизложената фактическа
обстановка, съдът взе предвид събраните по делото доказателства: гласните
доказателства, събрани чрез разпита на св. Р.М., св. П.Г. и чрез прочитане на
основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 от НПК на показанията на жената,с
която подсъдимият живеел на съпружески начала – св. М.Д., постановление за
привличане на обвиняем и обясненията на подсъдимия, свидетелството за
съдимост на подсъдимия, предписание за поставяне под карантина
№210712/221673, както и останалите писмени доказателства по делото.
От показанията на св. Р.М. – служител при РУ - Вършец се
установява, че Ю.К. е бил под карантина, във връзка с което през месец юли
бил проверен дали спазва същата. Лицето не било на адреса, а по сведение на
приятелката му излязъл на поляната зад къщата,за да си търси коня.
Свидетелят П.Г. – служител при РУ – Вършец излага пред съда, че
предвид служебните им ангажименти на него и колегата му по контрола по
спазване на карантината през месец юли 2021 г. извършили проверка на
лицето Ю.К. Установили, че той не бил на адреса.Приятелката му споделила,
че същият отишъл на поляната зад къщата,за да си прибере коня
От показанията на св. М.Д.,с която подсъдимият живеел на
2

съпружески начала се установява, че тя знаела,че Ю. е поставен под
карантина и двамата си стояли в къщи и не излизали никъде.На посочената
дата същият излязъл и отишъл на поляната зад къщата,която се намира на
около 20м,за да си търси коня.Свидетелката твърди,че казала на полицаите да
го изчакат,но те тръгнали.В този момент подс.К. дощъл и дори тичал след
полицейския автомобил,за да го видят. Свидетелката твърди,че на поляната
няма хора,а само животни,които пасат.
Съдът кредитира свидетелските показания, които са подробни,
взаимнодопълващи се и кореспондиращи с останалия приет по делото
доказателствен материал.
Горната фактическа обстановка не е спорна, като в подкрепа на
същата са приобщените гласни и писмени доказателства. По делото не е
спорно, че на 19.07.2021 г. подсъдимият К. е напуснал мястото, където е
следвало да спазва карантина.
Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
От събрания в хода на съдебното производство доказателствен
материал безспорно се установяват обективните и субективни признаци на
осъществено от подс. К. престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Подсъдимият е бил запознат с издаденото му предписание за спазване
на карантина, като на същия е връчено Предписание. Последният е бил
наясно какво поведение следва да спазва предвид поставянето му под
карантина, като изрично е посочил адреса си, на който да бъде извършено
това. Подсъдимият не отрича това,но твърди,че му се наложило да отиде да
потърси коня си,който бил избягал.
Съставът на престъплението по чл. 355, ал. 1 НК изисква от
обективна страна активно поведение на дееца, с което не спазва, нарушава
наредба, правила или мерки, издадени против разпространението или
появяването на заразна болест по хората. Нормата от особената част на НК е
бланкетна и препраща към нормативни актове /наредба, заповед или закон –
ако правилата и мерките са регламентирани с него/, чрез които са били
въведени от по-рано нормативни изисквания или изисквания на общ
административен акт /каквато се явява заповедта на министъра, а не чрез
индивидуален административен акт/, непозволяващи или ограничаващи
разрастването на случаите на заразяване на хора на територията на цялата
страна или на определен район /така, Решение № 193 от 13.01.2021 г. на ВКС
по н. д. № 806/2020 г., II н. о., НК/.
Действалата Заповед № РД-01-547/30.06.2021 година на Министъра
на здравеопазването е общ административен акт и подлежи на предварително
изпълнение, на основание чл. 61, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 14 от ЗЗДр вр. чл. 73 от
АПК.
Обект на престъплението са обществените отношения, гарантиращи
3

живота и здравето на гражданите.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице.
Формално, от обективна и субективна страна, на 19.07.2021 г.
подсъдимият е нарушил задължителните мерки, издадени против
разпространяването на заразната болест COVID-19. На тази дата подсъдимият
не е изпълнил вменените му /със Заповед № РД-01-547/30.06.2021 на
Министъра на здравеопазването и издаденото задължително предписание/
задължения да спазва 10-дневна карантина на посоченото в предписанието
място в гр.Вършец. Подс. К. напуснал дома си, отивайки на поляната зад
къщата,за да търси коня си.
Изпълнителното деянието е извършено по време на обявено
извънредно положение, свързано със смъртни случаи.
Въпреки горното, настоящият състав на съда намира, че в случая за
инкриминираното деяние намира приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
НК, поради което оправда подсъдимия по възведеното му обвинение.
Съставът на престъплението по чл. 355, ал. 2 от НК изисква от
обективна страна активно поведение на дееца, с което нарушава наредба,
правила или мерки, издадени против разпространението или появяването на
заразна болест по хората. Настоящата инстанция изразява съгласие с
твърдението на защитника на подсъдимия, че обществената опасност на
деянието, извършено от него, е явно незначителна. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от НК визира две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и
привидно да съдържа признаците на определен състав на престъпление:
когато то не е обществено опасно въобще и в действителност не оказва
никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения,
или когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да е
напълно изключена. В настоящият случай е налице втората хипотеза.
Престъпленията по глава XI, раздел III от НК, насочени срещу народното
здраве и околната среда, поначало са такива със завишена степен на
обществена опасност. Това обаче не може да бъде пречка за приложението
на чл. 9, ал. 2 от НК, ако при обсъждането на конкретното деяние се разкрива
неговата малозначителност — липса или съществена незначителност на
отрицателното въздействие върху защитените отношения. При конкретната
фактическа обстановка настоящият състав намира, че поведението на
подсъдимия може да се разглежда на плоскостта на предпоставките по
втората алтернатива — явна незначителност на обществената опасност на
деянието. Несъмнено, инкриминираното поведение на подсъдимия формално
осъществява признаците на неправомерно нарушаване на наложената му
забранителна мярка да напуска адреса, на който е карантиниран и с оглед на
това попада в обсега на наказателноправната забрана по чл. 355, ал. 2, пр.
3 вр. ал. 1 от НК. Същевременно спецификата на конкретната престъпна
проява, съдържа в себе си нисък потенциал за засягане на защитените
обществени отношения.
4

Утвърдено в съдебната практика е разбирането, че когато се обсъжда
въпроса за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК следва да се преценяват
съвкупно всички елементи от състава на престъплението, в т. ч. характера и
обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или
застрашен, характеристиките на дееца, които намират отражение върху
обществената опасност на неговата личност, обществено опасните последици
от деянието.
На първо място, подсъдимият не е бил поставен в задължителна
изолация, поради заболяване от Кодив-19 или с оглед контакта му с такова
лице, респективно не е проявил признаци на заболяването в периода на
карантинирането му, до излизането му от дома и отиването на поляната,
поради което с нарушаването на карантината не е възникнала пряка опасност
за живота и здравето на другиго. Инкриминираните му действия са били
мотивирани от необходимостта да намери избягалия си кон.
На следващо място ,поляната на която отишъл подсъдимият не е
обществено място,посещавано от много хора и същата се намира зад къщата,в
която живее.
Не на последно място, съдът взе предвид и данните за личността на
подсъдимия, а именно чистото му съдебно минало и липсата на доказателства
за извършени правонарушения,същият не е освобождаван от наказателна
отгорност с налагане на административно наказание, същият е признал
обстоятелствата, свързани с извършеното от него деяние; обяснил е и
причината за нарушаване на карантината, която е и установена по делото -
наложило се е да прибере коня си, избягал и озовал се на поляната, на която
няма жилищни имоти и хора; от значение е и обстоятелството, че
подсъдимият се намирал в близост до дома си-на около 20м., както и че
преди посочената в обвинителния акт дата не са констатирани извършени от
него нарушения на задължението да не напуска дома си.
При това положение, обществените отношения, обект на защита
по глава XI, раздел III от НК, се оказват засегнати в една твърде незначителна
степен, а от това следва, че конкретното деяние няма характера на престъпно.
Изложеното очертава конкретното деяние, като малозначително,
поради явно незначителната му обществена опасност. Затова в случая са
налице основанията на чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК за признаване на
подсъдимия Ю.К. за невинен и оправдаването му по предявеното обвинение
за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1 от НК.
РС Берковица прецени възможността да наложи административно
наказание на подсъдимия, доколкото извършеното деяние съставлява
административно нарушение по чл. 212, ал. 1 от Закона за здравето. В
конкретният случай, обаче тази възможност не следва да бъде реализирана,
тъй като съдът прецени, че е налице хипотезата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. В
горния смисъл се е произнесъл и Окръжен съд Монтана по идентичен казус
по ВНОХД № 210/2022 г.
5

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

6

Номер на акта:	7
Дата:	16 март 2023 г.
Съдия:	Юлита Николова Георгиева-Трифонова

Дело:	20211610200241
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 септември 2021 г.

Присъда по дело №241/2021 на Районен съд - Берковица

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите